ЛИЦАТА НА КОНКОРДИЯ: Станимир Георгиев, изпълнителен директор

Станимир Георгиев е част от КОНКОРДИЯ България вече 10 години. Дългата му практика в организацията и позициите, които заема в годините му осигуряват добър опит от различни нива в йерархията. Неговото приключение в организацията започва през 2012 г. като социален работник в Център за временно настаняване на младежи, като през 2017 г. става негов ръководител. Както самият той твърди, времето, в което работи в този център за него е най-ценното и го изгражда като личност. Следващата позиция, която заема между октомври 2019 и май 2020 г. е Мениджър Програми и проекти и като такъв той управлява дейността на всички социални услуги на фондацията по това време. От юни 2020 г. до януари 2022 г. Станимир Георгиев е Директор организационно развитие и Заместник изпълнителен директор. Последната позиция, на която е вече от почти година е Изпълнителен директор на КОНКОРДИЯ България.

Станимир е целенасочен, с изострено чувство за справедливост и прекрасно чувство за хумор. Аналитичен и последователен в действията си, разглежда всяка ситуация от всички възможни страни и чак тогава взима решения. Станимир е скромен, не обича да се изявява и това и да го склоним да бъде представен в ЛИЦАТА на КОНКОРДИЯ не беше лесна задача.     

Обичам да…

Интересувам се от спорт, високи технологии, политика...

Обичам да се занимавам с баскетбол – да го практикувам, гледам, анализирам. Смятам, че в тази красива отборна игра могат да се открият много прилики с това, как функционира която и да е група хора, какви са взаимодействията вътре, какви са различните начини за постигане на уж една и съща цел.

Иначе нещо наистина характерно специално за мен е, че може би съм един от най-подготвените в света хора за евентуален зомби апокалипсис! Вече години наред давам почивка на мозъка си като играя една игра на тази тема. Неумело се шегувахме, че след тази пандемия и война, само това остава...

Личен vs Професионален живот...

Както предполагам всеки с опит в сферата би казал, за да се съхрани един професионалист, би трябвало да има ясни граници между личния и професионалния си живот. Всеки усъмнил се в това рано или малко по-късно прегаря.

Иска ми се обаче да вярвам, че опитът ми в КОНКОРДИЯ, преживяното през последните над 10 години тук, ме е направило по-добър човек в личния ми живот. Иска ми се също да вярвам, че съм успял да привнеса в работата си и тази на моите колеги, някои „умения“ от личния ми живот – лекота в комуникацията, уважение и т.н.

Моите дни започват със сутрешния тоалет на сина ми, той е и алармата ми за събуждане. :) Тъй като не мога да прекарвам с него толкова време, колкото ми се иска, опитвам поне преди и след работа да съм край него.

След това обикновено опитвам да намеря няколко минути, за да се подготвя и аз за излизане. В офиса ден с ден не си приличат особено, но в най-общ план се опитвам първо да актуализирам календара си на база изненадите от последния ден по телефон и поща. Измежду всички срещи с външни партньори, колеги от международната ни организация и с колегите и екипите в България, опитвам да намеря време да бъда и в самите ни социални услуги, да си говоря с хората. Това е нещото, което в най-голяма степен ми дава енергия, а и смисъл и нещото, за което през последната година-две имах все по-малко време. Обещанието ми за новата 2023-та е точно в тази посока – да си дам възможност да посещавам нашите локации по-често.

Нещо, което ще помня вероятно до края на живота си е как в първите дни на март 2022 г., дойдох една сутрин на работа след половин час игра със сина ми. Първите хора, които срещнах бяха текущо настанени при нас майка с две момчета - близнаци на ненавършени 4 години, които са избягали от бомбите в Украйна. И това се случва на фона на крайните изказвания от всякакви хора в публичното пространство по темата, на които всички станахме свидетели. Почувствах се наистина тъжен и гневен, но в същия момент и мотивиран да направим най-доброто по силите си, за да сме в подкрепа.

Иначе в по-общ план, разбира се, най-радващи са срещите из града с бивши ползватели на наши социални услуги, които се справят добре, самостоятелни са, имат семейства и работа и т.н. За огромна радост, това се случва регулярно.

Колкото и клиширано да звучи, работата в социалната сфера винаги е нещо повече от работа. Доказателство за това е и изненадата на всеки, случайно попаднал при нас.

За значимостта и нуждата от нашата работа най-добре говорят резултатите. А те сочат, че над 2000 деца, млади хора и семейства в България са били подкрепени от нас през изминалата година. Работата е много отговорна и тежка, но всяка малка, положителна промяна в живота на някого, носи огромно удовлетворение.

През годините КОНКОРДИЯ става все по-голяма и значима организация и смятам, че сме оставили и ще продължаваме да оставяме нашия отпечатък и във формирането на нагласи в обществото по значимите социални теми. България има да извърви дълъг път в тази посока и ще се радвам, ако ние успеем да помогнем за преодоляването на част от препятствията по него.

Да бъдем непримирими към несправедливостите! Да се грижим за себе си и за другите!

Специално на моите колеги искам да благодаря, че сме заедно в това начинание. Знайте, че това, което правите е важно!