Александър Кашъмов: „Властта не „отваря” диалога с гражданите”

Можем да наречем категорично 2013 г. година на протести, но и на липса на реален диалог между гражданите и властта. Това каза в интервю за Радио България Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма „Достъп до информация". Темата е особено актуална поради нестихващите вече над шест месеца протести с искане за оставка на правителството и перманентната политическа криза като тяхно следствие.

„Липсата на диалог е интересен феномен, защото де факто не липсва дебат – поясни експертът. – Напротив, сега в този дебат виждаме повече участници, нови лица и граждански говорители. Но сме и свидетели, че властта няма откритост, няма инициативи за диалог. Има едно формализиране на моделите и механизмите за обществено участие и изключване на реалните участници в тях. И заместването им за сметка на това с някакви други субекти, близки до властта. Има открита заявка за разправа с хора, които упражняват свободата си за изразяване на мнение. Като заканата, че ще бъдат уволнявани държавни служители или че не може посланици и служители на МВнР да пишат във Фейсбук. Особено притеснителна и като че ли знакова е заявката на властта да ревизира Закона за досиетата. Не за друго, а защото това е закон-символ на националното съгласие. Защото през декември 2006 г. всички парламентарно представени сили у нас се съгласиха за него. Тоест, аз виждам нещо символично в това действие на сегашната власт. Тя демонстрира желание да руши национално съгласие, да се крепи върху конфликти, а не да ги решава и да установява мир. Това е много проблематично, защото ние не сме имали такова правителство вече измежду последните пет от 1997 г. досега. Отделно от това младите хора сега очевидно демонстрират желание да участват в процесите на вземане на решения, да поставят ясно въпроса за почтеността на управлението, за отговорността на хората, които стоят на най-висшите позиции. Оттук се отваря една драма и за съжаление, няма кой знае какви условия за диалог".

Как може да се излезе от патовата ситуация в диалога?

„Не е лесно да се каже как, защото зависи от други хора, не от нас. Първо, самото правителство може да преодолее патовата ситуация, ако протегне ръка към хората и започне да използва механизмите за обществено участие и диалог с гражданите. Например, Софийският университет „Св. Климент Охридски" организира наскоро обсъждане по новия проектозакон за МВР. Много добра инициатива като контрапункт на предложението на властта. Тоест, трябва да се използват легитимните средства на властта, за да могат да бъдат поставени под въпрос конкретни мнения, решения или проекти за решения. Хората трябва да използват също арбитъра. Ако диалог липсва, или ако страните в него не са съгласни, за това има съдилища в демократичното общество, контролни институции. Въпросът трябва да бъде отнасян до тях. В българския правен живот има голям вакуум – липса на възможност гражданите да поставят директно въпроси пред Конституционния съд. Но като изключим този вакуум, системата дава съответните оръжия на гражданите. И младите хора, които сега заявяват позиции в обществения дебат, трябва да ги използват по-активно и по-умело".

Т.нар. граждански съвети могат ли да са ефективни?

„Първо, правителството трябва да има желание реално да се съветва и да слуша какво гражданите казват. Друг механизъм за участието им във вземане на решения е, че диалогът трябва да започва с ясна, прозрачно заявена цел и предмет на дебата. Заинтересованите страни трябва да бъдат поканени на обсъждането в институциите, да представят становищата си, които трябва да са публикувани. След като всички се запознаят с всички документи, да могат да се съберат. Позициите, изразени на такова заседание или среща, трябва да са публични. Да са публикувани в интернет, но и да им се даде ясен отговор от страна на държавния орган, носещ политическата отговорност да вземе крайното решение. Но трябва да се знае, че гражданите могат само да съветват и предлагат. А крайната политическа отговорност носи съответният орган на властта – инстиуция, министър. Това е демокрацията. Една политическа фигура трябва да носи своята политическа отговорност. Но преди да вземе решение, трябва да се съветва със заинтересованите в широк кръг, за да може това решение да е максимално справедливо".