Антонина Желязкова, социален антрополог: Доброволческите отряди лесно излизат извън контрол и трудно се разпускат

Създадена е нова националистическа партия, готви се и партия "Помак". Появиха се граждански патрули, "Атака" става все по-активна. Антонина Желязкова, историк, социален антрополог и директор на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия, коментира има ли вълна от ксенофобия, срещат ли основания страховете на хората, адекватна ли е реакцията на държавата и медиите.

След изследване на "Галъп" политологът Първан Симеонов коментира, че не може да се твърди, че има бум на ксенофобия у нас. По думите му по-скоро в момента избуяват страховете на хората, примесени с тежката социална ситуация. Споделяте ли неговата теза?

- Споделям донякъде тезата на г-н Симеонов. Защото към социалния егоизъм и ревност на бедните българи се наслагва политическата злоупотреба със страховете от бежанците и имигрантите – сочени като фактор, който би задълбочил кризата.

Когато пенсиите и заплатите са мизерни, здравеопазването в колапс, съществува пълна несигурност за дребния и среден бизнес, не е трудно да се създаде нездрава среда на омраза към придошлите, към чуждите, които са тук, не само за да натоварват бюджета, но и да увеличават заплахите за националната сигурност.

Това състояние не би било коректно да се дефинира като ксенофобия, а по-скоро като дълбока социална несигурност, граничеща с обществена депресия, стигаща до истерия.

Имат ли основания хората да се страхуват? От кого?

- Хората се страхуват, защото не познават бежанците, а и затънали в собственото оцеляване, не са склонни да проявяват хуманност и социална солидарност. Политиците и изпълнителната власт извършват престъпление, защото не инвестират в академични проучвания и просветителски кампании, които да направят по-видими, познати и разбираеми бежанците.

Има социални и културни антрополози, които без голямо усилие биха могли да изработят моментна снимка на бежанците, да направят обобщен образ, а и избирателни индивидуални портрети на сирийци, а и други бежанци от предходни години, на тяхната лична и културна история, на съдбите им, на проблемите им. Възможно е бързо да се направи социален, културен, професионален и морален профил на бежанците, все пак те са не повече от 10 хиляди.

Иронията е в това, че подобни профили, съчетани с краткосрочни геополитически прогнози чрез анализ на нагласите, политическите и религиозните възгледи, изследователите са правили нееднократно в бежанските лагери и сред разселените лица по време на югославските конфликти и войни, които се ползваха с успех от всички международни институции. А сега няма политическа воля, за да се възложат проучвания на академичната общност за този неголям брой от хора, които търсят закрила и убежище. В България. Ако българските граждани знаят кои са бежанците и какви са техните житейски планове, няма да се страхуват и ще проявят по-голямо разбиране и гостоприемство.

Подобен тип експресни изследвания и тяхното популяризиране би неутрализирало до голяма степен и речта на омраза, както и безпочвените обвинения срещу тях, които се разпространяват от фашизоидните партии и движения.

Новата "Националистическа партия на България" даде заявка, че ще осигури доброволци, които да патрулират из София. Граждански отряди организира и Боян Расате, а след него ромска организация обяви, че сформира контрапатрули. Как ще коментирате бума на националистическите патрули? И адекватно ли отговарят малцинствата?

- Дори силно развитите общества и икономики, където законите се спазват стриктно, се стремят да не прибягват към подобен тип доброволчески формирования, защото истината е, че те бързо се превръщат в неконтролируеми. Още по-опасни са, когато се сформират в бедна и раздирана от политическа конфронтация държава, където на най-ниската си точка е доверието в институционалните елити и в правораздавателната система.

Към това се добавя и фактът, че те се сформират от крайни националистически движения, което предварително вече залага неизбежен конфликт. Това се видя и от незабавната реакция на ромските барони, които се подготвиха да финансират доброволчески групи за защита. Перспективата е да се трепем едни други по улиците. Подобни параполицейски или паравоенизирани структури, много бързо се самоовластяват без мяра, започват да живеят свой собствен живот в особена йерархия, подобна на глутница, с напълно унифицирано мислене и реакции. Бойците от подобни групи се самонавиват в омразата и агресията, започват (ако не са) да се въоръжават по един или друг начин. Имат собствена, най-често расова и религиозна, система и класация, за да идентифицират и посочват враговете. В крайна сметка тяхната "листа" се разширява, разраства, хипертрофира и жертва поетапно може да стане всеки от нас, дори техните създатели.

С облекчение научих, че прокуратурата и полицията ще предприемат строги мерки, за да спрат действието на тези, по своето естество, щурмовашки отряди. Опасявам се, че се забавиха – това трябваше да се пресече в зародиш. Изследвала съм подобни отряди в други балкански страни и твърдя, че много труден е етапът на тяхното възпиране и разпускане. Усещането, че си силен, безнаказан и всяваш страх, е като наркотик. Тази зависимост ще премине през етапа на нелегалност, така че МВР и прокуратурата ги чака тежка работа. Впрочем законът забранява политически партии и движения да имат бойни отряди, би трябвало да се преразгледа регистрацията на партийните инициатори, а обществото е длъжно да ги бойкотира в името на общата сигурност.

Адекватно ли реагират медиите?

- Медиите реагират според възможностите си. Някои се опитват да представят хуманно лицата на бежанците, но и журналистите също имат нужда от допълнителна експертиза, за да бъдат по-убедителни. Други медии подклаждат напрежението, защото, онези, които ги финансират, се нуждаят от хаос и нестабилност в България. Дълго е да се коментира, защото в България има добри и лоши медии, интелигентни и пошли медии, и наистина е очевидно, когато една медия е независима, както и когато е очевидно зависима.

Какво трябва да направи държавата в сегашната ситуация?

- Докато прокуратурата и полицията поправят щетите, които нанасят политиците, то е време елитите да помислят как биха могли да свалят общественото напрежение. Прекомерното вкопчване във властта е разрушително не само за социалната тъкан, но и за самата политическа система и за институциите. Не е измислен по-добър начин за изпускане на парата от изборите, пък каквито и да са следващите резултати.

Как оценявате извинението на лидера на БСП Сергей Станишев за т. нар. възродителен процес на митинга преди седмица?

- Като обикновен популизъм.

Как ще коментирате създаването на партия "Помак"?

- Инициаторът за създаването на партия "Помак" е един много объркан човек с месиански претенции. Прочела съм всичките му писания, издадени като книги, което затвърди усещането ми за личностни отклонения. Намирам за некрасиво да обсъждам такъв човек, не че би бил единственият в българската политика, ако се озове там.

Има ли опасност от етническо напрежение? Ако да – откъде идва тя и в кои райони то би било най-силно?

- Няма опасност от етническо напрежение. В България има политическо и социално напрежение. Ако излезем от политическата криза по живо - по здраво, ако институциите успеят да тушират и да запушат най-големите икономически и социални пробойни, няма да усещаме и етническо напрежение. Бихме били по-доверчиви и добри, за да приемем и интегрираме онези от бежанците, чиито бъдещи планове са да се установят у нас. Няма да е за първи път.

Как Ви звучи в сегашната ситуация тезата за прословутата етническа толерантност на българина?

- Сегашната ситуация потвърждава онова, което винаги са твърдели българските големи умове, а именно, че това е част от обичайната за всяка нация историческа митологема. Всяка нация има своя самообраз - утвърдени стереотипи за себе си, повечето от които са ласкателни. И ние си имаме такива – толерантни, работливи, гостоприемни, забавни (веселяци), търпеливи. Нито едно не е вярно, но сме дълбоко убедени, че сме такива и няма реална необходимост да бъдем разубеждавани.