Позиция на Национална мрежа за децата относно ситуацията с децата бежанци и имигранти

ДО

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р БЪЛГАРИЯ

КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА

КОМИСАР ЗА МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО, ХУМАНИТАРНА ПОМОЩ И РЕАКЦИЯ ПРИ КРИЗИ

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО

ТАНЯ АНДРЕЕВА

МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ХАСАН АДЕМОВ

МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА

МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

КРИСТИАН ВИГЕНИН

МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

МИНИСТЪР НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА

ЕВА ЖЕЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

НИКОЛАЙ ЧИРПАНЛИЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ

ИВАЙЛО ИВАНОВ

ИЗП. ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯТА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ НА КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ

ЛЮТВИ МЕСТАН

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ НА ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ

БОЙКО БОРИСОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ НА ПП ГЕРБ

ВОЛЕН СИДЕРОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ НА ПАРТИЯ АТАКА

КОРНЕЛИЯ НИНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

НИГЯР ДЖАФЕР

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

ВАНЯ ДОБРЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ХРИСТО МОНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ

ОМБУДСМАН НА Р БЪЛГАРИЯ

ОГНЯН ЗЛАТЕВ

РЪКОВОДИТЕЛ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ

ХРИСТО ГРИГОРОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ

ТАНЯ РАДОЧАЙ

ПРЕДСТАВИТЕЛ НА УНИЦЕФ ЗА БЪЛГАРИЯ

ГИНКА ЧАВДАРОВА

ИЗП. ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В Р БЪЛГАРИЯ

МЕДИИТЕ

И в лагерите децата са деца и имат права

Позиция на Национална мрежа за децата относно ситуацията с децата бежанци и имигранти

В резултат на сигнали от неправителствени организации, членове на Национална мрежа за децата, изпращаме настоящото отворено писмо до отговорните институции в страната, медиите и широката общественост.

Върховният комисариат за бежанците на ООН подчертава, че децата са в особен риск и изискват специално внимание поради зависимостта им от възрастните, уязвимостта им от физически и психологически травми и специфичните им потребности, които следва да бъдат удовлетворени, за да се гарантира нормалният им растеж и развитие.

Въпреки особено уязвимата ситуация, в която се намират децата бежанци, тази тема остава извън приоритетните проблеми и мерки, обсъждани от отговорните институции. Общото впечатление до момента е, че липсва адекватна държавна политика, холистичен подход и системна работа. Основната ни препоръка в това отношение е

да се предприемат спешни мерки за управление на кризата с ясно лидерство на процеса.

Неотложно е отговорните институции да започнат широки консултации с всички ангажирани страни по въпросите на децата – бежанци и имигранти. Необходим е ясен механизъм за координация, взимане на решения, тяхното прилагане и мониторинг.

Каква е ситуацията в момента?

Броят на имигрантите, които търсят закрила у нас непрекъснато нараства. Доминират семействата с деца, а условията за живот, които им предлагаме са ужасяващи. Намираме това за грубо нарушение на човешките права, което се подминава от отговорните институции в страна членка на ЕС – общността, в която има определени стандарти за среда и качество на грижа за кокошките.

В бежанския лагер в Харманли броят на хората към 30 октомври 2013 г. е 630 души, като същия ден се очакват още 150. По неофициална информация на служители и полицаи от лагера, става ясно, че има заповед за разпъване на палатки за още 500 души. Към днешна дата настанените вече са 1200 души[1]! Деца се помещават в бунгала и военни палатки. Нямат ток, нямат храна, нямат отопление, никой не знае какво предстои. Докато наши колеги са там, три линейки товарят болни деца – с диабет, с таласемия и други заболявания. Няма пари за лекарства. Даренията не стигат дори за посрещане на основните нужди от храна и медикаменти. От всички наоколо само един човек говори малко английски и на колегите ни се налага да превеждат на лекарите. Хората изглеждат уплашени. Няма игри, усмивки в децата, камо ли някаква сигурност, която е ключова за формиране на здрава психика, умение за правилна преценка и контрол върху по-нататъшния живот на една личност.

Желанието на местни бизнесмени да помогнат на децата – напр. със закупуване на храна за болните –  не може да се реализира, тъй като в рамките на лагера това ще доведе до напрежение между хората и децата трябва да излизат навън. В същото време, полицията не може да осигури охрана и да ги придружи, тъй като трябва да охранява останалите 1000 души в лагера.

Служителите са стресирани и отчаяни. Има нужда от преводачи (английски, арабски или турски) и хуманитарни работници, които всеки ден да са там и да работят с хората.

„Просто съм потресена… Толкова неща съм видяла, но това мина всички граници – на страданието, на абсолютната некомпетентност и липса на координация и спазване на основни човешки права… Ще търсим някакви начини да им помагаме, но всичко изглежда капка в морето… Другата сряда ще ходим пак и ще занесем каквото събрахме. „

Служител в НПО, посетил бежанския лагер в Харманли

Данните

Информацията за хората, търсещи закрила у нас е непълна, противоречива и трудно-достъпна. Експерти от неправителствени организации твърдят, че липсват обобщени данни с всички необходими характеристики на търсещите закрила, вкл. за броя на децата, тяхното местонахождение, възрастта и езика им, дали са придружени или не.

По данни на Държавна агенция за бежанците децата, потърсили закрила у нас от началото на годината до края на октомври са 1553!!!

Нормативни ангажименти

Конвенцията на ООН за правата на детето казва, че държавите зачитат и осигуряват правата на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация и независимо от статута на детето или на неговите родители или законни настойници. Част от тези права са право на живот; право на ползване от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и здравни услуги; право на образование; право на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на детското физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие.

В допълнение, съгласно Конвенцията, държавите трябва да вземат необходимите мерки да осигурят дете, което иска да получи статут на бежанец или което се счита за бежанец, да получи подходяща защита и хуманитарна помощ в ползването на съответните права.

Конвенцията за статута на бежанците гарантира, че договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците същия статут, какъвто те предоставят и на собствените си граждани по отношение на придобиването на първоначално образование.

Като държава от ЕС България има ангажимент и по отношение на Директива 9/2003 и Директива 33/2013 на Съвета за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, влязла в сила на 26 юни 2013 г. В чл. 21 на Директивата са записани уязвимите групи лица, между които и  ненавършилите пълнолетие, непридружените ненавършили пълнолетие, бременните жени, самотните родители с ненавършили пълнолетие деца. В чл.23 и чл. 24 на Директива 33/2013 са постановени специални мерки по отношение на непълнолетните деца. Наред с това България като страна от ЕС трябва да подсигури достъпа до образование и до медицинските грижи така, както е записано в чл. 14 и чл.19 от същата Директива.

Законът за убежището и бежанците (ЗУБ) дава право на търсещите закрила по време на производството на подслон и храна; здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани; социално подпомагане; психологическа подкрепа. В допълнение, при гарантиране на тези права законът отчита особеното положение на уязвимите групи като деца, семейства с деца и бременни жени.  и пр.

Препоръки за неотложни действия

1. Информация и координация на ресурсите

Липсва информация колко точно са хората търсещи закрила и бежанците у нас; колко са децата и майките; колко са бременните жени и непридружени деца; къде в страната са настанени; в какви условия живеят; какви са техните нужди и какво ще се промени за тях след влизане в сила на плана на МВР[2]; каква подкрепа от населението на страната се търси – доброволци за преводачи, хуманитарна работа; лекарства и вещи от първа необходимост; места за изграждане на лагери и алтернативно настаняване и др.

Тази информация е необходима за спешно адресиране на хуманитарните въпроси, гарантиране на здравните нужди на децата и техните семейства, достъпа до образование, както и за осигуряване на психологическа подкрепа за майките и децата и др.

По данни на експерти от неправителствени организации и от информацията в медиите става ясно, че сме изправени пред сериозен недостиг на институционални ресурси. Няма средства (очакваме помощ от 5,6 млн. лв. от ЕС), няма места за настаняване, служителите са претоварени. В същото време много хора са готови да помагат – с храна, с дрехи, с превод, с професионална подкрепа.

Необходимо е спешно да се организира координацията на доброволци и хуманитарна помощ.

2. Лидерство и управление на кризата

Липсва обща координация и до момента нито една институция не е поела лидерство на процеса за справяне с кризата. През последните дни беше представен проект на "План за овладяване на кризата, възникнала вследствие на масовото навлизане на лица, търсещи закрила на територията на България", проведоха се редица конференции и кръгли маси, дори Президентът и Премиерът излязоха с обща декларация с фокус върху ксенофобията и псевдонационализма. Планират се мерки за „намаляване броя на нелегалните имигранти и гарантиране сигурността на българските граждани", апелира се за „спиране на насаждането на омраза", „солидарност и съпричастност", „разработване на адекватна политика", „предвиждане на отделно перо в държавния бюджет", „корекции в нормативната уредба", но никой не поема отговорността да организира процеса за справяне с кризата. Темата за децата остава извън приоритетните въпроси, които се обсъждат!

Призоваваме отговорните институции да организират спешна среща по въпросите на децата – бежанци и имигранти, като изработят ясен механизъм за координация, взимане на решения, тяхното прилагане и мониторинг. Необходимо е да се изработи програма с конкретни дейности, отговорници и ресурси.

3. Гарантиране на базовите потребности за оцеляване и достъп до медицинска помощ

Въпреки, че законът гарантира предоставянето на храна и достъп до медицинска помощ на търсещите закрила, практиката показва, че това не се случва. Храната е недостатъчна и малкото, което е налично обикновено идва от дарения. Достъпът до медицинска помощ е ограничен, няма здравни пунктове, липсват лекарства, а на места до 50 души съжителстват в едно помещение. Бебета, преживели дълги пътувания стоят с температура в продължение на дни докато се наложи намеса на спешна помощ. Здравното осигуряване на хората в процедура остава неуредено месеци наред. Дори и осигуровките да бъдат внесени в НОИ, много лични лекари отказват да записват чужденци поради езиковата бариера.

Призоваваме Министерство на здравеопазването да вземе спешни мерки за разкриване на здравни пунктове във всички места, на които се настаняват търсещи убежище с приоритет над педиатричната помощ. Присъединяваме се към препоръката на Омбудсмана за сформиране на педиатрични екипи, които да обслужват децата на търсещите закрила, без значение от това дали те са регистрирани или не.

4. Оценка на потребностите на децата и насочване към подходящи услуги

Ситуацията и условията, в които живеят децата, поставят в сериозен риск техния живот, здраве и достъп до услуги, така както са гарантирани в международното и българското законодателство. Работата с децата без придружител и в риск от изоставяне предполага извършване на оценка на техните потребности и изготвяне на план за действие, за което отговарят социалните работници към Отделите за закрила на детето (ОЗД).

Необходимо е спешно адресиране на свръхнатовареността на социалните работници в ОЗД, както и крайния недостиг на всички видове ресурси, свързани с тяхната работа. За целта може да се използва капацитета и възможностите на съществуващите социални, психологични, психотерапевтични и други услуги. Например  развиване на мобилни услуги към съществуващите Звена „Майка и бебе", чрез които ще се осигури защитена среда за децата и майките, ще им се окаже специализирана помощ и ще се предотврати социалната им изолация.

5. Образование и интеграция

1553 деца са потърсили закрила и има голямата вероятност те да останат продължително време в България. Всички те имат нужда от и право на достъп до образование. Според ВКБООН образованието е основно право, което играе важна роля за възстановяване на надеждите и достойнството на децата и младежите, прогонени от родните си места. Освен това то е незаменим начин за интеграция, давайки възможност на всички пълноценно да участват в обществото на страната на убежище и в нейния политически, икономически, социален и културен живот.

Необходимо е да се отдели ресурс за пълноценното приобщаване на децата и осигуряване на достъп до образование в публичните училища. Част от този ресурс следва да бъде насочен за подготовка на специализирани ресурсни учители за работа с деца бежанци, като тази допълнителна подкрепа се планира на база на информацията за нуждите на децата и в същото време бъде налична във всяка една област на страната.

6. Поемане на политическа отговорност за насаждането на омраза и прекратяване на търпимостта към ксенофобската реторика

Посланията, че имигрантите са „терористи", „убийци" и „нелегални пришълци" водят до едно – насилие над деца (4 ноември, „Военна рампа") и майки с бебета (5 ноември, „Овча купел"). Призоваваме спешно да се организира адекватна комуникационна кампания за ситуацията с бежанците, проблемите, с които се сблъскват и нуждата им от подкрепа.

Ние, неправителствените организации, обединени в Национална мрежа за децата напомняме, че макар и в лагери децата са деца и имат права и държавата следва да спазва международните регламенти за тяхното гарантиране.

Заявяваме нашата готовност да подкрепим процеса за справяне с кризата и настояваме да се има предвид, че децата са в особен риск и изискват специално внимание.

14.11.2013 г.

Георги Богданов

Изпълнителен директор

Национална мрежа за децата

---

[1] Интервю с Михаил Лисков, кмет на Харманли, излъчено в предаването „Тази сутрин" по bTV на 12 ноември 2013 г.

[2] "План за овладяване на кризата, възникнала вследствие на масовото навлизане на лица, търсещи закрила на територията на България"