Как да възпитаваме добри хора

За дейността на сдружение „Младежки порив за бъдещето“ или за вълшебството от даването

„Те не идат от космоса, те родени са тук, но сърцата им просто са по-кристални от звук“ – стиховете на Валери Петров нахлуват в главата ми при срещата с Тодор Тодоров и не ме напускат до края й, защото видимо той е от породата на „хвърчащите хора“. Срещаме се в един съботен ден, за да не бързаме. Той обича да разказва, да говори дълго и обяснително, защото иска да бъде разбран, защото вярва, че детайлите са нещо важно, а кратките изречения често водят до манипулации.

Човек разбира света от това, колко самият той е пълен със смисъл

Тодор Тодоров е хореограф и създател на сдружение „Младежки порив за бъдещето“ в Монтана. Познавам го от години и винаги ме е изненадвала лекотата, с която общува абсолютно с всеки – независимо от възрастта или други признаци. Чистота, свобода, почтеност, общуване – за него това не са само думи, той ежедневно ги оживява и изпълва със смисъл.

„Човек разбира света от това, колко е пълен. Не като килограми, а пълен със смисъл. Защото смислеността на човек, който се занимава само с хапване, пийване и възпроизвеждане, е една, а себестойността на човек, който има духовни търсения, е друга – чистотата и откровеността, те са важни“, развълнувано разказва той. Тези негови размисли са ми напълно достатъчни, за да си отговоря на въпроса защо е създал младежката организация.

„Младежки порив за бъдещето“

Всъщност всичко започва от танца. Като дете, израсло на село, Тодор чувствал ритъма с всяка своя клетка. После спрял да танцува, защото се увлякъл по летенето. Забелязвате ли – все неща, които го „отлепят“ от земята. Съдбата обаче била решила, че танцът ще се върне в живота му и ще остане там завинаги. Така след казармата той среща случайно свой стар познат танцьор, който го насърчава да запише хореография. Подготвя се абсолютно сам и е приет. Завършва и се връща в Монтана, където започва да работи с деца. Постепенно натрупва опит, идеи, емоции и много вяра в чистотата на младите хора. Всичко това ражда сдружението „Младежки порив за бъдещето“.

Организацията развива своята дейност от 2005 г. От тогава до днес много младежи са израствали духовно и като граждани в различните нейни инициативи. „Някои от доброволците ни вече са студенти, други родители, но определено работата в сдружението оставя у младите хора следа“, удовлетворен е Тодор Тодоров. И макар да е негов създател и двигател, хореографът не го смята за нещо свое, а за общо дело. Това, което го радва най-много е, че организацията е припозната като „основана на идеи“. „Има две положения, за да се създаде подобен тип организация, дали формализирана като сдружение или неформална група. Едното е желанието да се осъществи идея, второто е, че има някъде някакви пари, които да се усвоят“, обяснява ентусиастът. „Организацията до момента съществува и има добро име, защото за нас винаги са били важни идеите.“ Тези идеи са свързани с израстването на младите хора – през доброволчество, кампании и инициативи, обучения, изкуство.

Да възпитаваш чрез действие

Много от дейностите за младите хора провокират проактивност. Като засаждането на 100 фиданки в землището на община Медковец. „За мен това беше едно от красивите неща, от силните неща. Младите хора, засаждайки дървета, да изпитат удоволствие от това, което оставят като видима следа.“

За гражданската организация е много важно сегашните поколения да бъдат научени на  съпричастност и човечност. Ето защо са организирали не една и две доброволчески кампании за подпомагане на възрастни хора. Заедно с читалищата в Бойчиновци, Медковец и Чипровци са провели редица акции от млади хора за възрастни, при които са им помагали в ежедневието и с осигуряването на хранителни продукти.

„Надявам се, че сме дали на младежите тази чиста енергия да следват чистите си идеи. Да помагат на другите“, споделя активистът.

Красотата на корените ни

Като танцьор и хореограф, омаян от българския фолклор, Тодор Тодоров (на снимката) винаги търси как да свърже работата на сдружението с изкуството и традициите. Така се ражда проектът “Поляци и балканци”, съфинансиран от национален фонд “Култура”.

Реализира се съвместно от народните читалища “Петър Богдан” в Чипровци, “Иван Вазов” в село Бързия, община Берковица и “Развитие” в село Медковец.
Отново във фокуса са младите хора в селища с отчетливо ромско присъствие и желанието за пълноценно общуване на младежите независимо от етноса. Създадени са младежки зони в читалищата на тези три населени места за осмислено използване на свободното време. Включените младежи са свързани в мрежа за съхраняване и популяризиране на живи фолклорни форми и за развитие на творческите си заложби.

Четиридесет и пет деца и младежи са обучени на десет народни хора – по пет от Чипровско и Медковско. Пресъздаден е и обичаят “Васильовден”, който битува при ромите под името “Банго Васил”. Проведено е съвместно обучение на младите хора. Организирано е училище за родители. Местните общности са зарадвани с концерти. На DVD е издаден “Урок по родолюбие”.

Сдружението е първото в областния град, което защитава проектно предложение по националната програма “Младежки информационно-консултантски центрове 2007-2010 година” на Държавната агенция за младежта и спорта. В новия център младите хора получават безплатни консултации за здравословния начин на живот, трудовата реализация и заетостта, младежкото предприемачество. В центъра младежите се информират как да продължат образованието си в синхрон с нуждите на пазара и интересите си, участват в различни обучения за младежко лидерство и други специфични за местната младежка общност теми, свързани с гражданската активност. Младежкият център съществува и до днес, макар и управляван вече от друга организация. Защото смисълът е всички да работят за идеите, да няма делене и конкуренция, когато става въпрос за ценности и подкрепа.

През годините, в които управлява младежкия център, сдружението организира много информационни кампании, хепънинги, концерти, доброволчески кампании, работилници.

Като специален ден за всички в организацията се откроява Международният ден на младежта, 12 август. Тогава организациите, работещи с млади хора в Монтана, обединяват усилията и уменията си за организирането на един хубав празник. Най-чести партньори са Българският младежки червен кръст – Монтана,  Общинският младежки дом, Център „Европа директно Враца“. Община Монтана също оказва постоянна подкрепа на инициативите.

Да правиш ръчно керамични съдове, както някога старите занаятчии, това е последното предизвикателство, с което организацията се е захванала.  В основното училище в с. Бързия „Г. С. Раковски“ ще бъде организирана грънчарска работилница. Идеята се ражда точно както е проектното дърво – от потребностите. С танцов клуб „Бързия“, чийто ръководител е Тодор Тодоров, гостуват в село Гръкиня на 30 км от Ниш, където изнасят двучасов концерт заедно с местните. В разговор с домакините от културно-уметническото дружество „Иван Цветкович става ясно, че този район е бил стар грънчарски край, както в България са били Берковица и Троян. Така от дума на дума се стига до идеята да се възроди този занаят от двете страни на границата през общ проект. И понеже сдружение „Младежки порив за бъдещето“ има добра проектна история и авторитет, е решено то да бъде водеща организация. От българска страна хореографът избира село Бързия, в непосредствена близост до прославената с грънчарството си Берковица. Така освен да бъде подкрепен танцов състав „Бързия“, да се помогне за обогатяването на местния живот. Впоследствие в с. Гръкиня преценяват, че няма да имат капацитет, но веднага на идеята откликва „ДЕЛИ – пространство за творческа дейност" от Ниш.  Началната пресконференция вече е проведена в Монтана на 22 януари 2022 г., последвана от огледална среща в Ниш на 4 февруари. Финансирането е на обща стойност 167 029 евро, предоставено от Програмата за трансгранично сътрудничество със Сърбия.

.

Директорът на бързийското школо Анна Рангелова приема идеята с ентусиазъм. И няма как да е друго – децата ще се докоснат до магията на глината, а много други хора ще могат да се „докоснат до тази сграда, до този храм“. Председателят на сдружението се надява, че чрез проекта училището ще бъде припознато в нова светлина – „да имат доверие хората към този храм“.

„В този проект с грънчарското ателие има само най-чисти помисли и се надявам хората да го усетят, защото за тези години съществуване само аз си зная какво ми е коствало. Аз за моя радост не съм станал финансово богат човек. Аз съм богат с всичко онова, което съм могъл да дам на хората – това е вълшебството“. Очите на Тодор Тодоров светят, но изведнъж през тях преминава дълбока тъга. „Скоро ми се случи, срещам един съгражданин, прочел за ателието и вика „Абе виждам, че голям проект ще реализирате за 167 000 евро“. А аз точно преди тази наша среща с него си бях взел два хляба и един пастет от магазина, а в джоба имах точно два лева. И когато отивам да говоря на хора, че тази идея е изпълнена с чистота, аз съм убеден, че те няма да повярват. А пък аз, когато някой ми сподели нещо подобно, му вярвам, защото знам аз какъв път съм минал.“ А после отново се сеща за извършените вече ремонти, за снабденото оборудване, показва ми любителско филмче, заснето от него и отново се усмихва този хвърчащ човек.

За доброволчеството

Вярва, че доброто е хубаво да се споделя и в него можеш да се „обучиш“ чрез пример. Вярва, че и при него идеите, а не интересите трябва да бъдат водещи. Сигурен е, че работата за каузи дава безценен житейски и емоционален опит. „Не случайно в много страни в Западна Европа доброволчеството и други дейности в неправителствения сектор или граждански инициативи припознават този опит като нещо много полезно и той се зачита като част от образованието. Зачита се и при кандидатстване за работа, и в университета. Аз лично не го пропагандирам по този начин – „елате тук, защото ще имате ползи“. Винаги искам хората да припознаят идеята. Не да дойдат заради пари, не да дойдат за това, че ще имат точки при кандидатстване за работа или учене. Важното е да припознаят идеята и да го направят, за да се случи тя.“

Интересно ми е дали хореографът вижда напредък в развитието на доброволчеството. „Обществото ни не е готово,  дори и сега, след пандемията. По време на здравната криза обществото малко се „стегна“ в първите дни, но след това отново се върна в обичайното си състояние. Просто ценностната система е на много ниско ниво. А за да е доброволец един човек, той трябва да е максимално себеотдаден за каузата на други хора. Сещам се за думата „приятел“. Приятелството означава за мен да откъснеш от себе си, за да можеш да дадеш на другите, които са около теб. Това е приятелството. Останалото нещо, което съществува под разни форми в обществото, за мен то е съпричастност. И връщайки се към доброволчеството, то е съпричастност. Човек може да даде от себе си съпричастност – към каузата, към хората. Но тази съпричастност рядко я наблюдавам. Ние всички като общество сме отговорни не само за доброволчеството, а изобщо за израстването на хората като добротворци. И вече от тук насетне може да се създаде среда да има по-голяма съпричастност и от там и по-голямо доброволчество в най-чистите му форми.“

За екипа и приятелите

Организацията има управителен съвет от трима души. Работят много добре заедно. Тодор Тодоров е много благодарен за тази екипност и подкрепа на идеите си. Благодарен е и на институциите – Община Монтана и Областна администрация – Монтана, на РЗИ. Най-много е изпълнено сърцето му с всички онези, които не са обвързани със сдружението или с подкрепяща институция, но помагат – нарича ги приятели. „Има много хора, които не са членове на организацията, но работят за осъществяването на дадена наша кауза, както е сега с последната ни идея за създаване на грънчарско ателие в с. Бързия. Те са себеотдайни с енергията си. И точно заради такива хора проектите, които сме осъществили, са давали стойност, по-голяма от това, което е разписано. Няма значение дали е на национално или международно ниво. Самите контакти, самото общуване между хората – това не може да бъде остойностено с нищо. И аз за това се радвам на всички тези наши приятели, които ни помагат. И да виждаме радостта на хората и удовлетворението от това, което се случва.“

Какво си казваш, когато ти е трудно в работата?

Тодор Тодоров е първият човек, който ми казва, че никога не му е идвало да се откаже от работата си в гражданския сектор, макар че организацията е децентрализирана и може да съществува без него. „Не ми е идвало да се отказвам, защото вярвам в хората, вярвам, че хората рано или късно ще съзреят. И за това аз лично нито съдя, нито се сърдя на някого, ако нещо направи. Просто той не е съзрял за ситуацията, не е разбрал, че да помогнеш, да дадеш е по-лесно, отколкото да си в някаква опозиция. И за това винаги търся решение.“

Питам го за смисъла на гражданското общество. „Смисълът на гражданското общество е да изгражда добри хора. Но добри хора се изграждат от добри хора. Чистите модели, раждат чисти модели и чисти резултати. Гражданското общество, според мен, все още трябва да поработи върху себе си за чистотата и тогава няма да се сърди за грешните резултати.“

Мечтата за България

Тодор Тодоров не се замисля, когато го питам за това. „Хората да имат вяра, да станат по-добри, когато общуват чисто и да дават. Вълшебството е в даването.“ Такива са те, хвърчащите хора, летят „над калта, над сгурията в двора“, издигат се в простора, а понякога карат и другите да поискат да полетят.