Варненската фондация „Деца на Балканите“ вече 7 години привлича международни доброволци за работа с хора с увреждания

Авторът е Флориан Блез, млад французин, пристигнал в България в началото на 2020-а по европейска  доброволческа програма.  А впечатляващата му експозиция включва 15 дигитални портрета на момичета и момчета  от варненски центрове за хора с умствени увреждания, с които французинът работи като доброволец до декември. Разказвайки за подготовката на изложбата, Флориан признава, че в началото на мисията си е бил леко притеснен, защото за първи път помага на младежи със специални нужди. Но страховете му изчезнали бързо. „Срещнах много прекрасни хора, всеки от тях е различен и уникален, наистина позитивен и приятелски настроен“, пише във Феъсбук френският дизайнер. Няколко месеца след пристигането си той показва 15 от тези прекрасни хора в графични портрети, които изразяват уникалната индивидуалност на всяка личност. Изложбата под наслов „Бъди слънце, бъди звезда” е представена в края на август в градинката „Севастопол“, а портретите моментално се изкупуват с благотворителна цел в подкрепа на хората с увреждания. „Този ден беше специален за мен, защото ме накара да изживея изключителни моменти“, ще напише по-късно Флориан във Фейсбук.

 Картини от изложбата на Флориан

Той е един от многото доброволци от цяла Европа, които пристигат във Варна по проекти на фондация „Деца на Балканите“.  През последните 7 години гражданската организация е привлякла над 100 международни доброволци в помощ на младежи и възрастни с увреждания.  Младият французин обаче има уникалния шанс да попадне в България в най-трудното време за НПО-сектора – пандемията и периодите на затваряне и на страх. Заедно с полякинята Агнешка Позорска, двамата остават доброволци във Варна. 

„Те се оказаха най-големите късметлии“,коментира по-късно създателката на фондация „Деца на Балканите“ Антоанета Попхлебарова.  И обяснява, че в НПО-сектора никога не е имало момент като този, който възникна през април 2020 година. „Тогава всички дневни центрове, с  които работехме, затвориха. Контактите се ограничиха заради мерките за безопасност и ние се чудехме как да намерим вдъхновяваща работа за доброволците, които останаха в България“, припомня си Попхлебарова.  Агнешка е пристигнала в края на май, докато все още има сериозна заболеваемост.

Антоанета Попхлебарова (в средата) с Флориан и Агнешка

Тогава се родила идеята на Флориан да използва таланта си на графичен дизайнер и да покаже позитивния дух на хората с умствени увреждания.  „Докато всички се затварят, ние решихме да се отворим по този начин. Хората със специални нужди обикновено са скрити зад стени, не ги виждаме често, не ги срещаме по улиците, те не са активна част от обществото. Светът за тези хора е затворен и без пандемия, затова идеята на Флориан беше да ги представи на обществото, да ги покаже в позитивен план и техните портрети да могат да бъдат поставени на всяко място – в кафе или в сладкарница – така че всички да видят, че това са едни слънчеви хора“, обяснява ръководителката на фондацията.

Останалото, както се казва, е история. Експозицията има невероятен успех, портретите се изкупуват веднага, голяма част са откупени от семействата на моделите, но някои отиват и при собственици на кафенета, които смятат да ги експонират в заведенията си. Наред с графичните потрети е организирана разпродажба и на произведения от макраме, изработени  от Агнешка Позорска. Всички събрани средства са за програмата за арт терапия, която двамата доброволци разработват за хората с увреждания.

Доброволците – един слънчев лъч

По принцип доброволците подпомагат работата на професионалистите в центровете за хора със специални потребности и участват в анимацията, трудовата терапия, спортните дейности.  Младежите от Европа обаче правят и свои собствени занимания – куклен театър или танци – за да разнообразят ежедневието в социалните центрове.  „Работата на доброволците не е такава, че от тях да се търси някакъв „производствен резултат“, те са по-скоро един слънчев лъч в живота на хората със специални нужди, които имат нужда от разнообразие, от общуване и от позитивни емоции“, казва Антоанета Попхлебарова.

В момента във Варна е останала само една доброволка от Полша, която не смогва да обиколи всички центрове. „Търсят я навсякъде и навсякъде са много доволни от нея“, радва се ръководителката на фондацията.  Неправителствената организация очаква разхлабване на ограничителните мерки, за да пристигнат още трима доброволци от Португалия, Полша и Турция.  Обикновено фондацията винага има на разположение поне четирима доброволци, но заради коронавируса местата са ограничени и в момента фондацията работи само с три центъра за младежи и възрастни с умствени увреждания.

Потребителите много се радват на доброволците, а за самите тях доброволческите програми на Европейския съюз са шанс да опознаят света, да попаднат в нова среда, да овладеят нови умения. Голяма част от младежите, след като се върнат в собствените си страни, продължават обучението си в сферата на социалните дейности. „Нашите доброволци обикновено са 18-годишни деца, които още не са си намерили призванието си или имат проблеми, от които искат да се махнат. Когато пристигнат във Варна и започнат да работят с хора с увреждания, в началото са доста стресирани, тъй като потребителите на центровете не ги познават и трудно общуват с тях. Но впоследствие се оказва, че това е идеалната психотерапия и за самите доброволци, защото хората с умствени увреждания са позитивни, любвеобилни, ведри, те непрекъснато прегръщат младежите, радват им се, скачат около тях. И след няколко месеца доброволците отчитат, че тези контакти им дават съвсем друга гледна точка за живота“, обяснява Антоанета Попхлебарова.

Децата на Балканите – началото

Фондацията „Деца на Балканите“ е регистрирана през 2004 г. с амбицията да подпомага етнокултурния диалог и сътрудничество на младите хора чрез реализиране на проекти в областта на неформалното образование и европейската интеграция. През първите години гражданската организация развива мащабна дейност за превенция на употребата на наркотици.  Фондацията печели и осъществява различни проекти, финансирани от община Варна, за работа сред учениците в града – обучават стотици деца по програми срещу наркотиците, създават екипи в училищата партньори, организират лекции, беседи, изложби за превенция на наркоманиите, създават клубове от доброволци, родители и местната общност. Малко по-късно „Деца на Балканите“ печелят престижна награда на ЕС за най-интересен проект в областта на превенцията.

През следващите години, отново с проектно финансиране, гражданската организация създава два британски и един немски културен клуб във варненски гимназии, в които провежда презентации по широк кръг от теми, организирасъстезания, включително с участието на родителите, спортни турнири, излети, олимпиади, срещи с англо и немскоговорящи, онлайн контакти с други клубове по света, участие в международни младежки форуми.

„Промяната в курса“ идва преди няколко години, след реализиран успешен проект в подкрепа на деца от закрит вече дом за сираци във Варна. Покрай контактите си с децата от дома, фондация "Деца на Балканите" започнала да работи с доброволци по програма „Еразъм“ и вече 7 години основната дейност на гражданската организация е да подкрепя хората с увреждания, като „осигурява“ доброволци за социалните центрове във Варна.

 „С нашите доброволци помагаме на екипите на тези центрове, даваме им повече свободни ръце и най-важното – осигуряваме емоционална подкрепа на младежите и възрастните с умствени увреждания“, така синтезирано представя работата си ръководителката на фондацията. И със задоволство отчита, че екипите на социалните центрове стават все по-професионални и все по-хуманно настроени. „Отминаха времената, когато работехме в „къщата на ужасите“. Сега все едно сме прескочили няколко века напред в отношенията към хората с увреждания“,коментира Попхлебарова.

Антоанета Попхлебарова е известна във Варна и с друга създадена от нея организация – младежката доброволческа организация „Делфините“. „Това е организация на деца, които искат самите те да бъдат промяната, не мрънкат, а предпочитат да направят нещата“, казва с гордост „майката на Делфините“, както я наричат в града. От 14 години Делфините помагат на възрастни и деца, нуждаещи се от подкрепа. Най-известната им инициатива е Коледната благотворителна разпродажба на картички за различни каузи. Всяка година младите доброволци изработват хиляди картички, а подготовката им отнема месеци преди празниците, но каузите им се подкрепят от хора от цялата страна.

Ако искаш да направиш децата добри, направи ги щастливи

Макар че се занимава активно с неправителствения сектор, Антоанета Попхлебарова не е изоставила основната си професия – тя е преподавател по английски език, ръководи езикова школа и се занимава с това почти денонощно, особено в днешната епидемична обстановка. Но заедно с това, вече над 15 години Попхлебарова работи за подобряване на ситуацията в домовете за деца. Доброволчеството й е втора професия, освен това е пътешественик по душа и обикаля света, за да изпълни каузите си. Изминава хиляди километри, за да се срещне с хората, нуждаещи се от подкрепа, след това продължава да поддържа връзка с тях.

Преди 4 години „Деца на Балканите“ е сред седемте европейски организации, избрани да партнират с китайски граждански организации.  В рамките на програмата Антоанета е преподавала в Китай форум театър - театрална игра, в която проблемът се показва в неразрешена форма, а публиката, която е и участник в представлението, може да предложи и да изиграе позитивни решения. Този подход вече се прилага и като метод за обучение в няколко европейски държави, вкл. и в България, където активно го използва Театър Цвете.  Идеята е да се даде възможност определен значим проблем да бъде представен пред широката общественост. От друга страна, публиката е окуражавана пряко да влияе върху развитието на проблема, като предлага конкретни начини за решението му.

„Това е много интересен подход, в който се създава сценарий по сюжет от социален проблем, в случая ние пресъздавахме проблема насилник – жертва. Самият пърформанс се играе от неактьори, освен това окуражавахме публиката да се включва и да променя сюжета, така че да доведе до правилно решаване на конфликта.  Оказа се, че тази театрална форма не е позната в Китай, но предизвика огромен отзвук. В началото започнахме с 25 социални работници, а в момента моята колежка от Гуан Джоу прави обучение с 1200 човека и тази форма вече е включена в програмата на министерството на образованието“, разказва Антоанета Попхлебарова.

За да стигнат до този резултат, българската и китайската организация са работили заедно 3 години. Антоанета е водила три театрални курса в Китай, а нейната китайска колежка е била два пъти в България и е провела обучение сред младежите от „Делфините“.

„Посяхме семе и порасна баобаб“, казва от дистанцията на времето Поплебарова. Тя признава, че и за нея форум театърът е бил много интересно преживяване. „Аз не съм театрал, аз съм младежки работник, и само на основа на един изкаран курс преподавах този стил, но се оказа, че се получиха интересни неща“,коментира Антоанета. Тя и досега си спомня момента, в който на сцената в Китай излязъл и един партиен секретар. Театралите представяли сюжет за домашно насилие – дете, оставено на съседите, става жертва на насилие, което не било рядко в едномилионния китайски град. Докато представяли пърформанса, социалните работници били притеснени от присъствието в публиката на местния партиен секретар, а той излязъл на сцената и приел една от ролите.  „Това беше абсолютен пробив“, разказва със смях Антоанета. И коментира: „Оказа се, че всичко се прави от хората!“ Самата тя била изненадана от високото ниво на сексуалното образование в Китай.„То е много по-високо от това в Европа, защото учи младежите как да кажат „не“, да имат самоопределение, самочувствие за различните сексуални малцинства“, обяснява Попхлебарова.

В сегашната пандемия подобни проекти трудно се реализират, много от неправителствените организации са спрели дейностите си поради ограниченията и изолацията. Хората в социалните центрове са много застрашени и трябва да бъдат пазени, но от друга страна изолацията им влияе зле, посочва Попхлебарова.  И веднага допълва, че в пандемията има и добри страни, защото е принудила социалните центрове да работят по нови форми, да учат нови неща.

„Аз гледам промяната в положителен план – ето, в системата на училищното образование преживяхме еволюция, която доскоро смятахме за революция. Става въпрос за виртуалното обучение, за което досега само си говорехме, а сега буквално за една седмица трябваше да го направим. Чрез тази форма на обучение научихме нови похвати и техники, и учители, и деца много бързо се адаптираха, и това е много полезно. Виртуалното обучение и занапред ще бъде златна мина за образованието, защото ще показва на децата, че училището не е само присъствие, а е фар в огромния океан от знания“, коментира Антоанета Попхлебарова. И припомня сентенцията, че това, което не те убива, те прави по-силен.

За себе си тя казва, че като малка е искала да стане и учителка, и актриса, и е успяла да стане и двете едновременно. И ежедневно се занимава с мечтите си. А най-големите й трудности са да направи всичко, което се върти в главата й. "Толкова е интересен този свят, толкова много неща за правене има в него, и толкова прекрасни хора за намиране“, казва Антоанета Хлебарова. И продължава да изпълнява любимия си девиз: Ако искаш децата да бъдат добри, направи ги щастливи. Отнася се и за порасналите...

#регионалникореспонденти