Индекс за устойчивост на НПО 2014 – България

През 2014 г. неправителствените организации в България работиха в обстановка на политическа несигурност. Тя се породи в резултат на протестите през 2013 г., които призоваваха за реформи и промени в правителството, и на европейските избори през май 2014 г., които управляващата партия загуби.

Линк към страница

Human Development Index 2021: Bulgaria Country Profile

Индекс на човешкото развитие 2021: България

Индексът на човешкото развитие измирва постиженията на страните в няколко аспекта: продължителен и здрав живот, достъп до образование и добър стандарт на живот. Профилът на България показва, че тя е на 68 място от 115 страни.

Линк към страница

Fostering Effective Energy Transition 2020 edition: from crisis to rebound

Насърчаване на ефективен преход към възобновяеми енергийни източници 2020: от криза към възстановяване

Поддържането на стабилен напредък в прехода е предизвикателство за всичките 115 страни. От тях само Аржентина, България, Китай, Чехия, Доминиканската република, Индия, Ирландия, Италия, Словакия, Шри Ланка и Украйна са постигнали устойчив и измерим напредък в прехода към възобновяеми енергийни източници през последните шест години.

Линк към страница

Fostering Effective Energy Transition 2021 edition

Насърчаване на ефективен преход към възобновяеми енергийни източници 2021

Индексът за преход към възобновяеми енергийни източници оценява и класифицира 115 страни според техните енергийни системи. Докладът за 2021 година отбелязва, че едва 10% от страните да постигнали устойчив напредък.

Линк към страница

Обществени нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2021 – 2022 г.

Мнозинството български граждани вярват в демокрацията, подкрепят евроатлантическата ориентация на страната и смятат, че западните либерални демокрации са най-добре управляваните държави в света и следва да служат като пример за България. В същото време мнозинството граждани нямат доверие на основните демократични институции в страната, въздържат от участие в организирани форми на обществен живот и смятат, че законите не са справедливи и не се прилагат еднакво за всички. Настоящото изследване предлага и първи по рода си подробен анализ на популистките нагласи в България. В тази си част изследването констатира, че от идеологическа гледна точка огромна част от гражданите попадат в група с нагласи, които не са нито завършено популистки, но и не могат да бъдат определени като либерално-демократични.

Линк към страница

Индекс за медийна грамотност 2023

България е на последно място сред държавите от ЕС в Индекса за медийна грамотност за 2023 година. България заема 35-то място от общо 41 оценени страни в Европа, което я поставя сред държавите, които са най-уязвими към дезинформацията. Индексът измерва потенциалната уязвимост на обществата към дезинформацията и свързаните с нея негативни явления на базата на индикатори за качество на образованието, медийна свобода, доверие в хората и е-участие.

Линк към страница

Мнозинството граждани подкрепят членството на България в Шенген

Мнозинството български граждани изразяват подкрепа за присъединяването на страната към Шенгенското пространство, но с времето подкрепата ерозира и в случай на по-нататъшно отлагане на членството има риск тя да бъде загубена.

Линк към страница

Демокрация и гражданско участие: Обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2016 г.

Данните от изследването показват, че според съществени групи в българското общество наличието на отчетно, отговорно и ефективно управление, което се разглежда като основна цел на демократичното устройство, все още не е постигнато. Въпреки увереността на мнозинството граждани, че разполагат с политически и граждански права, които са защитени, много малка част от тях имат практически опит с реалното упражняване на тези права.Слабото участие на гражданите в обществения живот и процеса на вземане на решения е частично обусловено от определени демографски фактори: бедните, ниско образованите и хората в напреднала възраст по-рядко съобщават, че се включват във форми на организиран обществен живот. Дискриминацията и стагнацията на реформите за модернизиране на администрацията и за насърчаване на върховенството на правото са също сериозни фактори за изключване на широки обществени групи от управлението.

Линк към страница

Демокрация и гражданско участие: Обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2015 г.

Данните от изследването показват, че мнозинството български граждани са убедени, че демокрацията е най-добрата форма на държавно управление за България, но са неудовлетворени от начина, по който функционират демократичните институции и по който се пишат и прилагат законите в страната. Огромни групи от населението остават изолирани от обществения живот, не участват в процесите за взимане на решения и не се чувстват представени в органите на местната и централната власт.

Линк към страница

Рейтинг на висшите училища в България за 2015 г. (том 2)

В том 2 е включена информация за акреди­тираните 51 висши училища в България, за за­стъпените в тях професионални направления и специалности, както и за образователните степени, по които всяко от тях предоставя въз­можност за обучение: професионален бакала­вър, бакалавър и магистър.

Линк към страница

Рейтинг на висшите училища в България за 2015 г. (том 1)

Изследването представя класации на висшите училища в страната по всяко едно от съществуващите в българското висше образование 52 професионални направления. Класациите представляват стандартизирана комплексна оценка на висшите училища по съответното професионално направление на базата на 52 индикатора.

Линк към страница

Оценка на членството в ЕС, ползите от него, Шенген и Еврозоната: обществено мнение в България 2015 г.

Проучването показва, че по-голямата част от българските граждани (64,4%) продължават да оценяват позитивно членството на страната в Европейския съюз. Около една пета – 21,8%, оценяват членството негативно. Тези нагласи са останали почти непроменени през последните три години с известно подобрение през 2015 г. спрямо предишната 2014 г.

Линк към страница

Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2014 г.

През 2014 година се отбелязва разширяване на множеството на обществените групи, които биват възприемани като обект на реч на омразата и за които има най-голяма вероятност да станат жертви на престъпления от омраза.

Линк към страница

Обществени нагласи спрямо езика на омразата в България през 2013 г.

Езикът на омразата е широко разпространено явление в българския обществен живот. Данните от проучването показват, че близо половината от българските граждани (45,6%) са се сблъсквали през последната година с изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия срещу представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства. В най-голяма степен подобни изказвания са били насочени срещу роми, турци и хомосексуални хора.

Линк към страница

Индекс на настигането 2014: България продължава да изостава

Осем години след влизането си в ЕС, България продължава да изостава в процеса на сближаване с по-развитите страни в Европа, се казва в изследване на Институт Отворено общество – София. България е на дъното на класацията сред страните-членки на ЕС в „Индекса на настигане“ и при четирите основни категории на индекса: Икономика, Демокрация, Качество на живот и Добро управление.

Линк към страница

Значения на уменията за трудовата реализация в България

Пазарът на труда все още не реагира адекватно на демографското предизвикателство, пред което е изправена България, главно поради нарастващото несъответствие между търсените и предлаганите умения. Публикацията разглежда отношението между познавателните и социално-емоционалните умения и реализацията на пазара на труда.

Линк към страница

Индекс на настигането 2015: Без паника! Сближаването работи

Дванадесет години след влизането на осем страни от Централна и Източна Европа в ЕС, последвани от още три държави през 2007 и 2013 г., процесът на сближаване с по-старите страни-членки остава основна задача и предизвикателство. Естония, Чехия и Словения са най-успешните страни в класацията на новия „Индекс на настигането“, като заемат 13, 14 и 16 място сред 35 европейски страни. Хърватия, Румъния и България остават на последните места сред единадесетте най-нови страни-членки на ЕС, като са на 26, 28 и 29 място в общата класация.

Линк към страница

Ама вярно ли? Предпоставки за медийна грамотност и способност на Европа да се справи с феномена „пост-истина“

Анализът предлага модел на индекс за измерване на медийната грамотност в европейските държави, който стъпва на допускането, че в държавите, в които медиите са по-свободни, хората – по-образовани, а доверието между гражданите – по-високо, може да се очаква по-голяма степен на медийна грамотност.

Линк към страница

Възможностите на държавата и бизнеса за включване на ромите на пазара на труда

Докладът обобщава причините за уязвимото положение на ромите на пазара на труда в страните от Централна и Източна Европа и изследва потенциала на политиките на пазара на труда за улесняване на тяхното включване.

Линк към страница

Кога Източна Европа ще настигне Западна по доходи?

Разликите в доходите между старите и новите страни членки на ЕС намаляват устойчиво през последните две десетилетия. Прогнозите са, че при запазване на сегашните темпове на растеж, за малко повече от две десетилетия всички нови страни членки, включително България, ще достигнат 90% от средния БВП по ППС на човек в ЕС.

Линк към страница