Младите хора трябва да знаят основните разлики между диктатура и демокрация

02 юни 2014 г.Позиция

Маркус Пипер от Фондацията за преоценка на диктатурата на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) се занимава с т.нар. култура на паметта. Фондацията е създадена през 1997 г. по инициатива на Бундестага и задачата й е чрез редица проекти да насърчава цялостната преоценка на причините, историята и последиците от диктатурата в Германската демократична република (ГДР). Голяма част от стартовото й финансиране (около 75 милиона евро) фондацията получава от авоарите и недвижимите имоти на ГЕСП.

Тъй като сте запознат с историята и различните превъплъщения на паметника на съветката армия в центъра на София - как според вас властите трябва да реагират на тях?

- По какъв конкретен начин трябва да реагират властите не мога да кажа, но очевидно той е възприеман от жителите на столицата като място за израз на протест и критика. Без значение каква е тази критика, впечатляващо е какво обществено влияние постигат тези, които превръщат паметника в платформа на своите искания, като отчуждават комунистическата символика.
Имало е такива случаи в Чехия и Полша например, но в никой друг град обществените дискусии не са продължавали толкова дълго и не са включвали толкова актуални проблеми.
Важен е и още един аспект. Тъй като образът и внушението на паметника са идеологически обагрени и са служели за пропагандните цели на комунистическата диктатура, именно на това се дължи успехът на донякъде гротескното отчуждаване. Но не бива да се забравя, че отвъд пропагандното внушение този паметник напомня за Червената армия, която е сложила край на войната, започната от Германия и причинила неизмерими щети в цяла Европа. Разбира се, в Източна Европа след това идват комунистическите диктатури.
Заради тази своя двойна функция виждам известни трудности при подхода към този паметник в София. От една страна, изкуството легитимира тази игра със символите на комунизма, от друга обаче, един такъв паметник има известно достойнство и напомня за многото дадени жертви.

Какъв е подходът в Германия?

- В Германия различаваме две групи комунистически паметници. Едните са издигнати от СССР веднага след победата над нацистка Германия и повечето от тях са военни гробища, има ги почти навсякъде. При преговорите за обединението на Германия властите обещават на тогавашния СССР да не променят паметниците, да не ги разрушават, а напротив – да ги съхраняват. Затова тях все още ги има.
Другата категория са паметниците, изградени от ГДР. В Берлин например имаше голям паметник на Ленин, а днес там се намира площадът на Обединените нации. Такива паметници имаше в цяла Източна Германия и с малки изключения днес вече ги няма. Някои са оставени като исторически доказателства, но винаги има табели, които обясняват историческия контекст и днешната гледна точка.

Какво представлява културата на паметта, с която се занимава Фондацията за преоценка на диктатурата на ГЕСП?

- Тя е пряко свързана със залеза на ГДР, когато за втори път през ХХ век Германия е изправена пред задачата да преоцени своето тоталитарно диктаторско минало. След Втората световна война това не е било никак лесно – подходът към националсоциализма, холокоста, собствената вина, нападенията над почти всички съседни държави. Това е бил дълъг и продължителен процес, отнел няколко десетилетия. Разбира се, и в Германия има неонацисти и десни радикални. Но като цяло смятам, че сме успели да си създадем увереността, че можем да подходим критично към собствените си история и минало – както властите, така и отделният човек, за да се направят изводи за демокрацията и за обществото.
Това е и предпоставката, заради която през 1989 г. хората са били наясно, че не може всичко, случило се в ГДР, да бъде забравено. Политическата и моралната воля за критично преразглеждане на диктатурата на ГЕСП е била най-ясно формулирана от движенията за граждански права в ГДР. Положително влияние, разбира се, е оказало и обединението, тъй като в Западна Германия вече е имало функциониращи демократични институции, научноизследователски институти, които дълго време са се занимавали с Източна Германия. Създадени бяха фондации, бързо беше създадена и Службата за архивите на "Щази", досиетата също бяха отворени бързо. Не на последно място Западна Германия е разполагала с достатъчно пари, за да плати всичко това.
От всички тези елементи се е появила една култура на паметта, която цели да направи престъпното или тоталитарно минало по някакъв начин полезно за днешната демокрация, като критично си спомняме за него.

Как привличате интереса на младите хора, които въобще не са живели по време на диктатура?

- Имаме различни проекти за училища и учители. В училищата темата ГДР не заема толкова много мястото, което би трябвало да заема. Често причината е съвсем банална, а именно, че това време е било съвсем скоро, в най-новата история, и този учебен материал често отпада. Въпреки че образователната политика се решава на местно ниво - отделно във всяка една германска провинция, навсякъде в учебния план е заложена историята на ГДР. Често учителите са изправени пред предизвикателството да представят урока по интересен начин.
Ние предлагаме учебни материали, които преподавателите могат да използват. Имаме т.нар. онлайн офис на съвременниците, където са събрани контактите на над 200 души от цяла Германия, които са живели в ГДР и са готови да разкажат за преживяванията си на учениците. Нищо не е по-впечатляващо за младежите от това да чуят как някой разказва за собствения си живот в ГДР. Разбира се, това не е напълно достатъчно, трябва да има и допълнителна информация, но е важно също така да се събуди емоционалният интерес на учениците.

Докога трябва да съществуват такива институции като комисията по досиетата и Фондацията за преоценка на диктатурата на ГЕСП?

- Докога ще имаме нужда да помним една диктатура, на това никой не може да отговори. Зависи до голяма степен от обществената структура. Двайсет и пет години след обединението на Германия заради скандала с подслушването на американската агенция за национална сигурност NSA теми като националната сигурност и шпионажа придобиха много по-голяма тежест, отколкото сме предполагали преди 5 години например. Мисля, че ще се занимаваме с културата на паметта толкова, колкото е необходимо за обществото, за да се извличат положителни примери за хора, които са се защитавали от диктатурата, демонстрирали са кураж, застъпвали са се за свободата и демокрацията.

Какво е ключовото в подхода на една държава към комунистическото й минало?

- Основното, което обяснява и много други неща, е, че има фундаментална разлика между диктатура и демокрация. Мисля, че много млади хора все още не го разбират и че този факт може да се обясни още по-ясно. Днес например във всяка страна има тайни служби. По онова време също, в ГДР – "Щази", в България – ДС и т.н. Разликата обаче е, че днес човек може да се защити от тях по силата на законите в правовата държава. Има свободни избори, има свободна преса. Не във всички държави нещата функционират, както би трябвало – има корупция, концентрация на медийния пазар. Но има много голяма разлика от диктатурата, където една партия, една идеология имат думата и нахлуват във всички сфери на живота. Това засяга и актуалните скандали с подслушването. Някои говорят за "Щази" 2.0. Но днес ние четем за тези скандали във вестниците. В ГДР например не е имало вестници, в които да прочетете нещо за методите на "Щази".