Срещите с хората и обученията по медийна грамотност са начин да се борим с пропагандата срещу гражданските организации

21 октомври 2024 г.Разкази за НПО

В следващите няколко месеца, в поредица от интервюта ще ви срещнем с емблематични хора от граждански организации. Хора, които отдадено, непримиримо и от години работят за повече справедливост, за развитие и възможности на хората в България.

Човешкият поглед към работата на тези колеги е на Оператора на Фонд Активни граждани България (ФАГ)* – Фондация „Институт „Отворено общество – София“ в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Тръст за социална алтернатива – който издаде текстовете в сборника „Граждани на работа“. Сборникът обобщава най-интересното и най-важното през седемте години от работата на фонда.

Представяме ви Кристина Христова – председател на Коалиция за медийна грамотност (КМГ) и съучредител на Асоциация на европейските журналисти – България и ръководител на направление „Проверка на фактите“ в АЕЖ-България

Разкажете ни накратко за себе си.

В гражданския сектор работя от 2010 г., когато заедно с още няколко приятели ентусиасти създадохме Асоциация на европейските журналисти – България (АЕЖ). Както тогава, така и до ден днешен съм мотивирана да работя върху дефицити- те, които виждам в обществото, според моите възможности и експертиза, т.е. медиите и журналистиката. Преди това имах близо 8 години стаж като журналист. Още в самото начало на работата на АЕЖ – България си дадох сметка, че без подкрепата на обществото медиите и журналистите не могат да се справят с огромния политически натиск върху тях, а през последните години и с изливащата се дезинформация в социалните медии. Затова и осъзнах, че трябва да започнем работа с обществото през повишаване на медийната грамотност. През 2017 г. заедно с хора от медийни и образователни организации създадохме Коалиция за медийна грамотност (АЕЖ – България е сред основателите на коалицията). Целта беше да действаме обединено срещу дезинформацията и за реформа в образователната система в посока повишаване на критичното мислене и на уменията за справяне с рисковете в социалните медии.

Как обяснявате на близките си какво работите?

Аз съм ангажирана през две организации в гражданския сектор, които, макар и да работят в една насока, все пак работят с различни таргет групи: АЕЖ – България работи основно с журналисти, КМГ – с граждани с фокус учители, възрастни хора и младежи. Това прави още по-трудно да обясня какво точно правя, особено на хора, които не са запознати с работата в граждански сектор. Но това, което казвам, е че работим срещу дезинформацията в две посоки – през подкрепа на работата на журналистите с проверени факти и през обикновените граждани, за да разпознават измамите и манипулациите в социални- те мрежи.

Как реагират хора, по-малко запознати с НПО сектора, когато им кажете, че работите в неправителствена организация?

Любимо предизвикателство! Особено в по-малки населени места, където провеждаме обучения по медийна грамотност. За жалост пропагандата срещу гражданския сектор си е свършила работата и хората стават недоверчиви. Но именно тези живи срещи с хората през обученията по медийна грамотност са начин да борим последиците от пропагандата, защото хората ни виждат на живо, виждат, че сме нормални човешки същества, а не някакви извънземни форми на живот, „соросоиди“, което много помага за премахването на натрупаните в тях предубеждения вследствие на конспирации и манипулации.

Коя е книгата, която четете в момента?

Книгата, която чета в момента, е „Американа“ на Чимаманда Нгози Адичи, която има изключителна прозорливост за човешките взаимоотношения и предразсъдъци. А филмът, който гледах наскоро и още седи в душата ми с много красота, е „Прекрасни дни”.

Каква е мисията на Вашата организация?

Мисията на Коалицията за медийна грамотност е повишаване на медийната грамотност в българското общество. Организацията е активна и изпълнява проекти в синхрон с мисията си, имаме постоянен екип и споделяме офис с АЕЖ.

Откъде най-вече черпите легитимност за дейността на Вашата организация? Имате ли нужда от подкрепа, каква и от кого?

Необходимостта от развитието на медийната грамотност вече е широко припозната от институциите на Европейския съюз и българските институции. След като вече е легитимирана „на хартия“, остава по-голямото предизвикателство – да убедим институциите и образователната система за практическото развитие на тази съвременна грамотност. В тази „битка“ сме подкрепяни от много учители, директори на училища, неправителствени организации, журналисти, академични представители и медии.

Бихте ли споделили момент от работата си, в който почувствахте най-голямо удовлетворение?

Най-голямо удовлетворение съм чувствала, когато съм виждала промяната във възрастните хора в малки градчета след проведено обучение по медийна грамотност.

Към днешна дата какво остава като дълготраен ефект от проекта или проектите, които изпълнихте по ФАГ?

Създадената методология в рамките на проекта, подкрепен от ФАГ, е устойчив продукт, който ние активно използваме за обучение на нови учители. Тя, както и обучителната програма за учителите, са част от дългосрочната ни стратегия за работа с училищата и ще залагаме на нея при следващи кандидатствания по проекти.

Могат ли гражданските организации успешно да допринасят за промяна към по-добро в живота на хората?

Гражданските организации са основен двигател на подобрения в българското общество в много сфери. Особено в сферата на образованието се забелязва много силно положителна промяна от работата на неправителствените организации. Но не само – по отношение на околната среда, социалната работа и много други сфери зад големите промени стоят организации на гражданското общество. Както се вижда особено през последните години, в период на постоянни промени в управлението на държавата и неспособността да се започнат реални и дългосрочни реформи в нито една сфера гражданските организации остават постоянни и устойчиви в положителните промени, за които работят в България.

Как гледате на партньорствата с други граждански организации? Трудно ли се създават коалиции в България и какво мислите за конкуренцията?

Мисля, че без партньорства и коалиции в гражданския сектор е невъзможно да се постигнат реални съществени промени. Аз съм голям поддръжник на това организациите на гражданското общество да действат съгласувано по общите си теми. Това е единственият начин за промяна. Разбира се, за жалост нездравословната конкуренция съществува и в гражданския сектор, но това са естествени процеси, които се случват навсякъде, и ги приемам като неизбежни трудности по общия ни път.

Как си представяте гражданския сектор след 15 години?

Надявам се след 15 години гражданският сектор да има по-голя- ма устойчивост във финансов аспект, за да може да работи за дългосрочни промени, а не да изхабява енергията си в проекти на парче. Отделно, надявам се, гражданският сектор и държавните институции да работят в тясно партньорство много повече, отколкото сега.

Кои са петте най-важни сфери, в които е нужно да се влага най-много гражданска енергия в България?

За мен най-важните теми са: образованието, включително гражданското образование през целия живот; борбата срещу корупцията,

достъпът до здравеопазване и социални услуги; подкрепата на възрастните хора в пенсионна възраст и тяхната реинтеграция в обществото; околната среда; подкрепата за независимата и качествена журналистика.

Има ли нужда от програми като Фонд Активни граждани? С какво ФАГ допринесе за развитието на Вашата организация?

Това е една от най-важните програми в подкрепа на неправителствените организации в България и начинът ѝ на функциониране е изключително добре обмислен, така че да подкрепя устойчиво организациите в техните дългосрочни стратегии. За нас подкрепата от ФАГ беше ключова за изграждане на цяло ново направление за работа с учителите за развитието на медийната грамотност през всеки предмет.

В текста са използвани снимки от оригиналното издание „Граждани на работа“

ххх

Граждани на работа

Съставител: Елица Маркова

ISBN 978-954-2933-73-1

*Фонд Активни граждани (Active Citizens Fund) е програмата за подкрепа на гражданското общество в България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство за периода 2014–2021 г. (ФМ на ЕИП). Оператор на Фонд Активни граждани България през изминалите седем години беше Фондация „Институт „Отворено общество – София“, съвместно с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Фондация „Тръст за социална алтернатива“.

Сходни публикации

16 август 2016 г. Разкази за НПО

Как да създадете достойни снимки за вашeто НПО

How to Create Dignified Photography for Your Nonprofit Този текст е написан от Сара Фахардо, перуанка, живееща близо до Лима,

02 август 2016 г. Разкази за НПО

Какво пропускат дарителските фондации по отношение на изграждането на капацитет

През последните пет години все повече дарителски фондации разбраха, че инфраструктурата на финансираните от тях