Цената за несправянето с причините за ранните раждания е прекалено висока

Цената, която всички плащаме за несправянето с причините за ражданията от малолетни и непълнолетни майки, е прекалено висока, заяви г-жа Таня Радочай, Представител на УНИЦЕФ за България, по повод обществена дискусия по темата, организирана от Държавната агенция за закрила на детето.

Г-жа Радочай бе сред участниците в дискусията, озаглавена „Ранните раждания и защитата на правата и интересите на децата", която се състоя на 1 април 2013 г. в Бургас.

В рамките на глобалния си мандат, и в България УНИЦЕФ работи усилено в сътрудничество с държавните институции по редица проекти и инициативи за закрила и подкрепа на деца и семейства в риск. Според г-жа Радочай по-силен фокус върху проблема с ражданията от малолетни и непълнолетни е добре дошъл, защото той засяга живота на хиляди деца – както самите майки, така и бебетата.

В своята презентация по време на обществената дискусия Представителят на УНИЦЕФ за България изтъкна, че т.нар. ранни бременности и раждания са реалност във всички страни по света: около 7 млн. деца годишно се раждат от майки на възраст под 18 г.

Г-жа Радочай наблегна на дългосрочния негативен ефект на ражданията от малолетни и непълнолетни майки за здравето и социалния статус, както на майките, така и на техните деца: майките не са физически и психологически готови да са родители; не завършват образованието си, остават без възможности за заетост и стават зависими за оцеляването си; възможни са усложнения при раждането и здравословни последици за детето; детето страда от незрелостта на родителите и по отношение на родителската грижа.

Представителят на УНИЦЕФ в България напомни, че разглеждането на проблема не бива да се ограничава до ражданията в детска и юношеска възраст, а да включва и забременяванията като цяло, за да не се пренебрегва бременностите, завършващи с аборти, които също имат висока човешка цена.

Цитирайки редица източници, включително проучване на проблема с ранните раждания в целия Европейски съюз, г-жа Радочай очерта общите за всички страни в Европа причини, както и опита, на който може да стъпи България при справянето с тях. Според нея първият фактор е бедността: ако родителите са с ниски доходи или безработни, е по-вероятно детето им да стане родител рано и да попадне в същата спирала на социална изолация.

Втората причина е свързана с образованието. Множество проучвания показват, че колкото по-рано децата и юношите – независимо дали става въпрос за момичета или момчета – отпаднат от училище, толкова по-вероятно е да станат малолетни или непълнолетни родители, обясни г-жа Радочай, като добави, че в България обикновено момчетата не се споменават във връзка с този проблем, но в Западна Европа те също се разглеждат като рискова група, защото също могат да станат родители в ранна възраст.

„Когато децата-момичета отпаднат от училище, е по-вероятно да забременеят и да раждат деца. Така че задържането на децата в образователната система е една от стратегиите, които в много страни носят резултати. Защото ако при борбата с бедността картината може да е по-неясна, в образованието е по-лесно да получите конкретни резултати", обясни г-жа Радочай. „Например някои щати в Индия и някои страни в Латинска Америка отпускат стипендии на момичетата, за да останат в училище. Разбира се, това не е абсолютна превенция, защото момичетата могат да забременеят в ранна възраст, дори ако ходят на училище, но наистина им помага да планират живота си."

По отношение на третия фактор – образованието в областта на репродуктивното здраве – Представителят на УНИЦЕФ в България изтъкна, че е важно децата да имат съответните познания, но това не е достатъчно само по себе си, защото децата може да са наясно, че нещо не е добро, и все пак да го направят. „Например всички младежи са чували, че пушенето е вредно, но въпреки това част от тях пушат",  добави тя.

Г-жа Радочай разясни условностите и по отношение на четвъртата причина, свързвана с ранните бременности и раждания: достъпа до услуги за подкрепа. Нейното заключение е, че дори при налични услуги за подкрепа при бременност в ранна възраст, не би било лесно за младите хора да ги използват, ако те са свързани с осъдително отношение: „Можете да имате подходяща клиника, но ако си на 15 и там ти четат лекция, вероятно няма да отидеш. Услугите за подкрепа трябва да са придружени с подкрепящо отношение и да са подходящи за младежи."

Като пети фактор тя посочи културните норми, които може да са най-различни: в католическите страни има негативно отношение към контрацепцията и абортите, в Северна Европа съществува младежка субкултура, свързана с поемане на рискове като бунт спрямо обществото, а други общности гледат благоприятно на ранните бракове.

Г-жа Радочай се спря подробно на опита на Великобритания, защото страната все още има висок брой ранни бременности и раждания за региона на Западна Европа, но от 1999 г. прилага национална политика, която носи резултати, но бавно и постепенно.

„Важно е, че те не се съсредоточават само върху превенцията, а предлагат и цялостни услуги за подкрепа на малолетните и непълнолетни родители. Защото ако тези млади родители изпаднат в социална изолация, е много вероятно децата им да се окажат в същия порочен кръг. Така че дори ако младежите станат родители на 15-16 г. във Великобритания се грижат те все пак да завършат училище. Това не се случва в България, където ако веднъж отпаднеш, практически отпадаш завинаги. Това дори не се обсъжда, а трябва да се търсят начини тези млади родители да се върнат към образованието, за да могат да си намерят работа. Трябва да им се помага да развият родителските си умения, да имат достъп до детски ясли и градини, така че и родителите, и децата им да могат да порастнат", каза още Представителят на УНИЦЕФ за България.  

Според нея България най-напред има нужда от цялостна политика за справяне с проблема с ранните бременности и раждания, която да се ръководи на държавно ниво с ясни отговорности и бюджети на различните фактори: здравеопазване, образование, социални услуги.

Подобна държавна политика понастоящем не съществува, а една от пречките е свързана с неадекватните данни. „Сега НСИ ще ви даде данни за раждания от жени и момичета под 20 г. Това не е достатъчно. Не може да базирате политиката си на тези данни, защото има голяма разлика дали майката е на 14 или на 19 г.", обясни г-жа Радочай.

Тя смята, че след изготвянето на национална политика трябва да се положат съзнателни усилия за задържането на децата в училище и то далеч отвъд началното образование, но и в гимназиалното, професионалното и висшето образование.

Според нея справянето с неблагоприятната традиционна практика на ранните бракове трябва да е основано върху подходящите методи, защото международният опит сочи, че негативните или законовите санкции не помагат, а истинската променя се постига чрез позитивни и мерки: насърчаване на положителни ролеви модели и промяна на социалните норми по позитивен начин вместо поставяне извън закона.

„И момчетата и момичетата са част от една култура, която им казват, че така е правилно. И те нямат силата и възможността да променят тази култура. Ако някой наистина иска да се справи с този проблем, трябва да говори със „старейшините" на общността, с хората на водещи позиции, религиозните лидери, популярните фигури, всеки, който има влияние над бабите и дядовците и родителите. Защото децата не взимат решенията в това отношение – възрастното поколение е „пазител" на традията. Ако не познаваме този цикъл, можем да вкарваме в затвора колкото хора искаме – и това няма да промени нищо", обясни г-жа Радочай.

Според нея, макар и да е необходим цялостен подход, двете най-належащи мерки за справяне с феномена на забременяванията и ражданията в детска и юношеска възраст, са задържането на децата в училише и изграждането на услуги в подкрепа на младите родители и децата им.

„Това не означава да им дадем пари. Това означава напътствия и професионална грижа, за да могат може животът им да протече по-благополучно и да не се позволи повторение на порочния кръг и в следващото поколение", добави Представителят на УНИЦЕФ в България, като отново наблегна на цената, която родителите в тийнейджърска възраст, децата им и обществото като цяло плаща за несправянето с този сериозен проблем.

За УНИЦЕФ:
УНИЦЕФ е Детският фонд на Организацията на Обединените Нации и част от голямото семейство на ООН. От 1946 година насам, УНИЦЕФ е водеща организация, работеща в полза на децата, представена в над 190 страни по света. УНИЦЕФ помага за оцеляването и благоденствието на децата от ранното детство до юношеството. УНИЦЕФ оказва помощ в областта на детското здравеопазване и пълноценното хранене, за осигуряване на основно образование за всички момичета и момчета, както и за закрила на децата от насилие, експлоатация и СПИН. УНИЦЕФ се финансира изцяло от доброволни дарения на отделни лица, фирми, фондации и правителства.