Антонина Желязкова: Малцинствата са по-мотивирани да гласуват

- Решението на старейшините да направят публична церемония по избирането на новия председател на "романи крис" (мешере) "о баро" (големият) - в центъра на София, трябва да бъде уважено и навежда на някои изводи. Старейшините на кардарашите са решили да покажат пред обществото едно друго лице на ромската общност. Да внушат, че тя се подчинява на ред и дисциплина, когато стои пред управляващи, които я разбират и уважават едновременно. Те също така демонстрират, че търпението е изчерпано и политиките за промяна на статута на ромите трябва да се разгърнат колкото е възможно по-спешно. В това ги подкрепям напълно. Дистанциите и омразата нарастват с всеки изминал ден и на това трябва да се сложи край неотложно, за да не заживеем всекидневно като в състояние на улична, междусъседска, гето война.

- Циганите кардараши, ползват ли се с авторитет сред останалите ромски общности?

- На мешерето за съжаление се подчиняват само част от ромите в България - различните субгрупи на кардарашите, както и субгрупите на калайджес (калайджиите). Доста спорове има какъв е техният брой. Едни от циганолозите твърдят, че те са не повече от 1-2% от ромите в България, а други, че са около 10%. Част от тях са наистина сред най-уважаваните и заможни роми и се ползват с авторитет. Все пак трябва да сме на ясно, че за онези около 30-35% от ромите, които са мюсюлмани и имат турска преферирана идентичност, мешерето не означава нищо. Същото се отнася и за останалите субгрупи, които принадлежат към дасикане и хорохане рома. Те или не са чували за този потестарен орган, който регулира най-вече всекидневните проблеми на кардарашките субгурпи и на калайджиите или, ако са чували, го отхвърлят като чужд и неприемлив.

- Да се установи числеността на ромите не е ли непосилно занимание?

- Коректно е да кажа, че когато говоря за численост на ромите и за проценти от една или друга група, не се придържам към данните от последното преброяване през 2011 г. Намирам ги за неубедителни от експертна гледна точка в частта им, която брои гражданите от етническите и религиозните общности. Придържам се към приблизителната работна експертна оценка, че ромите в България са около 700 хил. души заедно със самоопределилите се като турци, българи и власи. В този смисъл бих уточнила, че част от ромите мюсюлмани с турска преферирана идентичност се декларират като турци при преброяване на населението. Този начин на оценка се оспорва с основание от част от научната гилдия на циганолозите и статистиците, защото е политически некоректен. Некоректен е, но аз съм учен и бих искала да имам яснота с числата.

- Може ли мешерето да бъде полезно на държавните институции?

- Трябва да уважим старейшините и модерната стъпка, която те са предприели в полза на общността. Институциите биха могли да се съветват с тях по различни казуси, но не е възможно да разчитаме на тяхното традиционно право, за да решаваме проблемите с равнопоставеността и интеграцията. Живеем в постмодерна европейска държава и всички трябва да се подчиняваме на българските и европейските закони. Друг път няма.

- Според някои правозащитници циганите у нас са афоресани от държавата. От друга страна, твърди се, че институциите са снизходителни към тях. Откъде това противоречие?

- Противоречието е заложено в тежката гузност от страна на държавата. Тя знае, че не прави необходимото, за да подпомогне социалното включване на ромите, защото това е сизифов труд, който е по-добре да се заобиколи, докато тече мандатът. След подобни прояви на страх, на отсъствие на политическа воля, институциите са принудени да правят разни компромиси, които от своя страна основателно създават напрежение сред мнозинството от гражданите.

- По повод електората на ДПС споделихте, че част от него живее все още във феодализма и не разбира що е демокрация. Кое толкова налага тези хора да бъдат "демократизирани"?

- Казвала съм многократно, че електоратът на ДПС знае много добре какво е демокрация, но не живее в нея и не се ползва от позитивите . Имам предвид, че тези хора искат да имат право на свободен избор и достъп до участие в политическия и икономическия живот, а нямат. Нито една от другите общонационални партии не е доказала, че държи на турците и мюсюлманите в България пълноценно и че тези общности могат с пълно доверие да разчитат на тях за спокойно и равнопоставено съществуване. Това ги принуждава да гласуват за единственото сигурно, което имат - ДПС, а това ги държи повече от 20 г. при еднопартийно управление, което не е демокрация.

Затова следя с интерес и надежда опитите на ДПС да се обнови, да се отвори повече за нови и млади лица. И дай Боже, да промени авторитарния и предмодерен начин, по който движението властва в регионите с доминиращо турско и мюсюлманско население. След като на мюсюлманите в България не им се предлагат алтернативи, то поне да се надяваме ДПС да направи голяма крачка към своята демократизация и модернизация. Разбира се, очаквам активно да работи и партията на Корман Исмаилов и Касим Дал в коалиция с остатъците от НДСВ, за да предложат и те някаква алтернатива. Пожелавам успех в това отношение и на другите партии.

- Как виждате бъдещето на България, ако повярваме на прогнозите, че след 20 г. половината от работоспособното население ще е ромско?

- Не споделям тези мрачни демографски прогнози за изместване на българския етнос от ромския. Това е тема, която се хиперболизира поради страхове, както и поради политически спекулации. Едновременно с това съм убедена, че следващите 20-30 г. ще бъдат решаващи за образованието и квалификацията на ромите и за тяхното включване като градивна сила в българския пазар на труда. Няма повече време за отлагане. И политиците, и управляващите трябва да имат ясна визия в това отношение.

- Какви очаквания имате за участието на малцинствата в парламентарните избори? Не са ли обзети и те от усещане за безперспективност и отчаяние?

- Малцинствата ще участват активно в изборите, независимо от своите тежки разочарования и сложен бит. В някакъв смисъл и този път техният избор е по-еднозначен или по-лесен, отколкото нашият. От гледна точка на социалната антропология малцинствата са винаги поне една степен по-мотивирани от мнозинството, за да се борят за по-добро управление на страната. За разлика от нас пред тях стоят повече стимулиращи необходимости. Те трябва да оцелеят и да се развиват не само икономически, социално и политически, което искаме и ние, но да направят най-доброто, за да се опазят като малцинство в една понякога недоброжелателна среда. Да се опазят културно, религиозно, а и традиционно общностно.

Източник: Труд, 11.04.2013