English   14427 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Позиция на Национална мрежа за децата за необходимостта от въвеждане на реално семейно подоходно облагане и разработване на ...

 

Факт е, че българските семейства получават най-ниските семейни помощи в ЕС (средно 41лв на дете за месец[1]) за отглеждане на деца, при това с ограничения, свързани с дохода, разпределян върху всеки член на семейството. В страна, в която процентът на децата, живеещи в риск от бедност е най-висок в Европа – 51.8 % (или 663 600 деца[2]), това ниво на семейно подпомагане на практика не допринася за социалната защита и интеграция. Липсата на цялостни икономически решения, които следва да отиват отвъд социалното подпомагане, водят до извода, че няма реално работещи мерки насърчаващи раждаемостта и подпомагащи отглеждането на децата.

В този контекст, ние от Национална мрежа за децата, продължаваме да настояваме за разглеждане и приемане на следните предложения от институциите в България:

1. Въвеждане на реално семейно подоходно облагане, като нарастването на облекченията да е свързано като минимум с увеличаване броя на децата (без ограничения) и с образователната степен, която получават децата.

2. Въвеждане на индексация към пенсията на майката (или на двамата родители) в зависимост от броя на децата и степента на тяхното образование – създаването на по-добре образовани граждани е не по-малко важно от създаването на национален продукт.

3. Необходимо е разработването на самостоятелно обособена семейна политика с ясни цели, мерки и дейности и възприемането на семейно ориентиран подход във всички области, засягащи детското благосъстояние (социално-икономически мерки, образование, здравеопазване, жилищно настаняване, закрила на детето и др.).

4. Ориентиране на политиките за деинституционализация и подкрепа на родителите и семействата с фокус върху превенцията и ранната интервенция.

  • Създаване на достъпни и достатъчни като брой и видове услуги и форми на грижа за отглеждането на деца (детски градини, родителски кооперативи и други форми за отглеждане на деца).
  • Осигуряване на адекватни услуги на семействата в кризисна ситуация (финансови проблеми, развод, семейни конфликти, раждане на ново дете, конфликти между поколенията).
  • Подобряване достъпа на семейства и деца от маргинализираните общности до услуги за подобряване на здравето и развитието на децата в ранна детска възраст;
  • Насърчаване на семейното планиране и позитивното родителство.

5. Въвеждане на гъвкава система на трудова заетост, позволяваща съчетаването на професионалните и родителските ангажименти.

6. Прекратяване практиката на дискриминацията на децата според поредността на тяхното появяване в семейството – към момента държавата на практика определя акта на раждане на трето и следващо дете като нежелателен, като предоставя в пъти по-малка еднократна помощ при раждането им.

7. Подобряване ефективността на социалните помощи и плащания – въвеждане на цялостен подход за подкрепа на детето и семейството, чрез обвързване на социалните плащания със социална работа. Настоящата система на парично подпомагане, случваща се главно през социални помощи и социални плащания, често инвестира късно ресурси в семейното отглеждане на деца или ако реагира навреме, то е в недостатъчен размер. Помощите следва да се отпускат след индивидуална оценка на конкретната ситуация на семейството, която да разглежда не само доходите на родителите, посещението на задължителна предучилищна подготовка и др., а и всички останали фактори, обуславящи възможността на семейството да полага грижи за децата си.

Надяваме се, че българското правителство и парламентът на Република България ще осъзнаят необходимостта от промяна както в принципния подход към семействата, отглеждащи деца в България, така и от въвеждането на мерки, които реално да подпомагат увеличаването на раждаемостта и отглеждането на децата. Ние от Национална мрежа за децата оставаме отворени за диалог и партньорство в намирането на най-доброто възможно решение.

Национална мрежа за децата

26 септември 2013 година


[1] Изчислението е на база общ размер на отпуснатите помощи по ЗСПД за 2011, разделени на броя на отпуснатите помощи през годината.

[2] Eurostat: http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/setupModifyTableLayout.do





Източник: Национална мрежа за децата, 26.09.2013

Сходни публикации

Промените в правилника на Фонда за лечение на деца затрудняват достъпа до лечение

И отново за Петър Москов и Фонда за лечение на деца.Вчера министърът е казал, че "Според новите правила от приемането на докумен

Национална мрежа за децата изрази становище по проект за изменение на Правилника за дейността на „Фонд за лечение на деца“

Национална мрежа за децата се присъединява към изразените от редица родители, родителски и граждански организации

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд” Петьо Блъсков

БДФ с отворено писмо до гл. редактор на в. „Труд" Петьо Блъсков

БДФ написа отворено писмо до главния директор на в. "Труд" Петьо Блъсков във връзка с публикувания на 21.04.2016 г. коментар