Позиция относно неверните твърдения, разпространявани в публичното пространство от Ресурсните центрове

Позиция отновно неверните твърдения, разпространявани в публичното пространство от ресурсните центрове до българските медии, Комисията по образование към Народното събрание и Министерството на образованието и науката

Протестираме против манипулациите, с цел всяване на страх и объркване сред родителите на деца със спецални образователни потребности, както и сред всички останали родители.

1. Областните ресурсни центрове се закривали…

Не, не се закриват, децентрализират се в общински, именно за да може подкрепата от ресурсни учители, логопеди и психолози да стигне до детките градини и училища дори и в малките населени места. В момента там изцяло липсва каквато и да е подкрепа за децата със СОП, поради което семействата им се местят да живеят в по-големите градове, преследвайки услугите и специалистите. Ресурсните центрове и услугите предоставяни от тях, ще могат да бъдат разкривани във всяка община, град, населено място, детска градина или училище, тъй като дейността им няма да бъде ограничавана само на областно ниво.

2. Ресурсните учители щяли да си загубят работата…

Напротив, ще се открият много нови работни места. Вместо само от 28 областни центъра, ще бъдат търсени от 264 общини и детските градини и училища в тях. Ще имат много по-добри условия на труд, като част от екипа в учебното заведение. Ще разполагат с необходимия брой часове, за да работят колкото е необходимо с всяко едно дете със СОП и няма да се налага да разпиляват времето си в път между различни училища и населени места.

3. С приемането на Закона, в детските градини и училищата повече нямало да има ресурсни учители…

Точно напротив, сега са изключително малко и недостатъчно, и като присъствие, и особено като часове работа с децата. Затова средствата за тези учители се насочват след децата и учениците, за да им се осигури не само ресурсна подкрепа, колкото часа им е необходима, но и логопеди, и психолози, и то като минимум.

4. Нямало специалисти желаещи да работят това, затова били толкова малко  ресурсните учители, логопедите и психолозите, осигурявани от Ресусните центрове…

Всяка година от университетите излизат много такива кадри, но работят или в частния сектор или друга работа, защото очевидно заплащането и условията на труд в Ресурсните центрове не ги удовлетворяват. Много ниско заплащане, крайно непривлекателни условия на труд и пътуване между различни училища, вкл. и в различни населени места, липса на възможности за квалификации и израстване, всичко това прави професията непривлекателна за младите хора.

5. Ако ресурсната услуга станела общинска, това било равносилно на закриването й, защото кметовете ще усвоят средствата за други дейности и нямало да разкрият центрове за ресурсна подкрепа по места…

Точно напротив! Първо, на кметовете средствата ще им се отпускат целево, само за тази дейност, и второ, сега дейността е неефективна, именно защото липсва отговорност и контрол на местно ниво. Освен това центрове ще могат да се разкриват не само от кмета, но и от детските градини, училищата и неправителствения сектор.

6. Държавните областни ресурсни центрове били единствения гарант за приемането и приобщаването на децата със СОП в масовите градини и училища…

Напротив, към днешна дата спъват и бавят процеса на приобщаване, защото представляват държавен монопол над възможността за осигуряване на подкрепящи специалисти. Като втора, уж специална структура отговаряща за образованието на децата със СОП, която трябва да осигури необходимите специалисти в помощ на детето и на масовите учители, причиняват размиване и прехвърляне на отговорността. По закон отговорността за образованието на всяко дете я носят директорите на градините и училищата, но в същото време са лишени от допълнителни средства и нормативно уредени възможности да осигурят подкрепящите специалисти нужни за образованието на специалните деца, и в крайна сметка остават с вързани ръце. При липсата на обучения на масовите учители за работа с деца със СОП, както и на специални учители, които да им помагат, напълно разбираемо е при такава сложна организация и дублираща се отговорност, някои директори да отказват прием на деца изискващи много повече внимание и образователна подкрепа.

7.  Услугите предоставяни от ресурсните центрове са достатъчни и отговарящи на потребностите на децата и учениците със СОП, услугата била вече утвърдена като добре работеща…

Категорично не е вярно! Ресурсните центрове са твърде далеч на областно ниво, поради което не работят в екип с директорите и учителите в учебните заведения, а родителите нямат контакт и лесен достъп до директорите им, особено от малките населени места. Ресурсните учители са крайно недостатъчни, детските градини и училищата разполагащи с ресурсни учители са твърде малък процент от всички в съответната област. Часовете ресурсно подпомагане са изключително малко, само 2 часа седмично, без никакво съобразяване с различните потребности на децата. Осигуряваните логопеди и психолози от РЦ са нищожен брой, спрямо броя деца със СОП в общообразователните училища. А едва няколко ресурсни центъра предоставят и  слухово-речеви рехабилитатор, един за цялата област. Като цяло услугата е твърде хаотична като качество в различните области, труднодостъпна, няма разработени стандарти за качество или за поне минимума задължително осигурявани педагози и специалисти, спрямо броя на децата със СОП в различните области. Резултатът е твърде незадоволителен на фона на инвестираните средства, а потребностите на децата със СОП само частично и в малка степен подкрепени. Директорите и учителите от масовите учебни заведения също не са подкрепени и обучавани, каквато би следвало да е една от основните цели на ресурсните центрове.

8. Промените за децата със СОП предвидени в проектозакона, не били обезпечени финансово…

Напротив! Първо се прави промяна в начина на изразходване на сега отделяните средства за децата със СОП, като парите за ресурсни учители и специалисти се насочват след детето. Второ, предвидени са допълнителни средства за дейностите по приобщаващото образование, които да се насочат целево към детските градини и училищата.

9. Обвиняват се директорите на общообразователните детски градини и училища, че ще усвоят  средствата за други дейности, че ще изгонят ресурсните и няма да назначат логопеди и психолози…

Тези твърдения, освен че са доста неколегиални, когато идват от колеги директори на РЦ, но и последните най-добре би трябвало да знаят, че при стандарт за приобщаващо образование, съдържащ конкретни задължения и изисквания към системата, както и стандарт за качество, т.е. какво се очаква като постигнат резултат, няма как да се случи прогнозираното апокалиптично произволно „усвояване".

email: na_usmihnisesmen@abv.bg,

тел: 0888-87-97-98