ГЕОРГИ АНГЕЛОВ, старши икономист в институт "Отворено общество": Демагогията взе превес над здравия разум

Правителството не спира с лошите изненади. Завоят към популистки решения като раздуване на бюджетния дефицит и наливане на пари в закъсали държавни предприятия е също толкова неочакван, колкото и назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Ако преди година бяхте направили анкета сред 100 икономисти, 99 от тях щяха да ви кажат, че Пламен Орешарски не би допуснал разхлабване на фискалната дисциплина и неразумно харчене.

Най-новата мярка за "спасяване" на ВМЗ-Сопот е показателна. Държавата просто налива 27.5 млн. лв., за да може да се платят заплатите на работещите там за няколко месеца. Но проблемите на ВМЗ си остават - предприятието не е станало по-ефективно, няма нито поръчки, нито нов собственик, нито пари за инвестиции, няма и промяна в начина, по който то се управлява. Тази инжекция само закърпва положението за кратко. А какво ще стане, когато тези 27.5 млн. лв. свършат? Явно не е научен урокът от грешките на няколко поредни правителства с БДЖ, където вместо да се подобрява ефективността, да се инвестира в по-добро обслужване и привличане на клиенти, единствено се раздаваха пари за покриване за загуби и за заплати. Резултатът е, че пътниците и товарите стават все по-малко, БДЖ губи пазарен дял, а престарелите влакове са бавни, палят се и често закъсват.

Това, че сега се дават милиони за ВМЗ, е малкият риск. Големият е, че след месеци пак ще се търси спасителен транш, за да може предприятието да продължи да съществува.

Правителството очевидно няма воля да реформира, само се опитва да потушава недоволства и пожари. И не е само ВМЗ. На опашката за спасяване чакат и железниците, и НЕК. БДЖ има около 700 млн. лв. дългове, като 100-150 млн. лв. от тях са просрочени. Това означава, че ако се върви по пътя на ВМЗ, ще трябва 100-200 млн. лв. веднага да се налеят в БДЖ, за да се поддържа на изкуствено дишане предприятието. А най-големият фискален риск е в енергетиката. Преди дни бе обявено, че НЕК има към 2 млрд. лв. дългове и голяма част от тях са просрочени. И НЕК ли ще спасяват с наливане на пари от бюджета? Положението е ясно - ако не тръгнеш да правиш реформи и не разчистиш тези предприятия, ако не ги направиш по-ефективни и работещи, те ще си стоят на държавната ясла в очакване на пореден спасителен транш за оцеляване.

Не е оправдано правителството да хвърля милиарди, за да гаси стачни пожари и протести във ВМЗ или в БДЖ. Ако изобщо се дават някакви пари, трябва да е само срещу реформи - за да започнат тези предприятия да работят по-ефективно. Най-добре е, разбира се, държавата да бъде сменена от частен собственик, който да инвестира и да ги управлява по-добре. Но за БСП "приватизация" и "концесия" са мръсни думи.

Не съм очаквал обаче от бившия финансов министър Пламен Орешарски да тръгне като премиер в такава посока - той никога не е показвал склонност да решава проблеми по този начин. Изненадва ме и сегашният министър на финансите Петър Чобанов. Очевидно нещата в държавата не се решават от премиера, очевидно правителството е под натиск на партиите, които го подкрепят - БСП, "Атака", може би и ДПС - да спира реформите, да блокира приватизацията и за всеки проблем да бърка в бюджета. За това говори и намерението да се актуализира бюджетът, което по същество е намерение да се раздуят разходите и дефицитът. Това е шокираща новина - само преди две седмици и Орешарски, и финансовият министър Петър Чобанов твърдяха, че няма да се прави актуализация и правителството ще работи в рамките на одобрения финансов план на държавата. Още повече че в понеделник излязоха официални данни, че изпълнението на държавния бюджет върви добре. Твърдението, че имало 1 или 2 млрд. лева дупка в бюджета, не се връзва с данните, публикувани от самото правителство - 45 млн. лв. излишък за първите 5 месеца - към края на май. Излиза, че дупката се е появила през юни - а това е точно първият месец на кабинета "Орешарски". Само че няма как за един месец да зейне пробойна от милиард или два - колкото и да харчи правителството.

В България е традиция новото правителство да се оправдава със старото. Сега се случва същото - имало неразплатени договори и невърнат ДДС. Аз обаче задавам следния въпрос - преди изборите и Пламен Орешарски, и от БСП обясняваха как само да вземат властта, веднага ще пресекат контрабандата, укриването и източването на данъци, ще напълнят бюджета и ще има пари за всичко - и за високи пенсии, и за социални помощи, и за всичко останало. Е, къде са сега тези лесни приходи, които обещаваха. Явно е по-лесно да се говори, че предишните правителства не са събирали приходите, отколкото те реално да се съберат. Това се случи и през 2009-2010 г., когато кабинетът "Борисов" се оплакваше от лошото наследство, стигна се до актуализация на бюджета само месеци след като бе гласуван, и ЕК образува срещу България наказателна процедура за свръхдефицит.

Сега България отново дава лоши сигнали

- правителството говори едно, после прави друго. Първо обеща да поддържаме умерен дефицит, сега се готви да го увеличи с поне 1 млрд. лв. Дават се разнопосочни сигнали, които ще убият всякакво доверие към българската икономическа политика, а това означава по-малко инвестиции, по-високи лихви, стагнация и загуба на работни места. Връщаме се години назад, вместо да крачим бързо напред.

Управляващите искат да увеличат бюджетния дефицит, за да могат с харчене на пари да потушат социалното напрежение, да не правят реформи. Но популизмът рано или късно води до задънена улица. Колкото по-големи дефицити се трупат, толкова по-трудно става намирането на пари за финансирането им.

Това, което чувам като заявка за 1 млрд. лв. допълнителен дълг, общо взето ни приближава до критичната граница от 3% бюджетен дефицит. А ако икономиката ни изпадне в по-голяма стагнация, може тези 2.7 или 2.9% изведнъж да станат 3.5%. Когато си близо до ръба, близо до лимита, без да усетиш, може да го прескочиш. Тогава ще се появи и рискът Брюксел да започне съответните наказателни процедури - включително свързани и с еврофондовете. Достъпът до еврофондовете за новия програмен период се обвързва с изискването за макроикономическа стабилност. Иначе казано, разхлабването на бюджетната дисциплина може да застраши усвояването на средствата от следващия програмен период и България да се окаже в положението от 2007 г., която бе нулева за еврофондовете.

Според мен правителството дори няма представа колко ще струват социалните мерки и завоят към разхлабване на бюджетната дисциплина. Първите мерки, приети още преди 3 седмици, са сравнително ограничени, но сега вече се отива към мащабни изменения - например спира се пенсионната реформа. Тук вече говорим за нови дупки в бюджета за стотици милиони годишно. За съжаление управляващите явно са решили не да лекуват болестта, а да тушират симптомите със "социални мерки". Големият проблем на България е, че много малко хора работят и че не се създава заетост. В крайна сметка без работни места няма да станем по-богати. От 7.2 млн. българи работят само около 2.5 милиона - очевидно е, че трябва да се действа за увеличаване на заетостта. Само тогава ще има и по-високи доходи за хората, и по-високи приходи в бюджета.





Източник: Сега, 3.07.2013