Фондация „Земята – източник на доходи" осигурява всестранна подкрепа на ромски фамилии в Пловдивския регион, за да могат да развият успешен малък бизнес

Дай на човека риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го как да лови риба и ще го нахраниш за цял живот. Тази стара мъдрост прекрасни илюстрира дейността на една скромна Пловдивска фондация, която дава най-важното в ръцете на една от най-уязвимите групи. Ромите, с които работи гражданската организация, получават финансова, материална, експертна и човешка подкрепа, за да започнат собствен бизнес и осигурят дългосрочен и стабилен доход за своите семейства. 

Разчитат основно на земята. Тази, без която нашето съществуване би било невъзможно и която заслужава уважение. Не, не просто уважение, а преклонение. Преди нас я е имало и след нас ще бъде. Затова не само трябва да я почитаме, но и да я облагородяваме. Ако се грижим за нея, и тя ще се грижи за нас.

Фондация „Земята – източник на доходи"

Председател на Управителния съвет на фондацията е Иван Пенов. Той завършва магистратура по аграрна икономика в Университета за национално и световно стопанство – София, след което още една по икономика в Централноевропейски университет – Будапеща. През 1999 година защитава докторантура по аграрна икономика в Университета на щата Мисури, САЩ. По време на престоя си там е изследовател и асистент в учебното заведение. След като се прибира в България, става доцент, а през 2017-а и професор в Аграрен университет – Пловдив. Участвал е в 7 изследователски и 10 приложни и образователни проекта, като на 5 от тях е бил ръководител или проектен лидер за страната ни. Освен всичко останало е съавтор на учебник и ръководство.

Всъщност идеята за подпомагане на социално слаби и безимотни ромски семейства в пловдивския регион започва през 1997 година. Тя се поставя от Фондация С.Е.Г.А. – град София, с консултантската помощ на Института за пазарна икономика в София и външни експерти. Основните приоритети на програмата са да помогнат на семействата да купят собствена земя и нужните машини за обработката ѝ, да предоставят агро консултации, чрез които да завишат знанията и уменията им за селскостопанските дейности, а впоследствие, след много труд и усърдие, да имат стабилен и постоянен доход, с който да гарантират бъдещето си. Интеграционният момент също е ключов, защото изкарва семействата извън ограниченията на безработицата, гетата и стереотипите на социума.

Фондация "Земята - източник на доходи" организира през февруари 2020 кръгла маса в Пловдив на тема "Предизвикателства пред семейното фермерство в България".

В първия етап организацията наема земя и агроном за семействата, които дори няма какво да ядат. Земята се разпределя, след което почват да се сеят зеленчуци и плодове. Подпомагат ги с торове. Всичко, за да могат фамилиите да оцелеят. Следващият етап е те сами да си закупят земя и да развият по-солидно производство с трайни насаждения. Прави се схема, като семействата участват с 20% от средствата, нужни за закупуването ѝ, а останалите 80% идват от фондацията. Те се връщат в рамките на 5 години, а с върнатите пари се помага на друго семейство. Изготвят се схеми и за краткотрайни и дълготрайни активи. Целта на достъпа до активи е хората да ги  акумулират и да се въртят в официалната система на фондацията. Другата основна амбиция е да се изгради общност.

Кандидатстването на фамилиите към организацията е лесно и опростено. Нужно е само да отидат в офиса на фондацията, да се запознаят и поговорят. Ако екипът види, че човекът има желание, отиват в дома му, оглеждат обстановката и се взима решение дали да го включат в програмата, или не. Изключително важно е личността да е борбена и да иска едно по-добро бъдеще.

В началото продукцията от стопанството отива основно за лична употреба, а каквото остава, се продава на борсите. Впоследствие по-голямата част от производството отива за борсите, а двама от производителите дори започват да зареждат големите вериги хипермаркети. На фермерски пазари не ходят засега.

Част от семействата се занимават само със земеделие, което е единственият им източник на доход. Втората група са семейства, на които земеделието е основен източник на доход, но поне един член работи и другаде. В третата група земята е допълнителен източник на препитание. Именно при микро-бизнеса се прави видната разлика между средната класа и беднотията.

„В България има законодателство за малките и средни предприятия, но не и за микро-предприятията. Вместо това те са вкарани при горните, като заемат 90% от тази група. За тях почти не се говори. Липсва регламентация, което създава доста проблеми, защото правилниците за малките и средни бизнеси не са подходящи за микро-бизнесите. Затова ние подпомагаме основно тях, като се стремим да ги развием до среден и дребен бизнес“, коментира Иван Пенов.

Пътят към просперитет

След като семействата успеят да изплатят земята си, почват да търсят по-високо качество семена, тор и технология. Фондация „Земята източник на доходи“ им асистира да си изберат най-подходящите трактори, консултират ги при инвестицията в система за капково напояване. Това им позволява да обработват по-големи площи с по-малко труд. В пловдивското поле семействата достигат 170 и са основно от селата Брестовица, Чалъкови и Перущица.

Отделно им помагат с документации, отчети и преглеждане на договори, ако искат да започнат работа. Някои семейства извършват и неселскостопански инициативи. Организацията подпомага всякакъв дребен бизнес. Такива са, например, купуване на камери и снимане на сватби и кръщенета. Друга фамилия си е отворила хранителен магазин, трета бръснарски и фризьорски салон, четвърта интернет кафене в Чалъкови. Всичко с цел да имат постоянен доход, а не само сезонен.

Според статистиките, процентното оцеляване на новосъздадени предприятия три години след основаването им е 3%. При Фондация „Земята източник на доходи“ възлиза на над 90%.

Друга полза от участието в програмата е, че облагородявайки земята, тя вдига стойността си. И ако в началото е закупена за 200-300 лв., то сега ще се продава за минимум 1000 лв. на декар.

И докато фондацията не извършва дейности в най-големия ромски квартал на Балканите – „Столипиново“, то тяхна партньорска организация в Кюстендил прави инициативи именно в ромската махала на града и то успешно. В основата на добрия резултат стои доверието между всички замесени страни.

Семействата си помагат по време на извънредното положение

Едно от големите притеснения на фондацията идва с настъпването и развитието на пандемията, предизвикана от Covid – 19. Екипът решава да ги подпомогне с дарителски пакети с дълготрайна храна. Към инициативата се приобщава и пловдивският клон на Червения кръст, който предоставя пакети. Оказва се обаче, че общността в трите пловдивски села е толкова добре организирана, че хората сами си помагат с  храна един на друг, вместо да чакат помощ от другаде.

„Ако няма общност, системата не работи. Държавата може да прави програми за подпомагане, но докато разбере в кое село имат нужда от съдействие, докато програмата мине през съответната процедура, хората ще умрат от глад. Имахме късмет, че голяма част от тях имат храна по мазетата си. Хората от Евангелистката църква в Брестовица също се включиха и раздадоха пакети с храна  на по-бедните“, споделя Иван Пенов.

Образованието на малките ромчета

Организацията работи в коалиция с училищата и читалищата в населените райони. На училището в Белозем купуват електронна дъска, за Първомай комплект с инструменти.

За да амбицират децата и младежите да учат, провеждат специални разговори, а понякога ги стимулират и чрез забавни мероприятия. В миналото са ги водели на екскурзии, но само, ако са били редовни ученици. Някои деца са проявили желание да спортуват. За целта са ремонтирани игрища за баскетбол и футбол, закупувани са фитнес уреди, преобразени са зали. Идеята е да се създаде среда, в която ученето се свързва с нещо приятно за тях.

Към момента гражданската организация администрира 46 стипендии за гимназисти от семействата по програма на Тръста за социална алтернатива. Те покриват пътните разходи и учебните материали. Ако намерят допълнително финансиране, ще възстановят работата с читалищата. Иван Пенов подчертава, че няма дете от общностите, с които работят, което да не посещава учебно заведение.

За човешкия елемент

Първият участник в програмата е Илия Илиев от Чалъкови. Започва с оранжерия за краставици в двора си, след което започва да оглежда за земя извън пределите на къщата му. Семейството има две деца, построява си нова къща, купува си трактор и всички останали нужни машини.Към днешна дата разполага с 40 декара. Преминава към по-екстензивно земеделие, започва да гледат и билки. Семейството му вече не се лишава от нищо, макар да не са заможни.

„Един по един първите ни предприемачи започнаха да си отиват. Пред очите ни се израждат и порастват новите поколения, които поемат щафетата. По традиция всяка година си правихме обща среща. Да се видим, да пийнем и хапнем, да изпеем по някоя друга стара градска песен. Често ни свират и хора от оркестъра на Брестовица, които са също участници в програмата. Но наборите намаляват, от старите останаха не повече от 10 човека. Време е да отворим път на младите и да им покажем, че не са сами“, завършва председателят на Фондация „Земята източник на доходи“.

И макар понякога да липсва финансиране, и макар понякога да смятат, че нещата ще се закучат, са осъзнали едно – винаги ще се намерят мераклии, които да поддържат каузата жива.

#регионалникореспонденти