English   14427 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Човече, не пожелавай яйцето на лешояда

 

"Отче Григорий, не пожелавай яйцето на белоглавия лешояд, защото не носи полова сила, а салмонела и орнитоза". Препоръката е на Елена Кметова от Пловдив, природозащитник от "Зелени Балкани".

Причината - реплика в популярния български сериал "Столичани в повече" на отец Григорий (актьорът Ненчо Илчев). Филмът е излъчен на 3 април тази година по Би Ти Ви. В спорната сцена отец Григорий венчава възрастен бизнесмен за млада булка. След церемонията шофьорът на младоженеца скришом споделя с попа тайната на шефа си: той бил изключително потентен и можел да си позволи млада жена, защото пиел яйца от белоглав лешояд! Само едно от тях вървяло на черно по 5000 лева...

Оттук нататък интригата в сериала се завърта около стремежа на отец Григорий да издири редките яйца и да забогатее бързо. "Отчето търси келипира, но на наш гръб. Голяма беля може да ни направи. Хората понякога са прекалено доверчиви. Ще вземат измислицата за истина и ще хукнат да търсят птиците. Забавен герой е Григорий, но трябва грешката да се поправи бързо казва Кметова. Екозащитниците търсят контакти с екипа на сериала. За да се измъкнат от ситуацията, от "Зелени Балкани" дори предлагат на сценаристите развитие на сюжетната линия. "Той може да се натрови като консумира от яйцето. Така да излезе от ситуацията, а пък докторът да обясни какви болести предизвиква", предлага Елена.

 От три години тя и нейни колеги работят усилено по проект за връщане на белоглавия лешояд по нашите земи. Птиците идват у нас от зоопаркове в Западна Европа. Пътуват 3000 км от Германия, Холандия, Франция и Чехия с автобус или пък със самолет. Тук се настаняват в огромни клетки за адаптация в планината с изглед към високи скали, маркират се и им се поставят чипове. Като свикнат, се пускат на свобода.

"За всеки лешояд се грижим поотделно. Птиците не са лоши, нито агресивни.Те са санитари на прородата, защото се хранят с мъртви животни. Снасят веднъж годишно, гнездата им са по високите скали - обяснява Кметова. - От три години усилено работим по проекта "Възстановяване на популациите на едрите европейски лешояди в България". Досега са пуснати сред природата 112 лешояди. По закон, който посегне да ги унищожи, вземе яйце или пък разруши гнездо, го чака глоба от 5000 лева."

Във филма е толкова цената за придобивката за мъжка мощ. Белоглавият лешояд живее 30 години, а полова зрелост достига на петатата година. В планините сега повечето редки птиците са на 2-3 години. Клетки за адаптация са поставени над Сливен, Котел, Враца и Централен Балкан.

Тази година една от първите освободени двойки снесла яйце в Източна Стара планина, но въпреки грижите не успели да го запазят. Това е вторият им опит. Мъжкият е от зоопарк във Франция, а женската от Испания. "Семейството построи гнездо в ниша със северно изложение, което бе първото притеснение на нашия екип.От друга страна заради постоянното изнасяне на храна за другите освободени лешояди в района има много активна двойка скални орли и голямо количество гарва«ни.

Скалните орли са доста свадливи съседи, а гарваните не биха пропуснали случай да закусят с оставено без надзор яйце, коментират природозащитници. Те се надяват следващата година птиците да снесат ново яйце.

Друга двойка от редките птици - Лешка и нейният съпруг, мътили яйце в Спасителния център за диви животни в Стара Загора, но за съжаление и то няма да се излюпи. "Усилията ни за спасение на птиците са големи", казва Кметова. Тя се притеснява, че от филма може да се създаде легенда, както с консумирането на кръв от костенурка за лечение на онкозаболявания, което е опасно за хората.

Пазар за лешояди няма. Птицата е изчезнала от нашите земи през 50-те години на миналия век, а като основна причина се сочат недобросъвестни стопани, оставяли отровни животни по скалите за вълци и друг вреден дивеч. Вместо тях идвали лешояди, после ги намирали мъртви. Единствената запазена естествена колония е в Източните Родопи. "Лешоядите не са агресивни. Кълват, ако видят да ровиш в гнездото им. Не обичат контакт с хора", казва Кметова.

Когато обаче се наложи, редките птици, влизат в комбина с човека. Преди време женският белоглав лешояд Любка бил отнесен от вятър и попаднал на покрива на жилищен блок в Сливен. Жена се обадила в "Зелени Балкани". "Страхувахме се за нея, защото някой може да стреля. Шофьори на таксита се включиха в акцията по спасяването, даваха сигнали по радиостанции къде е кацнала. Любка отиде на пазара, на автогарата, а като спря на болницата, санитарите искаха да я вземат и да си я гледат. Накрая я прибрахме и пуснахме в гората", разказва Кметова.

Най-куриозният случай с белоглавата птица е на сметището в Монтана. Главен герой е лешоядът Българка, пуснат от клетка над Сливен. Той се изгубил и прелетял до Монтана. "Птицата бе с монтиран чип и пръстен, хора сигнализираха, че са я видели. Роми, които ровят на сметището, разбрали, че Българка е важна птица

"Те я хванаха и се обадиха в "Зелени Балкани" да искат откуп. Казаха: "Птицата е при нас, колко ще предложите". Веднага отидохме с полицията, а те предадоха Българка доброволно с обяснението, че не били похитители. Искали да помогнат", казва Кметова. След това обаче Българка "се разсърдила" и отлетяла за Италия.

Преди десетина дни лешояд се изскубнал от клетка край Кресна. Стигнал в гората и тръгнал след един овчар, а след това туристи му давали месо от барбекю. И така го открили. "Хората имат предразсъдъци, но ако иска, човек може да си осинови белоглав лешояд. Идеята е да се разбере, че не е лоша птица, а полезна", обяснява Кметова.

Наскоро холандски дипломат у нас получил сертификат за осиновяване на лешояд, което се изразява не в отглеждане, а в пускане на свобода. Така лешоядът Хиърче живее в горите над Сливен. За да популяризират идеята за опазване на птицата, от "Зелени Балкани" правили опити да заинтригуват български политици от някои партии. Но ударили на камък.





Източник: Труд, 13.04.2013

Сходни публикации

Промените в правилника на Фонда за лечение на деца затрудняват достъпа до лечение

И отново за Петър Москов и Фонда за лечение на деца.Вчера министърът е казал, че "Според новите правила от приемането на докумен

Национална мрежа за децата изрази становище по проект за изменение на Правилника за дейността на „Фонд за лечение на деца“

Национална мрежа за децата се присъединява към изразените от редица родители, родителски и граждански организации

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд” Петьо Блъсков

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд" Петьо Блъсков

БДФ написа отворено писмо до главния директор на в. "Труд" Петьо Блъсков във връзка с публикувания на 21.04.2016 г. коментар