Мариана Тасева: Помня всички истории на деца, на които сме помогнали

Като каква година бихте определили 2013 г. за ЦПГ?
2013 г. в центъра беше много динамична и трудна, но същевременно през тази година успяхме като екип и организация да завъртим пълния цикъл на приемната грижа,от настаняването на дете в приемно семейство до извеждането му към биологичнo или осиновително семейство, което го прави уникална за страната практика. Чрез завъртането на цикъла нееднократно се показаха всички нюанси на този процес. Това ни помогна да видим в каква насока можем да се развиваме, за да нямаме пропуски. Именно това е причината да определям 2013 като много показателна година за екипа ни.

2013 г. беше третата година за ЦПГ. Каква промяна се наблюдава в работата на центъра, спрямо предходните години?
На фона на предходните години, през 2013 имаше промяна на самия екип - в тяхната експертиза като специалисти. Екипът се координира много в своята специализация и този иновационен подход на работа дава своите положителни резултати. През тази много ясна заявка за работа, успяхме да разгърнем потенциала на центъра на почти 100%.

Кои бяха най-големите трудности, които екипът Ви срещна?
На първо място бих поставила обединението на знанието в екипа. В един екип всеки има своето знание и експертиза, но ако тя не се обедини и не стане знание на всички, а остане знание на отделния човек, това не дава комплексен резултат. А когато знанието се обедини, може да се улови цялата палитра на експертизата, която всеки притежава. Като друга трудност бих отбелязала получаването на истински екип, а не само на група хора, събрани да работят заедно. Трудно, но не невъзможно е да приемаме своите плюсове и своите минуси и да има обща динамичност в целия работен процес. Радвам се, че успяхме да се справим с това предизвикателство. Като още един труден момент бих отбелязала ученето през практиката. Всеки човек идва със своята експертиза, но когато прилагаш ученето в своята практика, тогава наслагваш тези нюанси на житейски опит, които ти дават силата да го развиваш. За съжаление най-трудно се учи от така наречените трудни настанявания – тези, които не са с добър изход. Те винаги ще бъдат наш учител.

А най-големите успехи?
Като ръководител на една социална услуга с много голяма обществена значимост , винаги съм искала е кип с висока експертиза, с високо познание какво работи, как го работи и как го развива. Щастлива съм да заявя, че аз имам такъв екип. Той се оформи като едно цяло, един общ организъм и това е неминуем успех. Разбира се, не мога да не отбележа, че 62 деца, ползваха услугата приемна грижа. В края на годината си даваме реална сметка какъв огромен успех сме постигнали и разбира се какви усилия е коствало това за нас.

Има ли история от 2013 на приемно дете, която никога няма да забравите?
Помня всички истории. Живея с всяка една от тях, особено когато виждам как децата щастливи и спокойни преминават от нашите приемни семейства при своите осиновители или обратно в биологичните си семейства. Но истината е, че най-трудните случаи винаги са в главата ни, защото някак си хубавото те стопля, зарежда те, дава ти кураж да продължиш, но трудните и тежките случаи ти дават знание, за да надградиш това, което имаш към момента.

Как се разви екипът за тази една година?
Станахме едно семейство по приемна грижа. Дадохме съдържанието на думата екип. Експертното знание и умение, което имаме се надгражда постоянно, което е изключително ценно. Екипът не спира да бъде иновативен, креативен, изграден от мислещи социални работници. Те не гледат само в рамките на закона и не се отделят от емоционалния човешки елемент. Освен това въведохме вътрешното профилиране на работа. По този начин социалните работници взаимно си помагат и облекчават своята работа. Динамиката обаче не позволи на екипа да изгуби анализа на своята работа и винаги да се стреми към по-високи резултати, което заслужава адмирации.