Харта на основните права на ЕС. Забрана на робството и на принудителния труд

24 юли 2024 г.Разкази за НПО

В поредицата от текстове „Правата ни наистина“ представяме как основните ни права като европейски граждани се защитават от граждански организации в България. Показваме чрез примери какво на практика означава Хартата на основните права на Европейския съюз. Тази публикация е посветена на Член 5: Забрана на робството и на принудителния труд.

Член 5 от Хартата на основните права на Европейския съюз – Забрана на робството и на принудителния труд – включва в себе си три основни подтеми: (1) никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение; (2) никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд; (3) трафикът на хора е забранен.

Към 2024 година близо 50 милиона души в света са регистрирани като жертва на трафик. От тях повече от 80 % са жени. Мъжете са жертви главно на трудова експлоатация, а една от всеки четири жертви е дете.

Трафикът на хора е съвременното робство

Фондация „А 21“ работи с жертви на трафик от над 15 години. Организацията е международна, с офиси в 19 държави, а от 2012 година има офис и в София. Разговаряме с Моника Николова – директор на фондацията в България – по темите трафик, какво е съвременно робство и как можем да се защитим.

Вие сте международна организация, но каква е конкретно дейността ви в България? Какви специалисти работят в организацията?

Фокусът на глобалната организация „А 21“ е борбата с трафика на хора. Трите области, в които насочваме усилията си, са достигане, спасяване и възстановяване, като в организацията работят съответните отдели. Специалистите в екипа ни са психолози, социални работници, хора, които са работили в сферата на националната сигурност и други. Всички преминават предварително обучение.

Достигането е насочено изцяло към превенцията – да информираме гражданите за трафика на хора, какви са случаите и формите на трафик, какво най-често използват трафикантите, за да привлекат дадената жертва. Всички хора са по един или друг начин уязвими, което ги прави потенциално потърпевши. Достигането се осъществява чрез различни кампании и презентации. Преди година и половина пуснахме два късометражни филма по истински случаи „Виждаш ли ме“, насочени към трудовата и сексуална експлоатация. Заедно с Националната комисия за борба с трафика на хора проведохме мащабна кампания за популяризиране на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора.

Спасяването включва управлението на единствената в България Национална телефонна линия за борба с трафика на хора. Тя съществува от 2015 година, функционира денонощно и е напълно безплатна. Често хората свързват трафика и проституцията с нискообразовани момичета, предимно от ромски произход, които сами са избрали съдбата си, и смятат, че на тях подобно нещо не може да им се случи. Практиката ни обаче показва, че все повече високообразовани жени в миг на уязвимост са се поддали и са станали жертви. Затова на линията звънят не само жертви, но и техни близки и познати, които са забелязали нещо нередно.

Другата ни услуга са проверки с цел предотвратяване на трудовата експлоатация. Най-често това се случва, когато наш съгражданин замине да работи в чужбина. Ако се съмнява, че може да бъде измамен, може да ни се обади и да ни предостави цялата налична информация за фирмата работодател. До 72 часа екипът ни прави проучване и връща становище какво е открил, заедно с насоки за предпазване.

Правим и доста обучения на специалисти, на различни представители на органите на реда, на социални работници, учители, директори, родители, напоследък правим чести презентации в детските градини и т.н.

Възстановяването е свързано изцяло с грижата за оцелелите. За тази цел имаме Дневен център, в който нашите потребители получават дългосрочна подкрепа, за да няма ретрафик и изпадане в уязвимост. Предлагаме различни програми за възстановяване на тяхната психика, достойнство, арт терапии и други. На по-късен етап ги подготвяме да си намерят работа. Най-важното е да разберат, че независимо от преживяното, не трябва да се страхуват да изградят ново бъдеще за себе си. Това, разбира се, е много дълъг процес, чиято крайна цел е независимост.

Обучение за специалисти

Вашата мисия е да се спре робството. Какви видове съвременно робство има?

Трафикът на хора е съвременното робство. Статистиките показват, че в момента има 50 милиона роби в световен мащаб, от които само 1% някога ще бъдат спасени. Най-честите форми на робство са трафик на хора, сексуална експлоатация, трудова експлоатация, продажба на органи, продажба на бебета, принудителен брак. Повечето жертви на сексуална експлоатация са жени, макар че има и мъже, но срамът при тях е по-голям и те не желаят да се идентифицират. Повечето жертви на трудова експлоатация са от мъжки пол.

Разкажете ни актуален случай, в който сте оказали помощ на човек, попаднал в трафик.

Първо трябва да обясним, че най-лесните методи за подлъгване на потенциалната жертва са фалшиво предложение за работа и lover boy (прелъстяване). Това са меки методи. Ако едно време трафикантите са използвали твърдите методи като отвличане, побоища и насилие, сега е много по-лесно да обвържеш някой емоционално и след това да го манипулираш. Трябва да сме наясно, че трафикантите са добри психолози, знаят уязвимите точки на жертвите и как да ги задействат. Физическото насилие идва по-късно.

Мога да дам пример за сексуална експлоатация. Наскоро имахме случай на момиче, чиято „приятелка“ я запознава с мъж, който я е харесал. Жертвата и потенциалният трафикант завързват интимна връзка, минава време, започват да живеят заедно, започват да мислят за брак. В един момент мъжът ѝ предлага да заминат в чужбина, за да поработят и да спестят пари за така мечтаното семейство.

Заминават, пристигат в конкретната държава и той почва да я убеждава, че тъй като нямат пари, се налага тя да „поработи“ за един месец. Емоционалната ѝ обвързаност я предава и той започва да води клиенти при нея. Тя започва да се дърпа, но е изолирана от близките си, личната карта и телефонът ѝ са отнети, няма достъп до никой от семейството и приятелите си. Месецът се превръща в два месеца, в три, а впоследствие и в години. От едната държава е заведена в друга, оттам в трета, изобщо я препродават от трафикант на трафикант.

Успява да се измъкне с помощта на клиент, който разбира, че е тревожна и не прави това по собствена воля, а насила. Помага ѝ да се измъкне и да се върне в България. Дълго време се водят дела срещу трафиканта, който най-накрая и след много мъки бива осъден.

Това е класически пример как романтичната връзка може да бъде план за трафик и то след дълго ухажване, живот на семейни начала и печелене на пълното доверие на жертвата.

Много хора ме питат защо тези жени не се защитават, защо не бягат. Истината е, че трафикантите веднага изолират жертвите си от роднини и позната среда. Започват да ги изнудват чрез тайните им, поемат цялостен контрол върху психиката им, вменяват им чувство за страх, заплашват семействата им. Много често използват физическа сила за пречупване или водят при тях човек в полицейска униформа, който ги изнасилва и пребива. Понякога ги упояват с наркотици и алкохол. Имали сме момичета, на които им е пускан електро шок, наръгвани са с вилици, горени със запалки и цигари, стригани са.

И в един момент те тотално биват смачкани, заличени и започват да се подчиняват. Затова е много важно още при ранни индикатори жертвата да се усети и да се измъкне навреме или да потърси подкрепа.

Какво е нивото на трафик на хора в България към 2024 година? Все още ли сме в челните позиции на трафик в Европейския съюз? Има ли някакви нови тенденции в сравнение с предишни години.

България е на 5-о място по износ на хора. Тя е страна източник, но в последните години тенденцията почна да се изменя и започваме да се превръщаме в страна дестинация. Много често започна да се забелязва как водят хора от трети страни да работят тук. Преди години например имахме две жертви на трафик от Киргистан, на които им е предложено да работят в заведение на морето. Оказва се обаче, че уговорката не се изпълнява, карат ги да работят повече часове, не получават възнаграждението си, отнети са им личните карти, заплашвани са и т. н.

Много често трудовата експлоатация е свързана и с дълг. Работодателят или някой уж близък, с когото заминават в чужбина, поема разходите за настаняване, за дневни нужди, за изкарване на документи и прочее, а после използват този дълг като натиск срещу човека да не може да се върне в родината си или да не си потърси правата.

Покрай войната в Украйна получавахме сигнали за трудова експлоатация на украинци, но те самите не пускаха сигнали.

На ниво държава, смятате ли, че институциите работят ефективно за намаляването на злоупотреби от този характер? Има ли нещо, което може и трябва да се промени в това отношение? Сътрудничите ли си с тях?

Работим в много близко сътрудничество с Националната комисия за борба с трафика на хора към Министерски съвет. Това е държавният орган, който управлява националния механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик. Естествено, пробойните в администрацията са немалко. Някои служители на реда се държат отвратително с пострадалите, но също така има много колеги и от полицията, и социални работници, и от местните комисии, които наистина правят всичко възможно, за да се подпомагат жертвите. В България съществуват три специализирани приюта за настаняване на жертви на трафик, в които могат да останат до две години или до приключване на съдебния процес. Голяма част от тях са потребители и на нашия Дневен център. Факт е, че финансирането винаги е предизвикателство и много бихме искали държавата да поеме отговорност за един дългосрочен и устойчив бюджет, за да може да продължат да функционират спокойно, без да се притесняваме дали догодина няма да ги затворят.

Управлявате Националната гореща телефонна линия за подаване на сигнали за трафик на хора: +359 800 20 100. Колко често получавате обаждания? Какви хора ви звънят? Каква част от сигналите са реални?

За последното тримесечие сме регистрирали над 250 обаждания на линията, от които над 100 са свързани с потенциален трафик. Общо взето реалните и нереалните сигнали винаги са 50/50.

Получаваме всякакви обаждания, особено след кампании или медийно отразяване. Имали сме абсурдни обаждания от хора, които не са разбрали за какво става въпрос, като например да ни питат какъв е трафикът на „Цариградско шосе“.

Обаждат ни се и хора с различни психиатрични диагнози с натрапчиви мисли, че някой ги преследва. Те зачестяват особено при смяната на сезоните, защото за жалост менталните им проблеми се отключват.

Понякога получаваме и обаждания за домашно насилие, тъй като е възможно индикаторите да се припокриват и домашното насилие да премине във вид експлоатация. Тогава насочваме обадилия се към някой колега. Винаги гледаме да помогнем, дори случаят да не е тясно свързан с трафик.

Между всички обаждания имаме доста реални сигнали, напоследък свързани с онлайн експлоатация на тийнейджъри, забелязани от родители и роднини.

Какви събития и инициативи ви предстоят до края на година? Едно от тях го обявихте – Походът за свобода през октомври. Каква е целта му, към кого е насочен?

Кампанията „Виждаш ли ме“ продължава под различни форми, филмите са на разположение за всички. В тях са засегнати теми като как да разпознаваме индикаторите, уязвимостта и други.

Следващото ни голямо събитие е Походът за свободата на 19 октомври 2024 г.. Нашата организация го реализира за десета година по повод Европейския ден за борба с трафика на хора в цял свят. Той представлява мирно шествие в центровете на градовете. Целта е да се даде гласност на проблема и да се информира обществото. В България тази година ще се включат София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Враца, Монтана, Велико Търново, Сливен, Благоевград. Планираме походът в София да завърши с мини фестивал, дискусии и концерт. В някои от градовете той се организира от доброволци, които преди не са знаели за трафика на хора, но нещо е жегнало сърцето им и искат да допринесат за каузата.

На сайта ни са публикувани много безплатни ресурси, които могат да се използват от деца и възрастни. Имаме наръчник за младежи за безопасни взаимоотношения, родителски наръчник за онлайн експлоатацията. Има и детска книжка за деца от 3 до 6-годишна възраст, чийто фокус е безопасните взаимоотношения с хората от техния социален кръг. Идеята е да се засили инстинкта им за поставяне на граници от ранна възраст, защото превенцията е ключът към опазване от съвременно робство.

Можем ли да разпознаем кога човек е жертва на трафик или робство?

Жертвите на сексуална експлоатация може да са облечени провокативно, но и раздърпано. Може да имат синини, силен грим, да са неспокойни, арогантни и агресивни. Не много ориентирани къде се намират и винаги покрай тях да има някой, който ограничава движението им.

А ако човек стане жертва на трафик, какво може да направи, за да се спаси?

Начините човек да избяга от трафик-мрежа са много оскъдни. Съветвам, ако има възможност, да скрие някъде телефон или симкарта, за да се свърже с близките си, с нас или с органите на реда. Важно е, ако е в друга държава, да успеем да я/го локализираме и съвместно с местната власт и посолството, да я/го изкараме от тази опасна среда. Може със семейството си да си измислят кодова дума или израз, който да не е подозрителен за трафиканта, но да сигнализира близките, че човекът е в опасност. При възможност да изкара копие на личната си карта или паспорта, както и да скрие пари в брой.

Какво бихте казали на хората? За какво да внимават, за да не стават жертви?

От голямо значение при трудовата експлоатация е, на първо време, да не се хващат наивно на предложенията за работа, особено ако не се дава възможност човек да помисли, а се пришпорва да замине бързо. Това е признак за някаква уловка. Да се запознае обстойно с трудовия договор и условията на труд. Да проучи стандарта на държавата, в която трябва да замине, и да сравни дали предложеното заплащане наистина е адекватно.

При сексуалната експлоатация трябва да внимаваме с кой се заговаряме, какво публикуваме в социалните си мрежи, каква информация даваме. Да не изпащаме лични голи снимки или сексуално съдържание онлайн, тъй като не се знае как ще бъдат използвани те.

ххх

#праватанинаистина

Тази публикация е създадена в рамките на инициативата „Гражданските организации – демократична и европейска ценност“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС) или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Автор: Паулина Гегова

Сходни публикации

18 април 2024 г. Разкази за НПО