English   14427 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Законът за горите и Витоша: Защо са опасни промените в Закона за горите?

 
Коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" (сред чиито основатели е и WWF) предупреждава, че приетите на 13 юни 2012 г. поправки в Закона за горите ще доведат до непрозрачно разграбване на един от последните обществени ресурси.

Природозащитниците се обръщат към президента Росен Плевнелиев да наложи вето на промените и ще изпратят сигнал до Европейската комисия за нерегламентирана държавна помощ.

Какъв е проблемът с промените в Закона за горите:

Държавните гори и защитени територии заемат 20% от територията на България. Те са последният публичен значим ресурс, който все още не е преминал в частни ръце. С приемането на измененията на Закона за горите ще се увеличи изсечената и застроена площ в горите и защитените територии, сред които и Природен парк Витоша.

За първи път от Освобождението насам държавата позволява на трето лице да строи в чужда собственост, без да има съгласието на собственика и без необходимото обезщетение.

За първи път от 1925 г. насам крайречните гори няма да се водят вече гори и ще могат да се изсичат без никакъв контрол от собствениците им.

За първи път от 1931 г. насам, когато е обявена първата защитена територия у нас, държавата ще даде възможност на частни лица и компании да строят в защитените територии държавна собственост.

За първи път от 1955 г. насам държавата позволява да се ползват държавните гори двойно над техния естествен прираст, което ще доведе до намаляване запасите на дървесина.

За първи път от 1991 г. насам, когато се приема Конституцията, държавата разрешава земеделските земи да се застрояват за цели, които не са свързани с земеделието, като например ски курорти и голф-игрища.

За първи път от 1991 г. насам държавата създава отраслова схема за държавна помощ - за строителството на ски курорти и голф игрища, като ги освобождава от дължимите държавни такси за промяна на предназначението на имотите.

За първи път от 1996 г. насам, когато влиза в сила Закона за държавната собственост, се дава възможност публичната държавна собственост да се утежнява с вещни права за ползване, които се раздават без търг, а само с решение на министъра на земеделието.

За първи път от 1997 г. насам, когато започна реституция на горите, държавата отново разрешава на частните собственици на гори до 20 декара, да ги секат без каквито и да е регулации от страна на държавата.

Защо са опасни промените в Закона за горите?

Действията на Изпълнителна агенция по горите, Министерство на земеделието и храните и Министерски съвет, свързани с ремонта на Закона за горите, са напълно недопустими.

Освен писти и лифтове, управляващите добавиха дълъг списък от сгради и съоръжения, които ще могат да се строят в горите, без да се изключват от горския фонд. Това значи, че гора "на хартия" вече ще могат да се водят стадиони, футболни и голф-игрища, писти, сгради за културни и религиозни нужди, мини ВЕЦ-ове и др.

Застрояването ще става бързо и евтино, тъй като инвеститорите ще могат да спестят от таксите и процедурите за изключване от горски фонд. В същото време държавата няма да изисква от тях средства за компенсаторно залесяване, тъй като изсечената за строителство гора продължава да се води гора „на хартия".

Внушението, че строителството в горите ще подлежи на оценки за въздействието върху природата, е измамно. То ще се налага само в много редки случаи, описани в закона. Дори и да подлежи на еко оценки, тези които ги пишат, получават хонорара си от инвеститора. Така в почти 100% от случаите изводът е, че проектът не пречи на природата.

Отново бяха разрешени и сечите на малки частни горски имоти – до 20 декара. Този текст вече беше отменен с досегашния Закон за горите и то неслучайно. Преди 2009 г. собственици на горски имоти до 20 декара също можеха да секат без план. Така бяха изсечени до голо почти всички частни гори из равнинните области на страната и в Стара планина. Подобни шамхатни сечи личат например по шосето от София за Варна. Те могат доведат до поредна наказателна процедура на Европейската комисия срещу България.

Законопроектът запази възможността съществуващите писти да се отдават без търг или конкурс за ползване за 10 години на собствениците на лифтове и влекове. Това дава възможност на министъра на земеделието и горите да определи кой точно ще получи това право по административен път и отваря възможности за корупция.

Освен това за първи път в историята на България от 1934 г. насам държавата дава възможност на частни лица да строят в държавните гори в защитените територии, какъвто е Природен парк Витоша, най-старият на Балканите.

Под предлог, че се подпомага развитието на ски туризма в България, държавата на практика осигурява безпрецедентна държавна помощ за инвеститорите в ски курорти и нарушава основните права на свободния пазар и свободната конкуренция. Промените дават права на частни фирми безусловно и без тръжни процедури да се разпореждат със защитените територии, да ги унищожават и застрояват със ски съоръжения. Така се допуска Законът за горите да заобикали строгите изисквания на Закона за държавната собственост и Закона за концесиите при застрояването на държавни имоти в защитените територии.

Новите текстове в Закона за горите бяха предвижени от Министерския съвет в съвсем кратки срокове – за 6 дни, от които 3 бяха коледни празници. Законът за нормативните актове обаче постановява минимум 14-дневен срок за консултация със заинтересованите страни. Ако Министерски съвет дава пример за неспазване на закона, какво да очакваме от гражданите и бизнеса?

Предложената промяна в Закона за горите ще облагодетелства не само основния собственик на ски лифтовете в център Алеко - „Витоша ски" АД, но и всички инвеститори в ски курорти в горските територии на Стара планина, Рила, Родопите и Пирин. Изчисления, направени от коалиция „За да остане природа в България" показват, че скандалното премахване на процедурата за промяна на предназначението на горите при строителството на ски курорти ще спести на инвеститорите над 50 милиона лева за изсичането и застрояването на не по-малко от 10 000 дка гори със ски писти и лифтове. Това представлява схема за държавна помощ, която е недопустима в Европейския съюз и ще доведе до нова наказателна процедура срещу България.

Допълнителни загуби за държавния бюджет и пълно незачитане на обществения интерес са заложени в параграфи на законопроекта, които поощряват учредяването на вещни права и продажбата на държавна собственост без търг при нарушаване правилата на конкуренцията. Това ще доведе не само до загуба на нови 20 милиона лева, но и поставя закона в смешното положение дългосрочните наеми на горски територии да стават на базата на търг, а продажбата и учредяването на вещни права да се провеждат без търг.

Скандалните поправки на Закона за горите създават и възможност за обвързване на правата за ползване на съществуващи ски писти в горски територии с наличието на лифтове и влекове в тях, без да се прави разлика дали лифтовете и влековете са построени законно или не. Така тези разпоредби поощряват незаконното строителство на лифтове в горски територии, което е недопустимо.

Със законопроекта управляващите са на път да прокарат и още няколко лобистки поправки, свързани с увеличаване на сроковете за лов, износа на незаконна дървесина и застрояването на приватизирани частни гори без общ устройствен план.





Източник: За да остане природа, 15.06.2012

Сходни публикации

Промените в правилника на Фонда за лечение на деца затрудняват достъпа до лечение

И отново за Петър Москов и Фонда за лечение на деца.Вчера министърът е казал, че "Според новите правила от приемането на докумен

Национална мрежа за децата изрази становище по проект за изменение на Правилника за дейността на „Фонд за лечение на деца“

Национална мрежа за децата се присъединява към изразените от редица родители, родителски и граждански организации

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд” Петьо Блъсков

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд" Петьо Блъсков

БДФ написа отворено писмо до главния директор на в. "Труд" Петьо Блъсков във връзка с публикувания на 21.04.2016 г. коментар