„Помни буквите, учи се да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както вие, хора, вярно мислите – той е нашата опора. Изричай словото с твърдост!" („Азъ, Боуки, Веди, Глаголи, Добро, Естъ, Живети, Дзело Земли, Иже, Како, Люде, Мьислите, Наш, Он, Покой, Ръци, Слово, Твърдо.")

За да можем да кажем или да напишем каквото и да е, се опираме на азбуката. Буквите в глаголицата са подредени по специален начин. Образуват цялостен текст, който носи послание. Той е с огромно значение за българските култура и история, защото крепи народа ни в продължение на хилядолетия. Затова и от Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур” избират първата половина от тълкованието на глаголицата за своя клетва. Основната им мисия е да съхраняват и популяризират традициите ни. Да ги поддържат живи. Да предават искриците на българското на всеки, който се докосне до организацията им. „Бага-Тур“ популяризират прабългарските ценности по модерен и достъпен начин. Превръщат се във връзката между миналото и настоящето. Между предците ни и нас самите.

Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур” е създадена в Стара Загора на 24-ти юни 2000 година (Еньовден) от Райчо Гънчев. Основната цел на организацията е чрез спорт  да развива и знанието, и личната обвързаност с българските история, традиции и култура. Всеки българин да се припознае в тях. Идеята за създаването на подобна школа е вдъхновена от източните бойни изкуства таекуон-до, карате и др. Освен с физическото изграждане, те се занимават и с дисциплината и духа на човека. Цялостната им философия и идейната им платформа са свързани със страната, от която произлизат. Но бойно изкуство, обвързано с българските култура и традиции, няма. Така се ражда и идеята за „Бага-Тур”. За отправна точка от организацията избират древността и подбират дисциплините, които да развият. Днес в школата се тренират:

• Историческа фехтовка;
• Езда;
• Работа с оръжия от кон;
• Стрелба с лък;
• Елементи от бойните изкуства;
• Древни танци, обичаи и ритуали.

В организацията  участват 60 мъже, жени и деца от различни възрасти, а за всичките 19 години през школата са преминали стотици българи. В „Бага-Тур” се стремят да развиват всеки, с когото работят, физически, духовно и интелектуално. Едното не би трябвало да изпреварва другото, за да не се губи балансът. За да се усъвършенства, човек трябва да има определени знания, но и да развива своя дух, своята сила, своята същност. Така ще може да разбира и да оценява случващото се около него. В „Бага-Тур“ целят достигането до това знание винаги да е свързано с българския корен. Да се развиваш с вдъхновение от българската история. Тя да те мотивира. Да се развиваш чрез нея.

„Учим багатурите на дисциплина. От дисциплината се изгражда и самодисциплината. Това е моментът, в който човек сам си казва какво да прави. Когато сам знае кое е правилното“, разказва Багатур Явор Гънчев, ръководител на организацията.

Аул „Бага-Тур”

Аул „Бага-Тур” е мястото в Стара Загора, в парк Аязмото, на което багатурите тренират и извършват дейността си. Изграждат всички площадки изцяло сами и планират да ги доразвият още.  Идеята на Аул „Бага-Тур“ е да пресъздава обстановката в истинско прабългарско селище от времето на Аспаруховите българи. Бъдещите дейности, които предвиждат, са обвързани със старинните занаяти - ковачество, грънчарство, работилница за изработка на стрели и лъкове. На Аул „Бага-Тур“ се провеждат тренировките на организацията. Често имат и посетители, както от цяла България, така и от чужбина. Разполагат с площадки по:

• Стрелба с лък;
• Фехтовка;
• Въртене на бич;
• Езда;
• Закрита зала за бойни умения и гимнастика;
• Хвърляне на копие.

На 6-и октомври 2019 г. отбелязаха и четвъртата годишнина от създаването на Аул „Бага-Тур“ с представяне на спектакъла „Пътят на Багатура". Събитието събра 500 човека в „прабългарското селище“ въпреки променливото време в града на липите. В първата част на събитието багатурите демонстрираха заниманията, които се практикуват в Аул „Бага-Тур“. Програмата започна с участието на най-малките, продължиха юношите и завърши с най-големите. Идеята на спектакъла бе да проследи израстването на един багатур от дете до възрастен и да демонстрира градацията от концентрация към дисциплина, сила, красота, боен дух, защита и точност до победа и обединение.

Втората част включваше игри за публиката от "Пътят на Багатура". Гостите участваха в предизвикателства в 5 дисциплини: езда, стрелба с лък, фехтовка с меч, въртене на бич и бойни умения без оръжие. Всеки, преминал и през петте, спечели подарък - амулет.

Името „Бага-Тур"

Думата багатур е изключително характерна за българската древност. Има много значения и дълбок смисъл в историята ни. Срещат се производни дори в тюркоезичните народи. Навсякъде тя означава юнак, добър, можещ,отговорен човек. В Казахстан например производната дума на багатур е синоним на „супер човек”, подобен на нашия Крали Марко.

Багатур е и най-високата титла в прабългарската йерархия - означава вътрешен болярин. Приема се като синоним на рицар, самурай. Човек, който се е изградил. Достигнал е определено ниво физически, духовно и интелектуално. Това е човек с високо положение в обществото.

От друга страна „бага тур” означава „бойна група” (от бага - група, тур - острие). Мечът „Багатур” също е изключително символичен за българската история. През 2007 година Райчо Гънчев пише исторически роман за него под творческия си псевдоним Верени Дилом. Книгата се казва „Пътят на меча Багатур”. В 2 части е, а съвсем скоро се очаква и трета. Романите са обвързани със създаването на понятието „багатур“. То произлиза от 7 сили в древността. Взети са първите букви от всяка от тях  и така се сформира думата. 

Пътешествие до древността

Организацията работи на доброволен принцип. Всеки, който се включва в нея, дава своя принос за развитието й. Някои водят тренировки, други помагат с организационната част. Заедно се подкрепят и развиват както себе си, така и школата. Приходите им идват от участия, на които представят спектакъла „Бага-Тур” и от уроците за групи „Докосни древността”. Спектакълът представлява демонстрация на различните умения, които се изучават в школата, под формата на разказ. Той връща зрителя в древността и го потапя в Аспаруховите времена. Конници препускат с величествените си коне. Красиви и омайни самодиви танцуват и носят радост на света. Смели войни се бият един срещу друг. Стрелци се изправят безстрашно срещу зверове. А накрая винаги възтържествува победата на доброто.

Уменията на багатурите не остават незабелязани и от хората на културата в България. Техните каскади могат да се гледат на сцената на Държавна опера Стара Загора, както и във филмите „Дамасцена“, „Воевода“, „На педя от земята“ и други.

Уроците „Докосни древността” се провеждат на Аул „Бага-Тур”. Багатурите запознават групите с облеклото, въоръжението и елементите от бита на прабългарите. Следва кратка демонстрация, а после включват всички посетители в заниманията по различните дисциплини.

Структура и йерархия

Целта на „Бага-Тур“ е да възстановят и популяризират ценностната система на предците ни от ранния период на българите. За да я постигнат, багатурите са единни и обединени. Вървят целеустремено напред и се развиват. Разпределят си отговорностите и задачите. За това им помага и йерархичната им структура, сходна със старобългарската. Някои багатури имат титли. Те се печелят на база дейността и приноса, които дава един човек за развитието на организацията. Титлите в „Бага-Тур са“:

• Багатур – реален ръководител, стои на чело на организацията;
• Багаин - организационен ръководител;
• Боил - отговаря за по-големи направления, има и организационна дейност (поддръжка, грижа за конете, система по стрелба с лък и др.);
• Багир - наставник; занимава се с хората, запознава ги с дейността на школата и спортните занимания;
• Батир - инструктор по дадени дисциплини.

Съборите

„Бага-Тур" често представят България на международни събори в чужбинаи популяризират традициите и историята ни и по света. Съборите имат и състезателна част в различни древни дисциплини. На някои от тях от „Бага-Тур“ печелят призови места. Багатур Явор Гънчев има купа за стрелба с лък от кон. Тази година в Казахстан Иван Кючуков печели 1-во място в една от най-тежките и трудни дисциплини - „Жан баату" – по традиционна казахска стрелба с лък от кон. В Турция Христо Христов става шампион по стрелба с лък сред над 500 състезатели.

Събори се провеждат и в България. Тези в чужбина са свързани предимно с древността и по-ранните векове. Това е първата разлика с българските, които се фокусират върху ранното средновековие. Обвързани са с народното творчество и по-късните векове (17 - 18 век). Залагат на възстановки на хайдушки движения и въстания. Ранните векове в българските събори почти не се засягат. На тях няма и състезания, както в чуждестранните. Акцентът пада върху възстановките и демонстрациите.

Жената като войн при прабългарите

Основната роля на жената е била да поддържа семейството и дома. Но някои са се включвали и в битките. Не са били напълно наравно във военните действия с мъжете, но отлично са познавали стрелбата с лък и въртенето на бич. Именно те е трябвало да пазят селищата, когато армиите са били на война. Затова и жените в „Бага-Тур“ не представят само танци и ритуали. Те демонстрират и умения по стрелба с лък, въртене на бич, езда. Показват както красивата и грациозна страна на жената, така и силата и непреклонността й.

Духът  на „Бага-Тур"

Едно от най-големите признания за Явор Гънчев е, че „Бага-Тур“ става все по-популярна организация. Хората оценяват това, което те правят и виждат дейността им като полезна.

От характерното за прабългарите, от школата искат да предадат предимно духа на багатура: „Духът на рицарство. Хората да защитават правдата и себе си. Да отстояват честта си. Да изграждат себе си. Най-важното е човек да се развива. Какъвто и да си, каквото и да правиш, ако искаш да защитиш нещо, няма как да го направиш, ако нямаш силата. Тя не се появява от нищото, а от ежедневните занимания. От ежедневното учене. От ежедневните тренировки. От ежедневното развитие. Само тогава можеш да се сдобиеш със силата. Това искаме да направим и ние“, споделя Багатур Явор Гънчев.