Спаси Странджа – спаси сърцето си

Рeмина е на 24 години. В момента е студент в специалност „Право“. Ремина е завършила „Психология“ и „Международна публична политика“ в Англия и в момента се занимава с инициативи, свързани с темите климат и енергия. Интересува се от опазването на природата и права на човека. В свободното си време танцува класически балет.

„Профилът  ѝ“ е на активен млад човек, който е отворен към света и проблемите на обществото. Един от онези млади хора, от които страната ни се нуждае и които зове, за да се издигне отново от пепелта, както го е правила вече много пъти във вековната ни история.

Връзката ѝ с морето и природата е неразделна част от живота ѝ и я кара и по-късно да посещава любимия си Синеморец през лятото, заедно със своите приятели – Веселин, който учи „Философия” в университета Дартмут, САЩ; Мария, която учи „Психология” в университета Бат, Англия; Никол, която учи „Бизнес администрация” във Виенския университет, Австрия, Любен, който учи „Журналистика и филмово изкуство” в Щатския университет Колорадо, САЩ,  Яна, която учи в университета Минерва, САЩ,  Деница, която е завършила „Урбанизъм” в УАСГ, Елена, която е завършила бакалавър по „Архитектура” в университета Манчестър, Англия и „Урбанизъм и социални промени” в Кралската датска академия за изкуства, Дания, и Йоана, която завършва „Политология и международни отношения“ в университета Бат, Англия, а после специализира в управление и опазване на околната среда в Холандия. Впоследствие се присъединяват и още съмишленици и приятели. Всички те се връщат всяко лято, притегляни от онези невидими нишки, които ни свързват с родната земя.

Йоана винаги е знаела, че ще се върне в България и ще работи за развитието на активно гражданското общество, едно по-светло и устойчиво бъдеще и опазването на уникалната ни природа. Когато за първи път посещава Синеморец и местността като дете през един дъждовен май, разбира, че няма да е за последно. „Въпреки вятъра, дъжда и студа през този майски уикенд, усетих вълшебството и силата на природата в този край. В сърцето си знаех, че винаги ще се завръщам там. Бях омагьосана.“

Това, което ги отличава от много млади хора в България обаче е, че тяхната връзка с родната земя е жива и пълноценна. Те не могат да стоят безучастни към нейните злощастия и по-точно към онези процеси и проблеми, които рефлектират върху всички нас и чието решаване е в силите и възможностите ни. Така, обединени привидно от желанието да се забавляват през лятото, те се свързват още по-силно помежду си, създавайки една от младите и действени граждански организации в страната ни – „Спаси Странджа“.

„Година след година наблюдавахме промените на Синеморец и цялото ни Черноморие“, разказва Ремина. – „Питахме се как можем да спрем това обезличаване на  красивото ни крайбрежие. Говорихме с някои от местните хора, които противно на насаденото в обществото мнение не подкрепят и не харесват тези процеси – поне тези от тях, които виждат бъдещето си тук – в Синеморец. Решихме да не стоим безучастни и да направим нещо, за да съхраним това, което обичаме и е част от сърцето ни“, разказва ни Ремина. Така неформалната приятелска група прераства в гражданска организация. През ноември 2021 регистрират сдружение в обществена полза „Спаси Старнджа".

„Не мога да стоя безучастно, докато неглижирането и неспазването на правила и мерки, както и нехайството на отговорните лица, допринасят за унищожаването на биоразнообразието, замърсяването на почви, води и въздух, а застрояването без мисъл за нуждите на хората и природата продължава. Преустановяването на този вреден модел зависи от нас, гражданите,  хората, които искат да живеят с повече зеленина, чист въздух, море и по-малко бетон“, споделя още Йоана, част от ръководния екип на „Спаси Странджа”.

„Искахме да погледнем на проблемите „генерално“, да мотивираме обществеността да осъществи контрол над местните и национални власти, за да се промени този неустойчив модел“, допълва Ремина. „Виждаме как зимата селата наоколо се превръщат в призрачни градове след активния сезон - презастроени, грозни и тъжни градчета, в които хората често нямат достъп до ключови услуги като здравеопазване. Искахме това да се промени, да има устойчив и работещ  модел за тези места, в който да участват местните хора и който пълноценно да използва природните дадености на района и Странджа планина“.

Яна, която е на 19 години и също е част от сдружението, разказва, че към каузата „Странджа“ са я привлекли хората и мястото. „Видях възможност да свърша нещо полезно за кауза, която ме вълнува дълбоко. Това е една от тези каузи, която е важна за нас като общество, една от тези теми, за които много се говори, пък далеч по-малко се действа. Тези размишления, а и това, че попаднах в тази ситуация заедно с приятелите ми, ме подтикнаха да искам да променя средата. Впоследствие разбрах, че всъщност всеки, ама наистина всеки, има с какво да допринесе, стига да има желание.“

„Преди години избрах Синеморец за дестинация на своята лятна ваканция. За мен морето е много специално и не бих казала, че ходя където и да е. С него се чувствам наистина жива. Селото и Природен парк „Странджа“ са част на България, където човек се чувства на края на света. Там е събрана толкова много природа, натурална красота и истинност. Странджа е мистична планина с неповторима история. Точно затова сметнах, че искам да бъда част от тази група хора, която се бори да запази природата на това място“, разказва Никол, която също е част от екипа на организацията.

Те са с различно образование, интереси, но това, което ги обединява, е общото им верую, че всеки един от нас може да предприеме действия да запази и подобри местата, които обича – нужни са само малко упоритост и вдъхновение.

Една от първите им инициативи е късометражният филм „Гласовете на Синеморец“. В него местни синеморци се обръщат към министъра на околната среда и водите, който по закон е „призван“ и овластен да осигури защитата на природата на селото, намиращо се на територията на природен парк „Странджа“ и в две защитени зони по общоевропейската мрежа „Натура 2000“.

Друга скорошна инициатива на сдружението е фотоизложбата „Странджа – просторите на нашето несъзнавано“, която включва кадри от природата и живота на обитателите на странджанските села. Целта на изложбата е да покаже част от красотата и историята на Странджа, но и да подчертае нуждата да я опознаем и да се грижим повече за нея. Заснети са част от забравените кътчета в природния парк и житейските истории на странджанци, както и уникалната природа, която ни подтиква да се завръщаме винаги там – в Странджа. Изложбата е представена първо в София през май 2022 г., а след това гостува и на бар „Кораба” в Синеморец, като привлича голямо обществено внимание и подкрепа от различни хора и организации, сред които урбанисти, социолози и експерти от Института по тракология при Българската академия на науките (БАН).

„Чудихме се кой е най-добрият начин да ви разкажем повече за красотата на Странджа и за нуждата да се грижим за нея. Искахме да кажем нещо интересно за биоразнообразието на природен парк „Странджа“, което е от значение за цяла Европа, и за архитектурата на странджанските къщи, които са едни от най-емблематичните в България. И да отправим вълнуващо послание към институциите, от които зависи опазването и развитието на най-голямата защитена територия в България. След дълго умуване ни хрумна, че личните истории на странджанци ще предадат тези послания много по-въздействащо“, споделя екипът. И така опитът и спомените от миналото на местните хора поемат по света през обективите на камерите, за да достигнат до умовете и сърцата на хиляди хора.

Никол, която участва и със свои снимки в изложбата, разказва за мотивите си да участва в нея. „Много хора не знаят за Странджа, не познават нейните природни дадености и история. Затова се изгубихме нарочно, за да можем наистина да се потопим в нейната енергия. Това пътешествие беше не само връщане във времето преди забързания живот в големия град, но и възможност да се вдъхновим и да сме в едно със себе си. В Странджа хората гледат на живота мащабно, наслаждават се на истинските неща. Природата, културата и хората в Странджа ме убедиха в оптимизма, отзивчивостта, добротата и красотата на простичкото, което все по-често забравяме. Нашето креативно отражение на това усещане бяха фотографиите. Искахме да покажем на другите хора как сме видели Странджа, да разкажем интересни истории и да ги накараме да се замислят в какъв свят искат да живеят и колко ценна е природата за нас като общество“.

Днес екипът на сдружението работи по новия си проект – художествения късометражен филм „С бетон на море“. За него привличат млади кинематографи – настоящи и завършили студенти по актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ и други съпричастни на темата съидейници – за да направят един докосващ сърцето филм за морето, който да въздейства на обществеността, така че тя да оцени процесите, случващи се по Черноморието.

Младежите застават зад идеята, че все още можем да опазим българското Черноморие. „Все още можем да се разхождаме по дивите плажове и гори, но и да развиваме устойчиво местни бизнеси и туризма, опазвайки тези ценни природни дадености. Изборът е наш дали този кошмар ще се превърне в реалност. Този избор зависи от нас”.

.

„С този филм искаме да обединим всички ни, да започнем конструктивен диалог за проблема с недоброто устройствено планиране по Черноморието и околните населени места, което се извършва за сметка на природните дадености и защитени местности в природния парк. Филмът играе с понятията „реалност” и „хиперреалност” под метафората на съня и предава посланието, че все още можем да преобърнем тази практика и да развиваме Черноморието в хармония с природата.”, разказва още Йоана, част от управителния съвет на сдружението.

Филмът е част от по-голяма цел на организацията, която включва проучвателни дейности, които да изследват градоустройствените, екологичните и социалните предизвикателства на Синеморец и района. Те ще ги осъществяват заедно с партньори и експерти, искат да въвлекат активно местните общности и заедно с тях да намерят решения за развитието на селото и местността, които да са природосъобразни и устойчиви във времето, но същевременно развиващи туризма и местните бизнеси.

През 2021 година сдружението получава „приз за решителност” от наградите „Героите” на TimeHeroes заради своята гражданска непримиримост и опитите да спрат застрояването на Синеморец и Черноморското крайбрежие. Така усилията на младите хора не остават незабелязани от обществеността и получават подкрепа и от други дейни граждански организации. През 2022 година сдружението е номинирано за Годишни награди за биоразнообразие и климат за 2022 г. на Българска фондация „Биоразнообразие“, в категорията „Активист на годината“. През септември 2021 г. „Спаси Странджа“, с помощта на Българска фондация „Биоразнообразие“, подава сигнали до МОСВ, ДНСК и Върховна административна прокуратура за обявяване за нищожни на осем разрешителни за строежи в с. Синеморец. Авторите апелират за проверка по случаите, търсене на отговорност по Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети и за „премахване на незаконното строителство и възстановяване на териториите до състоянието преди него“. Кампанията им продължава със среща с МОСВ и искане отново да се задейства процедурата за План за управление на Природен парк „Странджа“, дарителска кампания в партньорство с BaseCamp и писмо до президента Румен Радев. Организацията инициира и кратката поредица „Асен Йорданов разказва“ – серия от 4 интервюта с Асен Йорданов от Биволъ, които разказват за историята на застрояването на Природен парк „Странджа“. Видео поредицата достига до над 70 000 потребители във Фейсбук, а някои от частите са споделяни над 500 пъти.

Битката на „Спаси Странджа“ не е просто битка за Синеморец и любимото място за прекарване на лятото. „Вярваме, че когато споделяме, говорим и търсим решения за проблемите, които ни заобикалят, палим огънчето, с което заедно можем да направим опазването на природата реалност“, споделя единодушно екипът на организацията. Всички членове на сдружението се чувстват близки до природата и нещо повече – вярват, че тя е важен ресурс за просперитета на регионите, на България, на света, на идните поколения. Тези млади хора са направили и следващата стъпка след „осъзнаването” – поели са своята отговорност в ръцете си и с вяра и смелост вършат своята част от най-важната ни задача на тази Земя – да оставим след себе си един по-добър свят на децата ни!

Можете да последвате „Спаси Странджа” в социалните мрежи Фейсбук и Инстаграм.