Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ съхранява историята и традициите на първия народ, приел християнската вяра

Арменската общност в България е една от най-развитите и утвърдилите се. Първите заселници са от V век. По време на Византийската империя пък много арменски военни се преселват на територията ни. Първите общности започват да се сформират в началото на XVII век в Русе и Силистра, където през 1620 година е основана и най-старата арменска църква. Това е задължителен модел на диаспората – едно до друго да се издигнат църква, училище и културен център.

Най-мащабната вълна на арменци в България се случва заради геноцида през 1922 година, когато пресичат Турция, най-вече от Чорлу и Малгара. Историческите хроники сочат, че арменският народ е първият в света, приел християнската вяра. Религиозната близост, култура и разбирания правят страната ни един от най-подходящите избори за новия им дом.

Към днешна дата може би най-развитата и богата откъм активности арменска общност в България е пловдивската. Арменското училище в Стария град е на 186 години и е едно от първите светски училища в България. Точно до него през 1828 година официално се появява Арменски апостолически храм „Сурп Кеворк“, на мястото на бивша гръцка църква, отдадена от султана.

Пловдивският Общоарменски благотворителен съюз (ОАБС) „Парекордзаган" е част на най-старата и най-голямата благотворителна арменска организация, с представителства в 30 държави в света - Armenian General Benevolent Union. Създадена е в Кайро, Египет, през 1906 година от девет арменци с цел да обслужват нуждите на сънародниците си, които са бежанци от Геноцида. Работи в три направления – образование, култура и хуманитарни нужди. Сега централата се намира в Ню Йорк и е с общ бюджет от 46 млн. долара годишно. Над половин милион арменци участват пряко по различни начини в инициативи на съюза.

Клонът в града под тепетата е създаден през 1910 година. Останалите са в София, Варна, Бургас и Русе. Към пловдивския има и асоциирани клонове в Хасково, Добрич, Силистра, Сливен и Ямбол. Председател на пловдивския клон е Хрипсиме Нурикян – правнучка на основателя и двигателя на първия клон на организацията в Ямбол.

През годините семейството ѝ винаги е било ангажирано с общността и организацията. Съоснователят и двигателят на пловдивския клон е нейния баща Рупен Чавушян, чийто стъпки тя неотлъчно следва.

Дейността на гражданската организация спира през Втората световна война и се възобновява през 1992-ра от инициативен комитет. Годишният бюджет е близо 40 000 долара – част от тях са субсидии от централата, а друга част са от дарители, благотворителни инициативи и абонамент за вестника, който пловдивският клон издава два пъти месечно. Основната цел на неправителствената организация е да поддържа спомена за арменската история жив. Да обучи бъдещите поколения на традициите на прадедите им и да подпомогне развитието на арменското образование и изкуство.

Ръководство и основна философия

Ръководството е съставено от 7 членове от няколко важни за всяка организация сектори – финансист, адвокат, икономист, журналист, хореограф.

„Стараем се, когато номинираме нови представители, да има цвят в ръководството, за да може да получим различни гледни точки и да сме си взаимно полезни. Ние сме обединени на първо място от хуманността си. Изключително важно за нас е да съхраним идентичността, вярата и културата си. Искаме да възпитаме нашите деца в традициите на бита ни, да предадем знанията за историята ни на поколенията, за да не забравят… Няма нито един от нас, който да го прави заради собственото си его.“, коментира председателят Хрипсиме Нурикян. И допълва: „В днешно време младото поколение много бързо се заразява от околната среда. Разполага с много бърз източник на информация и стената, в която се блъскаме, се изразява в това, че искаме да възпитаме чувство на идентичност в децата, но пътят, по който достигаме до тях, трябва да бъде много интересен, за да ги ангажираме. Затова организираме различни проекти и програми, които да засилят желанието им да участват в обществения живот на етноса си, а не да го правят насила“.

Според Нурикян другото голямо предизвикателство, пред което се изправя гражданската организация, е че българинът не е свикнал да дава, не е свикнал на благотворителност. „Изключително трудно е да възпиташ навик да даваш, а не само да взимаш. Частното финансиране се случва с много търпение, контакти, постоянство и прозрачност, за да може дарителите да проследят какво се случва със средствата им и да изградим доверие помежду си“, коментира Нурикян.

Въпреки това гражданската организация е изключително дейна. Учредява или участва в множество проекти и каузи както на национално, така и на международно ниво. Точно по време на такъв международен проект Хрипсиме се влюбва в бъдещия си съпруг Арамис Нурикян. Запознават се като тийнейджъри в международно училище в Кипър, поддържано от организацията. След него не се виждат пет години, но Хрипсиме заминава за Америка, където е живял и Арамис. Срещат се като приятели, а пламва любов. Това не е единственият брак или близко приятелство, създадено заради дейностите и програмите на гражданската организация.

Трудно е да опишем всички от тях, затова подбрахме няколко, които напълно описват духа и сърцето на Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“.

Издателската дейност

ОАБС е ако не единствената, то една от малкото граждански организации, които издават собствен вестник– Парекордзагани Цайн. 90% от него е списван на български, 10% на арменски език. В него се отразяват новините на цялата арменска общност в България, както и важна международна информация, засягаща арменския народ по света. Има отредена страница и  за църковния живот. За създаването му се грижи редакционна колегия, кореспонденти, главен редактор, заместник редактори, доброволци и студенти, учещи журналистика или история. Той е единственият медиен орган, който организацията издава в Европа.

„Най-вероятно само ние издаваме вестник, защото съюзът е основан единствено на доброволни начала. Никой от нас не получава възнаграждение за това, което прави. Работим почасово, а хонорари се дават само за определени проекти. Като изключим тях, всички работим като доброволци“, споделя Хрипсиме.

Отделно всяка година съюзът публикува минимум две книги с арменска насоченост и тематика на български език.

Съботно училище

Образованието е от изключителна важност за Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“. Затова е създадено и съботно училище, в което, в рамките на час и половина, децата придобиват знания и умения, свързани с арменската традиция. То е много актуално и през пандемията, защото от три години организацията работи по платформа Armenian Virtual College, която обучава на арменски език и история с различни нива. Повечето лекции са на запис, но определени се провеждат и на живо. Преподаватели от пловдивската организация се обучават чрез платформата, след което преподават видео лекциите на децата, превеждат при нужда, следят за извършването на задачите и измислят заедно нови задания. Към момента има две групи – за начинаещи и за напреднали.

Освен до езиково обучение, малчуганите имат достъп и до културни лекции. Провеждат се виртуални разходки из Армения – в музеи, манастири и църкви, виртуални посещения на църковни служби и други.

След образователната част винаги се провежда и арт ателие, в което хлапетата изработват характерни за сезона предмети с арменска насоченост. Понякога ателието се заменя с уроци по танци, рисуване и други изкуства.

„Ако рисуват цветя, например, ги учим на имената на тези цветя на арменски. Или на цветовете, които са използвали. Учим ги защо и кога се танцува определен танц, какво означават стъпките. Как да изрязват букви на фелт  (филц) с първата буква на името си. Така всяко дете ще знае как се пише името му на арменски език. Изработвали сме и коледни свещи с цветовете на арменското знаме, като им обяснихме какъв символ носи всеки цвят и защо именно той е избран да присъства в него. Арт ателието е за забава, но винаги вмъкваме в него и образователен аспект, за да ги обогатим. За нас смисълът е децата да занесат изработеното у дома и да бъде нещо, с което те ще си спомнят и за преживяването, и за наученото“, обяснява Хрипсиме Нурикян.

Ателието се води от дежурни доброволци, включително и младежи от Национална гимназия за сценични и екранни изкуства. Материалите се набавят от организаторите, децата в училището не плащат за нищо. Казваме деца, но всъщност има и възрастни – жена на 35 години и двама родители, които идват с дъщеря си. Те са наполовина българи, наполовина арменци и посещават занятията, за да подобрят арменския си език.

Вокално-инструментален състав

Основоположникът на самодейния вокално-инструментален състав е Агоп Дейдженян, който дълги години е бил директор на арменското училище и почетен председател на организацията. Съставът „Еребуни“ е съставен от певци и музиканти. Някои от тях са в него още от създаването му, когато са били ученици в арменското училище, до ден днешен. Спокойно може да се каже, че през състава са минали три поколения, сред които и българи. Такива са солистката Марина Спасова и китаристът Пламен Манафски. Музикален педагог е Силва Долмаян, която работи в хора на Държавна опера Пловдив, а ръководител на състава е Ардаш Ерниасян – дългогодишен член на музикалния състав.

Зад гърба си имат издадени много албуми, авторски парчета, фолклорни песни, модерна арменска музика. Средствата от продажбата на дисковете отиват изцяло за благотворителна дейност.

Пеят на български, арменски, английски, гръцки, френски. Концертни изяви имат както у нас, така и в чужбина. Пловдивският клон е единственият в цяла Европа с вокално-инструментален състав. Другаде има професионални музиканти, но не и такъв самодеен формат.

Танците като форма на живот

Арменският народ обича да танцува. В танците всяко движение носи послание, всяка стъпка е символ. Те са голяма част от културното му наследство. Танцовият състав е най-лесната форма на ангажиране на хората, защото не е необходим вроден талант, а само практика и желание.

„Арменците много пеят и танцуват. Дори когато ходят на война, войниците тръгват към фронта с песни и танци. От векове имаме песни и танци за всяко нещо. Те са ритуални, подобно на българските. Имаме танци за прогонване на врага, за женитба, за когато момчето отива да иска момичето, за когато двамата се откриват, за погребения, за кръщенета, за всяка емоция, за ежедневието. Движенията имитират дейността, която се извършва в дома“, обяснява председателят на гражданската организация.

Преди осем години се сформира детски танцов състав, който прераства в  младежки.

През 2016-а, когато майките вземали отрочетата си от танци, Хрипсиме забелязала, че и те си потропват ритмично и ѝ хрумнала идеята и те да не потанцуват. Всички приели с радост и на следващата седмица майките също започнали да репетират. Месец по-късно се състояла премиерата им на благотворителен бал.

През 2018-а танцовият състав за първи път участва в международния фестивал „Здравей, Армения“ и с децата, и с майките. На дефилето за откриването представят българското хоро „Бяла роза“, а след това арменски традиционен танц. Изненадващо за всички дамите получават награда за най-оригинален танцов ансамбъл. Децата пък печелят трето място в две категории.

От миналата година младежи от Хасково се присъединяват към състава. Веднъж месечно пристигат в Пловдив, за да репетират заедно или обратното – пловдивските членове пътуват до Хасково. Зад неуморния труд на състава и многобройните му изяви на национални и международни събори и фестивали стои търпеливата му художествена ръководителка – Анжела Везирян-Начева.

Как арменската общност празнува Коледа

Коледните традиции на българите и арменците не се различават кой знае колко. Арменците празнуват Коледа на 5-и срещу 6-и януари с нечетен брой постни ястия. Ядат се питка, риба, най-вече пъстърва, салати, леща и нар, който се приема за символ на плодородие.

Автентично празнично ястие е пасуцтолма, силно наподобяващи популярните в България сарми с кисело зеле. Вместо с ориз обаче сармите се пълнят с плънка от нахут, леща, боб, сушени плодове и булгур. Бобът и нахутът може да са консервирани, но лещата и булгурът задължително се варят. Поднасят се студени с кисело мляко и чесън.

Типичен десерт е сладкият суджук. Той се приготвя, като олющени орехи се нанизват на връв, след което се потапят в сладко от плодове по избор. Оставят се да стегнат и са готови за консумация.

Всеки ден от седмицата преди празника има специални църковни обреди в различни часове. На Бъдни вечер се извършва църковен ритуал, в който се взима свещичка, запалена вътре в църквата. Тя се носи в дома и стои запалена през цялата нощ. Ако някое арменско семейство не е успяло да отиде до храма, се организират млади скаути, които ходят от дом на дом и им носят огънче.

Около всяка Коледа Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ Пловдив организира и събитие с благотворителна насоченост за подпомагане на социално слаби семейства или друга благотворителна кауза със социална насоченост – празничен концерт, театър, бал, танци, базар и други. Със събраните средства се взимат храна, дрехи, дава се стипендия на детенце, в зависимост от нуждите на звената в организацията. Тази година обаче, заради пандемията мероприятие на живо няма да може да се осъществи.

 #регионалникореспонденти