Аз съм работил най-различни неща, като най-екзотичното е миньор в уранови рудници в „Редки метали“, но през целия си съзнателен професионален живот съм съм се занимавал с въпросите на децата и семействата. Иначе от 2009 г. работя в Национална мрежа за децата (НМД) – организацията, която обединява усилията на над 130 организации и граждански активисти за детски права. Тогава трябваше да помогна на НМД да подготвят един проект и след като се справих, Управителният съвет ми предложи постоянна работа. Когато започвах, бяхме само 12 организации и един-двама души на трудов договор, а днес НМД обединява 130 организации и в нея са заети 12 души на пълен работен ден.

Простото обяснение е, че работя за промяна на законите за децата и семействата, така че децата да са щастливи в техните собствени семейства и да има добро образование и здравеопазване за тях.

Хората не знаят какво е това НПО, а и да знаят, ни свързват с нещо лошо, нестабилно и объркано. Причините за това са много. Първо, самите НПО-та не говорят на нормален език за това какво правят и как помагат. Второ, гражданското самосъзнание и активност в страната ни са слаби и това идва от образованието ни. Младите хора не знаят какво правят Министерският съвет, Общината, каква е ролята на гражданските организации и пр. Трето, очернящите кампании срещу сектора са толкова огромни, че те идват от различни посоки: от самите политици, както и от външна намеса, така че да се бойкотира демокрацията в страната. Но това е процес не само в България.

Легитимността ни идва от две места. На първо място, от членовете на мрежата, които са обединени с цел да се спазват правата на децата и да помагат на деца, които са подложени на тормоз, на деца, живеещи в изолация, или просто на активни деца, които да имат възможност да се включват в обществения живот. На второ място, нашият международен документ, по който се ръководим, е Конвенцията за правата на децата на ООН. Това е основата, на която сме създадени и сме обединени, за да превърнем детските права в реалност. И както е казал Януш Корчак: „Правата на човека започват с правата на децата“. 

По време на работата по проекта постигнахме много успехи, но най-силно се впечатлих, когато отидохме в Исландия и посетихме исландския омбудсман на детето – заради липсата там на организации като нашата. Впечатлих се от това как една държава, без да има толкова много граждански организации, работи толкова добре. Това, което забелязах, е, че всъщност държавните организации в Исландия действат като неправителствените организации. Близо до хората са и са в постоянен диалог с тях. Докато бяхме в Исландия, видяхме кмета на Рейкявик на улицата да говори с хората; срещнахме министри и държавни служители, които знаеха всичко за ситуацията, в която живеят техните съграждани. Най-голямото ми удовлетворение е, че когато разказвахме за това какво ние правим за правата на децата, те слушаха с голям интерес и от почти всички страни заявяваха, че в някои отношения сме по-напред, имайки предвид контекста, в който работим.

Проектът, който реализирахме, беше много важен за Националната мрежа за децата, защото съвпадна с един тежък за организацията момент с много ограничено финансиране. Ние бяхме на ръба на това да съкращаваме екипа си и да спрем да се развиваме. Така че, на първо място, стабилизирахме организацията. На второ място, запазихме много добри отношения с исландския омбудсман и до ден днешен си разменяме имейли по важни въпроси, тъй като г-жа Салвьор Нордал e председател на Европейската мрежа на детските омбудсмани в Европа. По въпроса Ви дали ще имаме скоро детски омбудсман съм по-скоро песимист, защото политическата обстановка в държавата не е благоприятна за реформи, а и политиките за децата са изместени на много заден план. Въпреки това аз вярвам, че някой ден ще имаме детски омбудсман, защото ние продължаваме да говорим и да се застъпваме за това. За децата на България трябва да има някой, който да ги чува на възможно най-високо ниво в държавата. Такава институция ние нямаме.

Ние бяхме организацията, която направи например детската болница важна тема за политиците. Не може в България да нямаме детска болница и не може здравеопазването ни да бъде в такова състояние без педиатри и медицински сестри, и да се работи по толкова остарял начин в детските болнични отделения. Важна е ролята на организации като нашата, защото те не само посочват проблемите, но и предлагат решения. Ние вече повече от 14 години правим мониторинг на детските политики, представяйки един доклад, наречен „Бележник на правителството“. В рамките на проекта ние подготвихме две издания на този доклад с участието на над 40 експерти и над 3000 деца и възрастни при посочването на проблемите и предлагането на решения за преодоляването им.