Индекс на медийната грамотност 2019: Просто се замислете над това

Тенденциите между 2017 г. и 2019 г., показват че страните от ЦИЕ вървят назад в класацията, като Чехия, Словакия и Полша отбелязват най-голямо влошаване. Те са следвани от Латвия, Литва, Хърватия, Унгария и Румъния, както и от съседните Австрия, Сърбия и Малта.

Линк към страница

Индекс на медийната грамотност 2021. Двойна заплаха: Устойчивост на фалшиви новини по време на „инфодемията“ от Ковид-19

Настоящият доклад предлага модел за измерване по-скоро на предпоставките за медийната грамотност чрез редица показатели, които илюстрират потенциала за устойчивост на обществата към феномена „пост-истина“. Предложеният модел съдържа няколко индикатора, които се отнасят към различни аспекти на медийната грамотност и пост-истината. Основното допускане е, че нивото на образование, състоянието на медиите, степента на доверие в обществото и разпространението на новите форми за участие илюстрират наличието на медийна грамотност.

Линк към страница

Доверие в медиите и медийно потребление през 2022 г.

Онлайн медиите и телевизията са основен източник на информация за положението в страната за преобладаващото мнозинство от българските граждани. Радиото и вестниците са основен информационен източник за относително малка група хора. Ежедневно гледат телевизия над 70 процента от българите, а в интернет ежедневно влизат над половината от тях. Всеки пети обаче никога не е влизал в интернет. Това показват данните от изследване, проведено през юни 2022 година по проект на Институт „Отворено общество“ – София

Линк към страница

Какво и как влияе на дезинформацията и фалшивите новини?

Представяне на данни от анкетно проучване сред граждански организации – бенефициенти по Фонд „Активни граждани България“.

Линк към страница

Индекс на медийна грамотност 2022. Как започна всичко, как продължава

Индексът на медийната грамотност се изготвя в рамките на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество – София“ и оценява потенциала за устойчивост срещу фалшиви новини в 41 европейски страни, като използва показатели за медийна свобода, образование и доверие в хората.

Линк към страница

Грижа за истината – срещу фалшивите новини и антиромската дезинформация

Книгата представя резултати от проекта „Грижа за истината“. Полезна е за всички, което се занимават с антиромска дезинформация, фалшиви новини и безопасен интернет и конкретно за ромски активисти и здравни медиатори. Публикацията включва и три наръчника за разпознаване и противодействие на фалшивите новини и медийните манипулации.

Линк към страница

Медийната 2021 година в 365 думи (част I)

Медийната година през погледа на няколко журналиста.

Линк към страница

Медийната 2021 година в 365 думи (част II)

Медийната 2021 година през погеда на трима журналиста.

Линк към страница

Медийната 2022 година в 365 думи (част II)

Медийната година, видяна през погледа на трима журналиста.

Линк към страница

Медийната 2022 година в 365 думи (част I)

Медийната година, видяна през погледа на няколко журналиста.

Линк към страница

АЕЖ осъжда създаването на списъци с врагове

В последните дни в българските медии се появи информация за включени български граждани в списък на сайт „Миротворец“, който публикува данни за врагове на Украйна. Асоциацията на европейските журналисти категорично осъжда тази практика, която датира още от 2016 г.

Линк към страница

Правото ми на мнение

Помагало с указания за тийнейджъри за създаване на съдържание в социалните мрежи.

Линк към страница

Медийна грамотност в класната стая

Съвременно помагало за преподаване на медийна грамотност на ученици от гимназиалния курс. Наръчникът е полезен ресурс за учителите, които искат да помогнат на своите ученици да развият критично мислене и да се ориентират в заобикалящата ги медийна среда. Такива умения са особено необходими в епохата на постистината и разпространението на фалшиви новини.

Линк към страница

Журналистика без маски

2020 Годишно изследване за свободата на словото в България

Линк към страница

Журналистика за деца

Практически насоки как да правим журналистика за деца.

Линк към страница

Методологиите за измерване на медийната свобода. Българският случай

Целта на публикацията е да се очертаят различните подходи в измерването на медийната свобода, използваните инструменти, социални, политически и икономически фактори, които имат влияние върху нея, както и българската перспектива в индексите на различните организации.

Линк към страница

Децата в медиите

Проучване на начина на отразяване на проблемите на децата в медиите.

Линк към страница

War in Europe and the Fight for the Right to Report

Войната в Европа и борбата за правото да бъде отразявана

Публикацията разглежда разнообразни аспекти на инвазията на Русия в Украйна и ефекта върху свободата на медиите и възможностите за отразяване на войната.

Линк към страница

Проверка на факти в дигитална среда (допълнено издание)

Наръчникът представя различни инструменти за проверка на фактите в дигитална среда, както и българските бази данни, които можете да използвате за вашите материали и журналистически разследвания. Конкретни примери и казуси илюстрират пътя на дезинформацията и начините, по които тя тръгва от маргинални източници, за да достигне крайната цел на създателите си: традиционните медии. Защото, макар и в дигиталната среда всеки човек с мобилно устройство в ръка и профил в социалните мрежи да играе ролята на медия, пробивът на манипулативни и неверни факти в масмедиите е това, което им дава утвърдена трибуна и допълнителна легитимност.

Линк към страница

Пътеводител за проверка на факти

Наръчник с практически указания за проверка на фактите при журналистическо отразяване на събития.

Линк към страница