Варненското сдружение „Съучастие" повече от 20 години решава на терен проблемите на ромите и особено на техните най-уязвими групи – децата и младите хора

„Максуда“, най-големият ромски квартал във Варна, има над 10 000 жители и заедно с тях събира в едно ограничено пространство и предимствата, и проблемите на общността, живееща по свои правила и обичаи. И макар че през последните години емиграцията е поопразнила улиците, а парите на гастарбайтерите осигуряват непознат доскоро стандарт за част от семействата, някои неща в „махалата“ остават непроменени. За съжаление, неизменни се оказват масовата бедност и неграмотност и това са най-големите проблеми на хората в „Максуда“, казва Илиян Ризов, забележителен познавач на ромската общност, сред която работи повече от две десетилетия. Ризов е председател на добре познатото във Варна сдружение „Съучастие“, малка неправителствена организация, но с впечатляващи резултати, която е фокусирала своите усилия върху проблемите на ромите и особено на най-уязвимите от тях – децата и младите хора.

Илиян Ризов, председател на сдружение "Съучастие", Варна
 

Създадено през 1996 г., през годините сдружението се утвърди като една от най-ефективните организации по ромските въпроси, независимо дали става въпрос за здравеопазване, приемна грижа или превенция на престъпността. „Съучастие“ беше една от най-успешните структури в работата срещу изоставянето на деца – тази малка неправителствена организация, в която сега работят само 5 души, успя да изведе от институциите над 300 деца!Сдружението има и ефективна мрежа от семейни, здравни и младежки медиатори, които всеки ден работят на терен с ромите. Освен това организацията може да се похвали с огромен опит в превенцията на СПИН, хепатит и туберкулоза, който им е много полезен в сегашната Ковид-епидемия. 

Мобилният подход – тайната на успеха

Безспорните успехи на гражданската организация се дължат на всеотдайната работа на Илиян Ризов и неговия екип и на прилагания от тях мобилен подход за взаимодействие с общността. „Вместо да стоим в някакъв офис и да чакаме хората да ни потърсят, ние отиваме при тях и работим на терен с нуждаещите се от подкрепа“, обяснява председателят на „Съучастие“.  

Самият той е педагог и цялата му професионална кариера е свързана с квалификацията на учители – Ризов е преподавател в Департамента за квалификация и продължаващо образование към Шуменския университет. Именно с приятели учители преди 24 години поставят началото на „Съучастие“, с идеята да променят живота на ромите към по-добро, като ги образоват и просвещават. „Образованието е затворена система и ако искаш да направиш нещо, не можеш да го правиш самостоятелно. По онова време беше много трудно сам да влезеш в училище, особено ако искаш да работиш с роми – веднага почват да те питат „защо с роми, това не е ли сегрегация“? Затова група приятели се обединихме в сдружение и вярвахме, че като имаме организация зад гърба си, ще успеем да направим много неща“, припомня си Илиян Ризов. 

24-те години работа на терен сред ромите са събрани в монография „Мобилен подход за социално-педагогическа работа със семейства в риск“, която Илиян Ризов издаде наскоро. В книгата си той представя разработвани и изследвани от него и колегите му модели за работа, чиято цел е да се намалят случаите на изоставяне на деца и настаняването им в институции, да се  ограничи насилието и недостатъчната грижа за тях. В монографията са представени резултати от изследвания, примери от практиката, свидетелства и анализи, чрез които се показват механизмите за промяна на семействата и подобряване на благосъстоянието на децата.

Зад книгата, събрала дългогодишен труд, стоят търсенията и усилията на Илиян Ризов как да помогне най-ефикасно на хората в риск. Още през 1994 г. една специализация в Англия му дава идея за бъдещото сдружение. „Специализацията беше насочена към работа на терен и ми отвори очите какво и как трябва да се прави. И всъщност цял живот се опитвам да правя това – да работим на терен по най-добрия начин, а това значи да изграждаме мрежа от хора, излъчени от самата общност, след това да ги обучим и да ги подкрепяме, за да могат те да действат на място“, обяснява Ризов. Този модел по-късно се наложи и стана популярен чрез медиаторите в ромските обощности.

Според Ризов, мрежата на медиаторите е била най-успешна в рамките на програмата за превенция на СПИН. „Това е може би най-успешната програма в България за работа с ромската общност“, коментира председателят на „Съучастие“.  Именно заради тази програма през 2005 г. сдружението се оказало в „Максуда“. „По онова време тук нямаше стабилна организация за работа с ромите и ние бяхме избрани от Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария да организираме превенцията“, обяснява Ризов. Повече от 10 години сдружението е работило по програмата и с помощта на 12-13 медиатори от ромската общност е обхванало почти всички рискови групи. „Медиаторите получаваха заплати, бяха изключително ангажирани и знаехме, че можем да разчитаме на тях. Това беше много ефикасна мрежа, затова въпреки опасностите и ширещата се в махалите проституция, ние не допуснахме разпространението на СПИН.  Така че ние имаме опит как се работи на терен за предотвратяване на епидемии и този опит щеше да бъде много полезен в сегашната пандемия, но за съжаление, когато свърши програмата, всичко това рухна“, коментира Илиян Ризов.

Сега неговата гражданска организация работи епизодично по програмата, и то само когато се появят обществени поръчки. „На практика Министерството на здравеопазването кара неправителствените организации да се конкурират, да си подбиват цената, за да могат да работят. А когато работиш със СПИН или туберкулоза, това е опасна работа, защото си изложен на риск. Накрая се оказва, че парите са под 300 лв. на месец и, естествено, не могат да се намерят хора за такава работа“, обяснява председателят на „Съучастие“.Въпреки това, организацията продължава да работи по програмата по превенция на туберкулозата и един от най-дългогодишните хора в екипа – Ивайло Георгиев – е координатор към МЗ за две области.

Илиян Ризов и Ивайло Георгиев - дългогодишен член на екипа на сдружението

Центърът на общността

Сдружението има център в сърцето на „Максуда“, който основателно може да претендира да бъде и център на общността.  Малка едноетажна постройка, тип барака, с две стаи, предоставена от общината през далечната 2005 г. „На тази стаичка тук съм се радвал, все едно съм си купил апартамент 100 квадрата в центъра“, смее се Илиян Ризов. Преди 15 години той не можел да повярва, че общината отпуска нещо за „ромската“ организация. 15 години по-късно всеки от жителите на „Максуда“ знае, че може да почука на вратата на сдружението и да поиска съдействие, съвет или просто рамо, на което да се оплаче.

В първите години след откриването на центъра гражданската организация е залагала на събирането на големи групи роми за обучение или за различни занимания. От доста години обаче се прилага друг модел – мобилна работа с млади хора. За целта в квартала е разкрит и младежки клуб, в който работи медиатор от общността. Клубът е свободна зона, където всеки младеж от квартала може да влезе, без да иска разрешение от никого, и да прави каквото му хареса – да играе настолни игри, да работи на компютър, да говори с приятели. Така се създава общност, мрежа от хора, които при нужда се търсят, а екипът на сдружението помага, ако е необходимо. „Видяхме този модел в Англия и Германия. По този начин пак работим на терен, с малки групи или по индивидуални случаи, както правехме по програмата срещу СПИН“, казват Илиян и Ивайло. Само че сега работят главно по превенция на престъпността или шофирането без книжки. „Тези клубове са изключително евтини, но ефикасни форми на работа с ромите и мечтата ми е в цялата страна да има такива мрежи от младежки клубове, или както и да ги наричат“, мечтае Илиян Ризов. Той признава, че сега този модел оцелява благодарение на община Варна, която отпуска средства за превенция. 

Младежкият клуб в Максуда се поддържа от медиатор – Илиян Илиев, момче от общността, което всеки ден посреща поне десетина свои връстници. Младежите се събират, за да си говорят на различни теми, да се оплачат от проблеми с родителите, с приятелите или от здравословни проблеми, а когато е необходима професионална помощ, медиаторът се обръща към председателя на сдружението.Най-големите проблеми на младите роми са наркотиците и неграмотността, казва младежкият медиатор Илиян Илиев. И обяснява, че повечето деца ходят на училище до 4-5 клас и после не могат да си намерят работа, защото са необразовани. А мечтаната им професия е тази на сводника. Още през 2012 г. едно изследване на сдружението показва, че малките деца в циганските махали на Варна масово мечтаят да станат сводници. Нищо не се е променило и сега. „Всяко трето момче желае да стане сводник, като порасне“, казва председателят на сдружението след поредното проучване.

Илиян Илиев - медиатор в Младежкия клуб

Екипът на „Съучастие“ се опитва да промени мисленето на младите роми, да ги заинтересува с образование и професионално обучение, но признава, че това е трудна задача. Според Илиян Ризов неуспехът на ромските деца е заложен още от детската градина. „Как да се чувстват успешни в училище, когато не са минали през детска градина, не знаят български и не могат да се справят с уроците? А и нямат никаква подкрепа в семейството, за родителите образованието не е важно. И е естествено, че децата се отказват много бързо“, казва Ризов. Въпреки това той е убеден, че с постоянство, с общи усилия на държавата и гражданските организации може да се направи пробив в тази възпроизвеждаща се неграмотност сред ромите. 

Семеен център

Сдружение „Съучастие“ работи активно и за децата –  във варненския квартал Аспарухово една къща е превърната в истински семеен център, в който се събират млади майки с деца до 6 години. А една от главните им задачи е ... да играят. „При ромските майки е проблем да играят с децата си, за тях това не е обичайно. Макар че не работят и си стоят вкъщи, майките са преди всичко домакини. Някои от жените дори нямат самочувствие да се занимават с детето си“, обяснява Илиян Ризов. И признава, че за него най-големият успех на семейния център е да види как някоя майка седи на килимчето и си играе с детето.

 
Семейният център на гражданската организация „Съучастие“ се финансира по програма на Фондация „Лале“ и изпълнява много функции.  Докато децата си играят, младите майки общуват, обменят опит, дори се ограмотяват, защото има няколко жени, които не могат да пишат.  Два пъти седмично в центъра идва учителка, за да помага на децата, които имат проблеми с обучението. А заедно с децата се обучават и част от майките.

Медиаторката в центъра Фатмиш Хюсеин е от ромската общност, също млада майка, която добре познава проблемите на семействата. „Децата, които идват редовно, имат огромен напредък. Учат буквите, рисуват, работят с конструктори. Най-важното е, че тук се чувстват спокойни, като у дома, и придобиват умения, които не могат да получат другаде – учат се как да общуват с други деца, как да споделят и играчки, и храна“, разказва Хюсеин. Но основното си остава играта, защото това е най-важното за детето, допълва Илиян Ризов. А младата медиаторка обяснява, че много от децата са от бедни семейства и нямат такива играчки в дома си, някои от момиченцата дори нямат кукли. Тогава отиваме и купуваме кукли, казва Фатмиш Хюсеин.

Фатмиш Хюсеин - медиатор в Семейния център

В центъра има и много детски книжки, които майките могат да вземат вкъщи и после да ги върнат. За всеки случай има и монтирана пералня, ако някоя домакиня закъса с прането. Има хладилник с продукти и готварска печка да се приготви нещо набързо, защото децата много обичат заедно да се хранят. Семейният център отваря врати 4 дни в седмицата в зависимост от свободното време на децата и майките от общността, осигурявайки едно незаменимо място за игра и общуване.

Приемната грижа

Един от безспорните успехи на сдружение „Съучастие“ е работата с приемни семейства в годините, когато изоставянето на деца беше сериозен проблем за ромската общност. „Много бързо започнахме да набираме приемни семейства сред ромите. След това общината ни даде делегиран бюджет и ние, макар че имахме капацитет 30 семейства, в един момент се оказахме със 120 семейства. Разбира се, не ставаше само с парите от общината, имахме и голяма помощ от самата общност, и от дарители“, обяснява Ризов.  И подчертава, че ромските приемни семейства са били с изключително добър капацитет, защото „първо, искат ромчета, и второ, искат и деца с увреждания, за които доста българи са предпазливи“. Чрез приемната грижа екипът на сдружението е успял да изведе над 300 деца от институции и основателно се гордее с този факт. „Една малка организация направи това“, подчертава Илиян Ризов. Същевременно, докато търси приемни семейства в общността, сдружението се натъкнало на родители, които са изоставили децата си. „И им помогнахме да ги издирят и да си ги вземат“, спомня си Илиян.  По онова време ромите също се страхували от официалните социални работници, затова никак не било лесно да се говори за деца. „Но ние бяхме по-други, дето няма да им вземат децата и на нас ни вярваха“, смее се председателят на неправителствената организация.

Моделът от „Максуда“ доказва, че работата със семействата на терен, чрез мобилни работници, е много по-ефективна, отколкото един център, който чака хората да му дойдат на крака. Този ефикасен модел работи до момента, в който държавата се намеси, коментира Илиян и посочва: „Когато държавата реши, че приемната грижа ще бъде държавна дейност и общините ще я администрират, общината за съжаление уволни почти всички ромски семейства!“

Но малкият офис на сдружението и до днес си остава средище за приемните семейства от общността. Наскоро една от приемните майки, която междувременно осиновила дете с увреждания, имала здравословен проблем с детето. И потърсила за помощ не общината или социалните работници, а сдружение „Съучастие“.

Ромите и страховете от Ковид

Хранителни пакети за семейства в нужда. С подкрепата на Посолството на Република Франция у нас.
 

Сред ромската общност има силни страхове заради епидемията от коронавирус, а в групите във Фейсбук непрекъснато се разпространяват фейкове срещу ваксините. Хората се плашат, но досега никой не е започнал информационни кампании сред общността, никой не е потърсил и помощта на сдружение „Съучастие“, казва Илиян Ризов. И прогнозира, че когато започнат ваксините, Максуда няма да бъде ваксинирана. Махалата е гъсто населена, в една къща живеят много хора и е нормално да се очаква, че при ромите вирусът ще е по-разпространен. Първият смъртен случай от Ковид във Варна през пролетта беше на ромски пастор. Но част от хората продължават да отричат вируса, и това също е проблем за работа на терен, за да бъдат информирани, посочва Илиян.  Страховете и фалшивите новини около коронавируса повтарят фейковете за отнемането на деца и показват колко голяма работа е необходима на терен, предупреждава председателят на сдружението.  Според него, проблемите могат да се решат, защото в страната има обучени структури – и държавни, и неправителствени.  „Преди в България имаше строг мониторинг на заболяванията и РЗИ-тата вършеха много добра работа в тази насока заедно с гражданските организации“, казва Илиян Ризов и дава пример как у нас не е допуснато разпространението на СПИН въпреки многото проституиращи в махалите. „Така че ние знаем как трябва да се работи, какво трябва да се прави, структурите ги има, хората по места знаят как да правят кампании, но процесите трябва да се управляват от здравни работници, а не от политици“, коментира председателят на „Съучастие“, който лично е работил по кампаниите против СПИН и туберкулоза.

Предизвикателствата

От дистанцията на времето Илиян Ризов оценява, че най-силните години на неправителствените организации са били през 90-те, до 2010 г.  „В края на 90-те, когато сдружение „Съучастие“ започва работа, ромите във Варна бяха около 20 000, а в Максуда – над 10 000. "Ние влизахме в най-мизерните райони и това ни беше работата. Благодарение на тази работа бързо си повярвахме, че можем да направим много неща“, припомня си началото Илиян Ризов. Според него, през последните години неправителственият сектор е загубил част от своята гражданственост, тъй като почти всички дейности и тяхното финансиране вече са централизирани от държавата и общините. „Това на практика обезсилва НПО-тата, защото на нас вече не гледат като на граждански организации, а като на общински или държавни структури“, притеснява се Илиян Ризов. И дава пример с медиатори в общините и в училищата. Много често медиаторите в училищата не знаят както да правят с ромските деца, защото не са хора от махалата и не познават проблемите на общността, посочва Ризов. Той изтъква и другият голям проблем – училищните медиатори на практика са подчинени на директора и нямат същата независимост, която биха имали, ако са хора от гражданския сектор. „В английските училища има социални работници, които обаче не са на договори нито с общината, нито с директора, а са към неправителствени организации, т.е. те наистина са независими и могат да реализират много програми, без да са принудени да угодничат на директорите“, казва председателят на „Съучастие“. И допълва: Същото е с ромските медиатори към общините. Тези медиатори вече имат трудови договори с кмета и медиаторството почти свършва, те просто стават общински служители! Ризов е убеден, че истинските медиатори трябва да са независими, за да могат да защитават уязвимите хора от общността.

Държавно делегираните дейности, чието финансиране се разпределя от общините, също поставя гражданските организации в зависимост от властите. „От общините казват: щом ние ви даваме пари, значи вие сте в задния двор на общината! Така дейността се институционализира. Ако си независима неправителствена организация, спокойно можеш да посочиш проблемите и на общината, и на държавата, но когато си на издръжка на кмета, как ще му изтъкваш слабостите в работата?“, пита риторично Илиян Ризов.  Според него, неправителственините организации трябва да се финансират с европейски средства, за да бъдат истински независими.

Пътят продължава

Въпреки предизвикателствата по пътя, екипът на сдружение „Съучастие“ продължава да прави най-доброто възможно за решаване на проблемите на ромските общности. През 2019 г. сдружението отново беше удостоено с наградата „Проект на Годината на неправителствена организация в социалната сфера“.  Този път екипът на „Съучастие“ получи статуетката, изработена от Георги Чапкънов, за работата си по проекта „Подкрепа на родителството”. Той беше насочен към намаляване на случаите на изоставяне на деца, на насилие и недостатъчна грижа в семейства в неравностойно социално положение, живеещи в квартали и махали, населявани предимно с ромски общности във Варна и близките села.  Проектът беше осъществен с помощта на доброволни дарения на организации и граждани и подкрепи 63 семейства с общо 126 деца да подобрят начина си на живот.

През май тази година с подкрепата на Дарителски фонд „Обединени срещу Covid-19”, гражданската организация помогна на 40 уязвими семейства със 74 деца от Варна. Многодетни семейства, възрастни хора с хронични заболявания и самотни родители получиха хранителни пакети, дезинфектанти, детски храни и консумативи за бебета, игри за децата. Това позволи на семействата да посрещнат част от своите нужди в кризисната ситуация, а предоставянето на материална подкрепа улесни медиатори, специалисти и доброволци да останат свързани с уязвимите групи.

През лятото, въпреки временното затишие на епидемията, отново се оказа, че много семейства се нуждаят от подкрепа, а сдружение „Съучастие“ веднага реагира.  Екипът на гражданската организация се срещна с 83 уязвими семейства от Варна, Долни чифлик и с.Венелин, за които беше получена информация от представители на местните общности и доброволци. Сред нуждаещите се от подкрепа бяха възрастна жена, която сама отглежда своите синове, защото не могат да водят самостоятелен начин на живо; работещи многодетни родители с унизително ниски доходи; старци, чиято кауза е да отгледат внуците си, обяснява Илиян Ризов. За всички 83 уязвими семейства посолството на Република Франция в България предостави средства за осигуряването на хранителни пакети.

Наред с решаването на кризисните ситуации, екипът на сдружение „Съучастие“ продължава тихата си ежедневна работа по превенция на туберкулозата, мобилната работа с младежите в Максуда и дейността на семейния център в Аспарухово. Защото в гражданската организация са убедени, че когато помагаш, получаваш повече.

Снимки: Диана Желязкова, Сдружение "Съучастие", Варна, Фондация Лале

#регионалникореспонденти