„Дишай, България“ е гражданска инициатива, която обединява сдружения от цялата страна в борбата им за по-чист въздух

Девня, Гълъбово, Перник, София, Пловдив, Димитровград, Русе, Павликени... Градове, разпръснати в цялата страна, с различен облик, население, икономическо развитие, жизнен стандарт. Но колкото и да са различни, всички те имат един общ проблем – замърсеният въздух.

Една стряскаща статистика на Световната здравна организация показва, че над 97 % от българите са изложени на ефектите на замърсения въздух. А според екозащитници, цели 60 % от градското население у нас дишат наднормени нива на фини прахови частици – нарушение, заради което България е подложена на наказателни процедури от ЕС

На пръв поглед, най-логично би било цялото общество да надигне глас и да настоява за решаване на този огромен екологичен и здравен проблем. Но на практика съвсем не е така. Граждански активисти разказват, че борбата за по-чист въздух често е трудно и самотно занимание, особено в малките населени места. „В едно малко, сковано от страх и липса на перспектива градче, хората, които се изправят срещу проблема с гласа и с лицето си, са като знаме“, посочват членове на неправителствената организация „Дишай, Девня“.

И съвсем не случайно именно Девня, един от най-замърсените градове в страната, е избран за мястото, където през лятото на 2022 г. се учредява националното обединение за чист въздух Дишай, България". В него се включват представители на 11 екологични организации от 10 български града – София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Благоевград, Перник, Димитровград, Павликени, Сухиндол и Девня.

Изцяло гражданска инициатива

„Дишай, България“ е изцяло гражданска инициатива, подчертава Румяна Боянова от екологично сдружение „За земята“, което е основен инициатор за създаване на националното обединение. „В процеса на работа контактувахме с много хора от цялата страна, които се оплакваха от мръсния въздух в своите градове. Решихме да ги запознаем помежду им и така стигнахме до идеята за обединение на национално ниво, за да могат хората да си обменят информация и опит, да се подкрепят и да решават заедно общите проблеми“, обяснява Боянова. Така още през лятото на 2021 г. активисти от различни градове започват да подготвят националното сдружение, но им отнема още година в срещи и организационни въпроси

Междувременно много от активистите създават собствени сдружения по места, за да имат по-силно представителство и да могат да оказват по-голямо влияние върху местните власти. 11 такива сдружения по-късно учредяват националното обединение „Дишай, България“ с основна цел да работят по-ефективно за решаването на проблема със замърсения въздух. Обединявайки се в национална организация, те могат да координират усилията си и да разчитат на подкрепата на повече експерти, когато предлагат конкретни мерки и предприемат действия за постигане на по-чиста и здравословна среда на живот. Така по-ефективно може да се осъществява и граждански контрол върху дейността на общините и институциите относно спазването на нормите за чистотата на въздуха. „Наличието на обединение ще помогне и за огласяване на национално ниво на многото, често фрапиращи проблеми на местните общности", посочва Боянова.

Различни градове, различни причини за замърсяване

Причините за замърсяването на въздуха са различни в различните региони и населени места. От „Дишай, България“ посочват няколко основни „виновници“: ТЕЦ-овете, използващи за горене въглища, биомаса и отпадъци, определени индустриални предприятия, които не са предприели необходимите мерки за пречистване; транспортът, който е целогодишен замърсител в градовете с интензивен трафик; битовото отопление с дърва и въглища; практиките да се горят стърнища и самозапалването на сметища.

В София, Пловдив и Благоевград основният замърсител на въздуха е транспортът, докато в други градове това са ТЕЦ-овете, индустрията или битовото отопление, казва Боянова.

Гълъбово отдавна е печален пример за замърсяване на въздуха от ТЕЦ „Брикел“ – една от най-старите въглищни централи в България – но това и проблем и за други градове. „На повечето места оборудването на ТЕЦ-овете е под всякаква критика, остаряло, на 40 и повече години, съоръженията са амортизирани, а пречистващите инсталации не са обновявани, затова замърсяването става все по голямо“, коментира Румяна Боянова и посочва като пример най-стария ТЕЦ „Брикел“, който често попада в социалните мрежи с бълващите черни пушеци комини. „Но местните хора няма как да се преборят с аргумента на държавата, че това е ТЕЦ, който произвежда енергия, необходима за цялата държава“, допълва с огорчение екозащитничката  

Димитровград е друг пример за замърсяване на въздуха заради местния ТЕЦ. Предприятето, което не е работило близо 20 години, преди година и половина отново подновява дейността си, но със старите съоръжения. „И една сутрин хората в Димитровград се събуждат и виждат, че над главите им валят черни сажди, целият град е покрит със сажди от ТЕЦ-а. Тогава избухна масово недоволство, защото в града се бяха върнали много млади хора и от чужбина, и от столицата, които бяха решили, че Димитровград е хубаво, спокойно и добро място за децата им. И изведнъж почват да валят сажди“, припомня Боянова. Тя допълва, че ТЕЦ-ът в Димитровград много пъти е глобяван, „но си плаща глобите, които са символични, и продължава да си работи“. Едва под натиска на гражданското недоволство и протести, в които активно участва местното сдружение „Дишай, Димитровград“, ръководството предприема мерки. „Сега ТЕЦ-ът е спрян за ремонт и се надяваме да видим някакви резултати след този ремонт“, надява се екозащитничката. А през декември 2022 г. сдружението „Дишай, Димитровград" е отличено с престижния приз „Застъпник на годината“ на Български хелзинкски комитет.

Постоянни проблеми с въздуха имат и в Перник, както заради замърсяване от ТЕЦ-а, така и заради битовото отопление, което е на въглища, казва Боянова. В същото време хората от Перник показват как заедно могат да се справят с проблемите.

„В ТЕЦ-а искаха да изгарят отпадъци, а тяхната стара инсталация няма необходимите филтри и пречиствателни устройства. С много усилия гражданите успяха да предотвратят това намерение, много хора се обединиха и започнаха да пишат писма, жалби, становища до всички институции. Хиляди хора от Перник се включиха в тази инициатива и успяха“, разказва екоактивистката. Тя допълва, че хората от неправителствената организация „Дишай, Перник“ са изключително активни не само в борбата срещу замърсяването на въздуха, но и в търсенето на нови решения за града. „Перник засега се издържа от минната индустрия, но тъй като въглищата свършват, екозащитниците търсят алтернативи за осигуряване на заетост в града. Хубавото е, че там общината ги подкрепя, за разлика от други места“, коментира Боянова

Девня, един от най-замърсените градове, пък има проблеми с инсинераторите. Там на неголяма територия и в близост до крайните жилищни квартали има много фирми и предприятия, които съхраняват отпадъци или ги изгарят, с което създават притеснения, че замърсяват въздуха. Затова местните хора наричат града си „Долината на боклука“. „А преди година беше внесено инвестиционно намерение за строеж на нов инсинератор, което още повече притесни хората“, обяснява Румяна Боянова и допълва – „Всеки, който мине през Девня, вижда как всичко е посивяло, тъжна картина, а там живеят около 7-8 000 души, не е безлюдна територия, че да я превръщат в индустриална зона!“

Благодарение на активната дейност на местното сдружение „Дишай, Девня“ в града вече е поставена нова измервателна станция за качеството на въздуха. Започнало е и сериозно проучване на новия инвеститор, като националното обединение помага на местните хора с експерти, за да се установи дали са спазени всички правила за гарантиране на чисто прозводство. „И се оказва, че не са!“, констатира Боянова

Девня, Гълъбово и Димитровград в момента са най-невралгичните точки по отношение на качеството на въздуха, казват екозащитниците. През последната година в гореща точка се превръща и Павликени заради намерението на известен бизнесмен да изгради там огромна инсталация за изгаряне на отпадъци. Идеята за инсинератор предизвиква множество протести от жителите на целия регион и хората засега успяват да спрат това инвестиционно намерение чрез много силна гражданска активност, но не се знае докога.

„Същия проблем го имахме и в София, където отдавна има идея за изграждане на инсинератор в северната част на града. Това инвестиционно намерение също е спряно заради огромното гражданско недоволство, но при тези проекти никога не знаем кога пак могат да ги подновят, ако решат, че хората са заспали“, коментира Боянова.

Хора – знамена

Борба на екозащитниците с мощни бизнеси, местни власти, а понякога и със самата държава се води с променлив резултат. Някои проблеми се решават, други не, все още е твърде трудно, коментира Боянова. А най-тежко е в малките населени места, където целият поминък се крепи на една индустрия и от страх, че ще останат без работа, хората не смеят да протестират срещу нарушителите. В такива райони, въпреки голямото замърсяване, екозащитниците се броят на пръсти.

Добре познатото днес сдружение „Дишай, Девня“ е учредено преди три години от само седем жени. „Хората там са били наплашени и само 7 жени се осмелили да излязат с имената и лицата си срещу замърсителите“, разказва Боянова. Самата основателка на сдружението дълги години живяла в Германия, преди да се върне със съпруга си в родната Девня. Но когато се върнали, намерили един тъжен град, който не познавали. Вместо да поемат обратно към Германия, те решили да останат и да направят нещо за града. И така започнала историята на гаржданската организация „Дишай, Девня“, чийто глас днес се чува навсякъде.

Сдружението става разпознаваемо не само във Варненска област, но и в цяла България, именно чрез лицата и гласовете на гражданските активисти, които се изправят пред големите проблеми, прехвърляни десетилетия като горещ картоф между институциите. „Сдружението ни казва „дишай!“ във време, в което хората плашливо са стаили дъх поради страх от загуба на работата и къшея хляб“, посочват от неправителствената организация. Доброволците на „Дишай, Девня" са подкрепени от известни личности, като писателката Здравка Евтимова, спортната легенда Мануела Малеева, пулмологът проф. Коста Костов

През декември 2022 г. по инициатива на сдружение „Дишай, Девня“ се състоя среща в Министерството на околната среда и водите за проблемите в Девня, на която граждански организации и хора от Варна и Девня се обявяват против плановете за огромни инсталации за горене на боклук. „Очакваме институциите да направят оценка на въздействието на всички предвидени инсталации за общо 800 000 тона боклук годишно. И да не допуснат тровенето на въздуха на България с горене на огромни количества вносен боклук. Очакваме и проверки за незаконни нови инсталации, прикривани като обновяване на стари. Натрупването на инсталации за изгаряне на боклук и складирането на множество опасни производствени отпадъци в близост до Варна е тревожно за институциите и гражданите“, предупреждават от сдружението на сайта си.

И докато в Девня гражданската организация набира популярност и подкрепа, то в Гълъбово борбата за чист въздух продължава да е самотно занимание. Там един човек наистина се е превърнал в знаме на битката срещу замърсителите – Стефан Николов, който вече 5 години алармира за бълващия черни пушеци ТЕЦ „Брикел“ и се опитва да накара институциите да предприемат мерки

„Тук само двама-трима човека се занимаваме активно с проблема, затова дори нямаме учредена местна организация на „Дишай, България“, казва Николов. Той обяснява, че хората се притесняват и от местната власт, и от силата на бизнеса, затова се страхуват да протестират. „Има и хора, които вярват на манипулациите, че ако ТЕЦ-ът не работи, ще се наложи да внасяме енергия, а това изобщо не е вярно – централата съвсем не е толкова важна за енергийната система“, коментира Николов

„Правим периодично протести, но без никакъв резултат, безсилни сме да се справим с проблема, защото нито държавата, нито съдът са на страната на гражданите в този случай“, казва без надежда екозащитникът. Заради неговите непрекъснати писма, жалби и сигнали, миналото лято са направени проверки в ТЕЦ Брикел и се установява, че централата нарушава екологичните норми, след което местната регионална инспекция по околна среда издава заповед за спирането на Брикел. ТЕЦ-ът обаче веднага оспорва заповедта в съда и я спира. „И продължава да си работи, и да си пуши, а на нас не ни остава друго, освен да пускаме снимки в социалните мрежи“, казва с огорчение Николов.

„Държавата трябва да има по-строга политика към нарушителите, а самият бизнес трябва да бъде отговорен към опазването на околната среда и да инвестира в пречистващи инсталации“, казва в тази връзка Боянова. За да даде гласност на проблемите, Националното обединение прави различни акции в страната, организира срещи с министри и с представители на местните власти.

Какви решения предлагат екоактивистите

Само три месеца след официалното учредяване, организациите от „Дишай, България“ изпращат опакован въздух от населените си места до Министерството на околната среда и водите по случай Международния ден на чистия въздух 3 септември. „Това беше напомняне за вредните газове и прах, които се налага да дишат жителите на българските градове. Пакетите – в буркан, в плик или в кутия – бяха придружени със специална декларация, която напомня, че правото да дишаме и да живеем в здравословна среда е общовалидно. Нашата страна е на едно от водещите места в света по починали заради мръсен въздух, затова настояваме за по-широки възможности за контрол и по-ефективни наказания за замърсяването в атмосферата“, обяснява Боянова

Това е и основната задача, която неправителствената организация си е поставила за тази година – да организира консултации с експерти и юристи и да се предложат законодателни промени, които да затегнат контрола и санкциите при замърсяване на въздуха. „Институциите трябва да реагират превантивно, а не след замърсяването. А санкциите трябва да са сериозни, защото в момента глобите са смешни за големите замърсители, те си ги плащат и продължават да замърсяват“, коментира Румяна Боянова

Друг голям проблем, за който алармира националната мрежа, е липсата на модерна техника за изследване на въздуха. На повечето места измервателните станции са отпреди 20 години и освен това не са актуални, защото градовете са се променили. В София има много измервателни станции, но повечето не отчитат реалното замърсяване, защото не са на правилните места, сложени са в паркове и градинки, далече от автомобилния трафик, дава пример Боянова. Тя и колегите й от няколко години правят паралелно измерване на замърсяването на въздуха в София и често резултатите им се разминават с официалните станции.

България има нужда и от купуването на техника, която да изследва съдържанието на миризмите, защото проблемът е на много места в България. За това първо алармират екоактивистите в Русе, където има множество сигнали за неприятни миризми във въздуха. В края на миналата година само за два месеца те са над 100, затова русенци настояват пред МОСВ за купуването на такава апаратура и създаването на лаборатория в България, която да изследва какво съдържа дадена проба въздух.

Националното сдружение обобщава 8 основни искания за подобряване на качеството на въздуха у нас и ги записва в декларация, която изпраща до институциите в края на 2022 г. с настояване за по-ефикасни мерки.

На първо място е искането за качествен контрол върху работата на индустриалните инсталации, замърсяващи въздуха и издаването на разрешителни за нови производства. Екоактивистите посочват, че контролът трябва да се осъществява денонощно, включително през почивните дни.

Второто искане е да се прекрати изгарянето на отпадъци и биомаса в топлоелектрическите централи. От „Дишай, България“ са категорични, че трябва да се изпълнят европейските цели за компостиране, рециклиране и намаляване на отпадъците чрез инвестиране в необходимите системи за по-ефективно управление на отпадъците.

Друго искане е да се ускорят програмите за подмяна на отоплението на дърва и въглища в бита с екологични алтернативи. По отношение на транспорта екоактивистите настояват за въвеждане на нискоемисионни зони.

„Дишай, България“ е чисто гражданска инициатива, посочва Боянова и подчертава, че обединението не се финансира отникъде. Националната мрежа се опитва да постигне резултати чрез гражданска активност, като в каузата за чист въздух се включват хора на различна възраст, с различни професии и интереси, обединени от общата цел. И на места сдружението вече решава проблеми, които с години са били прехвърляни между институциите

Ненапразно мотото на националната мрежа „Дишай, България“ е „Заедно дишаме по-леко“.