Д-р Милен Врабевски: „Българите в чужбина са неразделна част от нацията ни”

Д-р Милен Врабевски е председател на фондация „Българска памет". Тя насърчава и подпомага възпитанието на младите хора у нас и зад граница да обичат и зачитат българската история, култура и национални ценности, като ги вграждат в общоевропейските. За инициативата на фондацията „Силна българска идентичност – силна европейска идентичност" ЕП обяви д-р Врабевски за Европейски гражданин на 2013 г. Евроинтеграцията на българите от диаспората в страните извън ЕС като Украйна, Молдова, Сърбия и Македония е много важна част от дейността на фондацията, посочи в интервю за Радио България той. По думите му, приобщаването им към българските и общоевропейски ценности тръгва преди всичко от популяризирането на достойнствата на България и ЕС сред тях.

За целта фондация „Българска памет" два пъти годишно организира и финансира семинари за млади хора от българските общности в чужбина. В последния от тях, шести поред, който бе проведен през октомври във Варна, се включиха над 250 деца от диаспората. Общо досега такова обучение са преминали над 3000 деца. По думите на д-р Милен Врабевски сънародниците ни зад граница са много ценни както за нас, така и за европейското бъдеще на България. И трябва активно да работим за приобщаването им към Европа.

„Българите в чужбина са неразделна част от нацията ни – казва той. – В условия на демографска криза всеки извор на българщина е изключително ценен. Защото там, където има дори един българин, би трябвало да считаме, че имаме и диаспора. Младите ни хора, независимо къде са родени – във или извън границите на България, са много качествени и битката за тях си заслужава. Да не забравяме също, че в момента отмира последното поколение хора, които говорят на чист български език извън пределите на родината. Това са много възрастни хора, на които обръщаме малко внимание. И сме длъжни да се борим поне за това техните деца и внуци да запазят същото топло отношение към прародината, каквото са имали и дедите им. И по възможност държавата ни да осигурява необходимите средства, за да могат те да идват в България и да се обучават безплатно. За целта ние работим например с Асоциацията на българите в Украйна, с едно Сдружение за приятелство с България в Македония, със Сдружението на българите в Западните покрайнини и др. Тоест, там, където има някаква организация на диаспората, ние ги подкрепяме както финансово, така и логистично. Даваме възможност на младите хора там да се развиват и обучават в нашите структури. Това става с финансиране на образователни и културно-образователни програми или семинари у нас. Също и с обучения в добри практики по евроинтеграция чрез посещения в Европарламента или чрез стажове от един или два месеца в него за деца с по-високо интелектуално ниво с цел съвместна работа с известни политици."

„Благодарение на финансираните от фондацията ни кандидат-студентски курсове, тази година много млади хора от села в Западните Родопи бяха приети в българските висши училища. По-точно, 97 % от кандидатствалите влязоха във ВУЗ. Ние плащаме на учители, за да им организират и провеждат кандидат-студентските курсове за обучение. Вследствие на това се получава страхотна успеваемост. В противен случай, тези деца, които идват от региони с преимуществено социално слаби хора, няма да могат да си платят подобни курсове. Ние се намесваме в живота на много места и така се получава една семейственост. А децата разбират, че много малко им трябва, за да могат да държат сами своята съдба в ръцете си. По този начин те имат допълнителна мотивация да се реализират в държавата си."

Какво Ви накара да се захванете с тази важна мисия?

„Това е желанието ми утре моите деца да оставят една по-хубава България, която да е изградена и с моите усилия – категоричен е д-р Врабевски. – И когато те ме попитат, като съм имал възможност, какво съм направил, за да стане страната ни едно по-добро място за живеене, аз да мога да отговоря: „Всичко възможно!" А именно, да изнасяш на преден план с чиста съвест изконното желание и да работиш за това децата ти да не искат да избягат от тази държава. А да останат в нея и да се гордеят, че са българи. Това мое желание и отношение бе мотивация и начално ускорение за работата ми. След това, разбира се, вече се появиха и много други фактори. Защото се оказа, че аз не съм единственият родолюбец в България, въпреки че по едно време се бях отчаял. Така, с мои приятели и колеги направихме фондацията „Българска памет". Целта бе да придадем по-европейски вид на всичко, което правим. В момента работим в четири основни направления. Те са: борба с демографската криза, реинтеграция на българската диаспора, мерки срещу емиграцията и за оставане на младите в България, както и съхраняване и популяризиране на българското културно-историческо наследство."