Правата на човека в България през 2018 г.

Като цяло, капацитетът както на партиите – участнички в държавното управление, така и на опозиционните партии да обсъждат и решават сериозните проблеми с правата на човека в България през 2018 г. бе безпрецедентно нисък. През тази година съдебната система не успя да стане коректив на негативните тенденции в сферата на правата на човека. Това пролича особено ярко с решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г., с което той обяви за несъответстваща на Българската конституция Конвенцията на Съвета на Европа за пpевенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция).

Линк към страница

2021 Civil Society Organizations Sustainability Index for Central and Eastern Europe and Eurasia. 25th edition

Индекс за устойчивост на неправителствените организации в Централна и Източна Европа и Евразия за 2021, 25-то издание

Индексът се определя от 1997 година насам в 24 страни и според 7 основни индикатора. Тазгодишното издание показва усилията на НПО в региона да отговорят на неотложните нужди на обществата си, развивайки дигитални средства за работа. В малък, но увеличаващ се брой страни, се наблюдава стремеж към неутрализиране на независимите НПО, които критикуват правителствата и защитават демокрацията и човешките права.

Линк към страница

Правата на човека в България през 2017 г.

Формирането на правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ доведе до цялостно влошаване на обществения климат, свързан с правата на човека, междуетническата и религиозната толерантност. Възможностите за провеждане на каквато и да е политика за интеграция на малцинствата и бежанците бяха силно ограничени. До края на 2017 г. бяха предложени и приети редица рестриктивни законодателни изменения, засягащи правата на човека, някои от които впоследствие бяха отменени след международни критики. Подбуждането към омраза, дискриминация и насилие към определени уязвими групи в българското общество продължи безнаказано. Сътрудничеството на властите с неправителствените организации и особено с тези за защита на правата на човека се влоши.

Линк към страница

Правата на човека в България през 2021 г.

Като цяло през 2021 г. правата на човека останаха встрани от вниманието на българските управляващи, заети основно с подготовката и провеждането на трите парламентарни, както и на президентските избори. Изключение бе само приетата през август Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Тя обаче предвижда срокове за предприемане на мерки, най-ранните от които са в началото на 2022 г. В някои отношения, като например с правата на ЛГБТИ хората, ситуацията в страната през 2021 г. се влоши.

Линк към страница

Правата на човека в България през 2022 г.

2022-ра бе година на политическа нестабилност в България. Краткият живот на редовното правителство на Кирил Петков, сериозните предизвикателства, пред които то бе изправено в резултат на агресията на Русия срещу Украйна, както и липсата на функциониращ парламент след 2 август направиха правата на човека странична тема в българската политика.

Линк към страница

Индекс на гражданското участие. Доклади по общини и години

Индексът проследява периодично три взаимосвързани аспекта на гражданското участие. От една страна – средата, в която то се развива – при какви условия и на каква нормативна база протича диалогът между граждани и институции. От друга страна – колко често и какви инструменти използват гражданите и организациите, за да се включат в процеса на вземане на решения. И най-вече – какъв е ефектът от прилагането на различните механизми за гражданско участие, какво е въздействието им върху работата на местните и национални власти и решенията, които те вземат.

Линк към страница

Резултати от проучвания на Програма „Достъп до информация“

Страницата предлага проучвания на ПДИ от 1998 година до днес по различни теми и аспекти на достъпа до информация в страната.

Линк към страница

Достъп до информация от административните съдилища и Върховния административен съд

Докладът се основава на преглед и анализ на законодателството, свързано със задълженията за публикуване на информация на Върховния административен съд и административните съдилища, техните действащите вътрешни правила, и на преглед на съдебната практика и практиките по публикуване на информация на интернет страниците на тези институции.

Линк към страница

Open Recovery: Transparency in the Recovery and Resilience Fund in ten EU countries

Публични данни за възстановяване: Прозрачност в използването на Механизма за устойчивост и развитие на ЕС в 10 европейски страни

Нов доклад за 10 държави-членки на ЕС от Коалицията „Отворени разходи в ЕС“ (Open Spending EU Coalition) разкрива, че все още има значителен риск от нередности, корупция и загуби в начина, по който се харчат 672,5 милиарда евро от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС.

Линк към страница

Колко струва достъпът до информация?

Настоящият анализ си поставя за цел да остойности основните елементи на достъпа до информация – работата по разглеждане на заявления за достъп, активното публикуване на информация и поддържането на масиви от отворени данни от страна на държавните институции.

Линк към страница

Годишни доклади за състоянието на достъпа до информация в България от 2000 до днес

Годишните доклади очертават развитията в областта на правото на информация и неговото упражняване, свързани с най-важните събития в тази област през календарната година.

Линк към страница

Какво и как „плаща” държавата: действащи механизми за финансиране на ЮЛНЦ

Публикацията предлага анализ на бюджетните средства за ЮЛНЦ от източници, различни от субсидиите от централния бюджет

Линк към страница

Равенство на хората с увреждания при упражняване на основни човешки права съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания

Настоящият анализ представя преглед на българското законодателство с оглед съответствието му с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания по отношение на гарантиране на равнопоставеността на хората с увреждания пред закона и приемането на мерки осигуряващи пълноценното включване на хората с увреждания в обществения живот.

Линк към страница

Гражданският сектор след началото на кризата с COVID - 19

Докладът предлага обобщени данни за състоянието на сектора, конкретни примери за дейността на организациите в кризата, нагласи и очаквания спрямо настоящето и бъдещето през призмата на социално-икономическите последици.

Линк към страница

Подкрепа за трудовата реализация на хора с интелектуални затруднения

Резюме на правен анализ представя в синтезиран вид актуалния контекст в България и действащото законодателство в социалната и трудово-правната сфера, както и съществуващите мерки за заетост и възможности за професионално образование в подкрепа на трудовата реализация на хора с интелектуални затруднения.

Линк към страница

Изследване в хода на действието - обществените нагласи в ситуация на криза

Проучването обхваща представители на шест социални групи: предприемачи малък и среден бизнес; творчески професии в сферата на културата и изкуствата; майки от средната класа; служители в държавната администрацията; служители в структурите на МВР; граждански организации. Основната задача на изследването е да се идентифицират предизвикателства и да се проследи динамиката, породена от кризата, в отношението на представителите на целевите групи в няколко основни аспекти от личния и обществен живот.

Линк към страница

Възможно ли е да бъде щадящо правосъдието за деца в България?

Докладът представя резултатите от изследване за правото на детето на индивидуална оценка в наказателните дела в България, както в качеството му на жертва, така и на заподозрян или обвиняем за престъпление. Той обхваща и свързаните права, включително спазването на най-добрия интерес на детето и правото му на изслушване. Обърнато е специално внимание към деца, които са лишени от родителска грижа, непридружени непълнолетни и деца с интелектуални затруднения.

Линк към страница

Изследване на нуждите и предизвикателствата на социалните предприятия

Докладът изследва актуалните нужди и предизвикателства пред социалните предприятия в България и Европейския съюз. Материалът също така съдържа и основни препоръки за визията на SEHUBS като центровете за съвместно създаване на социални предприятия като иновативен модел на европейско ниво.

Линк към страница

Навигатор в дигитализацията и демократизацията на гражданското участие

Навигаторът е полезен инструмент, който напомня кои са основните стъпки, които трябва да минем при всяка форма на гражданско участие; дава ориентир за възможностите на някои дигитални инструменти и как да ги използваме за по-добро участие на гражданите; насочва по пътя към демократизиране на участието чрез дигитализирането му.

Линк към страница

Пътна карта - план за прилагане на новото законодателство в социалната сфера

Документът има задачата да даде яснота за всички участници в системата за новостите, измененията и периода на преход, и така да направи реформата много по-лесна, безпроблемна и безконфликтна.

Линк към страница