Училището не осигурява равни възможности за децата, смятат експерти

Делът на учениците под критичния праг на грамотността в България е 41%. За сравнение, средното ниво в държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е 18.1%. Във Финландия, класирана на първо място по ефективност и качество на образованието в света, неграмотните са 8.1%.

Тези данни от последното изследване на качеството на образованието в страните от ОИСР през 2009г. цитира Траян Траянов, директор "Анализи и оценка на въздействието" в организацията "Заедно в час" на конференция, посветена на проблемите в българското училище и възможните решения.

Траянов обясни, че в училищната подготовка в България зеят няколко сериозни пропасти. Голяма разлика има между качеството на образованието в градовете и в малките населени места, както и между различните слоеве на обществото. Децата от по-бедни семейства масово показват по-лоши резултати, отколкото тези с по-добри финансови възможности. Това, коментира Траянов, означава, че училището не може да надвие семейната среда и не осигурява равни възможности за децата.

Едва 2.8% от българските ученици са отличници, сочи още проучването, докато средно за ОИСР шестици изкарват 7.6% от децата, а във Финландия - 14.5%. 

За принципите зад ефективната образователна система на Финландия разказа представител от посолството на страната в България - Микко Сааринен. Той обясни, че 97% от училищата там са с държавно финансиране и предлагат абсолютно равен достъп до обучение. Стриктно се следи нивото на преподаване да е еднакво високо. Специално внимание се обръща на децата, които изостават и имат нужда от допълнително внимание, а учителите се ползват с изключително висок социален статут. 

Икономистът Петър Стоянов - автор на анализ на състоянието на училищата ни, изготвен специално за "Заедно в час", посочи, че в България средно на глава от населението се падат 10 години, прекарани в обучение. Това, по думите му, е ниска стойност, независимо от уговорките, че количеството години на обучение не е толкова важно колкото качеството.

Теодора Зарева, учител по програмата "Заедно в час", и икономистът Евгений Кънев дадоха идеи как да се преодолеят пропастите в образованието и да се повиши нивото. Според Зарева решението е в това всеки да вземе участие и с малки жестове да покаже признателност на учителите, да ги мотивира и стимулира, защото от тях зависи промяната.

Всяка фирма пък може да допринесе за развитието на училището и на децата, като организира, например, дни на отворените врати, отделя време и внимание на децата, за да им обясни какви професионални възможности имат в конкретната сфера, и винаги когато могат, да взимат стажанти, добави тя.  

Кънев очерта предимствата на публично-частното партньорство в сферата на образованието, посочвайки като възможен модел поверяването на мениджмънта на човешките и финансовите ресурси в училищата на бизнеса. По думите му на бизнеса може да се прехвърлящ също грижата за обучение и мотивация на учителите. Сред недостатъците на подобен род партньорство Кънев посочи риска елитните училища да привлекат повече внимание и така тяхното ниво да продължи да се вдига, докато по-изостаналите училища да продължават да бъдат пренебрегвани.

Според Кънев ключът към успешното партньорство между бизнеса и държавата в образованието са ясните цели, задачи и изпълнители - и изобщо пълната прозрачност на процеса.




Източник: Дневник, 24.01.2013