„Тя съм Аз“ – история за наследството на Екатерина Каравелова

Проучване на фондацията показва, че участието на жените в политиката намалява с всеки парламент – едва 23% за 2022 година

Екатерина Каравелова е забележителна жена от миналото, изиграла много важна роля за развитието на женското движение в България. Тя не просто е съпруга на Петко Каравелов, а е и първият председател на Българския женски съюз, председател на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода и една от създателките на Комитета за защита на евреите. Изключително интелигентна, владееща руски, френски, английски и немски език, тя е политик в сянка. Превеждала е цялата кореспонденция на Петко Каравелов, докато е заемал длъжността министър-председател. Самият Любен Каравелов – брат на съпруга ѝ – е привърженик и защитник на женските права.

В обществените ѝ дейности попадат много инициативи за развитието на българските момичета и жени, включително и да учат. Ходила е на конгреси във Вашингтон и Дъблин, за да говори за проблемите на българските бежанци. И още много други…

За жалост, както много именити жени, нейната личност не присъства в учебното съдържание. Така всичко, което знаем за нея, го знаем по собствено желание. Въпреки това Екатерина Каравелова не е забравена и до ден днешен продължава да вдъхновява българските жени. Като Марина Кисьова де Хеус, която учредява Фондация „Екатерина Каравелова” през 2016 година. Марина завършва „Психология“, а после става магистър по „Международни мирни науки“ в Тринити Колидж, Дъблин. Тя разбира в детайли ролята на неправителствените организации в международен аспект. За нея е много важно да има приемственост между историята и това, с което се занимава в момента. То да е вдъхновено от нуждите на българките.

Мисията на фондацията е да създава задружни женски общности чрез различни форуми и обучения. Работят в партньорски отношения със Си Ви Ес – България, Социалната чайна във Варна, Форум за глокална промяна, Община Сандански, ТАМ във Велико Търново, кафе Бордо в Плевен, Български фонд за жените, Фонд Активни граждани България. Член са на Националния съвет по равнопоставеност към Министерски съвет, на Регионален съвет за развитие за Южен централен регион към МРРБ и работната група към Юромед Райтс за правата на жените.

Началото

Първата дейност през 2017-а е серия от обучения по мотивация и целеполагане с различни лектори в две села от Северозападна България, с местен координатор Здравка Гергова. Проектът бива одобрен не от кого да е, а от Български фонд на жените. Обученията събират на едно място български и ромски тийнейджърки и жени.

„Беше много интересно, защото в едното село работехме в училището, но тъй като в другото възрастовата група бе от 18 до 29 години, ги събирахме в местната кръчма. Нямаше друга зала, затова собственичката на ресторанта ни го предоставяше. Учехме участничките как да напишат CV-то си, как да се представят на интервю за работа и да придобият още различни умения. Впоследствие организирахме и обучение по гражданско участие в Пловдив“, припомня си началото Марина.

Точно с това обучение започва да се сформира основният екип. Появява се и форумът „ТЯ в Пловдив“. В момента с Марина работят още Нора Стефанова, с основен фокус обучителна дейност и личностно развитие в различни формати, Станислава Рашева - доктор по философия и магистър по културология, Маргарита Спасова – експерт застъпничество и инициатор на „ТЯ в Габрово“.

„ТЯ в…“

Идеята за „ТЯ в Пловдив“ се ражда, вдъхновена от статистика на Евробарометър,  която посочва, че 81,5% от българите вярват, че основната роля на жената е да бъде домакиня. Oт фондацията са озадачени, затова решават да направят събитие, да поканят две жени, които балансират с много отговорности, а те на свой ред да говорят на публиката за вдъхновение. Така на 28 юни 2018-а се състои първата „ТЯ в Пловдив“ и то по време на „жълт код“ за буря. Въпреки метеорологичните затруднения, залата се пълни, има дори правостоящи. Получава се толкова добре, че почват да го организират всеки месец.

„Има голям интерес към събитието, защото то не е лекционно – гостите просто да говорят за себе си – а е сформиране на общност. То е диалогично, уютно, обсъждат се въпроси, проблеми и казуси. То е пространство, което събира на едно място хора, които иначе не биха били заедно. Хора от различни възрасти, с различни интереси, често идват и мъже. Случвало се е наши гости тотално да променят живота си, след като са идвали на събитията. Други заформят приятелства, намират клиенти за дейността си, обменят опит. Имаше един господин, който по време на една неформална среща се изправи и попита как може да помогне за развитието на жените, да се чувстват по-уверени и да разгърнат целия си потенциал“, обяснява учредителката на „Екатерина Каравелова“

Всъщност подкрепата към фондацията от страна на мъже не е нещо рядко. На събитията често идват мъже. Във Велико Търново дори отчитат присъствие 60% жени и 40% мъже. Екипът вярва, че промяната се случва, когато се постигне балансиран подход и диалог между половете.

„ТЯ в…“ се разраства из цялата страна и се организира от доброволки на местно ниво, които преминават обучение и имат свободата да взимат решения как ще се проведат местните събития. Няма зададена предварителна тема или рамка, гостенките говорят за неща, които ги вълнуват. Принципно са по две, но покрай пандемията канят по една. Досега са проведени 97 събития в 11 града: Варна, Габрово, Велико Търново, Пловдив, Видин, Плевен, Ловеч, Сандански, Стара Загора, Монтана, Враца. В София срещите не се организират, защото фокусът на фондацията е в страната, а не в столицата. Дългосрочните доброволки наброяват 32. Жените, които директно са подкрепили през програмите си, са над 200.

Чрез събитията екипът на фондацията вижда реално колко голям е проблемът с неувереността у българките – както в публиката, така и в лекторките. Често, когато канят дамите за участие, получават отговор: „Ама, аз какво мога да кажа?“. Това води естествено до втора стъпка – създаването на шестмесечната програма за изграждане на увереност „ТЯ съм Аз“, функционираща в Пловдив и Варна. Издават и книгата „Пътеводител към себе си“ с автор Нора Стефанова, която е базирана на програмата. Разделена е на три части, като първата е за себерефлексия, втората разглежда взаимоотношенията с хората около нас, а третата е за целеполагане. Това е повече книга за правене, отколкото за четене и чрез нея искат да достигнат до жени в повече градове.

Ролята на жената в родната политика

Новата насока на организацията е създаването на политики. В момента започва засилена работа върху провеждането на социологическо проучване чрез биографични интервюта с жени в средните и по-малките населени места, за да може на база отговорите им да се подготви доклад, с който ще се изследват нуждите и проблемите на жените, а впоследствие да се търсят и прилагат политики за разрешаването им. Проектът е финансиран от Фонд Активни граждани България.

Занимават се и със застъпничество. В края на 2021 г. публикуват доклад за участието на жените в политиката в последната предизборна кампания. Оказва се, че в парламента има едва 23% жени, а тенденцията за участието им е намаляваща.

„Една от основните причини за това е, че жените политици бяха много по-назад в предизборните листи. В момента в Народното събрание има комисия за взаимодействие с неправителствени организации и гражданското общество и към нея се сформира обществен съвет, в който участват представители на НПО-та. Съвсем наскоро бе обявено набирането на нови кандидати в съвета и темата за равнопоставеност липсваше. Нито за права на жените, нито за домашно насилие. В предишните комисии такова направление е имало, но сега изведнъж изчезва. Затова ние изпратихме становище, че това направление отново трябва да съществува. За жалост, от съвета отговориха, че няма да го възстановят. Премахването на направление „Права на жените и равнопоставеност на половете“ може да се приеме и за сигнал, че по-малко жени в Парламента означава по-малко фокус върху политиките за равнопоставеност“, коментира Марина Кисьова де Хеус.

Тя смята, че покрай пандемията има нужда да се обърне внимание и върху факта, че жените в България поемат повече натоварване по време на карантина, защото главно те се грижат за домакинството, за отглеждането на децата, за онлайн обучението им, а едновременно и работят. През последните две години домашното насилие също се увеличи драстично.