Благодарение на пазарджишката организация в България се появява първият ресурсен учител и включващото образование

Пазарджишкото сдружение „Егида“ е един от основните „виновници“ за разкриването на дневни центрове за хора с интелектуални затруднения и създаването на включващото обучение в България. Гражданската организация е основана през 1994 година по инициатива на няколко родители на деца с интелектуални затруднения, които не позволяват децата им да бъдат изоставени и пратени в дом.

Запознават се по клиниките, пред кабинети на лекари, психолози и рехабилитатори. В началото на 90-те не съществуват развити социални услуги, а само домове за деца с умствена изостаналост, които са забутани в крайни квартали или извън градовете. 

Родителите инициират комитет и се застъпват пред Община Пазарджик да се разкрие първият Дневен център за подпомагане на деца с умствена изостаналост в града. Успяват да наложат идеята си и по този начин се открива не само първият дневен център в Пазарджик, а в цялата страна. Впоследствие сдружението става член и съосновател на Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения.

Започват да работят в посока разкриване на социални услуги, които да удовлетворяват потребностите на децата им. Основната им цел е да докажат, че подобни услуги могат и трябва да съществуват, както и че децата им имат място в обществото. Да създават модели за работа с хора с интелектуални затруднения. До момента организацията е подкрепила над 300 деца, младежи и възрастни с интелектуални затруднения.

Доскоро председател на гражданската организация е Златка Грудева. По устав председателят е с мандат, затова през 2020 година за председател е избрана Емилия Йовчева.

Управителният съвет на сдружение Егида

Златка разказва колко зле са били приемани хората с увреждания в миналото. Масовата нагласа е била, че хората със затруднения не разбират нищо, не могат нищо, с тях трудно се комуникира и са агресивни. От другата страна е било съжалението, което не по-малко пречи за приемането им. На членовете на сдружението се е налагало много пъти да обикалят и да убеждават, че и техните деца притежават възможности и че трябва да се интегрират, че основната промяна ще дойде, ако всички осъзнаят, че техните недостатъци могат да бъдат трансформирани в предимства. Златка е учител по професия, но въпреки това, колегите ѝ не са искали да приемат дъщеря ѝ в училище, защото нямат нормативни документи и се страхуват нещо да не ѝ се случи. Показателно е и, че домовете за сираци,преди да се започне деинституционализацията, са били препълнени с деца с тежки увреждания.

„Спомням си много ясно, че когато родих, първото нещо, което направиха лекарите, след като се установи, че дъщеря ми е с увреждания, е да ми дадат декларация, че се отказвам от нея. След като със съпруга ми отказахме да подпишем, ни изписаха и казаха: „Чупете си главата. От това няма да стане нищо, ще имате тежък живот“. Е, дъщеря ми е на 33 години и е прекрасна госпожица“, споделя Златка Грудева. (На снимката Златка Грудева - отляво с дъщеря си.)

Много от другите родители в организацията изобщо не са имали възможност да работят или се е налагало да сменят професиите си – обгрижването на човек с увреждания е 24-часово и доживотно занимание, а част от тях са и самотни родители.

Дейностите на гражданската организация са държавно делегирани. Държавата припознава тяхната кауза и я приема, като осигурява средствата за издръжка и заплати на персонала. Тази помощ е добре дошла, но не е достатъчна, затова се налага организацията да се дофинансира. Към днешна дата екипът работи с близо 150 лица с интелектуални затруднения – от новородени, през деца и младежи, чак до възрастни. Освен Дневния център, изграждат Център за социална рехабилитация и интеграция, Център за настаняване от семеен тип за деца, Комплекс за социални услуги за деца и семейства, Център за обществена подкрепа, Център за спешен прием и три Защитени жилища за възрастни с физически увреждания и умствена изостаналост в Пазарджик.

Сдружението е и водеща организация в консорциум „Алианс за социално развитие“. Той управлява Центъра за обществена подкрепа и звено „Майка и бебе“, където се подпомагат хора с увреждания, но и такива без увреждания. Има програми за социално слаби, програми против изоставяне на деца, родени с увреждания и други. 

Проекти, с които се гордеят

Дебютният голям проект, който Сдружение „Егида“ развива, е „Живот без граници“ от 2002 година по програма ФАР, с подкрепата на неправителствени организации от чужбина. С него поставят началото на включващото обучение, което за първи път позволява на деца със специални образователни потребности да посещават редовните училища, в толерантна среда, чрез квалифицирано подпомагане от специалисти и приемане на отговорността от масовото училище.

Дотогава, според Наредба 6 към Закона за образованието, децата с увреждания нямат право да бъдат в детски градини и училища, защото се смята, че не подлежат на обучение. С „Живот без граници“ родителите показват на местната общност и на отговорни фактори на различни нива, че интеграцията е възможна и че хората със и без увреждания могат и трябва да живеят, учат и работят заедно.По проекта е финансирана работата на един ресурсен учител, осигурено е обучение на учителите и обмяна на опит с австрийски училища. Определен е и профилът на ресурсния учител – специален педагог, логопед, психолог, слухово-речеви рехабилитатор или учител на деца с нарушено зрение, който работи с деца със специални образователни потребности на територията на общообразователните училища и детски градини, като подкрепя и приобщаването им в обществото.

В периода 2004-2006 година „Живот без граници“ прераства в откриването на Център за социална рехабилитация и интеграция, в който работят логопеди, психолози, рехабилитатори, трудотерапевти. Междувременно, с подкрепата на Българския център за нестопанско право, разработват и първите договори за възлагане на социални услуги на неправителствени организации. Дотогава услугите се управляват само от общините. През цялото време винаги е имало родител, който е участвал във всички групи за създаване на новото законодателство. 

Сдружението взима активно участие и в подпомагането на общинските домове, както за деца с увреждания, така и за възрастни. Започват в дома за мъже в Батак и дома за жени в Горно Вършило.

„При първото ни посещение в дома за жени в Горно Вършило щях да припадна от нечовешките условия и състоянието, в което бяха обитателите му. Тогава си казахме, че това няма да е бъдещето на нашите деца. По същия начин стояха нещата и в дома в Батак. Затова през 2005 година с белгийската неправителствена организация MPC Sint-Franciscus създадохме първото защитено жилище за хора с умствена изостаналост, което се построи в Батак. Изведохме осем мъже от дома и ги настанихме в жилището. Упорито се борихме с обществото да ги приеме, защото никой не ги искаше“, разказва Златка Грудева. Следващата стъпка е да изградят такова защитено жилище и в Пазарджик. Успяват да извоюват първото финансиране на неправителствена организация по инициатива „Красива България“, съвместно с общината, и да го построят.

В първото защитено жилище в родния им град настаняват младежи, изведени от общинските домове в Могилино и Петрово. Критерият за избор е младите хора да са от област Пазарджик. От Могилино са извели Милен и Мишо – главните герои в документален филм на британската медия BBC за лошите условия в дома. 

„Най-голямата ни изненада бе, че когато започна строежът, се сблъскахме с жива верига от живущите в квартала. Те не искаха тези хора там. Страхуваха се от тях, казваха, че са луди, че ще пречат на живота им и че ще влияят зле на децата им. Това за нас беше голям шок. Отдадохме го на липсата на информираност. Сега има видима промяна. Съжителстват много добре“, допълва тя.

Егида има споразумение и с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Студентите, насочили се към професията социален работник, провеждат своята практика в сдружението. Това партньорство е изгодно и за двете страни, защото е вид проверка за студентите. Помага им да се ориентират дали са направили правилен избор. Целогодишно в Дневния център за деца с интелектуални затруднения идват доброволци, включително студенти от университета в Дюселдорф, по програма Erasmus +, които също провеждат практики. Въпреки езиковата бариера се разбират с жестове, усмивки, с показване, с разходки в парка, в библиотеката, по градинки.

Как се променят хората след интегрирането

Преди да започне работа сдружението, децата и възрастните с интелектуални затруднения са били много затворени, със здрава непробиваема черупка около себе си. Всичко това се променя с времето.Малко по малко те изграждат самочувствие, започват да говорят от свое име, да взимат собствени решения без задължителното одобрение на настойник, да търсят подкрепа, когато се нуждаят от нея. Формират и предлагат собствени идеи, разширяват  своя кръг от приятели. Забелязва се общо подобряване на социалния им живот, което личи дори по лицата им. По-лесно се отделят от семейството си, започват да извършват битови дейности сами.

Може би най-важното е, че младежите все повече се приемат такива, каквито са. За това до голяма степен помага и арт терапията, провеждаща се в Дневния център. По време на нея изработват сувенири, мартеници, коледни украси, плакети по определен повод. Тях правят по заявки, получени от цяла България. Работи се и в посока придобиване на трудови навици, за да бъдат конкурентоспособни. Сдружението е в тясна връзка с бизнеса в Пазарджик. Към днешна дата няколко от младежите над 18-годишна възраст работят на трудов договор. Едно момиче е в кухнята на училищен стол, по програмите за заетост към Бюрото по труда. Друга девойка работи в цех за разливане на перилни препарати, а трета е сътрудник в застрахователна фирма. Двама младежи са наети в озеленяването към общината. Още 19 пълнолетни младежи изработват по поръчка на „АЛБА ГРУП“ опаковъчни торбички. По програма за защитена трудова заетост получават възнаграждение, което използват за организиране на лятната си почивка, като с получените пари поемат настаняването и храната си. През 2019 година избират да почиват на Слънчев бряг. 40-те младежи от Дневния център пък ходят на лагер в планинските райони.

Пандемията ги връща нива назад

Пандемията от Ковид-19 води до преминаване на дейностите и занятията на сдружението в онлайн среда. Специалистите от центровете също минават на мобилна работа, като подпомагат децата и младежите с материали. Където има интернет, психолозите работят онлайн, а където няма, връзката е по телефона с родителите. Особено сложно стоят нещата при лицата с аутизъм, защото ако организацията, на която са свикнали, се наруши, изпадат в страх и паника.

 
„Онлайн формата за хора с интелектуални затруднения е невъзможна. Те пак се затвориха сами в себе си, което върна постигнатото от тях много назад“, подчертава Златка. Най-леко промяната се усеща при хората в защитените жилища и центровете за настаняване от семеен тип. За тях различното е, че не могат да излизат. След 17 май 2020 година сдружението възобновява присъствената форма на предоставяне на услуги, при спазване на противоепидемичните мерки за безопасност. За щастие няма случаи на заболели от коронавирус.

Кампания в полза на родителите

Сдружение „Егида" събира средства за изграждане на асансьор към Центъра за социална рехабилитация и интеграция, в който създават условия за услугата „заместваща грижа“. Тя е съвсем нова, влиза в Закона за социални услуги.  Насочена е изцяло към родителите на деца и лица с увреждания. Идеята е родителите също да разполагат с време за себе си. По заявка те могат да оставят детето в Центъра до пет дни, да отидат на почивка или просто да излязат за вечер и да се забавляват. С приоритет ще бъдат родителите със здравословни проблеми, които изобщо не са малко. Има самотно живеещи, онкоболни, които няма на кого да разчитат, ако се наложи да влязат в болница.

Средствата се събират от дарители, като най-големият досега е германската софтуерна компания AG. Всеки, който иска да подпомогне каузата, може да се свърже със сдружението на телефонен номер 0896 744 772.

Снимки: Сдружение Егида

#регионалникореспонденти