БОЯН ЗАХАРИЕВ, програмен директор в Институт Отворено Общество - София: Къде е ахилесовата пета на училището

Няма съмнение, че се нуждаем от нов закон за предучилищното и училищното образование. Законът за народната просвета имаше за цел временно да регулира отношенията в сферата на средното образование след промените от 10 ноември. На практика той просъществува много по-дълго от очакваното. В следващите бележки се спирам само на някои от основните акценти в новия законопроект, като няма да засегна някои от важни теми.

Финансиране

Новият законопроект не предлага сериозни промени във финансирането на висшите училища, изхождайки от презумпцията, че през 2007 г. беше направена цялостна реформа в тази област. Но продължава да има сериозни проблеми, особено по отношение на финансирането на училищата в селските райони, в по-рядко населените и по-бедните общини.

Учебните програми

Може да се помисли за предоставянето на още повече правомощия учителите и училищните екипи да разработват собствени учебни планове и програми по отношение на общообразователната подготовка, ориентирани на практика най-адекватно към образователните потребности на всяко дете и ученик. По принцип училищните програми ще стават все по-децентрализирани, защото както разнообразието от неща, които могат да се изучават, така и разнообразието от начини, по които това може да става расте с времето.

Концепцията за "личностното развитие" и нейното въплъщение в институциите на училищното образование

Законът предвижда обединяването на много различни функции под шапката на така наречените центрове за подкрепа на личностно развитие. Законът дава и дефиниция какво разбира под "подкрепа за личностното развитие", от която става ясно, че под този термин попада на практика всичко, което се случва във и около училището извън задължителната подготовка в класната стая. Тук влиза и насърчаването на екипната работа на учителите както по обмяна на опит и обсъждане на важни за училището въпроси, така и по конкретни случаи, например с ученици, които имат проблеми от различен характер - например обучителни или поведенчески. Няма никакво съмнение, че днешното българско училище има сериозни дефицити в тази насока, както и че извънучилищните подпомагащи услуги, които са много важна част от доброто училищно образование, в нашата страна са все още недостатъчно развити.

Някои видове услуги изобщо липсват. Ясно е че изброяването на тези услуги, както и опита за включването им в обща концептуална рамка няма да е достатъчно. Опасенията тук отново са свързани с обезпечаването на тези дейности било то в самите училища или под шапката на центровете за подкрепа на личностното развитие. Не е достатъчно да вмениш на някого задължението да предлага определена услуга, ако той няма възможност да се обучава и дейността е технически неосигурена.

Ранно стартиране на задължителната предучилищно образование

Това е по принцип добра мярка, от която се очаква да изравни образователните шансове на децата с различен социално-икономически и етнически произход. Рисковете се крият в това детските градини и особено училищата да не са подготвени по отношение и на материално-техническата база, и на необходимия персонал.

Децата включени в предучилищната подготовка не бива да се третират като по-малки първокласници. За тях трябва да бъде създадена специална среда, която осигурява добре защитено пространство за игра, почивка и хранене.

Между другото типичната класна стая, характерна за традиционната ни класно-урочна система не е особено подходяща и за учениците в началното училище, особено в първи и втори клас. През последните години все повече училища, които имат нужните ресурси и въображение започнаха да променят средата в класните стаи.

Законопроектът дава сигнал, че разбира значението на играта за децата в предучилищна възраст, както и необходимостта от създаване на специална среда. Но това ще бъде недостатъчно ако спешно не се инвестира в необходимото преустройство и закупуване на оборудване, особено в училищата.

Нов подход за оценяване

Едно от най-позитивните и същевременно най-неразбраните и най-критикуваните неща в новия законопроект са промените в системата за оценяване на най-малките ученици. Тези промени са в съзвучие с най-новите изследвания за ефектите от оценяването и налагането на наказания. Повтарянето на класове е по-принцип съмнителна мярка, която под благовидния претекст да даде на ученика възможност да научи ненаученото, всъщност стигматизира и наказва детето, заради провали на възрастните.

В недалечно бъдеще вероятно ще се наложат и други промени в системата за оценяване. В глобален план текат дебати за целта и смисъла от оценяването и особено от стандартизираното "справедливо" оценяване. В много страни модата на външното оценяване отмира. От друга страна все още има гласове, които твърдят, че оценяването е ключа към създаването на подходящи нагласи и стремежи у учениците и към намаляването на образователните различия. Все пак, обаче оценяването вероятно ще претърпи големи промени в развитите образователни системи. Добре е отсега нататък да следим внимателно новите изследвания и опита на други страни, които могат да бъдат референтни за нас, за да не копираме модели отпреди десетки години, а да излезем най-после близо до "гребена на вълната". Казвам "близо до", защото на самия гребен на вълната са и всички рискове от неуспешните експерименти, които вероятно засега са по-силите на по-развити и по-богати от нас страни.

Коментирайки данните от новото външно оценяване след 7-ми клас (а същото може да се каже с пълна сила и за данните от оценяването след 4-ти клас) е важно да се посочат по-скоро грешките при интерпретирането на данните, които могат да станата основа за много грешни политики в сферата на образованието.

На първо място в прегледа на резултатите от външното оценяване е твърде безсмислено водещите училища по среден брой точки да се обявяват за Днай-добриФ училища при положение, че в тях се влиза с предварителна селекция и там бездруго вече са постъпили учениците с най-добри резултати.

Също толкова безсмислено е училища, разположени в селските райони, в общини с многобройно малцинствено население или в периферните квартали на големите градове да се обвяват за "лоши" само защото имат ниски оценки.

Проблемът е не резултата на конкретното училище, а самият факт, че такива различия съществуват. По-съществената част от решението също не е на училищно ниво, а е свързано с необходимостта от системни промени.

Като цяло и българското външно оценяване и резултатите от някои международни изследвания показват, че нашата система на училищно образование произвежда различия вместо да ги тушира. Те показват също така, че нашите ученици продължават да се справят по-добре със задачи, свързани с възпроизвеждане и запомняне (умения култивирани в традиционните образователни системи) и далеч по-зле със задачи, свързани с прилагането на абстрактно знание и модели към конкретни ситуации, т.е. с всичко това, които е свързано с развитието на научното и аналитичното мислене и с уменията за оцеляване и справяне във все по-сложния заобикалящ ни свят.

Това очертава двете основни (наред с много други) предизвикателство пред българското училищно образование - гарантирането на равен и справедлив старт в живота чрез изравняване на шансовете за получаване на добро образование и цялостната модернизацията на учебните програми и начините на преподаване. Тези две предизвикателства са дълбоко свързани тъй като страните, които са добри в справянето с едното от тях се оказват сред най-добрите и в другото. На Европейския континент Финландия може да бъде посочена като пример - малка страна, с малко население и сурова природа, която има удивително високотехнологична икономика и една от най-добрите образователни системи в света.

Поведение на учениците

Добре е, че новият законопроект залага на индивидуалния подход в работата с учениците, особено с тези, които изискват допълнително внимание. В предишни версии имаше излишно подробен списък от наказания, част от които изхождаха от остарели разбирания и теории за мотивите за едно или друго поведение на учениците, а дори тези които изглеждаха смислени, нямаха място в един закон. Сега тази част от до известна степен спестена и има текстове, които показват грижа за достойнството на децата и разбирането, че с наказанията не се изчерпва отговорността на образователната система дори към "най-непоправимите".

Рискове

Но нека не се заблуждаваме. Проблемите на училищното ни образование не са само такива, които подлежат на правно регулиране. Легалистките подходи в много сфери, включително в образованието са най-малкото наивни. Новият закон, например, няма да спре отпадането от училище, още по-малко ще върне в училище вече отпадналите. Да кажем, че законът може да подкрепи определени промени, но не и да промени сам по себе си нашето образование.

Изпълнението на част от ангажиментите към училищното образование, заложени в новия ни законопроект ще бъде абсолютно невъзможно при сегашното равнище на финансиране. Опасявам се, че нужните инвестиции не са предвидени и в следващите бюджети и законът може да има фалстарт. Въпреки това, според мен е по-добре той да бъде приет, отколкото отложен отново за неопределено бъдеще. Законодателните промени като всяка иновация крият неизбежни рискове, но претегляйки всички плюсове и минуси аз бих гласувал "за".

След евентуалното приемане на законопроекта предстои още много нормотворческа работа по създаването и приемането на държавните образователни стандарти. Имаше гласове, които настояваха законът да не бъде приеман преди да са готови стандартите, но аз не мисля, че такова отлагане е необходимо. Списъкът с предвидени стандарти е включен в закона, което е достатъчно. Самите стандарти вероятно ще се наложи да бъдат променяни по-често от закона.

Източник: 24 часа, 13.06.2012