Харта на основните права на ЕС. Права на детето

Не подлежи на съмнение и дебат необходимостта от специална грижа за децата. Това произлиза от специфичните им нужди като индивиди, които растат и се развиват, т. е. не са напълно „завършени“, поради което са по-слаби. Това произхожда и от разбирането, че за да расте едно дете, да стане пълноценно и да развие потенциала си, то трябва да има осигурена адекватна физическа, психологическа и емоционална среда. 

Много международни документи, включително и Хартата за основните права на ЕС, кодифицират това разбиране. България като държава е ратифицирала както Конвенцията за правата на детето на ООН, така и Хартата за основните права на ЕС. Това обаче не води автоматично да повишаване на качеството на живот на децата и спазване на правата им, което дава огромно поле за работа на голям брой неправителствени организации. 

С дейността си те полагат грижа за децата – по определена тема или по-цялостно. Защото грижата за децата е многоаспектна – детето има право на най-високи стандарти на здравеопазване (с акцент върху превенцията), има право да се възползва от социална сигурност, на жизнен стандарт, който позволява физическо, умствено, духовно, морално, културно и социално развитие. Най-общо детските права можем да обособим в три основни групи – закрила, участие и предоставяне. 

Голяма част от неправителствените организации в България с фокус върху децата са обединени в Националната мрежа за децата (НМД). 

НМД е най-голямото обединение на граждански организации, експерти, правозащитници и активисти, които работят с деца и за деца и семейства в цялата страна. Обединява над 130 организации. Освен това има сформирани две мрежи в Мрежата – Младежка мрежа „Мегафон“, в която членуват деца и младежи над 14 години от цялата страна, и Мрежа за правна помощ. През 2023 година близо 10 000 професионалисти от организациите в Мрежата са подкрепили над 150 000 деца и 20 000 семейства (Годишен отчет на НМД за 2023 г.). 

За работата на Мрежата разговарям с Георги Еленков, директор „Политики за децата“ в НМД. 

Правото на живот, оцеляване и развитие, на държавна грижа за здравето на децата ни са част от разбирането за „предоставяне“. Но, когато държавата не успява да се справи, влиза в сила принципът „Помогни си сам…“. Много тежки за разказване лични истории стоят в основата на организациите, свързани със здравословното състояние на децата. Такива са сдружение „Спина бифида и хидроцефалия“, сдружение „Нашите недоносени деца“, фондация „За децата с церебрална парализа”, сдружение „Асоциация на родители на деца с бъбречни заболявания” и много, много други. Те се борят за оцеляването на децата с тежки аномалии и разстройства всяка секунда, със спиращ дъха кураж и с вярата, че всички тези дечица имат право на живот и достойнство. 

Друга важна кауза е подкрепата за децата с белтъчно калорийно недохранване. Зад нея застават сдружение „Общност Мостове“ и 20 други НПО, много лекари, НМД като цяло, за да могат тези деца да получават като грижа от държавата диетични храни със специални медицински цели. 

„Две години заедно водим тази битка“ – разказва Георги Еленков, директор „Политики за децата“ в НМД, – „за да може, както в други държави, децата да получават лечебна храна. Успяхме да се преборим за това да се приемат два кода, чрез които държавата да реимбурсира ( възстановява) средства за такава храна. Оставаше една последна административна крачка преди такава храна реално да стигне до децата и възрастните, а именно – да се приемат указания за работа със списъка с диетични храни. И тези указания бяха приети изведнъж, на коляно. Те са страшно ограничени като списък и дискриминационни спрямо децата и възрастните. В него се казва, че на децата до 18 г., които са с белтъчна недостатъчност, ще се осигурява медицинска храна само ако те са сто процента на ентерално хранене (със сонда през носа или устата), което изключва всички други деца, всички други случаи на заболявания и тежки състояния, при които има смесено хранене, при които лечебната храна е допълваща. А броят на тези деца е висок. Втората дискриминативна линия в тези указания касае това, че лица над 18 години могат да получат реимбурсация на диетични храни само ако се хранят със сонда или стома. Това е крайно дискриминативно, тъй като идеята е, когато е поставена сонда или стома, човекът бързо да бъде изведен от това състояние. С тези указания излиза, че ние караме хората над 18 г., които страдат от белтъчно калорийна недохранване и имат нужда от лечебна храна, за да оцелеят, фактически да си поставят сонди или стоми, за да могат да получат лечебна храна. Ние веднага атакувахме този акт пред ВАС, веднага поканихме деца и възрастни да ги представляваме пред Комисията за защита от дискриминация, написахме много становища, проведохме срещи с МЗ и Здравната каса.“ 

По темата за детското и майчиното здраве НМД застъпва и много други каузи като повишаване на ваксинопрофилактиката, взимането на спешни мерки за кризата с кадрите в здравеопазването, повишаването на качеството и разширяването на обхвата на акушерската грижа в България, планирането на мерките за преодоляване на драстичните регионални различия в достъпа до майчино и детско здраве. 

Много са застъпническите каузи, свързани с ранното детско развитие. Да се осъвременят спешно практиките в системата на родилна грижа в България; да се провежда ранен скрийнинг; да се увеличат като брой и да се диференцират спрямо нуждите патронажните посещения в рамките на профилактичните детски прегледи; да бъдат приети стандарти за акушерки и да се осигури самостоятелно упражняване на услуги към програма Детско здравеопазване на НЗОК за акушерки, които са финансирани от бюджета на касата. И по-стратегически – да се изгради стратегия за ранно детско развитие с хоризонт до 2030 година. Защото в момента държавата подхожда „на парче“ към темата. 

Като част от усилията за добра здравна грижа за българските деца е борбата за създаване на национална многопрофилна детска болница. 

„Ние сме в сърцето на каузата за истинска детска болница – ние и много други организации като фондация „Даная“. И това е още от 2017 г., когато тази гражданска инициатива беше създадена от педиатри, от родители, от НПО-та. Благодарение на нашето застъпничество, онзи гротесков строеж в двора на Александровска болница беше изоставен, така че да се мисли за нова сграда, която да е адаптирана към нуждите на децата и семействата. Да бъде изградена след внимателен анализ не само на нуждите на конкретното болнично заведение, а въобще на проблемите на педиатричната грижа в България. Да бъде в синхрон с цялостна реформа на системата на педиатрична грижа в България и в системата на детско и майчино здравеопазване, за да не повтаря всички хронични проблеми на системата. Нейното изграждане да почива на предварителни анализи, на добре премислена кадрова политика, на добре премислена стратегия за това как да се обединят съществуващи клиники в новата болница. Щастливи сме, че тази тема – преди маргинална и в периферията на обществения интерес – се пренесе в предизборните програми на всички основни парламентарно представени политически сили, припозната е и от президента“ – разказва защитникът на детски права. 

„Вече се направиха важни крачки, изготви се анализ на нуждите от Европейската инвестиционна банка, създаде се Обществен съвет, в който участват граждански организации. В 49-ото Народно събрание, с абсолютно мнозинство от присъствалите, 166 народни представители, гласуваха за ускореното й изграждане. Служебният министър д-р Галя Кондева взе решение да се създаде междуведомствено звено, което да следи темата и да осигури приемственост в тези турбулентни политически времена и текучество на експерти. И тук ето друг проблем – много пъти срещаме липса на активност от институциите не защото нямат нежелание, а от постоянното текучество на хора. Така се налага да рестартираме всичко от буква А всеки път, при всяка смяна на кабинет. На моменти това е изключително демотивиращо и предизвикателно за нашата застъпническа работа. 

Наскоро в Министерството на здравеопазването се проведе среща между всички органи и институции, ангажирани с изграждането на детската болница, и се планира всичко да се прецизира в кратки срокове – параметри, брой легла, операционни зали, кабинети за консултации, както и да има 3D проекти на всяко помещение. Паралелно да се изгради функционална програма, описание на потоците пациенти, персонал и посетители, така че да се осигури ефективен достъп на родителите и контакт с техните деца, план за оборудване, анализ на нуждите.“ 

Участието е една от основните групи права и включва участие в различни дейности, насърчаване на децата да познават и ползват правата си, да имат мнение и то да се зачита, да имат достъп до и право на достоверна информация и много други. 

Младежка мрежа „Мегафон“ като инициатива на НМД работи точно в тази посока. В нея членуват деца и младежи над 14 години от цялата страна. „Те са изпратени от наши НПО членове от цялата страна, включително деца от резидентна грижа или от непривилегировани и уязвими общности“ – обяснява Георги Еленков. – „В рамките на две календарни години ние не просто ги обучаваме по права на човека, не просто ги ангажираме в младежки лагери, а ги включваме в сърцето на всяка своя гражданска инициатива. Така например, когато отидем в парламента да представим своя мониторингов доклад „Бележник“, на равна нога с нас са и младежите, които поставят пряко свои автентични въпроси. И е прекрасно да видиш как за две години деца, които идват често пъти от много тежка среда, от много трудни семейства, деца в конфликт със закона, деца от резидентна грижа, деца, ползващи услуги – да видиш как те се превръщат в младежки лидери, заразени с духа на гражданския активизъм. И тяхното демократично и гражданско участие е гарантирано за цял живот. Така ще възпитават и своите деца.“ 

Мрежата ежегодно провежда мащабен форум за младежи Voice it. Миналата година са участвали над 280 деца и възрастни от цялата страна. А българският премиер не просто открил събитието, а останал в панел с въпроси и отговори директно от деца. „Това е целта ни – да дадем сцената, да дадем трибуната на самите деца, те да си напишат сценария, да определят основните теми на форума, ние само да поканим политиците. После децата сами да общуват с институциите, да им поставят въпроси, да ги предизвикват, включително с критични коментари“ – вълнува се Георги Еленков. – „Общото послание на форума е повече детско участие, но не като масовка, а съдържателно. Ние се застъпваме дори за това да има детска версия на закони, на политики и стратегии, на рамкови документи, които са свързани с живота на децата и младежите, така че те да бъдат достъпни и децата да се запознаят съдържателно с тях.“ 

Част от участието е и възможността за ученическа медиация. НМД заедно с Професионалната асоциация на медиаторите в България, с плевенското сдружение „Виа Хуманика“ и асоциация „Родители“ застъпват каузата за това деца да бъдат учени как да водят преговори. Да създават толерантна среда, да спомагат да има мирна обстановка в класната стая. Не да бягат при директора, когато има конфликт, а напротив – когато има насилник и жертва, те като странични наблюдатели да имат проактивна роля за това да спомогнат двете страни в конфликта да се чуят една друга. 

Третата група права е „закрилата“ - всяко дете има право на закрила от действие или поведение, което е в негова вреда /дискриминация, наркотици, сексуално малтретиране, насилие небрежно отношение от страна на родителите/, а държавата трябва да осигури среда, в която тези права да са достъпни и да подпомага семействата в осъществяването на тази закрила. 

Асоциация „Родители“, един от най-дейните членове на НМД, работи в тази посока, поддържайки Национален център за безопасен интернет. Този център обработва хиляди сигнали за онлайн тормоз, за онлайн насилие над деца и възрастни. Поддържа и гореща консултативна линия, в която деца и възрастни в пряк досег с деца и младежи могат да получат насоки и помощ за това как да подкрепят деца, жертви на онлайн тормоз и насилие. 

През 2023 година центърът регистрира рекорден брой сигнали за насилие над деца онлайн – над 46 000 случая, 95% от които са за сексуално насилие – изпращане на неприлично съдържание; покани детето да изпати голи снимки; тормоз, свързан с физическият интегритет. „Затова наша кауза е Националният център да бъде разпознат като приоритет от държавата и да спре да се издържа от дарения“ – обяснява Георги Еленков. – „Уви, нарастват случаите на онлайн посегателства, на психически тормоз и сексуални посегателства онлайн. Националният център си партнира много ефективно с дирекция „Киберсигурност“ към ГДБОП, върши изключително важна работа.“ 

Фондация „Център Надя“ поддържа години наред Националната телефонна линия за изчезнали деца. Линията е безплатна и денонощна, приема сигнали за изчезнали деца и предоставя подкрепа за семейства, включително терапевтична помощ, в случаите, когато има отвлечено или избягало дете, дете търсещо помощ, дете в риск. 

Когато говорим за „предоставяне“, тук влиза и закрилата от страна на държавата от употребата на наркотици, отвличане и превенция на девиантното поведение, което понякога води до сериозен сблъсък със закона. „В тема правосъдие за деца имаме много препоръки“, разказва Георги Еленков, –„зареформа на системата за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Уви, тази система остава нереформирана, все още интернират деца в т. нар. Възпитателни училища интернати (ВУИ) и Социално-педагогически интернати (СПИ) – деца с крайно различни прояви – от каране без книжка, до жертви на проституция или наркотични вещества. И те се затварят заедно, като естествено рискът от криминализация става много висок. Застъпваме се за реформа на системата и за превенция на детската криминализация.“ 

Основна инициатива на НМД е мониторинговият доклад „Бележник“, с който вече тринадесет години подред се поставя оценка на държавата по шестобалната система за това как се е справила в грижата за децата в девет тематични области - Благосъстояние, Семейна среда и алтернативни грижи, Закрила от всички форми на насилие, Правосъдие, Ранно детско развитие, Образование, Здравеопазване, Спорт, култура и свободно време и Детско участие. 

„В тези 13 години оценката, уви, винаги е била около Среден (3). Тази година за пръв път помръднахме и държавата получи Добър (3.59)“ – коментира Георги Еленков. – „Материалите в доклада се подготвят от 41 автори – външни оценители, представители на НПО, на международни организации. Така че бележникът е есенция на експертизата и теренния опит на десетки експерти и десетки организации в цялата страна.“

„Също така има и една друга компонента. Ние всеки път анкетираме деца и родители, възрастни, които работят с деца – учители, педиатри – така че и те да дадат своите оценки и обратна връзка. И тази година в Бележник 2024 анкетирахме рекорден брой деца и възрастни от цялата страна – над 3200.“ 

Георги отбелязва, че политическото безвремие напоследък „отваряше прозорец“ за това политиците да се обединяват около национални теми, които са с голяма значимост като националната детска болница. Че се наблюдава известен прогрес в политиките за децата – те са от малкото, които пораждат възможност за консенсус и чуваемост между носителите на властта. „И ние в НМД настояваме винаги за това, че трябва да има повече политики в подкрепа на децата и семействата и по-малко политика на гърба на децата и на гърба на страховете на родителите. Да има свързаност между системата за закрила на детето, системата за социални услуги, здравеопазване и опазване на детското и майчино здраве, образование, системата на правосъдие. Въпреки малко по-високата оценка, работата остава „на парче“, няма свързаност, има много дезинформация, твърде много предизборен популизъм. Пример за това е, че пета поредна календарна година ние нямаме Национална стратегия за детето.“ 

Бележникът е публикуван през април, представен е в парламента пред институции и народни представители и е достъпен онлайн. Негов съкратен вариант може да бъде прочетен тук. Пълният вариант е достъпен тук.

Заедно с Асоциацията на българските анимационни продуценти се застъпваме за това в програмното съдържание на БНТ, включително в четирите ефирни канала на БНТ, да има много повече културни и образователни програми, насочени към деца, и то с високо качество. Застъпваме се заедно с Асоциацията на журналистите за това да има по-етично отразяване в медиите и в социалните мрежи на случаи, свързани с деца, включително жертви или свидетели на насилие.“ 

Една от суперсилите на НМД е оформилата се в нея Мрежа за правна помощ. Тя представлява неформално обединение на правозащитници, на активисти от различни граждански организации и институции, например Комитетът по правата на детето към ООН. Мрежата за правна помощ подпомага юридически НМД и нейните членове в техните каузи, както и води стратегически дела. „Сега се застъпваме за това всяко дете и всеки възрастен с белтъчно калорийно недохранване да има осигурена лечебна храна за домашно ползване“ – дава пример Георги Еленков. – „Често пъти като изпратим едно становище, от колкото и НПО-та да е подписано, институциите някак не се трогват. Когато обаче атакуваме административен акт по съдебен ред и когато заплашим с производство на нашата Мрежа за правна помощ пред Комисията за защита от дискриминация, веднага виждаме как институциите се активизират и дават отговор.“ 

Ето го смисъла да има един жизнен, силен и ефективен граждански сектор. Той е обединен, действа бързо и има чуваемост в различни консултативни процеси и експертни общности. „Затова трябва да ги има НПО“ – категоричен е Георги. – „Много хора от широката общественост се питат за какво трябва да има една застъпническа организация. Те разбират НПО, които събират дарения и оказват пряка помощ, но не разбират каква е ползата от застъпничеството. Защото няма как тези хора лично да се срещнат с управителя на НЗОК и да представят застъпнически как трябва да изглеждат указанията. Няма как те да го водят това застъпничество дългосрочно. Ние сме техния глас.“ 

Визия от кампанията „Стани защитник на детето“ 

„В политическия отдел на секретариата на НМД сме четирима души и участваме общо в над 25 работни групи на национално ниво. Но нашият опит показва, че това само да си седим в работни групи, да връщаме становища, коментари, предложения не е достатъчно. Трябва много активно да се води диалог с народните представители. За това шест парламентарни избора подред ние провеждаме кампанията „Стани защитник на детето“ – обяснява Георги Еленков. –„С нея каним кандидати за народни представители от всички политически сили да подпишат декларация „Стани защитник на детето“, с която да декларират, че ще бъдат защитници на децата като народни представители, че независимо какви са техните политически и идейни различия, по базисни въпроси, свързани с децата и семействата те ще гарантират чуваемост и синхрон по между си. И над 150 политици от тези 6 кампании от десетки партии и коалиции са подписвали нашата кампания. Впоследствие тези от тях, които станат народни представители, сформират т. нар. неформално обединение „Парламентарна група за децата“ и ние в хода на дейността на парламента се допитваме до тях, запознаваме ги с Бележника, изпращаме им становища и препоръки, застъпваме се пред тях, така че да рационализираме техния диалог, да ги сближим, да изградим мостове по между им по детските теми и по темите за семейства с деца в България.“ 

За пръв път, съвместно с Юрочайлд, кампанията „Стани защитник на децата“ се провежда и в Европарламента. „Там имаме също специална декларация, с която кандидатите за европейски парламент, са поканени да гарантират, че през мандата 2024-2029 година в своята работа ще поставят ясен и траен фокус върху децата и семействата. В Декларацията има вплетени конкретни ангажименти – да се възстанови работата на експертната работна група по правата на децата Интергруп, да се търси оценка на въздействието върху правата на децата за всяко законодателно предложение, ЕК да поднови своя ангажимент за приоритизиране на правата на децата и т.н.“ 

За екипа на НМД и за всички организации членове е много важно детският глас, детското мнение и детската гражданска енергия да бъдат използвани ефективно и съдържателно – и това е апелът на Георги Еленков към всички възрастни. 

„Допитвайте се до автентичното у децата, канализирайте тяхната гражданска енергия към съдържателни каузи. А децата имат какво да ни кажат“ – категоричен е Георги Еленков.„Ние наблюдаваме апатия и липса на интерес у голяма част от децата и въобще към доброволчество, граждански каузи, обвързаност с граждански организации, гласуване, протести. Но ако намерим начин да стигнем до тях в тази важна възраст, – когато те са именно деца, преди навършване на пълнолетие, преди да искаме от тях да се включат в гражданския оборот чрез гласуване и осъзнато гражданство – ако успеем тогава да ги мотивираме, ако успеем тогава да им покажем, че има смисъл да си граждански активен, че твоят глас действително може да бъде чут, те ще бъдат заразени с гражданския бацил, с гражданската енергия за цял живот и ще я предадат нататък.“

Източник снимки и илюстрации - Национална мрежа за децата.