Становище на Национална мрежа за децата по проект на Национална здравна стратегия 2014-2020 година 23.09.2013

24 септември 2013 г.Позиция

Национална мрежа за децата е обединение на 115 организации от цялата страна, които работят със и за деца и семейства. Мисията на организацията е да заздрави и улесни сътрудничеството между сходните неправителствени организации и всички заинтересовани страни с цел гарантиране правата и благосъстоянието на децата в България.

Национална мрежа за децата (НМД) приветства изчерпателното изписване на проекта за Национална здравна стратегия и основните национални цели за намаляване на пет показателя за заболеваемост и смъртност по възраст до 2020 година. Считаме, че основните цели са от ключово значение и са добре дефинирани, но им липсва план за действие и разписан по време график за изпълнение на дейностите, така че да бъдат постигнати целите.

ОБЩИ КОМЕНТАРИ И ПРЕПОРЪКИ

Считаме, че и 12-те политики, посочени като приоритетни и с приложени мерки за действие, отговарят на нуждите на българското здравеопазване. С особено задоволство отбелязахме Политика 12: „Създаване на подходяща среда за включване на гражданското общество в решаване на проблемите на здравето на нацията". Гражданското общество отдавна е доказало своите желание, компетентност и капацитет да предоставя информация, подкрепа и различни интегрирани здравно-социални услуги за подобряване здравето на нацията, в частност (но не само) на маргинализирани групи от населението. Вярваме, че натрупаната експертиза и желание за конструктивно сътрудничество с институциите от страна на гражданския сектор ще доведе като резултат до повишено разбиране за проблемите и по-всеобхватни механизми за решаването им. Ролята на НПО в съдействие за решаване на проблемите на здравеопазването може да нарасне значително, ако организациите от гражданския сектор бъдат разпознати от Министерство на здравеопазването като коректен, предвидим и компетентен партньор. Освен на ниво участие заедно с институциите в изработването на политики и програми по различни здравни проблеми, НПО имат и широко представителство в страната и сред местните власти, така че да спомогнат максимално широк кръг граждани и заинтересовани страни да бъдат ангажирани в проблемите на здравеопазването.

Друга от приоритизираните политики, която считаме за особено важна, е Политика 9: „Регионална здравна политика, основана на доказателствата". Национална мрежа за децата вярва, че е необходимо да се укрепва и развива местният капацитет за предлагане на интегрирани здравно-социални услуги на общинско ниво, с помощта на организациите от гражданския сектор, като делегирана от държавата дейност. Препоръчваме да се използват като инструмент за влияние и промяна на сегашната ситуация и Европейските структурни фондове за регионално развитие. Други конкретни наши предложения към тази политика са както следва:

- Медицинските услуги да станат достъпни и до хората в отдалечени и труднодостъпни райони посредством:

Намаляване мащабите на незаетите лекарски практики в тези райони (тази препоръка има отношение и към политика 3: „Ефективно планиране и управление на човешките ресурси" и по-конретно към следната мярка: „оценка на състоянието на наличните човешки ресурси и определяне на реалните потребности от кадри в здравеопазването по региони, категории, специалности и възрастови групи"). Последната цитирана мярка на практика представлява картиране на наличните човешки ресурси спрямо здравните потребности на населението по региони;
Разработване на стимули за преодоляване на диспропорцията в окомплектоването с медицински персонал на лекарските практики в първичната извънболнична помощ;
Финансово стимулиране за създаване и функциониране на мобилни структури към съседни, заети практики, които да обслужват населението по определен график;
Изработване на гарантиран пакет от минимални здравни услуги за децата и хората в тези райони и на начини за предоставянето им, като тук се включват и здравно неосигурените лица.

Към политика 3: „Ефективно планиране и управление на човешките ресурси" имаме следните конкретни предложения:

Да се осигурят мобилни здравно-социални услуги в райони с недостатъчен брой лекари или липса на лекарски практики, както и такива за семейства в затруднено положение и райони с ромско население (създаването на мобилни практики в районите със затруднен достъп, с недостиг на кадри и в райони с ромско население съответства и на Политика 7.5: „Целенасочени усилия към подобряване здравето и благополучието на уязвими групи от обществото")
Увеличение на броя на здравните медиатори, в съответствие с нуждите на маргинализираното население по общини.

Към мярката от политика 3, която гласи: „Повишаване качеството на образованието в медицинските училища чрез актуализиране на съдържанието на учебните програми в съответствие с тези на най-добрите медицински учебни заведения; разширяване на практическите знания и умения; акцент върху промоцията и профилактиката на болестите и подобряване организацията на обучението;" предлагаме да се добави и: „проучване и прилагане на медицински практики, основани на доказателствата".

Към политика 4: „Осигуряване на равен достъп до качествено здравеопазване чрез ефективни секторни политики в здравеопазването", „4.1. Осигуряване и контрол на качеството" предлагаме да се добави „въвеждане на стандартни процедури в неонатологичните отделения относно съобщаване на диагнозата на увреждане на родителите и възможности за ранно консултиране на семействата от екип от специалисти – педиатър, психолог, социален работник и др." Към политика 4.1., касаеща личната отговорност на пациента за собственото му здраве и правото му на информирано съгласие по здравните интервенции, които се прилагат, Национална мрежа за децата предлага да се акцентира и върху правото на пациента да участва в процеса на избор и решения за прилагане на медицински процедури върху него, както е описано и в Европейската харта за правата на пациентите:

Национална мрежа за децата приветства включването в проекто-Стратегията на специфични нископрагови центрове, подходящи за групи в риск, за предоставяне на здравни и социални услуги.

Приветстваме общата идея и характер на мерките в политика 4.2. „Първична медицинска помощ" и отчитаме като голям напредък разбирането за интегрирания подход към здравните нужди на индивида, семейството и обществото, както и за ролята на общопрактикуващите лекари като семейни лекари, като имаме предложение за следните допълнения:

Създаване на механизъм още при изписване от родилните отделения на болниците всяко новородено дете да има осигурен личен лекар. В случай на нужда, да бъде назначаван служебен такъв;
Създаване на механизъм за обучение на ОПЛ по педиатрия;
Осигуряване на продължаващо обучение за педиатрите в университетските болници;
Създаване на практики и пилотни проекти за обхващане на децата, живеещи в отдалечени региони в страната и високо рискови общности;
Разработване на стратегии за лечение на отделни детски болести, като те да бъдат обвързани с най-добрите практики и доказано ефективни резултати в световен мащаб;
Осигуряване в държавен стандарт „Педиатрия" на действащ механизъм за всеобхватна здравна грижа за новородените деца и техните семейства в отдалечени райони, малки населени места и райони с ромско население, където липсват здравни кабинети и специалисти и достъпът до здравни услуги е затруднен.

По отношение на политика 4.3. „Болнична помощ", Национална мрежа за децата разбира и подкрепя процесите, които налагат реформа в тази сфера и счита предложените в проекто-Стратегията идеи и мерки за подходящи и адекватни, но продължава да настоява за създаване на условия за изграждане на многопрофилна детска болница в София чрез:

Проучване на практики в съседни държави за развитието на болници за детето;
Вземане на политическо решение за стартиране на инициативата;
Проучвания на архитектурно-проектно ниво;
Определяне на финансиране и строителство на болницата;
Определяне на бюджет за издръжка на болничното заведение.

По отношение на политика 7: „Деинституционализация и осигуряване на дългосрочна грижа на уязвими групи от населението", 7.1. „Живот в общността за всяко дете чрез политика за деинституционализация на децата до 18г." приветстваме продължаване на процеса на деинституционализация, ясния ангажимент за закриване на домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД), насочването на политиката към комплексни мерки за подкрепа на семействата преди, по време на и след раждането на децата. Предложението ни е дългосрочните цели и обвързването им с нови интегрирани здравно-социални услуги в общността да не акцентират на „децата с увреждания", а да са за всички деца, така че да има равнопоставен достъп до здравни и социални услуги за всички.

По отношение на мерките към политика 7.1.:

Първите две мерки намираме за неясни, поради което предлагаме или да бъдат прецизирани (напр. за какъв модел става въпрос, за кои институции и др.), или да отпаднат.Четвъртата мярка предлагаме отново да е за всички деца, а не с акцент „деца с увреждания", като освен грижа се добавят и „услуги". Към седмата мярка, а именно: "Изграждане на центрове за ранна диагностика и комплексно лечение и рехабилитация на деца с увреждания" предлагаме да се добави следната редакция: „Изграждане на центрове за ранна диагностика и интервенция и комплексно лечение и рехабилитация на деца. Считаме за ключово в тези центрове да се акцентира върху работа не само с детето, а със семейството и не върху увреждането, а върху потенциалите за развитие на детето.

Бихме искали да предложим и нов тип дейности, насочени към:

Подобряване достъпа до здравеопазване и повишаване на здравната култура на маргинализираните общности, вкл. чрез здравно-информационни кампании;
Подобряване достъпа на семейства и деца от маргинализираните общности до услуги за подобряване на здравето и развитието на децата в ранна детска възраст;
Насърчаване на семейното планиране и позитивното родителство.
Осигуряване на стимули за разкриване на лекарски практики в отдалечените места, приоритетно осигуряване на мобилни здравно-социални услуги в райони с недостатъчен брой лекари или липса на лекарски практики за семейства в затруднено положение, както и разширяване дейността на здравните медиатори, които да окажат съдействие на личния лекар за обхващане на бременните до четвърти месец на бременността, свързано с регистрацията, консултациите с лекар-специалист по акушерство и гинекология и своевременното постъпване в лечебно заведение за болнична помощ при раждане.

Тези препоръки могат да се отнесат и към политика 7.5. «Целенасочени усилия към подобряване здравето и благополучието на уязвими групи от обществото».

Национална мрежа за децата приветства изричното разписване на политика 7.2. „Модерно психиатрично обслужване – политики, насочени към хора с хронични психични разстройства". Намираме предложените мерки за целесъобразни, но твърде общи, затова предлагаме следните допълнения, с особен фокус върху децата и младите хора, предвид спецификата на работа на Мрежата:

Въвеждане на комплексни програми за психично здраве на децата. Липсват както превантивни програми, така и такива, насочени към грижи за деца с психични разстройства и техните семейства;
Детско-юношеската специализирана психиатрична помощ да стане по-достъпна за по-голямата част от децата;
Увеличаване на броя на детско-юношеските кабинети в областните градове – към края на 2012 година кабинетите за психиатрична помощ за деца са 11 при минимално изискване по стандарт 28, а специалистите (общо 15 за цялата страна) са половината от минимума;
Създаване на условия за оказване на навременна първа помощ и на психологична подкрепа във всички училища; разработване и въвеждане на подходящи форми за осигуряване на здравна просвета, която да обхваща всички ученици;
Създаване и прилагане в практиката професионални, комплексни програми и услуги, насочени към разпознаване и справяне с различни форми и степени на проява на предизвикателно поведение сред децата; формиране и обучение на екипи, които да работят с тези програми, и да бъдат осигурени условия за улеснен достъп до тях във всички детски градини и училища;
Да се разработят стратегия и план за действие за развитие на мрежа за психиатрична помощ за деца в цялата страна;
Подготовка на специалисти за психично здраве за деца;
Разкриване на поне още 17 детско-юношески кабинета по детска психиатрия (по един във всеки областен град);
Създаване на национална програма за превенция на самоубийствата сред децата и младите хора.

От изключително важно значение за нас като организация е политика 8:
„Детското здраве през фокуса на ефективното функциониране на майчиното, детското и училищното здравеопазване". Приветстваме и се присъединяваме към разбирането, че тази политика излиза от тясното разбиране за осигуряване главно на медицински грижи, а следва да се фокусира и върху социално-образователни услуги за бъдещите родители, така че да предложат най-добрата грижа за детето, на която са способни. Предлагаме към мерките да се включат и следните по-конкретни предложения:

Промотиране на естественото раждане и кърменето;
Да се актуализира Наредба № 26 за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване с въвеждане на минимален пакет от безплатни услуги – прегледи, консултации и изследвания по време на бременността;
Да се осигурят стимули за разкриване на лекарски практики и повишаване на информираността на населението в отдалечени или малки населени места и да се разшири дейността на здравните медиатори;
Да се създадат центрове за майчино и детско здраве във всички области и да се осигурят мобилни здравно-социални услуги в райони с недостатъчен брой лекари или липса на лекарски практики за семейства в затруднено положение и райони с ромско население.

По отношение на контрола на детската смъртност и дейностите по намаляването й до 2020 г., съобразно заложените национални цели, предлагаме следните допълнителни мерки:

Създаване на механизъм за ежемесечен анализ на данните за детската смъртност в страната;
Развитие на планове за действия по региони за преодоляване на негативните тенденции;
Развитие на експериментални проекти за преодоляване на детската смъртност в регионите със значително високи показатели.

Национална мрежа за децата счита, че има необходимост от актуализиране на стандартите за получаване на сертификат „Болница, приятел на бебето" и от включване на повече родилни и неонатологични отделения към инициативата. Въвеждането на най-добри практики по майчина и детска грижа е приоритет в световен мащаб, а прилагането на 10-те стъпки за успешно кърмене осигурява на болниците и техните отделения подкрепа и насърчава информирания родителски избор посредством предоставянето на подходяща, точна и безпристрастна информация и дискусии. Инициативата включва насърчаването на здравни практики.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение, Национална мрежа за децата подкрепя проекто-Стратегията и счита, че на концептуално ниво тя покрива основните предизвикателства и дефицити в здравния сектор. Считаме, че част от мерките към приоритизираните политики са по-скоро стратегически разписани, без ясен времеви фокус и конкретно планирани дейности, но вярваме, че това може да се коригира в очаквания план за действие, който да бъде предложен заедно с проекта на Стратегия. Разчитаме акцентът върху сътрудничество с гражданския сектор да се превърне в ежедневна практика на действие в Министерство на здравеопазването и оставаме на разположение за срещи и допълнителни коментари.

Национална мрежа за децата

20 септември 2013 г.