Тома Белев: Просто продължаваме природозащитната работа!

Лесовъдът Тома Белев, бивш директор на Природен парк "Витоша" и Председател на УС на "Зелени Балкани," разговаря в интернет с редактора на BlueLink.net Павел Антонов за да изясни фактите около тиражираните напоследък обвинения срещу неправителствената организация и да разграничи изконните природозащитници от слугите на бизнеса.

Господин Белев, през последните седмици "Зелени Балкани" попаднаха на мушката на медийни публикации, в които се говори за спиране на многомилионни проекти и държавни задания, предназначени за организацията. В един от случаите става въпрос за отменения от съда конкурс на МОСВ за изработване на план за управление на Национален парк "Пирин." Какво всъщност се случи в този казус?

"Зелени Балкани," заедно с още 6 юридически лица, направихме обединение, което кандидатства и спечели търга за изработване на плана за управление на НП "Пирин." Една от конкурентните ни фирми обжалва решението на комисията, заради опита на един от нашите експерти и заради отхвърляне на квалификацията на един от техните експерти. В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и на първото и единствено разглеждане в съда видях на практика какво означава българското правораздаване в бизнес споровете: никой не разглежда доказателствата. От 15 представени от нас  доказателства, КЗК не разгледа нито едно, а ВАС - само едно. А това бяха документи на Конвенцията за биологично разнообразие, Съвета на Европа, Европейската комисия. Интересното за мен бе, че КЗК обоснова решението си с идеята, че в един календарен месец има 33 работни дни, а ВАС - че да си проектант не означава, че може да ползваш компютърни програми. В момента възложителят продължава да  умува върху решението, тъй като яростната кампания на фирми и организации близки до офшорния собственик на ски-зоната в Банско отврати дотолкова някои от експертите на конкуренцията, че те отказаха да участват в изпълнението на поръчката преди по нея да е излязло решение. Очаквам, че поръчката ще бъде прекратена поради липса на участници, които да отговарят на условията, но това тепърва ще се види.

Определяте кампанията като "яростна". Как си обяснявате присъствието и въздействието на толкова крайно човешко чувство в действията срещу Вас, "Зелени Балкани", а и други организации и личности в природозащитното движение?

За определението се опитах да цитирам по памет писмото на един от експертите, който се отказа да участва в изпълнението на плана за управление. Моето определение е систематични и крайни. Става дума за интереси свързани с много пари с неясен източник, които се препират у нас чрез строителство, туризъм и инвестиции. Спазването на законите и идеите за правова държава, които винаги са били една от водещите идеи на коалицията "За да остане природа в България",  не се харесва на някои хора. Когато можеш да крадеш от държавния бюджет или да изпираш мръсни пари, когато си "инвестирал" в определени политици, постове или държавни служители и неправителствените организации  да те спират, да казват " Така не може" или "Това не е законно", да те разобличават и осветляват пред обществото - това със сигурност предизвиква силни отрицателни емоции у тези "бизнесмени". И този "бизнес" се ядосва, до степен на патологична обсесия спрямо гражданските организации. И търси разплата, отмъщение и унищожение на противопоставящите се на мръсните пари в нашата икономика и на унищожаването на природата заради интересите на единици.

Вашите критици представят тази реалност с обратен знак, като в черно-бял негатив: природозащитниците са "рекетьори," октоподът на мафията е "зелен." Обвиняват Вас и други разпознаваеми лица на природозащитното движение в "конфликт на интереси…" При нарастващата медийна мощ на т.нар. "инвеститори", "собственици на земи" и всички останали, които печелят за сметка на природните и обществени ресурси, как нормалните хора могат да се ориентират и да преценят кой действително отстоява обществения интерес и кой ги лъже в своя угода?

От няколко години в България процъфтяват неправителствени организации, които наричаме "слугински."  Това са организации създадени от бизнеса, опитващ се да имитира и подменя гражданското общество, с цел задоволяване на неговите собствени интереси.  Като всяка имитация, слугинските организации само на пръв поглед приличат на гражданските. Внимателното вглеждане в тях разкрива съществени липси: на мисия; на членска маса; на опити за увеличаване на членовете; на действия в полза на обществото. Най-активно слугинските организации „работят" чрез евтини методи  - писма и прессъобщения. Те са особено подходящи за  разпространение в медии от типа „право черво," в които се публикува всичко, което пристигне по електронната поща – без проверка и без търсене на  истината. Основните действия на слугинските организации са насочени срещу конкурентен бизнес интереси или срещу други  неправителствени организации, които по някакъв начин пречат на бизнеса, ползващ услугите им.

Най-масовото действие на слугински организации има в секторите, в които реалните неправителствени организации са най-силни, какъвто е екологичният.

В тази сфера слугинските организации се развиха в периода на най-големите противопоставяния  между природозащитници и офшорни застроители на българската природа:  2006 – 2012 година. Те се противопоставяха активно на изграждането на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, на спирането на застрояването в Странджа, Иракли, Камчия, Варвара. Карадере, , Рила, Пирин и Витоша. Най-пълен списък на слугинските организации можем да намерим в медийното отразяване на  промените в закона за горите през 2012 година. В този случай те защитиха активно предлаганите промени в закона, позволяващи застрояването на ски курорти и безплатно ползване на държавните гори.

Слугинските организации имат две основни цели: разпространяването на невярна и манипулативна информация и оклеветяване на защитниците на природата. За последните 5 години толкова привикнах на техните атаки, че вече даже не се опитвам нито да ги събирам, нито да ги чета. Дълго време обясняваха и пускаха сигнали как съм бил в конфликт на интереси - е вече има две решения на Комисията за конфликт на интереси (КУПКИ), в които се посочва, че не съм в такъв конфликт. Едва ли има друг гражданин у нас, с две решения на КУПКИ. После дезинформираха че съм бил крал пари и се жалваха на ляво и на дясно: в ОЛАФ, в Европейската Комисия, в българските институции,  дори в църквата.  Правеха ми по 3 проверки на ден. По едно време в Дирекцията на Природен парк "Витоша" бяхме 17 служители, а ни проверяваха  22 служители на 3 контролни органа. И естествено не откриха нарушения, камо ли престъпления - просто няма такива. Но това не е важно за слугинските организации - тяхната цел е да насаждат тезата, че "еколозите крадат пари и нарушават законите". Последните активирани слугински организации са свързани с интересите на собственици за застрояване на Иракли и Поморийското езеро. Други обслужват интересите на две офшорки за строителство на ски-курорти в Национален парк "Пирин" и Природен парк "Витоша." Но усилията им са обречени - българските граждани умеят да разпознават фалшивите организации и техните медийни рупори.

Подобна способност за отсяване на манипулацията от истината, на бизнес-клакьорите от изконните защитници на обществения интерес, би доказала, че обществото ни действително е развило европейски граждански рефлекси - дано сте прав че я има. Но много журналисти, а и хора от държавната администрация, сякаш поддържат опитите на "слугинските" организации в усилията им да подкопаят доверието в активните природозащитници. Как си обяснявате това?

Нека не пресилваме нещата. Малко служители на държавата пригласят на тези слугински НПО. От време на време някой министър или кмет, когото сме изобличили в далавера или непрофесионално решение изохква. А за журналисти не си спомням. Има медии, които препечатват техните изявления, но това е срещу съответно заплащане. Истинският журналист не си продава мнението, а тези които не спазват елементарните правила на добросъвестност и професионализъм не бих нарекъл журналисти. Точно както не бих нарекъл тези обслужващи организации  "еколози".

Каква е истината за втория случай, с държавната поръчка за преброяване на делфини, за която същите медии вдигнаха доста шум?

Държавата трябва да представи тази година шестгодишния си доклад за НАТУРА 2000 , включително данни за числеността и местообитанията на китоподобните бозайници. За да добие тези данни, Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) обяви европейски конкурс за изпълнение на обществена поръчка за набиране на научните данни. На търга, касаещ китооподобните не се яви нито един кандидат. После агенцията обяви следваща процедура за избор - преговори с потенциален изпълнител и покани БАН, в лицето на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ), за участие в нея.  След тази обява институтът "Тетис," (http://www.tethys.org/tethys/) наш дългогодишен италиански партньор, помоли "Зелени Балкани" да обмислим дали бихме могли заедно да участваме в изпълнението на една подобна поръчка. Двете организации имат трайни интереси в областта на изследването и опазването на китоподобните бозайници. Показателно е, че са официални национални партньори на ACCOBAMS  - международното споразумение за опазване на китоподобните в Средиземно и Черно море и съседните територии на Атлантическия океан, част от Бонската конвенция на ООН за опазване на мигриращите видове диви животни. След сериозни дискусии и анализи на разходите, решихме, че бихме могли да се справим със заявените условия и подадохме до ИАОС писма за интерес към изпълнение на поръчката, в случай, че не се достигне до избор в преговорите с БАН. Но независимо дали ще изпълним или не тази поръчка, ние няма да променим отношението си и действията си за опазване на делфините и екосистемите на Черно море и неговото крайбрежие.

Процедурата с участието на ИБЕИ се проваля поради липса на документи удостоверяващи опита на партньорите в техния консорциум. След прекратяването и на тази процедура, с "Тетис" създадохме обединение за да можем да се включим в следваща, ако ни поканят. Действително, процедурата за преговори с потенциален изпълнител се повтори и нашето обединение получи покана за участие в нея. Подадохме оферта. Последва силна акция на две от слугинските неправителствени организации в партньорство с медийната империя на Пеевски, с натиск върху правителството да спре процедурата. Тезите, артикулирани по време на кампанията, са абсолютно лъжовни:  процедурата е финансово изгодна за държавата, а не за изпълнителя (ако беше обратното, в европейския търг щеше да има десетки кандидати); държавата не кани "приятелско" НПО, а напротив, първата покана за преговори с потенциален изпълнител е точно към БАН; избраната форма за обществена поръчка - преговори с потенциален изпълнител - абсолютно отговаря на Закона за обществените поръчки, и първоначалните преговори с БАН са проведени също по нея. Въпреки, че  МОСВ е абсолютно наясно с всичко това, то стопира процедурата и не е ясно как ще продължи тя. Времето напредва и с напредването на  есента все по-трудно ще може да се изпълнят условията за първата година поради лошото време. Изпълнението на подобна поръчка изисква наемането на кораби и самолети при сложна организация и съгласувания за едновременно проучване на 200-милната изключителна икономическа зона на България.

Общото между тези два случая и поредица други публикации в медиите, за които споменахте, е видимият стремеж да се сатанизират "Зелени Балкани" и останалите организации и групи, които принципно отстояват обществените и природни интереси, до степен, че обществото да загуби доверие в добронамереността действията им, а у държавните институции, партньори и донори, да се насади усещане, че сътрудничество с тях е неприемливо. Как възнамерявате да предотвратите този сценарии?

Тези опити да се сатанизират природозащитните организации не са от вчера. Имаше ги още през деветдесетте години, а първата сериозна атака, включваща заплащане на медиите които ни хулят, беше в средата на 2000 г.  Досега не сме открили по-добра реакция от тази да продължаваме да работим и с резултатите от нашия труд да защитаваме идеите и мечтите си. Защото съхраняването на българска природа е най-смислена реакция против  действията, целящи нейното унищожаване.

Източник: Блулинк, 7.09.2013