Библиотека
![](/img/documents/html_100x100.png)
Доклад за извършване на последваща оценка на въздействието на закона за предприятията на социалната и солидарна икономика
Основните заключения от проучването са, че нормативната и институционалната рамка на политиката за насърчаване на социалните предприятия в България има нужда от опростяване, допълване и разясняване.
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
Обществени нагласи към дейността на гражданските организации 2022
Публикацията представя резултати от национално представително проучване 2022.
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
Индекс за устойчивост на НПО 2011 – България
През 2011 г. се наблюдава влошаване по отношение на устойчивостта на неправителствените организации в България, като спадът е във всички аспекти на устойчивостта с изключение на предоставянето на услуги. Единствено в областта на социалните услуги има действащ механизъм за държавно финансиране на НПО. При това положение най-силно е въздействието от дейността на НПО в сферата на социалните услуги, където НПО се явяват най-естественият партньор на държавата.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Индекс за устойчивост на НПО 2020 – България
Като цяло през 2020 г. не са настъпили промени в устойчивостта на гражданското общество, което може да се приеме като положително развитие предвид трудностите пред сектора през годината и спадовете през предходни години. В три направления – организационен капацитет, секторна инфраструктура и обществен престиж – се отбелязват подобрения, докато при правната среда и застъпничеството има влошаване.
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
Индекс за устойчивост на НПО 2012 – България
През 2012 г. се забелязва подобряване на устойчивостта на неправителствените организации (НПО) в България, до голяма
степен поради успешните застъпнически инициативи на НПО. НПО коалициите бяха активни и имаха значително влияние през
годината, а представителите на НПО бяха канени да участват в различни етапи на процеса на вземане на решения. Едно от
важните постижения, което се очаква да укрепи сектора, е приемането на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации през септември 2012 г.
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
Индекс за устойчивост на НПО 2014 – България
През 2014 г. неправителствените организации в България работиха в обстановка на политическа несигурност. Тя се породи в резултат на протестите през 2013 г., които призоваваха за реформи и промени в правителството, и на европейските избори през май 2014 г., които управляващата партия загуби.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Human Development Index 2021: Bulgaria Country Profile
Индекс на човешкото развитие 2021: България
Индексът на човешкото развитие измирва постиженията на страните в няколко аспекта: продължителен и здрав живот, достъп до образование и добър стандарт на живот. Профилът на България показва, че тя е на 68 място от 115 страни.Линк към страница
![](/img/documents/html_100x100.png)
Fostering Effective Energy Transition 2020 edition: from crisis to rebound
Насърчаване на ефективен преход към възобновяеми енергийни източници 2020: от криза към възстановяване
Поддържането на стабилен напредък в прехода е предизвикателство за всичките 115 страни. От тях само Аржентина, България, Китай, Чехия, Доминиканската република, Индия, Ирландия, Италия, Словакия, Шри Ланка и Украйна са постигнали устойчив и измерим напредък в прехода към възобновяеми енергийни източници през последните шест години.Линк към страница
![](/img/documents/html_100x100.png)
Fostering Effective Energy Transition 2021 edition
Насърчаване на ефективен преход към възобновяеми енергийни източници 2021
Индексът за преход към възобновяеми енергийни източници оценява и класифицира 115 страни според техните енергийни системи. Докладът за 2021 година отбелязва, че едва 10% от страните да постигнали устойчив напредък.Линк към страница
![](/img/documents/html_100x100.png)
Обществени нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2021 – 2022 г.
Мнозинството български граждани вярват в демокрацията, подкрепят евроатлантическата ориентация на страната и смятат, че западните либерални демокрации са най-добре управляваните държави в света и следва да служат като пример за България. В същото време мнозинството граждани нямат доверие на основните демократични институции в страната, въздържат от участие в организирани форми на обществен живот и смятат, че законите не са справедливи и не се прилагат еднакво за всички. Настоящото изследване предлага и първи по рода си подробен анализ на популистките нагласи в България. В тази си част изследването констатира, че от идеологическа гледна точка огромна част от гражданите попадат в група с нагласи, които не са нито завършено популистки, но и не могат да бъдат определени като либерално-демократични.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Индекс за медийна грамотност 2023
България е на последно място сред държавите от ЕС в Индекса за медийна грамотност за 2023 година. България заема 35-то място от общо 41 оценени страни в Европа, което я поставя сред държавите, които са най-уязвими към дезинформацията. Индексът измерва потенциалната уязвимост на обществата към дезинформацията и свързаните с нея негативни явления на базата на индикатори за качество на образованието, медийна свобода, доверие в хората и е-участие.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Мнозинството граждани подкрепят членството на България в Шенген
Мнозинството български граждани изразяват подкрепа за присъединяването на страната към Шенгенското пространство, но с времето подкрепата ерозира и в случай на по-нататъшно отлагане на членството има риск тя да бъде загубена.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Демокрация и гражданско участие: Обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2016 г.
Данните от изследването показват, че според съществени групи в българското общество наличието на отчетно, отговорно и ефективно управление, което се разглежда като основна цел на демократичното устройство, все още не е постигнато. Въпреки увереността на мнозинството граждани, че разполагат с политически и граждански права, които са защитени, много малка част от тях имат практически опит с реалното упражняване на тези права.Слабото участие на гражданите в обществения живот и процеса на вземане на решения е частично обусловено от определени демографски фактори: бедните, ниско образованите и хората в напреднала възраст по-рядко съобщават, че се включват във форми на организиран обществен живот. Дискриминацията и стагнацията на реформите за модернизиране на администрацията и за насърчаване на върховенството на правото са също сериозни фактори за изключване на широки обществени групи от управлението.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Демокрация и гражданско участие: Обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2015 г.
Данните от изследването показват, че мнозинството български граждани са убедени, че демокрацията е най-добрата форма на държавно управление за България, но са неудовлетворени от начина, по който функционират демократичните институции и по който се пишат и прилагат законите в страната. Огромни групи от населението остават изолирани от обществения живот, не участват в процесите за взимане на решения и не се чувстват представени в органите на местната и централната власт.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Рейтинг на висшите училища в България за 2015 г. (том 2)
В том 2 е включена информация за акредитираните 51 висши училища в България, за застъпените в тях професионални направления и специалности, както и за образователните степени, по които всяко от тях предоставя възможност за обучение: професионален бакалавър, бакалавър и магистър.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Рейтинг на висшите училища в България за 2015 г. (том 1)
Изследването представя класации на висшите училища в страната по всяко едно от съществуващите в българското висше образование 52 професионални направления. Класациите представляват стандартизирана комплексна оценка на висшите училища по
съответното професионално направление на базата на 52 индикатора.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Оценка на членството в ЕС, ползите от него, Шенген и Еврозоната: обществено мнение в България 2015 г.
Проучването показва, че по-голямата част от българските граждани (64,4%) продължават да оценяват позитивно членството на страната в Европейския съюз. Около една пета – 21,8%, оценяват членството негативно. Тези нагласи са останали почти непроменени през последните три години с известно подобрение през 2015 г. спрямо предишната 2014 г.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2014 г.
През 2014 година се отбелязва разширяване на множеството на обществените групи, които биват възприемани като обект на реч на омразата и за които има най-голяма вероятност да станат жертви на престъпления от омраза.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Обществени нагласи спрямо езика на омразата в България през 2013 г.
Езикът на омразата е широко разпространено явление в българския обществен живот. Данните от проучването показват, че близо половината от българските граждани (45,6%) са се сблъсквали през последната година с изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия срещу представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства. В най-голяма степен подобни изказвания са били насочени срещу роми, турци и хомосексуални хора.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Индекс на настигането 2014: България продължава да изостава
Осем години след влизането си в ЕС, България продължава да изостава в процеса на сближаване с по-развитите страни в Европа, се казва в изследване на Институт Отворено общество – София. България е на дъното на класацията сред страните-членки на ЕС в „Индекса на настигане“ и при четирите основни категории на индекса: Икономика, Демокрация, Качество на живот и Добро управление.
Теми
- Застъпничество и лобиране
- Маркетинг и ПР
- Набиране на средства
- Организационно развитие
- Други ресурси за управление и развитие на НПО
- Бежанци и мигранти
- Дарителство
- Демокрация и гражданско общество
- Деца, младежи, семейства
- Дигитални технологии, интернет
- Доброволчество
- Етнически въпроси
- Законодателство и право
- Защита на човешки права
- Икономика, бизнес, социално предприемачество
- Култура и изкуство
- Международни и европейски въпроси, политики и изследвания
- Образование
- Обществено здраве, права на пациента
- Околна среда
- Проблеми на жените, джендър въпроси
- Противодействие на насилието, корупцията и организираната престъпност
- Публични политики
- Развитие на местни общности
- Свобода на словото, медии
- Социални услуги
- Хора в неравностойно положение
- Управление и развитие на НПО
- Области на гражданска активност