SOS Българска роза – гражданска кампания в подкрепа на производството на уникалното българско розово масло

България има сериозни традиции в отглеждането на етерично-маслени култури.  Розовото масло се e превърнало в символ на България и значението му за страната отдавна е преминало през границите на региона и e станало емблематична характеристика на самата държава. Българската маслодайната роза и българско розово масло притежават неповторим и традиционен аромат и са отдавна познати в различни краища на света. В същото време пред отрасъла има редица предизвикателства, които изискват не само сериозно ангажиране от стана на държавата, но и активното участие на цялата общественост и на гражданския сектор.

Наред с гражданските организации, които работят за опазване на природата, за подкрепа на възрастни хора, инвалиди, деца с различни заболявания или проблеми, има и граждански организации, които подкрепят различни отрасли от нашето земеделие и животновъдство. Една от тях е Сдружение „Българска розова долина“, създадено в най-западната точка на долината – в с. Буново.

Сдружение „Българска розова долина“ работи за съхраняването и развитието на българската маслодайна роза и продължаване на стародавната българска традиция в извличането на розово масло и розови продукти. „Нашата мисия е да възстановим лидерството на България на световния пазар на розово масло, като подкрепяме розопроизводителите и розопреработвателите и работим с държавата за адекватни политики за разходване на публичните средства, така че стимулите да достигат до хората“, споделя  Владимир Стоянов, председател на сдружението.

Освен председател на „Българска розова долина“, той е и основател на компанията Rozara Group. Посветил е последните 13 години от живота си на безспорно най-ароматния символ на нашата страна – българската роза. Отглежда и преработва рози в с. Буново, където родът му има дълбоки корени и където розопроизводството има над 300 годишна история.

В България все още срещаме сравнително рядко такава обвързаност между бизнес и социална отговорност. Питаме основателя на сдружението откъде идва стимулът да се посвети на сектора, свързан с българската роза, отвъд чисто бизнес целите на Rozara Group. „Бизнесът е част от обществото и има водеща роля в създаването на блага днес и изграждането на възможности за утрешния ден. Ние трябва да гледаме напред и да работим за стабилност и растеж, ако искаме да завещаем по-добър свят за онези, които ще ни наследят. Аз съм баща и съм силно мотивиран децата ми да живеят и да работят в по-добри условия. Късогледите бизнес решения водят до разпад и кризи в средносрочен и дългосрочен план. Затова аз дори бих нарекъл прагматичност онова, което вие наричате социална отговорност. Един пример от нашия сектор: преди няколко години на пазара бяха допуснати чуждестранни фирми да направят свои дестилерии в България. Това на пръв поглед изглежда като инвестиция, нови работни места и т.н. Но какво се случи? Те вдигнаха изкуствено цените на розата, за да привлекат доставчици, и това доведе до множество фалити на наши преработватели. И това не е всичко – дойде Ковид кризата и големите международни компании свиха производството. Вече обаче нямаше и конкуренция от малките родни дестилерии и цената се срина до под себестойност. Има и още негативни последици от това –чуждите фирми започнаха да мешат нашето масло с такова, което добиват в други страни. Така пада качеството и репутацията на българското, а това води още негативи. Учебникарски пример за щетите, които алчността и късогледството могат да нанесат на целия сектор.“

Една от основните кампании на „Българска розова долина“ е  „SOS Българска роза“, за която ни разказва Миряна Георгиева, експерт „Връзки с обществеността“ в сдружението.

„Създадохме сдружение „Българска розова долина“ и кампанията „SOS Българска роза“ в отговор на тежката криза в розопроизводството през 2021 г., когато цената за килограм розов цвят достигна най-ниските си стойности в новата история на страната ни – едва 1.50 лв. при себестойност от 2 лв. за производството му. Тази криза принуди много хора да се откажат от вековния си поминък, някои дори изкорениха своите насаждения, което е изключително тъжно и беше тревожен сигнал, че сме на прага на последния етап от заличаването на този символичен за страната ни сектор“ , разказва Миряна. „Този процес започна още преди няколко години, когато държавата позволи на чуждестранни фирми да отворят свои дестилерии в България и така от клиенти на нашите производители те се превърнаха в конкуренти. Най-лошото в това е, че тези фирми имат същите производства и в държави, външни за Европейския съюз. По този начин им позволихме да внасят масло от трети страни, без да плащат мита, да го смесват с българското и да го реализират в Европа, като подкопават цените и компрометират качеството му. Това развала репутацията на българското розово масло като най-качествено в света, а това е основното ни конкурентно предимство.“

Изкупуването на розов цвят се извършва само в месеците на активно цветообразуване и масов цъфтеж на розовите насаждения. То е ограничено във времето, обикновено започва през втората половина на май и продължава до втората половина на юни при насажденията с по-голяма надморска височина. Беритбата е ограничена и в часовите диапазони, като в слънчево време е възможна само в ранните часове на деня, до обяд. Изкупуването е свързано с преработка почти веднага, в рамките на същия ден. Съхранение на розов цвят е недопустимо, защо губи технологичните си качества и не подлежи на преработка. Основните разходи при отглеждане на розовите насаждения са освен  променливите разходи по поддръжка на насажденията – обработки на почвата, РЗ мероприятия, подхранване и почистване на изсъхнали части –  и заплащането на труда за прибиране на розовия цвят.

Източник: НСИ  - Цени на селскостопанска продукция

Средната изкупна цена на розов цвят през 2020 г. драстично спада до 2,04 лв./кг. В сравнение с цената от реколта от 2019 г., понижението на цената достига 25%, а в сравнение с 2017 г. (4,17 лв./кг.), цената спада с над 50%. Цената за 2021 достигна ставки, по-ниски от себестойността на килограм рози – 1.5 лв. В сравнение със средната цена за периода 2017–2019 г., цената през кампания 2020 г е с 35% по-ниска,  като в същото време се увеличават разходите за работна ръка и всичко останало, свързано с производството на суровината.

Всичко това налага предприемането на спешни мерки за фондонабиране в полза на розопроизводители, които биха загубили бизнеса и насажденията си в условията на ниска изкупна цена.

„Разказахме на много хора около нас за проблема, ангажирахме по-големия местен бизнес, както и общините от Средногорието и Карловско, създадохме дарителски DMS номер (DMS ROZA на 17 777) и събрахме средствата, необходими да компенсираме най-тежко засегнатите стопанства. Създадохме прозрачен механизъм за кандидатстване с ясни критерии и много лесна процедура, за да могат и най-малките производители да се включат.“

През 2021 г. дарителската кампания „SOS Българска роза“ подкрепя над 165 малки семейни стопанства, като компенсира отрицателната разлика в разликата в цената на розата през 2021 година.

Сред подпомогнатите са например Гергана и Митко Чотови – младо семейство, първо поколение розопроизводители и единствените собственици на поле с роза Дамасцена в община Чавдар. Помощта от „SOS Българска роза“ им помага да наторят розите си тази пролет и да се подготвят за розобера. За обработката и брането те разчитат на помощта на своето семейство и се надяват, че тази година ще е по-добра за розопроизводството от 2021, когато стотици малки стопанства пострадаха тежко от кризата.

Друг от подкрепените е Филип Вътев от Челопеч. Той споделя грижите за розите със своята дъщеря, която е еколог по образование, и със своя син – химик. Разказва ни, че доказано, уникалната роза Дамасцена не поема тежките метали от почвата, което обяснява защо регионът на Средногорието, където е съсредоточен добивът на ценни метали в България, е много подходящ и за розопроизводство. Кризата в сектора през 2021 г. почти отказва Филип и семейство му, но помощта от „SOS Българска роза“ идва навреме. Той споделя: „Такива хора и инициативи ни обединяват. Трябва да се държим заедно, за да се преборим за по-добри условия.“

Сред подкрепените от кампанията са и Стефан Чепишев и семейството му. Те отглеждат 5 декара рози край Пирдоп, като в двора на къщата си в града също са посадили няколко стръка от ароматната Дамасцена, за да й се наслаждават отблизо. Стопанството им е малко и с помощ от фамилията успяват да се справят с грижите за насажденията и с розобера. През 2021 г. не се отказват да гледат своите рози въпреки тежката криза, а с помощта от „SOS Българска роза“ си набавят тор, която тази година е поскъпнала тройно.

Въпреки че всички в България са чували за уникалността на българската маслодайна роза, малко от тях знаят някои любопитни факти за нея. Например:

• Българското розово масло се отличава с уникално фин, богат и дълготраен аромат на фона на всички други гюлови масла по света, затова е предпочитано от най-добрите парфюмеристи и има репутация на най-качественото в света.
• В края на XIX и началото на XX век български износители на розово масло имали кантори в Одрин, Цариград, Манчестър, Лондон, Ню Йорк, Виена.
• Твърди се, че маслодайната роза е дошла в България през 18 век от Персия (днешен Иран). Тук тя е кръстосана с българската дива шипка и така е станала устойчива на по-суровата зима по нашите земи.
• За производството на 1 кг. розово масло са необходими около 1 млн. и 200 хил. розови цветчета.
• Маслодайните рози се берат рано сутрин, докато са още росни, защото така се запазва маслото вътре в тях и трябва да бъдат обработени още в същия ден.
• Розоберът в българската розова долина започва в края на май и трае между 20 и 30 дни.
• 2 юни (Ро дзу) е официален празник на розата в Япония и всяка година се отбелязва с различни инициативи, посветени на България и нашата роза Дамасцена.
• Търговецът на розово масло Ганю Сомов, когото Алеко Константинов среща през 1893 г. на Световното изложение в Чикаго, е първообразът на познатия на всички българи герой Бай Ганю.
• В България има около 3000 производители и около 50 розоварни, които произвеждат розово масло, розова вода и розов конкрет.
• Българското розово масло се използва и в космическата индустрия, като компонент за смазване на космическото оборудване, заради неговата устойчивост на всякакви температурни промени.
• „Българско розово масло“ е име, защитено с патент през 2014 година като български продукт в регистъра на защитените от Европейската комисия географски наименования.
• Необходими са 22 секунди на етеричните масла да достигнат до мозъка, 2 минути, за да бъдат открити в кръвотока и 20 минути, за да достигнат до всяка клетка и всеки орган на тялото, където вече се освобождава ефекта от билките.

Всички тези уникални факти се осъзнават напълно от хората, отдадени на развитието на сектора.

„Още от формирането на идеята ни за розите в храните, обединени под марката Rosey’s Mark, ние самите сме размишлявали над причините този сектор, свързан със символа на България, да си остава само в сферата на първичното производство – отглеждане на рози и преработка в розова вода и розово масло. А възможностите за изграждане на висока добавена стойност в крайни продукти, произведени в България и с висок експортен потенциал, все още изглеждат недостатъчно оползотворени. Ние виждаме огромен потенциал в тази посока. Като сдружение ние искаме да насърчим и подобрим условията и за тази част от бизнеса. Една от стъпките, които сме предприели, е да стимулираме българските производители и търговци на сувенири и козметика да ползват продукти от истинска роза, произведени в България, вместо вносна синтетика. Курортите ни за залети от произведени в Китай стоки с надпис „Българска роза“ – това е кощунство и трябва да бъде прекратено! Има механизми за това. Пример са млечните продукти и етикетите „имитиращ продукт“, които помагат на потребителите да се ориентират кое е истинско и кое не“, разказва Владимир Стоянов.

Какво е бъдещето на сдружението и какви са целите му занапред? Основателите му се надяват да не се налага повече да набират  средства за сектор, който би трябвало да може да се самоиздържа и още повече – да създава изобилни блага за своите общности. „Затова работим усърдно с държавата за адекватни политики за сектора, които да доведат до стабилност в дългосочен план, за да върнем България на лидерското място по износ на розово масло в света!“, споделя Владимир.