Препоръки за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и на защитата на жертивите на престъпления, с които да се подобри достъпът до правосъдие на ЛГТБИ

За ЛГБТИ хората се създават ненужни пречки при взаимодействието граждани-държава, които са вредни не само за общността, но и за цялото общество. Създава се правна несигурност, която лесно може да бъде преодоляна със законодателни решения, които не биха навредили никому.

Линк към страница

Препоръки за законодателни промени по отношение на престъпленията от омраза срещу ЛГБТИ хора в България

Публикацията раззглежда престъпленията от омраза срещу ЛГБТИ хора в България, тяхното значение и прояви, и дава препоръки за решаване на проблема.

Линк към страница

Годишен доклад за престъпления и инциденти срещу ЛГБТИ хора в България през 2020 г.

Докладът е направен въз основа на постъпилите сигнали на платформата wearetolerant.com. Престъпленията и инцидентите са разгледани по вид, честота, среда, в която са извършвани, населено място и други параметри.

Линк към страница

World Press Freedom Index 2023

Световен Индекс за свобода на медиите 2023

Индексът е инструмент за сравнение на степента на свобода на журналисти и медии в 180 страни и територии. При определянето му се използват пет индикатора - политически контекст, правна рамка, икономически контекст, социокултурен контекст и безопасност. За 2023 година България е на 71 място и нивото на медийна свобода се определя като крехко и нестабилно с малко независими гласове, които работят под непрекъснато напрежение.

Линк към страница

World Press Freedom Index 2022

Световен Индекс за свобода на медиите 2022

Индексът е инструмент за сравнение на степента на свобода на журналисти и медии в 180 страни и територии. При определянето му се използват пет индикатора - политически контекст, правна рамка, икономически контекст, социокултурен контекст и безопасност. За 2022 година България е на 91 място.

Линк към страница

Укрепване на процесуалните права на лицата с интелектуални и/или психосоциални увреждания

Изследването резглежда как се прилага Препоръка на Европейската комисия от 27 ноември 2013 година относно процесуалните гаранции за уязвими лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство 2013/С 378/021 в Австрия, България, Чехия, Литва и Словения. Направен е правен и практически анализ. Специално внимание е отделено на съществуващите механизми за оценка на уязвимостта на заподозрените и обвиняемите лица с интелектуални затруднения и/или психосоциални проблеми, както и на гаранциите за техните права в досъдебното и съдебното производство (особено на достъпа до правна помощ, медицинска помощ, достъпна информация и т.н.)

Линк към страница

Report to the Bulgarian Government on the visit to Bulgaria carried out by the European Committee for the Prevention of Torture and Inhuman or Degrading Treatment or Punishment

Доклад за българското правителство относно посещението в страната на Европейския Комитет за предотвратяване на изтезания и нечовешко или унизително отношение, или наказания (КПИ)

Основната цел на поредното, седмо посещение в България е да се направи преглед на мерките, взети от българското правителство в отговор на препоръките, направени от Комитета след посещение през 2015 г. Комитетът проучи третирането, условията и правовите гаранции, предлагани на психиатрични пациенти, хора в социални институции и имигранти.

Линк към страница

Международни и европейски стандарти за правото на правна защита и подпомагане на заподозрени и обвиняеми в наказателния процес

Сборник текстове посветен на международните стандарти за правото на правна защита и подпомагане на заподозрени, обвиняеми и подсъдими в наказателния процес като елемент от пътната карта за укрепване на процесуалните права на заподозрените лица или на обвиняемите/подсъдимите в рамките на наказателното производство (Пътната карта), приета с резолюция на Съвета на Европейския съюз от 30 ноември 2009 г.

Линк към страница

Полицейското задържане отвътре 2

Емпирично изследване на правата на заподозрените и обвиняемите лица при разследването в наказателния процес в девет страни от ЕС.

Линк към страница

КПИ: Подходът към грижата за психичното здраве в България трябва коренно да се промени

В доклада на Комитета против изтезания към Съвета на Европа от посещението му през октомври 2021 г. в България са посветени над 30 страници на посещенията в държарните психиатрични болници в Ловеч, Карлуково и Кърджали и домовете за хора с психични и/или интелектуални увреждания в Бяла, Петково и Гара Лъкатник.

Линк към страница

Бяла книга относно достъпа до правосъдие на задържаните в досъдебното производство

Докладът е основан на сравнителен анализ и емпирични изследвания в девет държави от ЕС, проведени в рамките на изследователски проект EUPRETRIALRIGHTS, изпълняван от консорциум от партньори: Centre National de la Recherche Scientifique, Laboratoire SAGE (Université de Strasbourg), CESDIP (Université de Saint Quentin en Yvelines/Ministère de la Justice), European Prison Litigation Network, Montaigne Centre for Rule of Law and Administration of Justice (University of Utrecht), Helsinki Foundation for Human Rights (Poland), Dortmund University of Applied Sciences and Arts, L‘Altro diritto - Inter-university Centre (University of Florence), Български хелзинкски комитет, Institute for International Research on Criminal Policy ( Ghent University), General Council of Spanish Bars and Pontifical University of Comillas.

Линк към страница

Престъпления, подбудени от предразсъдъци

Разработката е посветена на престъпленията, подбудени от предразсъдъци. В нея се разглеждат тяхната същност и видове, международноправната рамка за борба с тях, българското законодателство и практика, както и някои от скорошните препоръки на международните органи по правата на човека по отношение на България.

Линк към страница

Международното и европейско право и препоръки към България относно насилието срещу жени и домашното насилие

В първата част на настоящата разработка са изяснени основни принципи и понятия, свързани с предмета на изследването. Във втората част са представени в обобщен вид правото на Европейския съюз (ЕС), свързано с насилието срещу жени и домашното насилие, както и дейността в тази сфера на няколко европейски институции. В третата част са представени правно обвързващите стандарти, общите препоръки и специфичните препоръки към България на органи на ООН. В четвъртата част са представени стандартите и препоръките на две регионални организации, в които България членува – Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Линк към страница

Празнотите в българското законодателство в областта на борбата с насилието срещу жени и домашното насилие

Публикацията е посветена на празнотите в българското законодателство в областта на борбата с насилието срещу жени и домашното насилие. Тя взема предвид както стандартите и препоръките, които са пряко относими към България, така и тези, които не обвързват пряко страната, но са широко възприети от международните органи на глобално и на регионално ниво и са станали интегрална част от техния подход към борбата с насилието срещу жени и домашното насилие. Накратко е очертана българската правна рамка на борбата с насилието срещу жени и домашното насилие, както и съдебната практика по нейното прилагане, след което обосновава необходимостта от изменения в законодателството и практиката.

Линк към страница

Бол[нич]ното здравеопазване в системата на местата за лишаване от свобода

Докладът представя резултатите от изследване върху болничната грижа в наказателната система в България с фокус върху структурата и дейността на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода към затвора в гр. София (СБАЛЛС – София) в периода 2015 – 2021 г. Той обобщава официални данни и статистика за лечебното заведение, наблюдения и оценки на външни организации, включително Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към Министерство на здравеопазването, омбудсмана и Български хелзинкски комитет, както и свидетелства на лишени от свобода, преминали през СБАЛЛС – София.

Линк към страница

Проблемите с равното третиране на обвиняемите и подсъдимите в досъдебното наказателно производство в България

Публикацията обобщава резултатите от изследване, проведено в България през лятото и есента на 2021 г., водено от убеждението за необходимостта от системно събиране на данни за различното третиране на лица, принадлежащи към уязвими групи, в системите на наказателно правосъдие на държавите членки на ЕС. Тези уязвими групи включват етническите и религиозните малцинства, мигрантите, ЛГБТИ, бедните хора и други. Изследването е основано на съпоставима представителна извадка на наскоро лишените от свобода в българските затвори и затворнически общежития, но по своя предмет е много по-обхватно от предишни подобни изследвания.

Линк към страница

Годишен доклад за производството за предоставяне на международна закрила в България за 2022 г.

Настоящият годишен доклад се основава на наблюдение, насочено върху институционалната уредба и фактическото взаимодействие между различните държавни органи, както и върху правните и практически стандарти за провеждане на производствата, уредени в Закона за убежището и бежанците и тяхното съответствие с принципите на международната закрила и общите правни стандарти в областта на убежището на Европейския съюз (acquis communautaire).

Линк към страница

Между интеграцията и реинтеграцията на роми правонарушители

Етнографски доклад преставя анализ на преживяванията след освобождаването на роми, бивши затворници, в процеса на завръщането им в общността, събиране на информация и идентифициране на най-добрите практики за ресоциализация.

Линк към страница

ЛГБТИ – новата медийна мишена вместо ромите? Образът на малцинствените и уязвимите групи в българските медии.

Целта на доклада е да се изследва образът в българските медии на традиционните малцинствени групи, на специфични уязвими групи (ЛГБТИ), както и на мигрантите от Близкия Изток и Северна Африка, респ. от Украйна, преминаващи или пребиваващи в страната. Изследването обръща специално внимание на употребата на език на омразата спрямо тези групи в медиите.

Линк към страница

Правата на човека в България през 2015 г.

През цялата 2015 г. България бе управлявана от коалиционно правителство на партия ГЕРБ, която спечели най-много гласове на изборите през октомври 2014 г.; Реформаторския блок, състоящ се от няколко малки дясноцентристки партии; Алтернатива за българско възраждане – малка отцепническа група от Българската социалистическа партия; и Патриотичния фронт – коалиция от няколко партии, сред които основна роля имат две ултранационалистически партии от неототалитарен тип – Националният фронт за спасение на България и Вътрешната македонска революционна организация – Българско национално движение (ВМРО-БНД). ПФ влезе в парламента с програма и политическа реторика, доминирана от расистки, ксенофобски и ислямофобски послания, които продължи да отстоява през цялата година.

Линк към страница