Харта на основните права на ЕС. Право на достъп до документи

Вече година българите са свидетели на куража и упоритостта на една обикновена жена, която осветлява незаконни практики на могъщ държавен мастодонт. От 2023 г. Наталия Станчева, медицинска сестра в АЕЦ „Козлодуй“, активно използва Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и подава над 70 заявления до различни институции с въпроси за медицинския център към централата, който се оказа незаконно лечебно заведение. Станчева успя да накара институциите да признаят, че в АЕЦ „Козлодуй“ се извършват неразрешени медико-диагностични дейности в нерегистрирана поликлиника. 

Медицинската сестра обаче стана обект на истинска саморазправа заради това, което е нейно гарантирано право – правото на достъп до информация и до документи. Станчева първо беше уволнена от АЕЦ, после съдът я възстанови на работа. След това срещу нея беше заведено дело за 500 000 лв. заради заявленията й за достъп до обществена информация. 

„Това беше дело-шамар в чист вид“, коментира адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Фондация Програма Достъп до информация (ПДИ), който подкрепяше Наталия Станчева в битката й с институциите.  Известният правозащитник е носител на наградата „Адвокат на годината“ за 2008 г., а през 2014 г. беше избран за член на управителния съвет на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията

Екипът на ПДИ, заедно с Асоциацията на европейските журналисти, дадоха гласност на саморазправата срещу медицинската сестра и усилията им доведоха до оттегляне на иска и прекратяване на делото шамар. „Този случай е много важен пример как един човек успява да пребори системата с кураж и упоритост“, казва адв. Кашъмов

Правото на всеки гражданин да получава информация чрез достъп до документи е гарантирано в Хартата на основните права на Европейския съюз. Чл. 42 регламентира, че „всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава в държава членка или има там седалище според устройствения му акт, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, независимо от вида на техния носител“.

В България защитата на правото на информация неизменно се свързва с гражданската организация Програма Достъп до информация, която вече 28 години изпълнява своята мисия. От създаването си през 1996 г. ПДИ работи постоянно за подобряване на достъпа до информация и участва активно в международни мрежи и инициативи. През тези години експертите на ПДИ са консултирали близо 6000 случая и са водили около 500 дела по Закона за достъп до обществена информация. Благодарение на тяхната правна помощ и представителство в съда граждани, журналисти, неправителствени организации и хора от бизнеса получават хиляди документи годишно, упражнявайки своето право на достъп до информация 

ПДИ е организирала и провела над 650 обучения по проблемите на достъпа до информация, в които са участвали 14 000 държавни служители, представители на НПО, журналисти и студенти.

От 21 години екипът на ПДИ подготвя годишни доклади, озаглавени „Състоянието на достъпа до информация в България“, като препоръките в тях променят законодателство и практики. Последният доклад за 2023 г. беше представен през юли и очертава няколко важни извода.

„От една страна, имаме подобряваща се тенденция за все по-голяма публичност на информацията в интернет, макар че това подобряване става с малки стъпки. От друга страна, много наши препоръки все още не са изпълнени“ – така адв. Кашъмов анализира текущото състояние на достъпа до информация.  

Като най-сериозен пропуск той посочва факта, че България все още не се е присъединила към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи. Конвенцията е първият международен нормативен акт, който гарантира правото на всеки на достъп до официални документи. Тя се отнася до държавите членки на СЕ, но изрично е предвидена и възможността държави извън този географски обхват да я приемат и ратифицират. Според даденото в конвенцията определение „официални документи“ са всяка информация, записана в каквато и да е форма, изготвена или получена и съхранявана от публичните институции. „Много е важно този стандарт да се приеме и в България“, подчертава адв. Кашъмов.

Конвенцията влиза в сила на 1 декември 2020 г. и в момента е ратифицирана от 15 държави.  В годишния си доклад ПДИ посочва, че българското законодателство е в съответствие с Конвенцията и не съдържа пречки за подписването и ратифицирането й. „Министерският съвет е поел ангажимент за подписването й като част от мерките по инициативата „Открито управление“, но конкретни стъпки през 2023 г. така и не се извършиха“, коментира ръководителят на ПДИ.

Неизпълнени остават и препоръките на ПДИ относно Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Неправителствената организация настоява случаите от висок обществен интерес на разследвания за корупция или злоупотреба с власт, засягащи органите на МВР и службите за обществен ред, да не бъдат секретни, нито пък да се позволява унищожаване на класифицирани документи в тази връзка. ПДИ иска законово да бъде ограничена властта за класифициране на такава информация.

Миналата година имаше неочаквана атака към Закона за достъп до обществена информация, което стана повод за нови препоръки на ПДИ към законодателите. Според адв. Кашъмов това е било най-голямата заплаха за закона от неговото приемане преди 24 години. Става дума за поправки, внесени от група депутати от ГЕРБ при обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на ЗДОИ. „Този проект беше изготвен с цел въвеждане на Директивата за отворените данни и повторното използване на информацията в обществения сектор, и беше обсъден с представители на ПДИ.  Между първо и второ четене обаче депутати от ГЕРБ изненадващо внесоха нови текстове, които изобщо не бяха предвидени в първоначалния проект. Това бяха изключително проблематични предложения, които на практика ограничава достъпа до информация. Според поправките на ГЕРБ заявителите по ЗДОИ трябваше да доказват правен интерес от подаване на заявление, предвиждаше се да се събират ЕГН-тата им, както и да се изключат първичните счетоводни документи от понятието за „обществена информация“, обяснява адв. Кашъмов. 

„Тези предложения предизвикаха сериозна реакция от страна на ПДИ и други представители на гражданското общество, тъй като бяха в разрез с международните стандарти. В крайна сметка през септември 2023 г. предложенията на ГЕРБ не бяха приети. Случаят обаче показва, че законодателите трябва да подхождат много внимателно към всякакви промени в ЗДОИ“, коментира адв. Кашъмов. Това е и една от последните препоръки на неправителствената организация – промени в ЗДОИ да се правят само след широки дискусии с експерти и неправителствени организации и всички решения да се вземат публично

Неправителствената организация има сериозни препоръки и към съдебната система, особено към прокуратурата. „Нашата препоръка е съдебната власт да предвиди по-сериозно публикуване в интернет на решения и дела, защото именно липсата на информация е част от проблема с недоверието на гражданите към съда“, коментира адв. Кашъмов. Той и колегите му определят прокуратурата като най-непрозрачната институция заради отказите на държавното обвинение да дава публичност по дела от обществен интерес. 

Миналата година прокуратурата на България беше отличена с антинаградата на ПДИ заради отказа за достъп до обществена информация във връзка с разследването срещу хазартния бос Васил Божков, напомни по този повод адв. Кашъмов. Държавното обвинение беше „отличено“ в категория „Най-абсурден и/или смешен случай за достъп до информация“, след като отказа да даде информация на какъв етап е делото срещу Божков с мотива, че за да бъде предоставена исканата от заявителя информация, същата трябва да е свързана с обществения живот в страната.

Въпреки неизпълнените препоръки, промяна все пак има, институциите в България стават по-прозрачни и това до голяма степен се дължи на работата на Програма Достъп до информация. „Първият пример е самият Закон за достъп до обществена информация, който беше приет през 2000 г. благодарение на усилията на ПДИ“, посочва адв. Кашъмов. – „Ние винаги сме били лидери на обществени дrскусии, участваме активно в работни и в експертни групи, предлагаме законодателни инициативи“.

С участието си в публични дебати, с конкретни препоръки и становища ПДИ допринесе за приемането на редица регламенти, гарантиращи публичност на институциите. Благодарение на усилията на ПДИ гражданите имат безплатен достъп до Търговския регистър в интернет, както и свободен достъп в интернет до регистъра на имуществото и доходите на висши държавни служители. „До 2006 г. декларациите на висшите държавни служители бяха само на хартия и не всеки можеше да ги види. Тогава водехме дело на главен редактор от Ямбол, на когото Сметната палата отказваше информация за висшите държавници с мотива, че не представлява национална медия. Спечелихме това дело и след това регистърът започва да се публикува в интернет, където може да се види от всеки гражданин“, казва адв. Кашъмов

Екипът на ПДИ има заслуги за публикуването на Държавен вестник в интернет, за достъпа до документите на бившата Държавна сигурност, за публикуването на стенограмите от правителствените заседания, за публикуването на държавни договори с частни фирми в интернет. „С анализи и критични коментари помогнахме за промяна на Закона за личните данни, на Закона за класифицираната информация, написахме най-важните промени в Закона за досиетата през 2006 г. за правото на журналисти и следователи да получат достъп до документите на бившата Държавна сигурност, запазихме публичността на Търговския регистър през 2011 г., защото искаха да го засекретят. Зад всяко от тези решения стоят много усилия, дискусии, подготовка на анализи, за да доказваме защо нещо трябва да се направи по-прозрачно“,  коментира адв. Кашъмов

Макар че ЗДОИ се използва широко в страната, българите все още не познават процедурата за достъп до документите на европейските институции, показва практиката на ПДИ.    

„Ние сме член на ЕС от 2007 г. и е много важно гражданите да познават процедурите за достъп до информация на европейските институции. Това право е гарантирано чрез регламент 1049 от 2001 г. за достъп до документи на ЕС.  Регламентът дава публичен достъп до документите на Европейския парламент, на Съвета на Европа, на Европейската комисия, както и на други институции на ЕС. Право на този достъп имат както гражданите на Евросъюза, така и тези, които са засегнати от политиките на ЕС. Например, граждани на Албания, Македония, Турция също могат да искат достъп до документите на ЕС, ако в техните държави се изпълняват европроекти, които примерно засягат околната среда“, обяснява адв. Кашъмов

Той обаче допълва, че българските граждани все още рядко използват този регламент. „Нашият екип познава материята много добре и е готов да консултира всеки гражданин, но досега сме давали консултации основно на някои неправителствени организации, главно по екологични теми. В много редки случаи сме консултирали и журналисти“, казва ръководителят на ПДИ. Адв. Кашъмов напомня, че консултациите на Програма Достъп до информация са безплатни за граждани, журналисти, неправителствени организации.

На 28 септември 2024 г., събота, неправителствената организация за 22-ри път ще връчи наградите „Златен ключ“, които се присъждат по повод Международния ден на правото да знам. През далечната 2002 г. на международно събитие в София, на което домакин е ПДИ, българският екип създава Деня на правото да знам. През 2015 г. 28 септември беше припознат с резолюция на ЮНЕСКО като Международен ден на всеобщия достъп до информация и сега се отбелязва по цял свят, включително в далечна Океания, с различни церемонии. 

На тази дата създателите на празника раздават традиционните си награди „Златен ключ“, както и антинаградите „Вързан ключ“ и „Катинар“

Положителните награди „Златен ключ“ поощряват граждани, неправителствени организации, журналисти и медии да упражняват правото си да търсят информация, а също така и институциите да създават позитивни практики в това отношение.

Наградите „Златен ключ“ са в 4 категории:

1. Гражданин, най-активно упражнявал правата си по ЗДОИ;

2. НПО, най-активно упражнявало правата си по ЗДОИ;

3. Журналистически материал, свързан с правото на достъп до информация;

4. Институция, най-добре организирала предоставянето на достъп до информация.

Тъй като все още много институции не изпълняват задълженията си по ЗДОИ и грубо нарушават правата на гражданите на достъп до обществена информация, се присъждат и 2 негативни награди: 

В момента се приемат номинациите за поредните награди Златен ключ и от ПДИ призовават граждани, журналисти и неправителствени организации да подават номинации на сайта на ПДИ в срок до 15 септември.