Харта на основните права на ЕС. Равенство между жените и мъжете

19 септември 2024 г.Разкази за НПО

В поредицата от текстове „Правата ни наистина“ разказваме как основните ни права като европейски граждани се защитават от граждански организации в България. Показваме чрез примери какво на практика означава Хартата на основните права на Европейския съюз. Тази публикация е посветена на Член 23 - равенство между жените и мъжете. Той утвърждава, че равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението. В същото време принципът на равенството не пречи на запазването в действие или приемането на мерки, предвиждащи специфични предимства в полза на по-слабо представения пол.

Една жена и един мъж – това бе едно от изискванията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен към предложенията на страните членки за техните кандидати за еврокомисари, за да може броят на мъжете и жените в новата Европейска комисия да бъде сходен. По този повод се чуха гласове, че с това условие се упражнява натиск върху по-малките страни членки в процеса на уточняване на разпределението на ресорите на новите еврокомисари. Този щрих, свързан с една от най-важните институции на Европейския съюз – Комисията, показа отново не само стремеж за отстояване на фундаменталния принцип за равенството на половете, но и проблемите.

Равенство между половете – европейският контекст

Равенството между половете е сред основните ценности на ЕС.Като част от социалната справедливост и човешките права, то е отразено в редица международни документи на световно и европейско равнище: Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените (CEDAW), Целите за устойчиво развитие на ООН, Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската директива за равното заплащане за равен труд между мъжете и жените.

Стратегията за равенство между половете на Европейската комисия(ЕК) за периода 2020 - 2025 година конкретизира задължителните мерки за прозрачност в заплащането и за увеличаване на участието на жените в ръководните органи на компаниите. Комисията в Европейския парламент по правата на жените и равенството между половете (FEMM) е основен организатор на Европейската седмица на равенството между половете, отстоява правата на жените в различни програми, инструменти и бюджет на Европейския съюз. Европейският институт за равенство между половете (EIGE)изследва и анализира фактическото състояние, публикува резултатите от своя Индекс за равенство между половете. Евростат следи редица елементи на проблема – разлики в заетостта между жените и мъжете, в заплащането и редица други.

Тези и още много други примери показват дългата и трудна борба в Европа за равенство между половете. Едва през 2003 година Норвегия стана първата страна, която въведе квоти, задължаващи публичните компании да имат поне 40% жени в управителните си съвети. Франция също прие подобно законодателство и задължи компаниите да спазват равенство в заплащането. Швецияе първата страна в света която през 2014 година обяви своята външна политика за феминистка. През 2018 годинаИсландия стана първата държава в света, която изисква от работодателите да доказват, че осигуряват равно заплащане за равен труд без разлика между половете. През последните години Германия въведе редица реформи в семейното право, които защитават правата на жените в семейството, осигуряват по-голяма подкрепа за работещите майки, включително по-гъвкави условия на труд и по-добър достъп до детски градини.

България също е част от този процес. Постепенно бе изградена правната, институционалната и стратегическата рамка на държавната политиката по равнопоставеността на жените и мъжете, формиран е управленски, експертен и координационен капацитет. Утвърдена е Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 година с пет приоритетни области, като практическата работа е насочена към преодоляване на

неблагоприятните тенденции:

в заетостта, където броят на жените на нископлатените работни места продължава да бъде непропорционално висок;
в разликата в заплащането на жените и мъжете;
в дисбаланса при условията на труд;
в процесите на вземане на управленски решения и качеството на живот, най-голям при разпределението на неплатената работа - домакинската, по-голямата част от която вършат жените и много от тях имат проблеми със съвместяването на професионалния и личния живот;
в насилието и необходимостта от защита и подкрепа на жертвите;
в преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот.

Феминистката активност и феминисткото лидерство в България работят

Актуалното изследване на екип от Институт „Отворено общество – София“ за динамиката на неправителствения сектор в България за периода 2017– 2023 година сочи, че сферите, в които НПО имат най-голямо влияние, са образование, работа с деца и младежи, доброволческа дейност, защита на човешките права, борба с дискриминацията и предоставянето на социални услуги – все аспекти от усилията за постигане на равнопоставеност във всички сфери на обществения живот. Тези организации продължаватутвърдените дълголетни традиции на женските дружества от Възраждането за подпомагане на образованието и женското просвещение, за създаване на възможности жените да имат управленска отговорност, да заемат по-активно роля в икономическия и културния живот на обществото.

Днес гражданските организации, работещи за правата на жените, системно и на висок глас заявяват позиции по редица законопроекти и документи на държавните органи и институции, свързани с постигане на равнопоставеност и за премахване на всяка форма на дискриминация. Не е възможно да бъде разказано за всички и за всичко от многостранната им дейност, но отделните примери поясняват защо те са сред най-активните и авторитетни организации в гражданския сектор на България.

Сдружение „Млади, активни, креативни“ и дейни жени от общините Карлово и Сопот отбелязват 8 март с начинанието „Имаме силата да спасим света“, за да се даде гласност на постиженията и да се насърчи равноправното участие на жените във взимането на решения, свързани с изменението на климата и устойчивостта.

Неформалният колектив „Феминистки мобилизации” организира ежегодно шествие по повод Международния ден на жената, за да покаже, че 8 март е преди всичко ден, в който си припомняме постиженията на жените в исторически план, но и ден за политически разговори и целенасочена активност.

Източник снимка: Феминистки мобилизации / Feminist Mobilisations

През 1998 година програмата „Проблеми на жените“ на Институт „Отворено общество” – София сложи началото на ежегодна национална среща на неправителствените организации в България, ангажирани с проблемите на жените. Целта – обмен на полезна информация, споделяне на успешни практики, постижения и проблеми, обсъждане на идеи за бъдещата работа. Създадената през 2003 година Фондация „Център за изследвания и политики за жените“ е инициатор на национални академични конференции, посветени на проблематиката на равнопоставеността на половете. Актуалният проект, по който работи организацията, е „Грижовните мъже в действие“, насочен към превенция на насилието, основано върху пола. Целевите групи са младежи над 14 години, учители, социални работници, спортни треньори и други професионалисти, които работят с младежи.

„Доказваме, че феминистката активност и феминисткото лидерство работят“ – казват от Българския фонд за жените (БФЖ). И това не само във връзка с успешното утвърждаване на модела на ко-лидерството в самата организация, но и заради постигнатото по-добро качество на решенията, дейностите и устойчивостта на организацията. БФЖ е единствената българска фондация, която подкрепя активисти, неформални колективи и граждански организации, работещи за овластяването на жените и момичетата и постигането на равнопоставеност във всички сфери на живота. В последните три години, над 30% от женските организации в България са увеличили бюджетите си благодарение на тази подкрепа, стана ясно по време на събитие в София на 13 септември 2024 година, на което бяха представени първите данни от проучване, поръчано от БФЖ и посветено на нуждите на организациите, работещи за правата на жените, момичетата и уязвимите групи в България. Назовани бяха и основни проблеми: недостиг на финансови и материални средства за дейност и недостатъчната подкрепа от държавата за гражданското общество. Потвърдено бе, че достъпът до средства от институциите чрез конкурси за доставчици на социални услуги страда от липсата на прозрачност; факт са оскъдните бюджети и политическата съпротива срещу организациите, работещи за овластяването и правата на жените, ЛГБТИ+ и ромските общности. През 2024 година Министерство на правосъдието дори няма да разпредели средствата, определени по закон за финансиране на проекти на доставчици на социални услуги за жертви на насилие.

За смекчаване на тези „удари“ върху гражданския сектор, БФЖ активно и все по-успешно акумулира финансови средства от български и европейски донори, което позволява разгръщането на редица донорски програми.Само през 2024 година по програма „Ценности“ бяха подкрепени 25 организации от 11 града в България (София, Русе, Шумен, Габрово, Сливен, Благоевград, Стара Загора, Ловеч, Варна, Перник, Смолян). Те си разделиха близо един милиона лева за проекти, които защитават, утвърждават и популяризират равенството и човешкото достойнство, борбата с насилието, основано на пола и домашното насилие, подкрепата на правата на жените, децата и на други свързани теми.

През 2022 година БФЖ учреди спешен фонд за жените и децата, пострадали от войната в Украйна, като до момента е финансирал усилията на 26 организации, чиито екипи продължават да помагат на бежанци и други маргинализирани групи. Целогодишна, с бързи и улеснени процедури за кандидатстване, е програмата „Отворени възможности“ за финансиране на неотложни нужди, които изискват незабавна реакция, бърза адаптация и мобилизация по недостатъчно застъпени и оспорвани въпроси. Специален акцент на програмата са организации, които редица донори считат за „рискови“. Активно действащи са и тематичните финансиращи програми на БФЖ. Сред тях са Фондът за артистични проекти на жени, солидарният фонд на „Равни БГ“ за членовете на обединението „Равни БГ“ от над 30 граждански организации с малки бюджети и ограничен достъп до ресурси. Благодарение на програмата „Глътка свеж въздух“, женското ромско сдружение ,,Хаячи“ в Нови пазар осъществи първата в България „Академия за чист въздух“, за да информира жителите (предимно роми и българи от турски произход) по екологични въпроси, а и успя да убеди местната власт, че са нужни спешни решения на проблема със замърсяването на въздуха.

Момент от годишната среща на Гражданско обединение Равни БГ, април 2024 г.

Източник снимка: Гражданско обединение Равни БГ

„Мисия: възможна“ е единствената донорска програма в България, която предоставя свободни от рестрикции средства за цялостното функциониране на една организация. През 2023 година чрез тази програма БФЖ подпомогна 25 граждански организации от цялата страна. Сред тях е фондация „Център за правна помощ – Глас в България“. Широко известен стана „нейният“ случай на Марина и Данаил – майка и син от Узбекистан, които живеят в България от 22 години, но през ноември бяха задържани в Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) – Бусманци с цел депортация, заради проблем с набавянето на необходимите документи, в резултат на сложна семейна ситуация, манипулации и домашно насилие. След правната намеса на „Център за правна помощ – Глас в България“ Марина и Данаил бяха освободени от дома в Бусманци.

За равнопоставеност на пазара на труда

През септември 2022 година организацията „ЛевФем“ бе домакин на четиридневна международна среща, за която в София дойдоха 150 представители от 20 държави. Те търсиха решения за предизвикателствата пред женския труд и социалното възпроизводство; в политиките за заплащане на труда; неравенствата между половете; климатичните промени, бедността и начините по които COVID-19 пандемията и войната в Украйна се отразяват на тяхното задълбочаване. Сдружението „Жените на Казанлък“ работи за равнопоставеност между жените и мъжете на пазара на труда и в процесите по вземане на решения; води борба с насилието, стереотипите и дискриминацията, основани на пола. Екипът успя да привлече подкрепата на местната власт, има споразумение за сътрудничество с местното полицейско управление, Агенцията за социално подпомагане и тези важни партньорства дават резултат. С аналитичния доклад „Гласовете на жените в България“ екипът на Фондация „Екатерина Каравелова“ даде през 2023 година възможност на 42 жени от цяла България да споделят своите истории, като четири от интервютата са с жени от ромски произход. В анализа „Ромските жени и икономическото неравенство“ устойчивата тема за икономическото неравенство е разгледана в дълбочина.

През 2021 година БФЖ финансира проекта „Голяма работа“, подчертаващ проблемите, с които жените се сблъскват, за да поддържат баланса между професионалния и личния си живот. В тази посока са още програмата „Шанс за невидимите супермайки", проектът „MyPath: Kариерно планиране – участие на средно и/или по-високо квалифицирани мигрантки и жени от етнически малцинства в пазара на труда“, наръчникът за обучения на квалифицирани жени от мигрантски и/или етнически малцинства с цел подкрепа при навлизането им на пазара на труда и за разгръщането на пълния им потенциал.

За равнопоставеност в управлението

Въпреки премахването на законовите бариери пред политическото участие на жените, управлението остава до голяма степен доминирано от мъже. Фондация „Екатерина Каравелова“ е една от активните организации в България, която се занимава със застъпничество за равнопоставеност на половете в политиката. Част от тези усилия намериха израз в изследването „Жени в политиката. Анализ на предсрочните парламентарни избори от 2 април 2023 година“. Документът обръща внимание на ниското представителство на жените в политиката, на малкия брой жени в избирателните листи, по-слабото медийно отразяване на кандидатките, традиционни роли, приписвани на жените и невъзможност да съчетават работа, грижи за деца и възрастни с политическата кариера. Изследването потвърди факта, че в партиите липсва разпознаване на проблемите на жените.

„След като живеем в мъжки свят, ние си мислим, че не ставаме за тази работа и не сме равностойни“, споделя участничка във фокус група, организирана от
Българското училище за политика в изпълнение на проекта „Активни жени – просперираща демокрация“.

Проучване показва, че в областите Кърджали, Разград и Благоевград има най-малко жени в местната власт. Очаква се, след обученията и срещите на жени от трите области, да укрепне тяхната увереност, да се „въоръжат“ с нужните специфични знания и умения за гражданско участие, застъпничество и обществена ангажираност; да се създадат устойчиви мрежи от женски организации, местни власти, гражданско общество, публични органи и да се насърчи по-нататъшното сътрудничество и обмен на добри практики за включване на жените в процеса на вземане на решения.

Борба срещу насилието над жени

Източник снимка: Български фонд за жените

На фона на многобройните случаи на брутално насилие и убийства на жени, през 2023 година фондация „Будителките“ се обърна към държавните институции с призив, подписан от 37 граждански организации от коалицията „Заедно срещу насилието“, да предприемат спешни и ефективни мерки за овладяването на проблема. Фондацията осъществи поредица от информационно-образователни и застъпнически дейности, издаде и книга с истории на хора, преживели насилие.

Асоциация „Деметра“ в Бургас и Фондация „SOS-семейства в риск“ във Варна са едни от малкото организации в България, предоставящи 24-часови специализирани услуги за жертви на трафик на хора. Програмата „Невидимата първа линия “ осъществи набиране на средства от името на кризисни и консултативни центрове от цялата страна, работещи с преживели насилие, основано на пола. През 2022 година бяха разпространени 9500 книжки „Заблуди в любовта“, които развенчават най-често срещаните митове, оправдаващи насилието. През декември 2022 година в партньорство БФЖ и Българската платформа към Европейско женско лоби проведоха Форум за политики и действия за борба с насилието над жени. В него участваха представители на европейски и български институции, на политическите партии, експерти от гражданското общество, които работят на първа линия в борбата с насилието срещу жени. Традиционна е и националната кампания „Нито една повече“ по повод 25 ноември – Международния ден за елиминиране на насилието срещу жени. Гражданските организации в България активно участват в 16-те дни срещу насилието, основано на пола, които се провеждат ежегодно в света между 25 ноември и 10 декември – денят на правата на човека.

Най-новата и най-голямата финансираща програма в историята на БФЖ е програмата „Силна – феминистка солидарност за противодействие на полово-базираното насилие“, с финансовата подкрепа на Европейската комисия. С бюджет от 1 800 000 евро ще бъдат подкрепени с по 10 000 до 60 000 евро организации, чиято мисия и дейности допринасят за борбата с насилието, основано на пола и равенство между половете. (www.bgfundforwomen.org/bg/force).

Визия на програма „Силна“ – феминистка солидарност за противодействие на полово-базираното насилие. Програмата е отворена за кандидатстване до 10 ноември 2024 г. Източник: Български фонд за жените

Видимост на феминистките борби

Жените творци станаха по-видими, а техният уникален прочит на актуалните световни проблеми беше на фокус в изложбата на БФЖ „Игли в купа сено“, представена в Националната галерия – Двореца и посетена от хиляди хора. Зад първото издание на „Жени в планината“ пък стои фондация „Елизабет Костова“. Авторките са от маргинализирани групи, подпомогнати от ментори, а с подкрепата на Община Чепеларе техните творби бяха събрани в дигитална книга. Натрупването на феминистки знания на български език е една от основните цели на сдружение „Библиофем“ . В блога си то публикува статии с ново и преводно съдържание.

От 2003 година Женското благотворително дружество „Македония” отличава „Жена на годината за Благоевград“, като отдава признание на жени, които посвещават време, средства, професионални и личностни умения в помощ на обществото и в името на общото благо. Дълголетна е инициативата и на женското сдружение „Искрици“, което всяка година от 1999 година насам в навечерието на 8 март и в партньорство с общинската администрация организира изложбата „Жените творци на Благоевград“. „Благодаря Ви за това, че ни дарявате с живот, носите цялата любов със себе си и сте най-добрите професионалисти във всеки един екип. Неслучайно в моите екипи винаги има мнозинство от жени. Като творци Вие създавате красота, която възпитава у нас мироглед, отношение към ближния и към света“, каза при откриването на тазгодишната изложба кметът на Благоевград Методи Байкушев.

Изложбата „Игли в купа сено", Национална галерия, юли 2024 г.

Източник снимка: Български фонд за жените

Равенството на половете не е само „женски въпрос“, той засяга цялото общество

Подкрепата на мъжете за равенството между половете е с ключово значение. Феминизмът ги насърчава да бъдат част от решението в борбата с неравенството, дискриминацията и тормоза. Има смисъл равенството между половете да бъде отстоявано и да се борим за него. Защото това е борба за справедливост и човешко достойнство, за равен достъп до права и възможности. Равенството между жените и мъжете осигурява по-висок икономически растеж и устойчиво развитие, по-добро управление и политическа стабилност, по-широка представителност, по-добър достъп до здравеопазване и образование за всички. Промените в културните стереотипи и укрепването на равенството между половете прави обществото по-справедливо и пълноценно. Равенството между половете не само е морален ангажимент, но и стратегически важно за устойчивото развитие и напредъка на света.

ххх

#праватанинаистина

Тази публикация е създадена в рамките на инициативата „Гражданските организации – демократична и европейска ценност“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС) или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.