Отворено писмо до министрите от служебния кабинет на Р. България

Уважаеми дами и господа,

Национална мрежа за децата (НМД) обединява 113 неправителствени организации, работещи с и за деца и семейства в цялата страна. Нашата мисия е да заздравим и улесним сътрудничеството между сходните неправителствени организации и всички заинтересовани страни, за да бъдат гарантирани правата и благосъстоянието на децата.

Ние от Национална мрежа за децата бихме искали да Ви поздравим с назначението и да Ви пожелаем много сила и упоритост във Вашата нелека задача през предстоящите месеци. Смятаме, че въпреки краткия си мандат, служебното правителство има решаваща роля за ключови въпроси за България.

В самото начало на Вашето управление бихме искали да насочим Вашето внимание към крайната необходимост от приоритизиране на въпросите на децата и семействата. Гарантирането на правата и благосъстоянието на децата в България остава сериозно предизвикателство пред нас като общество и държава. Детската бедност у нас е най-високата в Европа, като повече от половината български деца живеят в риск от бедност. В същото време има осезателна липса на семейна политика, нуждаем се от  цялостни икономически решения в подкрепа на семействата и реално работещи мерки в подкрепа на раждаемостта и отглеждането на децата. Детската смъртност е 8.5‰  през 2011 г. и остава 2 пъти по-висока, отколкото в ЕС (4.18‰) като има области, в които тя е сравнима със страни от третия свят. Образованието продължава да генерира неравенство за децата с увреждания, децата от етнически малцинства, децата от отдалечени райони и други уязвими групи деца.

В този контекст бихме искали да Ви насърчим във всички усилия, които ще направите по време на Вашето управление, да влагате и мисъл за влиянието върху децата и техните семейства. Промяната на принципния подход към децата и семействата у нас и определянето на тяхното благосъстояние като приоритет на работа е от решаващо значение както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Считаме, че работата по вече приетите стратегии и планове за действие в областта на деинституционализацията, детското правосъдие, предотвратяване отпадането от училище и създаването на приобщаваща среда за децата с увреждания и децата от етническите малцинства трябва да продължи като се гарантира устойчивост и развитие на процесите.

Ето конкретните ни предложения, които според нас изискват неотложни действия:

1. Разработване на самостоятелна политика за семейството с ясна цел, мерки и дейности, която планира конкретни ангажименти в различните сектори. Семейството и подкрепата на родителите трябва да се разглежда приоритетно и цялостно в икономическите политики, жилищната политика, борбата с бедността и социалното изключване и др., а не предимно като обект на санкции и глоби. Системата за закрила на детето трябва да се реформира и укрепи, тъй като в момента тази система е в  тежко състояние и в някои случаи вреди на децата, отколкото да помага.
2. Развитие на интегрирани здравно-социални услуги за превенция и подкрепа. Това включва: пълно обхващане на бременните жени в медицински изследвания и здравни грижи, независимо от социално-осигурителния им статус и местоживеенето; осигуряване на реален достъп на всяко дете до качествени здравни грижи; разкриване на нови здравно-социални услуги в общността и гарантиране или увеличаване капацитета на вече съществуващите.
3. Модернизиране на образователната среда за децата ни. Училището, детската градина и детските ясли трябва да станат достъпни за всички деца и родителите активно да са включени в образованието на децата. Услугите за грижа в периода на ранното детство да бъдат гъвкави, съобразени с нарастващото многообразие на нуждите на децата и капацитета на семействата.
4. Предприемане на спешни мерки за намаляване на бедността, вкл. чрез икономически мерки за насърчаване на бизнеса за разкриване на работни места. Обвързването на мерките в областта на социалната политика с въвеждането на икономически стимули за бизнеса за наемане на работа и с мерки за образование и грижа за децата е важно условие за прекъсване на кръга на бедността.
5. Реформиране на съдебната система и изграждането на специализирани съдебни състави в рамките на съдилищата за по-щадящо правосъдие за деца трябва да остане  във фокуса на работа, тъй като децата продължават да бъдат в неравнопоставена позиция спрямо възрастните. Често децата жертви са разпитвани неколкократно, а при раздялата на съпрузите децата попадат в нелека ситуация в съдебната зала.
6. Специализацията за работа с деца трябва да бъде във фокуса на работата на полицията  и в териториалните звена на Министерството на вътрешните работи. Много често полицаят е първия, които има досег с детето жертва или извършител на престъпление и липсата на умения за работа с деца, често води до допълнителни травми за детето.
7. Гражданското участие и диалогът трябва да бъдат водещи при формиране на политиките за детето и семейството. Сега е налице симулация на консултации, в която години наред голяма част от предложенията на гражданския сектор бяха пренебрегвани. Допълнителни ограничения поставя изключително краткото време за публични дискусии и като цяло се наблюдава смесване на роли и отговорности между държава, общини и граждански организации.

Ние от Национална мрежа за децата заявяваме своята готовност за диалог и конструктивно партньорство по въпросите на децата и семействата. Вярваме, че едно цивилизовано общество се познава по грижата към неговите деца и като такова, ние сме длъжни да положим всички усилия за техния по-добър живот.

С уважение:
Георги Богданов
Изпълнителен директор
Национална мрежа за децата

Писмото е пратено до:
Марин Райков, министър председател;
Деяна Костадинова, министър на труда и социалната политика;
Николай Милошев, министър на образованието, младежта и науката;
Николай Петров, министър на здравеопазването;
Драгомир Йорданов, министър на правосъдието;
Петя Първанова, министър на вътрешните работи;
С копие до Росен Плевнелиев, президент на Р. България

Източник: Национална мрежа за децата, 19.03.2013