Силвия Караколева: Децата изненадват със своите възможности

Силвия Караколева е в социалната сфера от 2001-ва година. От няколко години работи за фондация „За Нашите Деца" като специалист по „Ранна детска интервенция". Това е една сравнително нова социална дейност за България.

От септември 2012 г. фондация „За Нашите Деца" стартира развитието на програма „Ранна детска интервенция" по проект „Заслужавам детство". Програмата се предоставя в центровете за обществена подкрепа в градовете Пловдив и София.

На 23 и 24 септември в Пловдив фондация „За Нашите Деца" организира двудневен форум, посветен на ранната детска интервенция, който ще премине под надслов „Първи стъпки към големите възможности". Форумът събира специалисти в областта на ранното детско развитие от страната, социални работници, психолози, здравни специалисти, логопеди, представители на институции и общини. Специалисти по „Ранна детска интервенция" от фондация „За Нашите Деца" ще представят услугата и ще обявят резултатите от двугодишната си работа по проект „Заслужавам детство".

Ранната детска интервенция представлява  комплексна услуга, която е достъпна и безплатна и подкрепя малки деца с изоставане в развитието, увреждания, атипично поведение, социални и емоционални затруднения. Все още обаче няма достатъчно капацитет за поемане на по-голям обем от случаи, тъй като услугата не е добре финансово осигурена от държавата. Ранна детска интервенция има съществен принос за това да живеем и да се развиваме по-добре като общество и с по-здрави млади хора около нас. Поне едно от три деца, които получават услуги за ранна интервенция, не се нуждаят от специално образование, когато достигнат училищна възраст, а три от четири имат по-добри постижения от очакваните. Ранната детска интервенция в България е и подкрепа за това да се ограничи изоставянето на бебета.

Още за „Ранната детска интервенция" от раждането до 3-те годинки на детето научаваме от Силвия Караколева – специалист от фондация „За Нашите Деца":

Силвия Караколева: Добрата подкрепа през първите три години от живота на всяко дете е от жизненоважно значение, за да се гарантира добро здраве, физическо и интелектуално развитие и социални умения. Това е дори още по-важно за децата със специфични потребности. Във фокус са уменията на детето и силните му страни, както и силните страни на самото семейство.

С колко случаи на деца, които имат нужда от такава подкрепа сте работили досега?

За двете години работа по проекта фондация „За Нашите Деца" 204 деца и техните семейства получиха услуги и подкрепа за развитие на децата, като 105 в София и 99 в Пловдив. За 2014 г. в двата града са подкрепени 102 деца – 49 в София и 53 в Пловдив.

Моделът на ранна детска интервенция, който прилага фондация „За Нашите Деца" от другите такива модели в България се отличава с изцяло семейно-ориентиран подход. Услугата се предоставя в домашна среда или друга близка до детето среда. Не е необходимо майката и детето да посещават терапевтичен или друг тип център. Набляга се на силните страни на детето и семейството. А работата с детето става през родителя, т.е. родителят се обучава и се консултира и се въвлича в директната работа.

Кога трябва започне „Ранната детска интервенция" (РДИ)?

Резултатите са най-успешни, когато се започне възможно най-рано. Включването на специалист може да стане още от родилно отделение, ако се роди недоносено дете или дете със съмнение за някакъв проблем. Помощта на специалиста може да се потърси тогава, когато у родителите или личния лекар се породят съмнения относно двигателното развитие на детето, проблеми със захранването, с речта и комуникацията, с необичайно поведение. За да започне интервенция е необходимо да се направи оценка на развитието и да се установи има ли забавяне в някоя от областите – комуникация, фина и груба моторика, личностно-социални и да се прецени колко сериозно е то. Когато детето е с установено увреждане се прави оценка на функционалните умения и постиженията му към момента.

Има ли случаи, в които лекарите са давали много лоша прогноза или са казвали, че няма смисъл да се полагат усилия?

Не, че няма смисъл не сме чували някой лекар да казва на родителите, но са давани прогнози, които са били по-лоши, отколкото се е случвало в действителност. Работили сме с деца, родени с тегло около 1 килограм, с деца със Спина Бифида, хидроцефалия, синдром на Даун, и такива с по-различни трудности, като например с прохождането, проговарянето. При всички тях има напредък или пълен успех. Аз вярвам и цел на работата ми е децата да се учат, независимо от степента на увреждането и прогнозите, които понякога лекарите дават относно етапа до който ще достигнат в развитието си. Децата изненадват с възможностите си, когато се работи с тях целенасочено и упорито. Когато се прави наистина един добре организиран режим на отглеждане. Има деца, които са предизвикателство и за мен, и ме изпитват всеки път.

Доколко това дали детето ще успее да развие своя потенциал зависи от най-близкото му обкръжение?

Мога да кажа от опита си досега, че тези близки, които отглеждат деца и тези биологични родители, които са последователни в грижите и в напътствията, които им се дават по отношение на това как да организирано ежедневието и дейностите с децата - тогава децата имат много значим напредък.

А можете ли да откажете РДИ, ако тя не се налага? Ако има случаи с родители, които преекспонират поведението или състоянието на детето си и прекомерно се вглеждат в това какво може да прави и какво не?

Да, децата могат да проходят и на 10 месеца и на година и 4 месеца. Не мога да откажа РДИ, ако родителите я потърсят. В такъв случай бих консултирала родителя, преди да стартирам програмата. Ще направя срещи, в които ще разбера какви са техните притеснения. Например, това, че детето не говори на 2 години и 2 месеца само по себе си няма как да го имам предвид и да кажа „Да, детето има проблем". Винаги трябва да се има предвид контекстът. Ще попитам доколко детето разбира света около себе си и близките си, доколко е овладяло умения за самостоятелност, дали разпознава предмети, животни, храни, за да се изключат други проблеми. Разговорите се насочват към това изследван ли е слухът, зрението. Прави се оценка на развитието на детето. Не е задължително на всяка цена детето да влезе в програмата „Ранна детска интервенция". Това е доброволна услуга, защото един от принципите на които почива е семейно-ориентирания подход. Т.е. семейството и родителите са ни основни партньори в тази работа. Така, заедно, малко по малко понякога постигаме почти невъзможните неща.

Кой е бил най-емоционалният случай за теб досега? Отделно от професионализма, все пак сме хора?

Аз винаги влагам емоция в работата си и в контакта си с децата и семействата. Различен е емоционалният заряд  при различните случаи.

Трудно ли се научават родителите на по-специфичен режим?

Понякога да. Ние предлагаме, даваме възможност и родителите взимат решение да го правят или не.

Какво значи успешна интервенция?

Успешни са интервенциите досега, защото и най-малката грижа и най-малкият импулс стига до детето и има ефект. Независимо, че е работа с деца, които имат някакви по-различни потребности. Защото всяко дете напредва. Защото наистина мозъкът човешки е необятен, много малко го познаваме и много малко знаем как ще се компенсира, ако има някакъв проблем в една или друга негова част. Всяко усилие не е напразно. Не знаеш колко и как ще те изненада.

Променя ли ти се светогледът, след като виждаш как се случват неща, които са били или са изглеждали невъзможни в някаква степен, като например това дете да проходи, да проговори, да се социализира…?

Да. Затвърждава ми се увереността, че това, което правя има смисъл. И е изключителна награда. И ме кара да бъда по-търпелива и да не бъда толкова амбициозна за нещата, които примерно аз искам да се случат. Защото работата ми ме кара да се съобразявам и с темпа и с начина, по който родителите възприемат и си поставят цели. И всъщност това е важно. Да постигнем баланс и синхрон.

Кое е най-важното в програмата за „Ранна детска интервенция"?

Това, че не ограничава децата и че се работи в много тясно сътрудничество с родителите. Те също се учат и се обучават. Между другото, майката на едно дете, с което работим от раждането му, преди време сподели, че е успяла да научи много неща, които с голямото си дете изобщо не си е давала сметка и това я прав по-сигурен родител и по-знаещ. Това беше много ценна обратна връзка за мен. Нейното дете е със Спина бифида и хидроцефалия, поставен му е шънт. Това дете е феномен, няма никакво изоставяне в нито една сфера от развитието. Всички лекари, които са го виждали, казват, че по нищо не може да се предположи, че е имал такъв проблем.

Проектът на фондация „За Нашите Деца" - „Заслужавам детство" и програмата „Ранна Детска Интервенция"  се реализират в партньорство с фондация „Карин дом" – Варна и с финансовата и експертна подкрепа на фондация „Отворено общество" – Лондон.