Понякога те се завръщат

Когато на 24 юни 2003 г. тригодишният Петър* е приет в „Пирогов", вече е късно. Лекарите установяват некроза на дясната ръка и я ампутират, за да спасят живота на детето. Виждат следи от въжета и охлузвания. По-късно ще се разбере, че дежурната сестра е обвила ръката на Петър с терлик и я е завързала за леглото, за да не си бърка в устата. И че вероятно това е било практика дълго време. Според лекарите детето е страдало и от системно недохранване. Петър боледува от детска церебрална парализа. Само дясната му ръка е била подвижна.

Петър тогава живее в дома за медико-социални грижи за деца (ДМСГД ) „Св. Иван Рилски" в квартал „Лозенец" в София. Там е от раждането си. Директор на лечебното заведение от 2001 г. е д-р Маргарита Джурелова. Въпреки случая с Петър тя остава на поста си до 2011 г., когато се пенсионира – няколко месеца след като бебе от дома е прието в „Пирогов" с „опасност за живота" след изгаряне от вряла вода. Детето е заведено в болница три дни след инцидента.

През юли тази година Маргарита Джурелова отново участва в конкурса за директор на ДМСГД  "Св. Иван Рилски". И го печели. Заповедта за назначаването й все още не е подписана от министъра на здравеопазването, но остава неясно с какви аргументи е била избрана за мястото на фона на съмнения в качеството на грижата за децата в дома по време на предишното й ръководство. И защо здравното министерство иска да върне на работа свой бивш служител, пенсиониран преди две години след множество проверки. Всичко това се случва и докато тече работата по процеса на деинституционализация. Според плана от институциите (домовете) първо трябва да бъдат изведени децата с увреждания, както и най-малките. За да се случи той, комуникацията между директорите на домовете, държавните институции и неправителствения сектор трябва да върви гладко и в една посока. Нещо, в което няколко организации обявиха, че се съмняват, ако ДМСГД „Св. Иван Рилски" се управлява отново от д-р Джурелова.

„От началото на процеса по деинституционализация външни хора в ДМСГД „Св. Иван Рилски" не са били допускани, което е в разрез с декларираното от правителството желание за повишаване стандарта на живот на децата, настанени в институции", коментира Росица Букова, изпълнителен директор на фондация „Движение на българските майки", която работи по проект в дома. Тя допълва, че там е липсвал външен контрол по отношение на грижата към децата и не са били изпълнявани препоръки, давани от органите по закрила. Според нея работата се е променила едва когато управлението е било поето от изпълняващата длъжността директор след пенсионирането на д-р Джурелова д-р Валентина Лихарска. Д-р Лихарска е вторият кандидат от общо двама на конкурса за директор през юли.

Служител на дома, пожелал да остане анонимен, потвърждава, че по време на управлението на д-р Джурелова външни хора не са влизали в институцията. Освен това на персонала е било забранено да извеждат на разходка децата с увреждания. По думите на служителя грижата за децата е била сведена до това да се „предадат здрави". Друг източник на „Капитал" от ДМСГД „Св. Иван Рилски" разказва, че условията в дома не са били подходящи за отглеждане на деца, а децата с увреждания не са имали рехабилитатор.

Наблюденията на Българския хезинкски комитет (БХК) също сочат, чe през годините, когато е била директор на детския дом, д-р Джурелова не е показала необходимите знания и умения в специализираната грижа за децата. „Директорът на едно такова заведение трябва да задава тон децата да не се отглеждат по пътя на най-малкото съпротивление, защото е много по-лесно да гледаш телевизия, отколкото да вземеш едно дете на ръце да го гушкаш, да работиш за развиване на умения, да играеш с него, да го изведеш навън", коментира Десислава Симеонова, заместник-председател на БХК. И припомня, че тъй като ДМСГД „Св. Иван Рилски" не е сред пилотните домове за затваряне в региона, скоро всички изоставени новородени ще се насочват към него. В момента в дома живеят около 70 деца, много от които с увреждания.

„Капитал" попита Министерството на здравеопазването с какви мотиви д-р Джурелова е била предпочетена в конкурса и кои са били членовете на конкурсната комисия, но не получихме отговори.

Опасен рецидив

След инцидента с Петър наказания няма. Уволнени са две санитарки и една медицинска сестра, но Софийският районен съд впоследствие ги признава за невиновни. Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) прави проверка, констатира неглижиране на децата с увреждания, издава предписание да се осигури индивидуализирана грижа за тях и препоръчва здравният министър да уволни директора. Д-р Джурелова обжалва предписанието, но Върховният административен съд отхвърля жалбата. В коментар във Facebook след новината за спечеления от д-р Джурелова конкурс бившият зам.-председател на ДАЗД Весела Банова пише: „Нейното назначаване далеч не е само пречка в процеса на деинституционализация. То е деморализиращо от гледна точка спазването на правата на децата в нашата страна и толерантността към тези от тях, които са различни и изискват специални грижи." Пред „Капитал" Банова разказа, че проверката на агенцията тогава е установила, че децата с увреждания се държат сами и за тях не се прави нищо, „защото се смятат за неперспективни".

Наказания няма и след случая с изгореното дете през 2011 г. Според проверка на ДАЗД оттогава инцидентът се е случил на 1 февруари, но бебето е било хоспитализирано на 4-ти. На д-р Джурелова е съставен акт – глоба от 1000 до 2000 лв., за това, че не е уведомила незабавно дирекция „Социално подпомагане", МВР или ДАЗД. Глобата е отменена с решение на Административен съд – София, през 2012 г. „От страна на Министерството на здравеопазването е постановено д-р Джурелова да бъде уволнена", пише в проверката на ДАЗД, но това отново не се случва. Тя излиза в болнични, а след това се пенсионира.

Иницидент с изгаряне на дете от вряла вода се случва и година по-късно. Тогава обаче то е заведено веднага в болница, уведомени са регионалната дирекция за социално подпомагане и кандидат-осиновителите. Проверка намира техническа грешка в абонатната станция и проблемът е отстранен. Защо това не е направено първия път, не е ясно.

Според д-р Джурелова в момента срещу нея се водят „клеветнически кампании". Тя е категорична, че при случая с изгореното дете през 2011 г. е действано „по медицинска целесъобразност", веднага му е осигурена медицинска помощ и е изписано в добро здравословно състояние. По отношение на инцидента с Петър тя обясни за „Капитал", че консултативни звена са издали предписание да му се слага ръкавица, за да не си бърка в устата и да повръща. Обяснението й за некротизирала му ръка е, че детето е спало върху нея. Д-р Джурелова заяви още, че по това време е била в отпуск, но е категорична, че колегите й не са пренебрегвали детето. „Хората са обгрижвали детето, това е доказано, но невинаги резултатът може да е добър при едно такова тежко увредено дете. Не че някой иска да се онeвини, но понякога се случват тези инциденти", коментира д-р Джурелова. И допълва: „Ако не сме се грижили за това дете, то нямаше да е живо."

Около случаите с пострадалите в дома деца в медиите излизат и съмнения за конфликт на интереси на д-р Джурелова. По времето, когато тя е директор на ДМСГД „Св. Иван Рилски", съпругът й, д-р Стоян Александров, е директор на дирекция „Медицински дейности" в Министерството на здравеопазването.

Казусът с конкурса за директор на ДМСГД „Св. Иван Рилски" стига и до обмудсмана Константин Пенчев. Той обясни, че е бил сезиран от неправителствения сектор и е изпратил писма до здравния министър д-р Таня Андреева и до главния прокурор Сотир Цацаров заради случаите с пострадалите деца. „Нашето мнение е, че един конкурс не може да бъде спечелен от човек, който е бил освободен за лоша организация и слаб надзор върху децата, независимо от неговите дипломи и квалификации", коментира Пенчев.

„Фактът, че Министерството на здравеопазването връща едно много компрометирано лице – жена, срещу която има не една и две проверки, е много симптоматичен", смята и Дани Колева, програмен директор в Национална мрежа за децата. Тя е категорична, че срещу новия директор не трябва да няма никакви съмнения за престъпления срещу деца, трябва да показва компетентност, да може да управлява и да отговаря за такъв дом и да е настроен реформаторски. И припомня, че здравното министерство не е приело стандартите за работещите с деца, както например това на образованието, което ги е приложило към характеристиките на учителите.

И това важи не само в случая с ДМСГД „Св. Иван Рилски". Идеята е ръководителите на всички такива институции да имат чисти биографии, да са приети от гражданския сектор и да са готови да отворят за общността забравените в миналото детски домове.

Истинските проблеми в институциите са много отвъд избора на директор. Те са в качеството на грижа и подкрепа за децата, в развитието на техните способности, в недостатъчните бюджети и персонал, в работата за приемна грижа и превенция на изоставянето. Но тези проблеми няма как да бъдат решени от директор, чиято цел е децата просто да бъдат предадени нататък „живи". Защото това означава, че нормалната човешка чувствителност е некротизирала до степен, че ти се повдига дори и ако ръката ти е завързана за леглото.

*Името е променено

Автори: Зорница Стоилова и Люба Йорданова

Източник: Национална мрежа за децата, 26.08.2013