Предизборната кампания струвала 17 903 085 лв., повече от половината дадени за медийно отразяване

Сумата за разходите за предизборната кампания е 17 903 085, 96 лева. От тях за медийни услуги са изразходвани 9 329 536, 88 лева или 52%. Това съобщи Антоанета Цонева, управител на Института за развитие на публичната среда, предаде БГНЕС.

Тези данни са изготвени на базата на обработени финансови отчети, подадени в срок към Сметната палата. Става дума за 25 партии, 7 коалиции и един инициативен комитет, регистрирани в ЦИК, уточни Цонева.

Нашето изследване за медийното отразяване на предизборната кампания е важно не само заради недоброто състояние на медийната среда в България и ниската оценка, която тя получава и от българските граждани, и от експертите. Освен това медиите за разлика от световната практика, са основният канал за информация на гражданите. По повод изследването Цонева уточни, че то се базира единствено на партиите и коалициите, които са подали отчетите си в Сметната палата.

Цонева подчерта няколкократно, че почти никъде по света и наблюдаваните страни, такъв висок процент от средствата не са давани за медийно отразяване (52%), както в България, като от Института са категорични, че тези официални данни не отговарят на реалните, тъй като там се намесва и сивата, и черна икономика, по нейните думи. Това е така, защото в голяма степен престъпният бизнес е навлязъл в партийната дейност.

Освен това за разлика от други страни, основните средства за партии са от държавна субсидия, донякъде членски внос и дарения, а както се вижда от последните решения в парламента, които вероятно ще бъдат и окончателни – партийните субсидии едва ли рязко ще бъдат намалени, заяви Антоанета Цонева. В много страни има практика на базата на посочените дарения и членски внос да се сформира държавната субсидия и в отношение ние сме едно недобро изключение.

В статистиката, която Институтът е направил, 45% от средствата, дадени за медийно отразяване, са в частните телевизии - 4 213 526,45 лева; 16% за печатни медии – 1 477 383,76 лева. Но в тази схема БНТ и БНР като обществени електронни медии са отделени и техният дял съответно е 12% за БНТ и 3% за БНР. 9% от средствата са отделени за онлайн медии, като те са 862 997,46 лева.

Един от основните въпроси, който ще бъде дискутиран утре с представители на парламентарните партии, експерти от СЕМ и АБРО е за практиката на 10 европейски страни, част от тях членове на ЕС, а друга част – на съседни нам страним като Албания, Сърбия и Македония, съобщи Цонева. Единственото, което тя каза предварително, е, че практиката в България е много далеч от тази в европейските страни като Франция и Германия, например, и много по-близо и в някаква степен много по-лоша в страни като Сърбия и Македония, например.

Според нея няма последователност и в отчета за сключените договори на медиите със съответните партии – нещо, което по принцип е задължително. Отделно много често има посредник между медиата и това са медиа-шопове, които по никакъв начин нямат своя отчет. Освен това, продължава в България да е изцяло платена предизборната кампания, което вече категорично поставя въпроса за равнопоставеността. Във всички други държави има такъв регламент, дори и в една страна като Италия, където знаем, че бившият министър-председател и е медиен магнат.

Парадоксът в България е, че обикновено най-малко разходи за медийни услуги се правят по време на местни избори - разходите за медийни услуги на местните избори през 2011 година са 27% от общите разходи. Както вече беше посочено, най-много разходи се правят по време на парламентарни избори.

Източник: Актуално, 21.07.2013