Лицата на КОНКОРДИЯ: Лили Томасини, социален работник в Детска къща „Конкордия“

Лили Томасини e част от КОНКОРДИЯ България вече повече от 10 години. Тя е работила в почти всички социални услуги на фондацията, а в момента е социален работник в екипа на Детска къща „Конкордия“ в Божурище. Лили е от хората, от които се учиш - както в професионален, така и в личен план. Тя е балансьорът в нашия екип заради богатия си житейски опит и дългата и разнообразна практика във фондацията. Лили е спокойна, има много добро чувство за хумор и успява да ме засмее, дори в най-напрегнатите моменти, казва за нея Цвети, ръководител на Детска къща „Конкордия“. Когато е в къщата, децата също са спокойни, защото тя им говори сериозно, но без да им се кара. Лили е творческа личност, много обича децата и се радва на техните успехи. Лили е от колегите, които разказват историята на КОНКОРДИЯ.  

 Обичам да...

Обичам да решавам кръстословици судоку. В работата много ми се отдава да правя графици. ???? Обичам много и да чета, да слушам музика, предимно джаз.

Личен vs Професионален живот...

Завършила съм Психология и философия и дълги години съм работила като учител и заместник директор на Музикалното училище. След това работих в една лаборатория за психологически изследвания, бях директор. След известно време ми се наложи да търся нова работа, като ми се искаше да работя с деца. В Конкордия попаднах преди 10 години и съм минала през голяма част от услугите на фондацията. Работила съм в Центъра за работа с деца на улицата, седмична грижа, в приюта и последно тук, в Център за настаняване от семеен тип - Детска къща „Конкордия“ в Божурище.

Предпочитам да работя с едни и същи деца, за да мога да видя някакъв резултат от работата си. Има моменти, в които се отчайвам, че съм постигнала много малко, в други случаи пък се окрилявам, защото имам и по-добри резултати. Бих казала, че от всички услуги, в които съм работила, тази е най-тежката и особено в момента, когато изпитваме трудности със служителите. Последните месеци, след като една колежка излезе за дълго в болничен, останахме малко и натоварването е доста по-голямо. Така наред със задълженията ми като социален работник, съм и детегледач, което ме затруднява. Например, мога да кажа, че изобщо не обичам да готвя ????, но тук се налага да го правя и това е едно от нещата, които ме притесняват определено. Хигиенист също нямаме в екипа и тази дейност се изпълнява от всички други.

Знам, че това не е много добре, но случките и преживяванията ми на работното място ги пренасям и вкъщи. Разказвам на мъжа ми какво е станало, дори на дъщеря ми. Понякога сънувам децата, за които се грижим тук, в къщата. Определено не мога да се откъсна. Това според мен означава, че работя с много емоция.

Моят ден...

Сутрин като стана, пия дълго кафе. Трябва ми час и половина за за да се разсъня. После набързо се измивам и обличам и идвам на работа, когато съм междинна смяна. Когато има детегледач, обикновено си върша ангажиментите като социален работник. В случаите, когато няма, а те напоследък са доста често - изпълнявам и неговите функции. Това ще рече чистене, пране, готвене, прибиране, проследяване на децата в чисто битов план дали са си изпълнили ангажиментите.

 Незабравими моменти...

Много приятно ми става, когато се срещнем с наши бивши питомци и те с много хубаво чувство си спомнят за времето, в което сме били заедно. Това ми доставя удоволствие. Като видя, че някои от тях действително са успели в живота, спрямо своите възможности, разбира се - си казвам, че може би не трябва да унивам. Обикновено децата, които са минали през нашия център, когато се връщат за да видят свои приятелчета тук, винаги са казвали, че това са били най-хубавите им години.

Моята работа...

Харесвам работата с деца, защото те са по-чисти, по-искрени. Като мога да помогна на едно дете, няма по-хубаво нещо от това. Някои от децата определено са само консуматори и това ме натъжава. Мисля, че съм ценна за работата си, защото съм адаптивна, не съм злопаметна, нося на натоварвания. Не обичам да готвя, но правя хубав миш-маш.

Моето послание...

Призивът ми към колегите е да не се отчайват, защото все пак нашата работа има смисъл. Призивът ми към обществото е да се замисли за статута на хората в социалната сфера - трябва да бъдем по-добре платени.