БХК: Проектът за социални услуги за деца и възрастни с увреждания във Варна все още е в риск

Българският хелзинкски комитет приветства решението на общинската администрация във Варна да не се отказва от проекта за изграждане на услуги за деца и възрастни с увреждания. Добър знак е и решението на Общинския съвет да одобри финансирането на стойност 142 хил. лв., което впоследствие да се възстанови с европейски средства.

Припомняме, че проектът беше атакуван с подписка от жители на варненския квартал „Възраждане”, подкрепена от съветници на ПП „Възраждане”. Това доведе до отлагане на обсъждането на финансирането му в Комисията по бюджет и финанси към ОбС - Варна.

Въпреки положителното решение на Съвета, казусът остава изключително тревожен.

Освен подписка от жителите на квартала, срещу решението на Общинския съвет от 26 септември 2024 г. за изграждане на услугите има протест на районна прокуратура Варна - факт, който изпадна от медийното внимание, но може да се окаже важен за бъдещето на проекта.

Аргументите, с които РП-Варна оспорва строежа на центъра за хора с увреждания, са свързани със съгласуването с областния управител, което е станало след гласуването на комисия, както и несъответствие с архитектурната стилистика на квартала. Дело 2462/2024 на Административен съд - Варна е висящо и разглеждането му тепърва предстои, но нетипичната самодейност на прокуратурата повдига редица въпроси. Надзорът за законност, по реда на който е подаден протестът на прокуратурата, трябва да е държавна дейност в подкрепа на уязвимите хора. В конкретния случай протестът може изцяло да спре изграждането на центровете.

Предисторията на избор на място за изграждане на социалните услуги не е без значение. Теренът е бил предложен и одобрен в последните възможни дни за подаване на проекта за еврофинансиране, след преглед на 26 други имота, които са били или твърде малки, или на твърде отдалечени места. Сред тях е имало включително парцели в крайградски села и такива без достъп до течаща вода.

Хората с увреждания следва да получават подкрепа и грижи в общността си, да могат да се придвижат лесно до тях, а близките им да бъдат облекчени. Изтикването им извън града, представянето им като публична заплаха, внушението, че присъствието им би създало рискове за децата в квартала, са повече от дискриминационни. Те са човеконенавистни и институциите в една демократична държава би следвало не просто да не участват в подобни действия, а да се борят срещу тях.