Как да създадете достойни снимки за вашeто НПО

Този текст е написан от Сара Фахардо, перуанка, живееща близо до Лима, която е автор на мултимедийни разкази. Когато за пръв път хванала фотоапарат, била толкова притеснена, че всичко, което успяла да заснеме по време на един детски парад, били гърбовете на хората. Сега тя пътува по света, за да документира живота на хората.

От нас, авторите на фото-истории за неправителствени организации, често се изисква да уловим живота на хората, живеещи под прага на бедността – на тези, които се хранят само веднъж на ден или са облечени в стари и износени дрехи. Лесно е да заснемеш признаците на бедността. Далеч по-голямо предизвикателство е да заснемеш достойнството, с което хората се справят в живота си.

Всяка общност има своите герои – човекът, който отглежда най-големите тикви, шегаджията, който изпълва градския шум със смях, майката, която може да накара всяко от децата си да се почувства така, сякаш й е любимото. Дарителите обикновено предпочитат „да се срещнат“ с някой, с когото могат да се свържат на по-дълбоко ниво, отколкото с някой, чиято бедност им е толкова чужда, че биха помогнали от съжаление.

Когато работя по конкретна задача, търся в хората, с които се срещам, онова, което е отличително и очарователно в тях, а след това се стремя да го споделя чрез моите снимки. Ето как го правя:

Задайте си въпроса: Ако това беше моето семейство?

Сара Гавинала със своя съпруг Уитинеси и техния син Башил пред дома им в Зомба, Малави. Помислете как бихте искали фотографът да се отнася към вашето семейство и постъпвайте по този начин. НПО Порталът публикува снимката със специалното разрешение на Сара А. Фахардо/Католически служби за помощ. Photo courtesy of Sara A. Fajardo/Catholic Relief Services.

Когато започнах да снимам, непрекъснато си задавах въпроса как бих искала да се отнасят с мен, ако бях от другата страна на обектива. По време на всяка среща продължавам да се стремя да се държа с хората със същото уважение, с което бих се отнасяла към своето семейство. По време на снимки следвам журналистичската етика. Никога не моля хората да позират пред обектива и не заснемам един кадър повече от веднъж, защото мисля, че това нарушава нормалния ход на срещата и фокусира твърде много внимание върху камерата.           

Когато правя портрети на хора, подпомогнати по някакъв проект, ги питам как биха искали да ги заснема. Често се е случвало те да придърпат до себе си някое животно – крава или кокошка – което с гордост са купили с парите, спечелени в резултат на проекта.

Ако човек иска да смени дрехите си или да прибере косата си, аз му давам възможност да го направи. Вярвам, че това му помага да се почувства по-уверен и по спокоен – нещо, което става видимо в портретите, които създаваме заедно.

Накарайте хората да се почувстват важни

Петер Отиендо поднася току-що откъсната царевица на най-малкия си син Кефа, на 3 години, докато работи на полето пред дома им в Канянгило, Кения. Създайте доверие у хората, които снимате, и кадрите ви ще пресъздадат по-добре човешките взаимоотношения. НПО Порталът публикува снимката със специалното разрешение на Сара А. Фахардо/Католически служби за помощ. Photo courtesy of Sara A. Fajardo/Catholic Relief Services.     

Най-големите подаръци, които можем да дадем на семействата, които снимаме, са нашето време и пълното ни внимание. Искам всеки, който застава пред обектива ми, да почувства, че за времето, в което сме заедно, за мен той е най-важният човек на света. Пристигам на мястото на снимките настроена да търся приятелство и да бъда напълно отворена, за да се чувстат спокойно тези, които снимам.           

Често това означава да пристигна рано и да не показвам веднага снимачната си техника. Представям се и разчитам на силата на езика на тялото да преодолее всякакви езикови бариери. Играя с децата в семействата и им показвам мои снимки. Пия чая, който ми предлагат. Шегувам се и се усмихвам с готовност.

Изваждам фотоапарата си, едва след като съм установила доверие между нас и съм се уверила, че всички, дори най-малките, ще се чувстват комфортно да разкажа своите истории. През целия ден периодично проверявам дали все още се радват на оказаното им внимание.

Бъдете готови да смените подхода

Понякога избраното за снимки семейство не е подходящо. Хората са или срамежливи и притеснени пред фотоапарата, или просто не са подходящи да разкажат историята си. Важно е да помните, че никой не трябва да се чувства задължен да се появи на снимки на неправителствена организация. Веднъж посетих прекрасно семейство, чието най-малко дете плачеше безутешно всеки път, когато ме видеше. То никога не беше срещало човек със светла кожа преди и го плашех само с вида си. В такива случаи благодаря на хората за тяхното желание да бъдат снимани и ги моля да ми помогнат да потърсим алтернатива. Винаги има някой, който се чувства спокойно пред обектива, затова е важно да останем отворени за нови възможности.                            

Бъдете близо до хората, съвсем близо

От ляво на дясно – Берта Мапунда, Косма Комба и Уилфирда Нгоняни слушат приятелката си Гертруда Домайо, която чете от своята библия в Накахегва, Танзания. Използвам широкоъгълен обектив, който позволява да се приближиш до обекта, за да накарам зрителите да станат част от историята и да се почувстват по-близки с хората от снимката. НПО Порталът публикува снимката със специалното разрешение на Сара А. Фахардо/Католически служби за помощ. Photo courtesy of Sara A. Fajardo/Catholic Relief Services. 

Разбирате, че сте допуснати в живота на някой, когато той ви позволи да се доближите толкова, че да можете лесно да протегнете ръка и да го докоснете. Широкоъгълният обектив е прекрасен начин да пресъздадете близостта и да уловите връзката между хората. Тези обективи позволяват на фотографа да работи в много тесни помещения, като подсилват връзката между предния и задния план и позволяват на зрителя да се почуства така, сякаш седи на първия ред пред сцената.           

От уважение към хората винаги се старая снимките ми да съответстват възможно най-пълно на начина, по който човешкото око възприема информация. Не забравям, че широкоъгълният обектив изкривява сниманите обекти и увеличава тези, които са най-близо пред него. Уверявам се, че всеки човек, когото снимам в близък план, е на такава позиция, така че да не бъде деформиран.                   

Снимайте от ъгъл, който създава усещане за равенство

Виктор Овино, на 9 години, гледа през прозореца на дома, който споделя с четиримата си по-големи братя в Хома Бей, Кения. Когато снимате на нивото на очите или леко под тях, създавате чувство, че човекът на снимката е някой, на когото се възхищавате. НПО Порталът публикува снимката със специалното разрешение на Сара А. Фахардо/Католически служби за помощ. Photo courtesy of Sara A. Fajardo/Catholic Relief Services.            

Начинът, по който насочваме фотоапарата, оказва огромен ефект върху това как публиката възприема човека на снимката. Когато снимаме отгоре, можем да създадем чувство на снизхождение, защото гледаме някого отвисоко. Когато снимаме отдолу, създаваме чувство на интерес и възхищение.

Съществува изобилие от стереотипи за това  какво е да живееш в бедност. Чрез моите снимки аз искам да създам усещането за близост и равнопоставеност между хората на снимката и зрителите. Затова се опитвам да снимам портрети на нивото на очите или съвсем леко под тях.

Превод: Лилия Дончева, стажант на НПО Портала, студент по Англицистика в НБУ.