Живот на килограм

В какво се измерва животът? Това е основният въпрос, който екипът на „Психодраматична работилница” задава на младежите чрез най-новия си проект „Живот на килограм”. Това е инициатива, фокусирана върху превенцията на хранителните разстройства при ученици между 12 и 18 години. В първия й етап, който продължава до януари 2017 г., екип от сертифицирани психотерапевти и доброволци посещава шест софийски училища с едничката цел да помогнат на децата да намерят отговора на този въпрос.

„Животът се измерва във влюбвания, в хубави преживявания, в спомени, в пътешествия, а не в хапки, калории и килограми. През цялото време се опитваме да накараме децата да гледат по друг начин и да виждат уникалното в себе си”, споделя  Милена Ташкова, която стои зад проекта. Тя е психотерапевт и директор на функциониращата вече почти 10 години „Психодраматична работилница”.

Милена и екипът й осъществяват „Живот на килограм” изцяло на доброволни начала, без финансиране. Идеята им дошла още преди години, разказва Милена, но го осъществяват сега заради значителното увеличение на броя засегнати от този проблем млади хора през последните години. Според Световната здравна организация само за последните две години случаите на анорексия и булимия при момичета и момчета на възраст между12 и 16 години са нараснали два пъти. Анорексията и булимията обаче не са единствените видове хранителни разстройства. Всяко прекалено фокусиране върху храната води до проблеми, твърдят специалистите. Модерното в последно време здравословно хранене, при което хората строго следят съдържанието, калориите и консервантите, изписани на етикета, също е опасно. Фитнес манията и злоупотребата с хранителни добавки при момчетата е  друго лица на хранителните разстройства.

Проектът се осъществява на три етапа, като всеки от тях разглежда три различни теми. При срещите си с учениците екипът на „Живот на килограм” започва с обяснението на това какви са външните фактори, които може да повлияят върху младежите, на второ място кои са вътрешните емоции, и чак накрая – какво представлява самото хранително разстройство.

Много често в основата на тези проблеми сред младите са т.нар. „установени модели за подражание”. Това са образите на обществено значими фигури като актьори, певци и спортисти, които медиите и обществото представят като перфектни. Именно с тях е свързана и първата тема, която „Живот на килограм” разглежда заедно с учениците. Екипът на проекта има за цел да разбере кои са идолите, на които младите хора се възхищават, до каква степен те се опитват да им подражават и в какво. Говорейки за тях обаче, специалистите поставят на децата и задача да споделят какво уникално намират в себе си.

„Не им е лесно да кажат това нещо. Те хем искат да са себе си, защото индивидуалността се забелязва в училище, хем искат да приличат на някого”, обяснява психотерапевтът и добавя, че подобни външни фактори много често се отразяват върху ниската лична самооценка.

Това е свързано и с влошаване на емоционалното състояние на младежите, което е в основата на хранителните разстройства. Те прибягват до храната, за да се справят с вълненията си, свързани например с влюбвания, раздели, конфликти с приятели.

 „Хранителното разстройство е емоционално преживяване, то не е просто ядене или неядене. То е хранене, не обичайки се. Понякога страдащите се тъпчат, друг път просто се хранят, но като цяло нямат никакво отношение към храната. Тя компенсира някаква емоция, след което предизвиква друга – още по-лоша”, твърди Милена.

Според нея родителите осъзнават твърде късно, че децата им имат подобни проблеми, тъй като при някои от хранителните разстройства признаците не са толкова видими. Въпреки това един от индикаторите за тях е негативното и самокритично отношение на детето към себе си. Въпроси като - Много ли съм дебел?,  Отпусната ли съм?, Как изглеждам сега? - трябва да сигнализират на родителите. Непрекъснатото критично отношение към себе си и търсенето на отговори от страна на близките, е сигурен знак, че нещо не е наред със самооценката на подрастващия.

Оказва се обаче, че тези отговори никога не носят успокоение, каквито и да са. „Ако родителят каже нещо негативно, детето прекалено много ще се фокусира върху това. Ако каже нещо позитивно – то изобщо няма да го приеме и да повярва”, споделя експертът.

Именно затова втората тема, която екипът на „Психодраматичната работилница” разглежда заедно с учениците, е за техните емоции и начините, по които се справят с тях. Много от децата след часовете на четири очи споделят на специалистите свои лични преживявания и разочарования, както и подозрения, че може да имат подобни здравословни проблеми.

„Разказват как се ядосват, когато някой важен за тях приятели или приятелка не им вдигне телефона и не им отговори и, за да компенсират това, реакцията им е да изядат два шоколада например”, разказва психотерапевтът.

В такива случаи експертите от „Живот на килограм” съветват децата заедно със своите родители да се обърнат към тези проблеми. Освен това е изключително важно семейството да създаде подкрепяща и спокойна среда за младежа, за да може да се справи напълно с проблема си.

Много пъти самите възрастни забелязват, че децата им имат такъв проблем, но отказват да го признаят.

„Те го правят от грижа и от страх. Но истината е нещо, което трябва да приемем и с което да се справим”, обяснява Милена.

Тя разказва, че от тези заболявания се излиза дълго, постепенно и несигурно. Възможно е да има дълъг момент, в който изглежда сякаш пациентът се е излекувал, а след една или две години, отново да усеща себе си уязвим по темата.

„Храната е нещо като утешител и враг едновременно”, обяснява психотерапевтът – „както се влиза бавно в този процес, така се излиза още по-бавно”.

Често в един етап от лечението се стига до там, че и самите деца започват да отричат истината. Страдащите от хранителни разстройства са известни с това, че много добре умеят да лъжат и манипулират, както и да се крият. Обикновени те винаги казват за себе си „аз вече съм много добре”. Това обаче е предупредителен сигнал, предупреждава психотерапевтът –  особено ако знаем, че този човек е имал такъв проблем до преди две седмици например.

След като разясни какво може да доведе до хранителните разстройства, при третата среща с учениците доброволците обясняват какво точно представлява то и какви са неговите разновидности.

В бъдеще от „Живот на килограм” се надяват да привлекат повече доброволци, които да се включат в инициативата, както и спонсори, които да помогнат за разпространяването й. За да може проектът да обхване училища от цялата страна, е необходимо да бъдат обучени няколко екипа доброволци, сред които да има и професионални психотерапевти. Екипът се надява и да намери подкрепа в лицето на онези популярни личности, на които българските ученици се възхищават и да ги направи част от каузата.

С наближаването на коледните и новогодишните празници идват и отрупаните маси и обилното хранене. Несъмнено това силно смущава всеки, страдащ от хранително разстройство.

„В България културата е такава, че ние празнуваме през храната, и се обичаме през нея. Но любовта е нещо различно и тя е много повече от храната в чинията” - споделя Милена.

Именно затова тя съветва всички младежи да празнуват весело, да бъдат заедно с родителите си, да изпитват хубави емоции от самите празници и да не забравят, че храната е само една част тях.

Снимки: "Живот на килограм"
1- Лого знака на програмата
2- Екипът на "Живот на килограм"
3 - Среща в училище