Прекалената защита не помага, а пречи на хората с увреждания

Човек в инвалидна количка с добро образование и отлична компютърна грамотност има добре платена работа в реалната икономика. Работодателят му дава заплата, не по-ниска от на колегите му. Изчислява, че му трябва определена сума за рампа във фирмата, за подходящо бюро или стол. Държавата връща на работодателя цялата инвестиция, направена за адаптирането на работното място. Човекът получава достатъчно пари, за да стигне до него - за бензин, за такси, бюджетът прибира обратно данъците и осигуровките върху заплатата му, намалява парите за асистент, за издръжката му в дневен център, карта за градски транспорт няма, защото има пари за такси, и т.н.

Така изглежда добрата политика за осигуряване на заетост на хората с увреждания - помощ според нуждите на човека, а не на всеки по нещо, дори да не му върши работа. В Англия са изчислили, че този подход осигурява около 1.50 британски лири възвръщаемост в бюджета на всяка лира, вложена в политики за осигуряване на заетост за тях. Там безработицата сред хората с увреждания е 40%. У нас тя е 95%, макар че сигурно има повече законодателни текстове от броя на хората с увреждания, които бранят правата им и уж помагат за интеграцията им.

Българската държава например смята, че човекът в количката е достатъчно "интегриран", след като му е дала карта за градския транспорт. Няма значение, че количката не може да се качи нито на тролей, нито на автобус, нито на трамвай. Парите за инвалидна количка също са еднакви, въпреки че работещият младеж на 30 г. има нужда от една, а пенсионерът на 65 г. - от друга. Същото е и с протезите, и с рехабилитацията... "Не разбирам защо всички трябва да имат карта за градски транспорт или за паркиране в синя зона. Никой не иска да му слагат знак "инвалид", но всеки се бори за синьото картонче.

Категоричен съм, че то трябва да бъде само за тези, които не могат да ползват градския транспорт", казва Минчо Коралски, шеф на Агенцията за хора с увреждания, който от години е в инвалидна количка.

Според Кодекса на труда всеки работодател на повече от 50 души, включително държавата, е длъжен да утвърди между 4 и 10% от работните места според дейността си за трудоустрояване на хора с увреждания. Половината от тях трябва да са за хора с трайни увреждания, т.е. с трудна подвижност, глухи, незрящи и т.н., а не да имат заболяване, което подлежи на лечение. От социалното министерство се заричат да започнат масови проверки дали тази квота се спазва. Странна закана, при положение че дори в държавната администрация са назначени единици с проблеми, най-вече заради недостъпната работна среда. Даже част от централната сграда на Народното събрание е недостъпна за инвалидни колички.

Нелогично е и да се очаква, че бизнесът ще запълва тези работни места с хора, на които им липсва квалификация само защото са с проблем. Минчо Коралски признава, че не може да се залага на универсални квоти, защото има сектори, в които няма как и 1% от местата да са за хора с проблеми. И дава пример с горското стопанство. Според шефа на агенцията квотният принцип е разпространен и в другите страни, но когато бизнесът го спазва, получава стимули. У нас също има такива по Закона за насърчаване на заетостта и по Закона за интегриране на хората с увреждания. Обикновено бюджетът плаща минимална заплата за определен период от време. Има и средства за адаптиране на работните места, но всички тези политики пак зависят не от нуждите на човека, а от възможностите на бюджета. За 2012 г. например в агенцията са постъпили 29 проекта на работодатели за адаптиране на работни места, финансирани са 15 общо за 119 629 лв.

В добрите практики по света квоти няма, но има специализирани посредници, на които фирмите могат да разчитат, че ще им намерят правилния човек за правилното място дори с увреждане. Минчо Коралски обича да дава пример с експеримента на Съюза на слепите в България, откъдето представили видеовизитки на търсещи работа. Фирма, която се занимава с аудиофайлове, решила да наеме двама. "Сега собственикът казва: Ако имате още с подходяща квалификация, давайте ги. Те са най-добрите ни работници. Много по-дисциплинирани, мотивирани и съсредоточени са", разказва той. Фирми търсят и незрящи IT-специалисти, които се оказват по-бързи в работата заради използването на комбинации от клавиши.

Работодателите често отказват да назначат хора с увреждания и заради силните им защити при уволнение. В момента дори има натиск за увеличаване на заболяванията, които са под специална защита. Но дори според шефа на агенцията Минчо Коралски тези защити по-скоро блокират пазара на труда за тях. "В крайна сметка човекът с увреждане е нормален гражданин. Той има някакъв вид и степен на увреждане, но когато отива на свободния пазар на труда, по-скоро работодателят би могъл да се ползва с някакви предимства. На служителя може да му се осигури транспорт, адаптирано работно място, но толкова", смята Коралски.

Последната идея, с която държавата иска да обгрижи хората с увреждания, е да запази за специализираните им предприятия част от обществените поръчки за стоки и услуги от специален списък като облекло, обувки и др. Досега те имаха само право да участват в конкурсите, но ги губеха, тъй като в повечето случаи имат малък персонал, стара техника и съответно неконкурентни оферти или недостатъчен капацитет да изпълнят обема на поръчката. Все проблеми, които ще ги спъват дори когато нямат друга конкуренция на търговете. Затова и преди време, когато специализираните предприятия получаваха определени поръчки от МО, МВР и социалното министерство, гърмяха скандал след скандал, че те са само параван за спечелването им, а ги изпълняват фирми подизпълнители, които прибират многото пари.

По различни закони тези предприятия и сега получават не малко стимули - бюджетът им възстановява разходите за осигуровки, част от заплатите, имат облекчени данъци. Въпреки държавната подкрепа броят им постоянно намалява, както и хората с проблеми, работещи там. Към края на 2012 г. в специалния регистър са вписани 131 специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания с 3048 персонал, от които 1528 лица с трайни увреждания. Броят им е сериозно намалял от 2352 през 2009 г.

По света отдавна са се отказали да изливат пари в подобни фирми, които се появяват след Втората световна война, за да се осигури заетост на многото инвалиди. На практика те не са интегрирани, а сегрегирани в тези предприятия. "Тези хора нямат възможност за развитие, застават на една поточна линия и с часове, месеци и години правят едно и също. В Англия им казваме плетачи на кошници", разказва шеф на фирма, на която над 400 големи компании от реалния бизнес плащат членски внос, за да ги консултира как да работят с хора с увреждания и да адаптират средата си за тях. Англичаните имат сметки и колко излиза на бюджета работно място в подобно предприятие - 24 000 британски лири на година срещу 4000 лири за заетост в реална среда.

У нас това е "лепене на торбички", казва Павел Савов, председател на Българска асоциация за рекреация, интеграция и спорт (БАРИС). Той също смята, че държавата трябва да насочи политиката си към осигуряване на заетост в реалната икономика чрез подкрепа на хората да компенсират увреждането си. Според Минчо Коралски обаче наред с търсенето на работа в реална среда за хората с увреждания не бива да се загърбват и тези специализирани предприятия, които са получили много висока оценка от ЕК.

"Законодателно в насипно състояние имаме всичко. Но законодателството ни не работи, защото му е сбъркана философията. При нас като проблем се идентифицира увреждането, докато в цял свят проблем са бариерите, които ние поставяме пред хората с увреждания. Самото увреждане не е проблем. Проблем е, че не са ни скосени тротоарите, че по тях са паркирали коли, че не ни е достъпен транспортът, комуникациите, работните места", обяснява Коралски. И дава пример със себе си: "Доколкото аз съм юрист, краката ми трябват само да стигна до съдебната палата. Ако тя е достъпна, аз мога да упражнявам специалността си. Но за съжаление тя не е."

Според него всеки, който стане нетрудоспособен поради някакво заболяване, трябва да разполага със система от подкрепа, която да му даде възможност много бързо да се преквалифицира в сходна или друга професия, която ще му позволи да работи. В противен случай няма закон, който да му помогне. За съжаление обаче у нас недостъпни са и училищата, и университетите, което пък лишава тези хора от добро образование. А без него не могат да се обвиняват работодателите, че не ги наемат.




Източник: СЕГА, 13.09.2013