Как сдружение „Активно общество" от Видин работи за промяна на средата и активизиране на гражданския потенциал

Част от екипа на организацията на обучение в чужбина по Еразъм+

Младостта не е оправдание. Напротив - младостта може да бъде толкова енергична, вдъхновена, пълна с мечти и идеали, че те да компенсират липсата на достатъчно житейски опит и да доведат до нещо добро, смислено, важно.

Винаги съм мислела така, но срещата ми с Радослав Георгиев (председател) и Мария Петрова от младежко сдружение „Активно общество“ във Видин напълно затвърди мнението ми.

Как „малките неща" събират хората

Създават младежката организация в края на 2012 година. Общо 25 младежи. Събира ги това, че винаги са имали желание да променят заобикалящата ги среда. Осъзнават, че като организация ще стоят по-авторитетно и ще могат по-добре да отстояват исканията си, а в същото време ще са достатъчно силни, за да ги постигат и сами. Започват с „дребни“ неща – някоя градинка да облагородят, някоя алея или тротоар, чешми да почистят. 

„В самото начало нито един от нас нямаше представа какво реално е неправителствената организация – как работи тя, как влияе в обществения сектор, как се финансира. Единственото, което ни водеше тогава, бе желанието да направим някакви дребни стъпки в посока на това да променим средата, в която живеем. Като големи идеи, които си бяхме заложили още тогава, бе да се открие един университет във Видин – тя е на половина реализирана. Направихме такава кампания. Няколко пъти през годините правихме и обсъждания по тази тема. Къде с наша помощ, къде и без нея, това е факт в някаква степен – разкрит е филиал на Русенския университет. Смятам, че абсолютно всички, които през годините са работили за тази кауза, имат пръст в това да се поздравим днес, но има какво още да се надгражда.“

Днес те са около 50 човека, на възраст между 16 и 40 години. Осъзнали са какъв мощен инструмент за промяна е неправителствената организация, но все още правят и „малки“ акции, в които вярват безрезервно и след които могат да се поздравят с усмивка, че след тях е останало нещо по-хубаво, отколкото е било преди това. Както казва Радослав, „когато живееш на едно място, всеки ден да правиш по една малка стъпчица в тази посока. Ако можеш, прави голяма, ако не можеш – направи малка.“

Организацията като носител на промяната

Мария Петрова - вляво - член на екипа, Радослав Георгиев - председател на сдружението

Според Радо неправителственият сектор е уникален. „Защото първо той дава свобода на хората, които работят в него и са ангажирани с него по един или друг начин. Дава свобода хората да могат да изразяват себе си и дава в същото време възможност за това.“

За младежите е важно, че този граждански модел дава възможност на група от граждани да поставят своите искания, да представят визия за развитието на даден сектор, да дадат предложения, да инициират осъществяването на своите идеи и да ги реализират. „Когато правим някакви обществено полезни неща, може да се каже, че имаме статут на публичен орган. А когато работим чисто за своята организационна дейност, за изграждане на личен капацитет, НПО-то работи като частен орган. В този ред на мисли смятам, че това е един уникален инструмент и механизъм, с който хората хем да успяват да  осъществяват своите идеи на обществено ниво, хем да са ангажирани, както са ангажирани хората в частния бизнес“ – обяснява ми Радо. 

От почистване на градинка, през „квартални войни“ по облагородяване, през изпращането на стотици младежи по програма Еразъм+ на международни обмени, обучения на педагози, международни проекти по екология и здраве, любимата им „Спаси едно дърво“, проекти, свързани с гражданско образование – във всяко нещо активистите виждат възможност за промяна.

.

Моменти от инициативата „Спаси едно дърво"

Друг важен смисъл на неправителствените организации е, че те възпитават в гражданственост. „Моят личен опит показва, че попадайки в НПО, човек се учи да бъде активен гражданин. На мен лично това много ми повлия и това е една от големите роли на НПО – да възпитават младите хора като активни граждани“ – споделя Мария.

Как се привличат най-младите?

За това си струват всичките усилия

Радослав има много зареждащи спомени. Те го карат да продължава да прави това, което прави. И то по начина, по който смята за най-добър за организацията. Радва се на дребните моменти, особено в общуването със сродни организации - те го изпълват с радост. „По принцип хората в НПО-сектора са много задружни – помагат си, работят и това създава общност. Ние участваме в тази общност не само на ниво България, но и на ниво ЕС и не само.“ Дава ми пример за силата на свързаността на тази общност. „Един от нашите активни доброволци и член на младежката ни банка през годините отиде да учи на друго място в страната. Намира си квартира и в разговор с хазяйката става въпрос, че е ученик и че участва в младежката банка във Видин. Оказва се, че с тази жена  се познаваме от работата в НПО сектора и тя ми се обади после да ме пита за него. Да отиде един човек в другия край на България и да намери контакти с хора себеподобни – няма случайни неща.“

Събитие, свързано с Младежката банка на организацията - за набиране на средства за местни младежки инициативи

Парите не винаги са най-важното

В самото начало, когато не знаят какво е НПО, а разполагат само с идеите и желанията си, всичко ставало, като събират пари от себе си и от близките си, за да осъществяват инициативите си. „Те бяха съответно доста маломащабни, за да могат все пак да бъдат финансирани с нашите възможности“,  спомня си Радослав. – „Тогава започнах да ходя на много обучения за хора от неправителствения сектор и да трупам опит. Разбрахме, че до голяма степен, за да може да се реализират идеите на едно организация, трябва да се изготвят проекти с донорско финансиране. До ден днешен организацията разработва такива проекти. Това, което сме си наложили като модел в организацията, е, че независимо от проектите, които реализираме, трябва да сме реалисти. Тоест възможностите за финансиране да съвпадат с нашите идеи. В годините такива идеи и такива проекти отлежават и чакат своя момент, а някои от тях ние осъществяваме, въпреки че няма финансиране за тях. Най-голямата кампания – и във времето, и в пространството, и гордост за мен лично е гордост – е кампанията ни „Спаси едно дърво“, която финансираме изцяло с лични средства. Защото за нас това е кауза. През годините е имало много пикове и спадове, но важното е, че кампанията се развива всяка една година“

Председателят на „Активно общество“ вярва, че когато човек има идея и иска да я осъществи, дали има донорско финансиране, или не, това е второстепенно. Средства за осъществяване на добри идеи могат да се намерят винаги.  Да, мащабите ще са различни, когато има проектни средства, но могат да се реализират идеи и без външно финансиране.

За хората в организацията

Те са най-големият капитал. „Това, което се опитваме да правим, и смея да твърдя, че е постигнато, е създаването на мрежа от специалисти в много различни области - икономисти, в сферата на образованието, на социалната работа, медии и пиар, в сферата на туризма, в различни области на науката и културата. Тези хора са много, живеят на различни места. През годините създадохме структури и в малки населени места - Ружинци, Ново село, Брегово, Макреш, и можем да се похвалим с хора, които са наистина доказани експерти и хора, които са се реализирали. Някои от тях са изключително дейни в организацията, други не толкова, някои от тях животът ги отведе в чужбина, но всички са по един или друг начин свързани с организацията“ – с гордост разказва Радо за съмишлениците си.

„Тези хора от една страна си помагат през организацията, а от друга страна помагат на организацията. Това е модел, който сме наложили, за да може всеки един хем да търси възможности за самата организация, хем да се реализира самият той като професионалист, но да не разчита изцяло на организацията за това.“ Този модел на работа за сдружението в съчетание с работа другаде е характерен за много от неправителствените организации Самият Радослав е инженер и икономист, а в момента учи право последна година. Мария пък е  педагог и работи в регионален център „Читалища“.

НПО + институции = добрата формула

Мария споделя опита си – при това положителен – за работата на сдружението с институциите. Тя вярва, че институциите са отворени за младите хора, но е много важно да има личен контакт, за да се изгради доверие и да бъдат партньори в различни дейности. Дава пример със себе си и работата си като общински служител. През Регионалния експертно-консултантски и информационен център „Читалища” тя може да пропагандира работата на сдружението, да намира съмишленици, да изгражда доверие, да създава нови партньорства.

„До голяма степен добрата работа и добрите партньорства, които организацията развива с местните власти, се състоят в това, че имаме членове, които са в местните власти и в областната управа, и във Видин и извън Видин“ – допълва я Радо. -  „В един момент преди години във всяка медия във Видин имахме представител. Така че не ни е било трудно да комуникираме нито с медиите, нито с местните власти. Изключвайки тези обстоятелства, е доста важно да знаем какво искат и какво им трябва на местните власти , за да можем това пък, което ние искаме и ни трябва, да го представим по начин, който ще удовлетвори и тях. Мисля, че няма местна власт, която не иска да се включи в добра кауза. Стига каузата да бъде представена добре.“

За вдъхновението Еразъм+

В „Активно общество“ не са просто привърженици на програмата, а тяхното участие в нея е голяма тяхна гордост. До ковид ситуацията между 200 и 400 млади хора всяка година са изпращани по различни младежки обмени и инициативи. С това Радослав се гордее много. „Тези хора първо представляват страната ни, второ представляват нашата организация и запознават толкова много други млади хора от цяла Европа с дейността ни, с нашия град, с нашата страна, с нашите традиции и култура. В същото време младежите си идват, взели със себе си традицията, културата и опита на другите държави, на другите участници, начинът им на мислене, развитието им в определени сфери. Смея да твърдя, че така отваряме младите хора от нашия регион за света, тъй като всеки един проект по програма Еразъм + е с различна тематика, общо взето много различни сфери на живота са обхванати в тези проекти.“ Така през годините създават трайни партньорства и отношения с организации от различни страни в Европа, включително и Турция и Македония, които до ден днешен използват. Дори и в момента техни представители са в Турция на обмен, а други 16 – в Австрия заедно с дългогодишната им партньорска организация „Национално сдружение за диабет, предиабет и метаболитен синдром“.

„Програмата е изключително полезна за развитието на младите хора от гледна точка на 21 век, защото всеки един млад човек е хубаво „да излезе от обувките си“ и да види как се развива светът извън собственото му населено място, извън нашата страна.“ Радослав вижда едни такива стереотипи във времето, свързани с „ние и другите“, които са много трайни и поколенчески. „От една страна смятаме, че на нас всичко ни е наред и ние сме най-добрите, а от друга страна - има едно страхопочитание към някои други народи и страни, че в другите страни едно или друго е изключително развито. А единственият начин човек реално да може да оцени и положителните, и отрицателните страни като на своята държава, така и на останалите, е като отиде там и види. Защото естествено всяка една държава и всеки един народ си има своите силни и слаби страни, но те не бива да влизат в някакъв такъв режим на предразсъдъци.“

Всяко дете има право на добре подготвени учители

Като млади хора, които проповядват общочовешките ценности, те вярват в доброто образование за всеки. За това през тази есен предстои реализацията на поредния проект за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти във Видин и област Монтана, работещи в мултикултурна среда.  Изпълнява се съвместно със седем образователни институции – детски градини и училища. До сега по проекта е направено проучване, което да определи какво е текущото състояние на работата в мултикултурна среда, на база на което е направен и анализ. По този начин са изведени конкретни теми, по  които директорите, учителите и образователните медиатори ще бъдат обучени.

Банка от доброволци – ефективен инструмент за въвличане на младите хора

Доброволци

Членовете на сдружението вярват, че промяната се нуждае от привличането на все повече хора, които осъзнават, че активността на всеки е важна.  Ето защо набират още от началото на съществуването си банка от доброволци, обяснява ми Мария, която е основен двигател на този процес. В момента тя реализира поредната доброволческа инициатива. „Ковид създаде празнина в работата почти през цялата минала година и сега се опитваме да възвърнем тези високи нива на доброволчески актив и на доброволческа активност, които имахме преди ковид ситуацията.“

От миналия месец Мария разработва съвместно с доброволците месечни програми с различни дейности – неформални обучения, срещи с хора от различни сфери на дейност. Планирани са и няколко инициативи, които да се осъществят да края на тази година.

„Квартални войни"

Според Мария е много важно освен банка от доброволци да се активизират всички хора от населеното място в акции за подобряване на средата. Така през миналата година се ражда идеята и за квартални войни – благородно състезание за облагородяване на кварталните общи пространства. „След като се роди идеята, се свързахме с Община Видин като партньор, тъй като е свързана с насърчаване на гражданската активност да променим средата, която ни заобикаля. Кампанията бе на конкурсен принцип като имаше две основни категории – за участници, които са от града, и за тези, които са от останалите населени места в община Видин.“ Инициативата е повече от успешна, включват се много хора. Самото награждаване на победителите се състои в Деня на река Дунав - 29 юни 2020 г.

В категорията за град Видин на първо място заслужено е класиран китният кът за отдих, сътворен от съкварталците от бл. 58А; на второ място се нареди Димитър Тодоров със създадената и поддържана от него в продължение на 18 години градинка на ул. „Баба Вида“ 13; на трето място бяха класирани Петя и Николай Николови – ул. „Търговска“ №4, превърнали тротоар в декоративна градинка.

Победителите в категорията участници от населените места на община Видин са от различни села, доказателство, че животът навсякъде зависи най-вече от хората, те са най-важният ресурс. Първото място е спечелено от Народно читалище „Пробуда – 1901“ – село Майор Узуново, за красивата градина, създадена в двора на някогашното училище; наградата за второто място е отредена на Народно читалище „Просвета – 1937“ – село Кутово, за почистването и облагородяването на двора на бившето училище в селото; на трето място се класира Народно читалище „Съгласие – 1936“ – село Слана Бара, за почистването на занемарена градинка в близост до сградата на Кметството. Инициативата ще продължи и занапред.

За ковид и малките неща

Според Радослав такава акция като „Квартални войни“ активизира хората, дава им реалното усещане, че нещо могат да променят сами, макар и малко. Че точно това е да си гражданин, че не за всичко са ни длъжни институциите. 

Ковид обаче дава още един аспект – този път положителен. „Тази ситуация ни научи да забелязваме малките неща, да забелязваме нещата, които са около нас. Нещата, които са извън входната ни врата. Когато всеки ден сме волни и ходим където и както си поискаме, правим каквото си поискаме, ние подминаваме с изключително лека ръка и пренебрежение много дребни хубави и нехубави неща около нас, не ги забелязваме. След като поостанахме доста време в къщи, след като бяхме принудени да го направим, излизайки след това навън, имахме нужда да видим нещо хубаво пред нас. Това беше една от основните причини, която породи тази кампания" – разпалено обяснява Радо. С това активистът си обяснява факта, че много граждани се включват ентусиазирани – имат нужда не просто да излязат навън, но и като излязат да видят нещо приятно, което е за тях самите, което те самите са си сътворили.

Има и друго - логиката, която изповядват е, че когато човек участва в съграждането на нещо, той не само не би го разрушил, но не би разрушил и нещо друго. Затова  кампаниите на сдружението са насочени към участието на хората в някакъв процес – процесът по промяна, в който хората да сътворят това, което ги заобикаля, да го направят по-хубаво.

Добрият пример е изключително заразен

Това показва опитът на младежката организация. Добрият пример въвлича като лавина все повече хора след себе си. Малките промени водят и към големите промени.

„Да, има моменти, в които е трудно, в които човек е изтощен и емоционално, и физически, но определено, когато погледнеш това, което е сътворено, когато погледнеш процеса, пътя, по който се върви и се достига до някакъв резултат – струва си.“ Радослав си спомня за първата акция на сдружението – през 2013 година, организацията е току що създадена. Решават да ремонтират тенис масите на така наречената Втора алея във Видин. Били тотално занемарени - с продънени ламарини, криви, „просто беше трагедия“. Събират лични средства и ги ремонтират. „Едно от най-хубавите неща, които видях с очите си – не просто направихме масите използваеми, но хората наистина ги използваха и се радваха, даже едва изчакаха да изсъхне боята. Това, което най ме стопли, бе, че се събраха много хора и го направиха заедно. Хора, които не са наши членове също идваха да помагат.“ Самият процес по преобразяването на нашата заобикаляща среда е много по-ценен от колкото самото й подобряване.

Моето си място

Част от организацията през годините се разпръсва на различни места, но пък и винаги се намират достатъчно хора, които са решили да останат във Видин, да живеят в Северозапада. „Защото ние имаме структури и в Монтана, и във Враца, и в малките населени места, хора които искат да преобразят своето място. И това е тяхното място. Може да е малко, може да е със своите неуредици, но както се казва – моето си е мое. Винаги ще има хора, които искат да си живеят в своето място и ще намират начините за това, защото възможности има навсякъде“ – вдъхновено ми обяснява Радослав.

Академична среда за „оживяване“ на Северозапада

Обучение на организацията за младежи

Радослав Георгиев вижда един базов проблем за оставането на младите хора в Северозапада – слабата академична среда след средно образование. Това води до „източване“ на младите хора от региона. Някаква част може би се завръщат по-късно да се реализират тук. Но голяма част, понесени по течението след завършване на висшето си образование, остават там, където са завършили. Затова смята, че е абсолютно наложително създаването на пълноценно висше учебно заведение. „Всеки един град, особено областен, който иска да има бъдеще, трябва да има университет. Трябва да има университетска среда, трябва да има академична среда, трябва да има студентски живот, студентски селища. Това създава тотално различен поглед на населеното място. Най-елементарните примери всички ги знаем – какъв град би бил Свищов или Благоевград без университетите си. Имаме огромна нужда от университетска среда и поне от един университет. И не просто защото ще има хора тук, но ще се привличат хора от други места.“

Създаването на университет във Видин е една от големите им каузи. Малката победа дотук е създаденият филиал на Русенския университет. Но като цяло мисията е „приспана“ към днешна дата. „Филиалът надмина всички очаквания като брой студенти и някак си задоволи този апетит.“ Според младежа „това е измамно, това е лъжливо, не защото няма успех филиалът, а точно, защото има успех и се вижда, че има интерес към висше образование във Видин.“ Това е така, защото начинът, по който е устроен филиалът и начинът, по който е устроен учебният процес, е по-скоро за задочна форма. За хора, които са работещи и искат да вдигнат своя ценз. Но това не създава академична среда, не привлича хора от други места, включително от други страни.  Това създава само по-висок процент хора с висше образование.

„Голямата сила на икономическите центрове както в нашата страна, така и в Европа и в света е, че те успяват да привличат много различни хора от всякъде, което означава много различен генофонд. Означава много различно мислене и визия. Защото човек, който идва от друга реалност, той вижда заложбите, които има тук, по различен начин. Нещо, което ние отритваме като отпадък образно казано, за него е възможност за развитие и на бизнес, и на нещо друго. В тази връзка Видин много губи от това, че не може да привлече хора от други места. Хора, които имат друго мислене, друга визия, да гледат с други очи реалността около нас“ – разяснява тезата си Радо.

Глобални цели за устойчивост, приложени от местните младежи

Така се казва един от вдъхновяващите проекти, в който активистите участват в момента. 

Той се реализира по програмата за трансгранично сътрудничество със Сърбия в партньорство с фондация „Каузи“ от София, с „Проактив“ от Ниш и Тимошкия младежки център от Зайчар. „Идеята е да създадем мотивационни клипчета и мотивационна среда чрез различни дейности за млади хора в три направления – отговорно потребление за нулев отпадък, екология и здравословен начин на живот. Имаме много добра колежка в това в София, тя ще разработи темата за това как да използваме ефективно ресурсите, които имаме; става въпрос за нулев отпадък. Как човек да реализира своя бизнес с каузата за нулев отпадък и че това може  да бъде реалност.“ – разказва Радо.

Темата е от особено значение, особено за младите, в чиито ръце е бъдещето на планетата. Проблемът с отпадъците е сериозен. Местните власти също не знаят какво да правят, защото нямат полезни инструменти, с които да могат да влияят. Все по-актуален ще става във времето и въпросът за суровинните ресурси, които да могат да се използват многократно.

Втората тема е за здравословния начин на живот и активното спортуване - също важна в условията на масова дигитализация. Всеки човек вижда и усеща върху себе си как намалява физическата активност и все повече време прекарваме на столовете пред компютрите. Така че определено спортът и активното движение са много важни,- особено за подрастващите, които по този начин развиват физическата и психическата си цялост.

Във всяка една от темите са избрани т. нар. посланици, хората, които проповядват защо трябва да живеем по-екологично, защо трябва да използваме ефективно ресурсите защо трябва да живеем по-активно.

По третата тема – екологията – е включен най-възрастният сподвижник и доброволец на Обществото - 82-годишният Богомил Петров. Човек неслучаен– автор на първия световен рекорд за българската тежка атлетика (вдигане на тежести) и първи като цяло за родния спорт след края на Втората световна война.„Той е изключително деен“ – с радост обяснява председателят на сдружението. – „С него от години провеждаме малки, но постоянни акции, като почистване на междублокови пространства, особено в неговия район Химик. Самият той след две-три седмици организира изкачване до връх Миджур. Ние го даваме навсякъде за пример.“

Проектът ще продължи до началото на следващата година. Предстоят срещи с младите хора, които да бъдат включени, обучения, работилници, младежки събития. 

Да отидеш някъде и да има на кого да се обадиш

Така си представя развитието на организацията Радослав. Чисто териториално да имат представители навсякъде. Защото знае колко е важно  да отидеш в едно населено място и да има на кого да се обадиш там. Смята, че този модел, който са създали, е много ценен. Хора от различни сфери на живота са се обединили. Хора, които знаят, че когато някой има нужда от друг в своята работа или в своя живот, винаги има на кого да се обади. Защото колкото повече сме, толкова по-различни сме и толкова повече капацитет имаме – както заедно, така и по отделно.

Мария припознава една моя мечта – да се засили връзката между неформалното образование и това, което се случва в училище. Да се засилят партньорствата между неправителствените организации и училищата. Оптимист е, че макар и бавно, ще се случи и в България. Защото на техните активисти, които учат в чужбина, участието им в дейностите на „Активно общество“ вече са признати за неформално образование.

33 е хубава възраст

В края на интервюто питам Радо на колко години е, защото гласът ме у млад, но опитът и дълбочината на разсъжденията са впечатляващи. „Днес ставам на 33“ – ми отговаря активистът.

Зарадвах се по най-чистия начин. Да, няма случайни неща – да разговаряш с човек по такива важни теми, в ден, когато навършва възраст, изпълнена с много символика. И точно в този ден, без да си предполагал, да го караш да си направи равносметка, пътешествие през годините. Сигурна съм, че е удовлетворен, а аз само му пожелах да не спира да намира вдъхновяващи хора, теми, обекти, които да продължат да осмислят живота – неговия  и на прекрасните му колеги.

Снимки: сдружение „Активно общество"

#регионалникореспонденти